Стивън Сейдж: Първият процес за Холокоста – 1945 г. (Софийски Народен съд, 7-ми състав)

| Обектив,

Споменахте, че в България се е случил първият процес за Холокоста – разкажете ни повече за него!

Процесът започва в Софийския Народен съд, номер 7, на 7 март 1945 г. и продължава в сесии шест дни в седмицата, сутрин и следобед, до 2 април. Това е първият процес за Холокоста в историята. Представлява невероятно хранилище за информация. Имаме не само свидетелствата по процеса, изречени в съда, но и подкрепящи свидетелствата документи. Също и предпроцесуалните показания, депозирани от свидетелите. Именно въз основа на тях прокурорите извеждат въпросите си. Към това се прибавят и показанията на обвинените заедно с материалите на защитата. В това смайващо хранилище на информация имаме повече от една страна от историята на всеки обвиняем. Получаваме не един, а много различни аспекти на случилото се.

Бихте ли дали пример за подобна многоизмерност?

Да, бих и мисля, че това е един от най-добрите примери в цялата история. Става въпрос за кариерата на инженер Иван Гешаров. Той е бил зает със строежа на магистралата София-Пловдив, конкретно участъка при Ихтиман. Под ръководството му била първа трудова дружина. На свидетелствата на процеса много еврейски ветерани заявили, че той се държал зле с тях, че проявявал бруталност, че ги заплашвал с депортация. Наричали го „фашист” и искали да бъде осъден. Но дошъл ред на свидетелствата в полза на Гешаров, които поставили всичко в съвсем друга перспектива. Според тях той строял пътя и се нуждаел от евреите под негова команда, но също така, при контактите си с партизанските отряди в Ихтиманско, успявал да отдели по малко от храната, която бил издействал, за евреите. Освен това, докато правел магистралата, позволявал на партизаните да ползват и някои от транспортните му съоръжения. Той бил в трудна ситуация, трябвало да играе с двете страни – с правителството и с ясното съзнание за променящата се ситуация. Изглежда, че личните му симпатии били за партизаните. Така, не сме много изненадани, че сред документите на процеса има писма от комитета на Отечествения фронт в Ихтиман, в които пише, че инженер Гешаров със сигурност не е фашист; че подкрепя правителството на Обединения фронт и че трябва да бъде освободен. Не сме много изненадани и че точно това се случва накрая. Мисълта ми е, че ситуацията е много, много сложна. Историята няма само две, а много различни страни. Върху хората, въвлечени в този процес, бил оказван огромен натиск.

Как се включва новата комунистическа власт в тази комплицирана психологически и политически история?

Да не забравяме, че не само комунистическата власт се намесва в този процес. През март и април 1945 г. правителството на Отечествения фронт е на власт едва от половин година. То представлява тънък слой от цялото българско общество, живяло в царски режим много по-дълго време. Отнема време хората да се „преобразоват“. Другият фактор е войната. Българската армия е на един все още активен фронт. Знаем, че Унгария се бие срещу здраво съпротивляващата се немска армия. Месеците февруари и март не са лесни за българските войски. Затова и отново не сме изненадани, че за някои от съдените в София армейски офицери, се получават защитни писма от фронта. Това е тежко военно време и за хората нещата не са само бели и черни. Армията е нужна на фронта. Тя трябва да е лоялна към новото правителство, като лоялността й може да бъде под въпрос, ако то започне да осъжда армейски офицери. Затова, за да се оцени исторически този процес, трябва добре да се вгледаме в ситуацията, при която се извършва той.

А как се случва така, че първият процес срещу Холокоста се състои точно в България, а не другаде?

Изглежда, първият процес започва в България, защото е иницииран от Еврейския комитет на Отечествения фронт, който настоява тези хора да бъдат изправени на съд. Разбира се, този комитет не е единственият фактор, който доминира в правителството на Отечествения фронт, който се предполага, че представлява цялата страна. Затова трябва да се имат предвид и други неща - както свързани с властта, така и с идеологията. Да не забравяме, че по това време и съветската линия променя посоката си. Именно тогава съветският писател Иля Еренбург е порицан и критикуван, че демонстрира много тясно еврейска гледна точка. Именно по онова време се утвърждава и по-славянската насока в съветската пропаганда, наблягайки на етническия произход на панславянската солидарност. Всичко това се отразява и в българската преса, в „Работническо дело”, и няма как подобна идеология да не повлияе и на процеса. Той бил подготвен в края на 1944 г. и първите месеци на 1945 г. Но когато сесиите му започват през март, нещата вече са се променили. Винаги трябва да гледаме явленията в непосредствения им контекст.

В този смисъл конференцията „Да опознаем миналото си“ и всички предишни и бъдещи говорения по темата задават твърде важния и леко изоставащ за България контекст на интроспекция и самокритицизъм, какъвто видяхме в Германия, Франция и напоследък в Полша.

Стивън Сейдж е изследовател в Музея на Холокоста – Вашингтон.