Соня Комб: За митовете и хората

| Обектив,

Говорихте задълбочено за митовете и лекотата, с която хората ги приемат и заживяват с тях. Бихте ли казали още по темата, защо е по-лесно да се живее с митове, отколкото с истината? 

Въпросът беше мит ли е, че почти 50 000 евреи не са били депортирани от България. Казах си, че трябва да сме внимателни с думата „мит”. Това не е мит, а факт. Тогава се запитах как е било възможно, но най-вече защо? Защо евреите не са били депортирани?... Търсиш отговори; ако кажеш - заради царя, защото го обичаш и намираш надежда в него, какъвто бе случаят, когато правих интервютата си в България, през лятото на 1991 година, създаваш мит, защото не разполагаш с документи.

Защо сме склонни към такава реакция? Имаме нужда от митове ли?

Опитах се да обясня това на второто заседание на „Да опознаем миналото си“. Всеки период, например този след рухването на комунистическия режим, създава своите митове. Сега, двайсет години по-късно, има консенсус, макар и основан на различия, че е имало множество фактори. Можем да преценим, дали царят наистина е сторил нещо, каква е била ролята на църквата, решаваща или не; дали пък Димитър Пешев не е основната фигура?! Или защото българският народ е бил по-толерантен... Каквото и да е, митовете се създават, защото хората имат нужда повече от вяра, отколкото от научно доказана истина. А и е по-лесно да приемат мита. Въпросът е труден. Защо са били спасени евреите? Сега имаме отговор, даже повече от един. Но в началото е било по-лесно да се каже, че комунистите са създали мит. Както казах вчера, те са направили такава жалка пропаганда едва през 80-те, не преди това. В резултат от нея хората повярвали, че не са участвали в спасяването на евреите. Но лесно можем да докажем, разполагаме с достатъчно документи за това, че комунистите са участвали в спасяването. Още повече, че марксистката идеология не поощрява проявите нито на ксенофобия, нито на антисемитизъм. Затова, следвайки комунистическата идеология, е било нормално хората да са срещу антисемитизма. И вероятно партизаните са участвали в спасяването. Но това е било страничен ефект на политическата пропаганда и вече не ни занимава. След 89-та година не се проблематизира комунистическото отношение към еврейския казус, което е грешка. Според мен, ако не се говори за спасените евреи и хората, които са се противопоставили на депортацията им, ще направим същото, което комунистическият режим е направил преди. Няма да кажем истината.

Откъде, според вас, трябва да започне борбата с митовете? На какво ниво? Как можем да сме сигурни, че сме готови да победим митовете си?

Задача на историците е да опровергават митовете.

Но често в България именно те ги създават!

Да, подхващате много интересен въпрос. Дали професионалните историци създават митове?! Може да се случи, да. Случва се, защото особено в съвременната история, границата между политика и писането на история е много тънка. А историците, които са като всички останали граждани, имат свое собствено мнение. Когато казвам, че в България след колапса на комунизма се създаде мит за царя, почти със сигурност той не дойде от историците. Във всеки случай обаче те не му се противопоставиха. Този мит беше онова, което обществото искаше да чуе. Митът е нещо, което хората искат да чуят. Когато казваме, че България е спасила евреите си, разказваме една прекрасна история. Това е една нова идентичност, която посткомунистическа България имаше нужда да намери. Митовете са къси разкази, лесно разбираеми за хората. Много по-трудно е да се говори за това, че, да, България е спасила голяма част от евреите си, но не и онези от Тракия и Македония. Да, църквата се е борила срещу депортирането, но не всички нейни представители. По някаква причина евреите са спасени, но никъде не е документирана ясната волята на царя за това. Да, Димитър Пешев е задействал „съпротивата“ срещу депортацията, но той не е единствен – всъщност евреите сами са искали да се защитят. Нещо, което не се случва с еврейската общност във Франция. Всъщност това е най-интересното и уникалното в случая. В България по онова време има много силно и активно еврейско лоби, което не се е предало, когато е научило за грозящата го участ.

Да, почти никой не говори за самата еврейска общност в България. Акцентът е все върху българското общество.

Така е, проблемът на историята е, че никога не може да познае бъдещето по миналото. Постоянно пишем историята. Това е работа, която не свършва.

Соня Комб е главен изследовател в Парижкия университет.