Тодор Чепреганов: Колкото и да бягаме от историята ни, тя ще ни настигне

| Обектив,

На какво, според вас, е реплика филмът „Трето полувреме”? На зараждащ се обществен дебат за случилото се преди толкова време; на търсене на отговори от страна на млади хора? Вие казахте, че филмът не е провокация, но какво точно е той?

Мисля, че филмът „Трето полувреме” предизвика по-големи реакции преди да бъде сниман от страна на българските евродепутати, които в своето писмо го набедиха, че ще предизвика омраза между българския и македонския народ. Но, ето, че след завършването и показването на лентата, която за жалост не можахме да гледаме днес, нямаше реакция от страна на българските медии, защото в основата си това е измислена история за любовта между един футболист и една еврейка. Важното във филма е историческият период, в който тя се случва. Всичко в това отношение е предадено исторически коректно, защото е основано на български документални филми и снимки от български вестници, излизали в периода 1941-1944 г. Естествено, че филмът предизвика такива реакции, защото се разказва една дълго премълчавана история или Холокоста на македонските и тракийските евреи, вследствие на депортацията им, извършена от българската административна, политическа и военна управа. Няма лошо младите да научат за случилото се, защото е история, от която няма как да се избяга. Тя е факт, който не може да се премахне от паметта на един народ. Вие, колкото и да искате цялата нация да забрави за онези събития, няма да го постигнете. И наистина, ако се задълбаете в историята на собствения ви народ, ще намерите неща, които няма да ви допаднат, макар и да са част от нея.

Защо смятате ни е толкова трудно да говорим за това? Защо, според вас, българската държава така премълчава тази история или поне половината от нея?

Вие, самите българи, трябва да си зададете този въпрос. Защото, както каза Майкъл Беренбаум, трябва да има отвореност; българите да говорят за тази история, случила се преди 70 години; че българската държава и народ са спасили близо 49 хиляди евреи, но и са пратили на смърт близо 12 000. Не може да се забравя нито спасението, нито депортацията на македонските и тракийските евреи в лагера на смъртта в Треблинка.

България не бива да се страхува, че ако признае непредотвратеното зло, ще намали направеното добро.

Точно така. Българският народ трябва да се учи от собствената си история. Случилото се е част от българското минало, която може да се скрие, да я няма в книгите и учебниците, но не и да се забрави от останалите държави. В Македония учим в училищата за тези събития. Всяка година има възпоминание за загиналите. Нужно е България да разбере нашата болка, тя е част от българското минало.

В този смисъл, как смятате, че ще се отрази на българо-македонските взаимоотношения започването на този разговор, признаването и задълбаването в проблема?

Мисля, че формата на комуникация, станала възможна благодарение на Българския хелзинкски комитет, е много подходяща за целта, защото, въпреки различните си гледни точки, успяхме да се съберем и да говорим за толкова важни проблеми, свързани с историята. Струва ми се, че всичко това по никакъв начин не влияе и не пречи на българо-македонските взаимоотношения. Нужно е, с чисти мисли и отворено сърце, да споделим тази история.

Въпросът е, защо този проблем е толкова политизиран в България.

Да, и мен ме учудва подобно отношение от страна на българските политици и не мога да си обясня на какво се дължи то. Странно ми е, защото няма никаква нужда от политизиране на темата. Защо е този страх от признаването на геноцида над евреите? Да не би държавата да се бои, че наследниците им ще искат компенсации за отнетите имоти и собственост?! Не ми изглежда това да е обяснението. По-скоро е просто бягане от собствената история.

Но Германия само спечели от това, че не бяга от историята си!

Ами да, и не само тя, и Франция, и Норвегия също. Всички участвали в това престъпление. Защото ще дойде едно по-младо поколение, което ще разкрие истината и ще обвини предходните, че са я крили. Въпросът е защо се крие? Пречистването на собствената съвест може не да отнеме, а само да допринесе за взаимоотношенията между Македония и България и другите държави. А Балканските държави трябва да общуват помежду си, защото именно комуникацията е нашият шанс всичко да е както трябва. Познавам наследници на загиналите евреи и мога да ви уверя, че те не таят никаква омраза към българския народ. Само болка. Те знаят, че това се е случило някога, войниците са изпълнявали заповеди, станалото е станало. Всички са наясно, че обвиненията няма да върнат загиналите.

Тодор Чепреганов е изследовател от Института по национална история – Скопие.

Въпросите към чуждестранните участници зададе Марта Методиева.