Пол Хагуел: Евреите като разменна стока

| Обектив,

Интересува ме съдбата на евреите от Източна Македония. Бихте ли споделили повече подробности по този въпрос, основани на вашето дългогодишно изследване на историята на гръцките евреи?

Много хора от старите територии на България са били взимани в трудови лагери. Те били млади и силни и нужни за усилния труд, който ги очаквал. Както видяхме във филма на Ед Гафни, онзи евреин от Кавала се спасил именно защото бил пратен на трудов лагер. Ако имало нужда от тежък физически труд, в подобни лагери били пращани евреи и комунисти, не православни християни. Точно за това говорих, тези хора са били използвани и като гърци, и като евреи. Като евреи били пращани в трудови отряди, което, както казах, е спасило някои. Останалите евреи, през нощта на 3 срещу 4 март 1943 г., заедно със събратята им от шест други града - Александруполис, Комотини и Ксанти, Западна Тракия, и от Кавала, Драма и Серес, Източна Македония, били незабавно затворени в тютюневи фабрики, а после пратени в транзитни лагери в България; оттам били депортирани извън българската граница, в германските източни територии, според споразумението Данекен-Белев. Почти 90% от еврейското население загинало, като най-голяма концентрация на евреи имало в Кавала, към 25 до 50 хиляди евреи. Може да се заключи, че заради антисемитската атмосфера в Югославия, там са приети най-страшните антиеврейски закони, преди България, частта от Сърбия, окупираната от германските войски, била обявена за свободна от евреи още в края на 1942 г. Така, България става последната държава, която депортира евреите си от окупираните територии в Треблинка. По отношение на Гърция е обратното – България я изпреварва в изпращането на евреите на унищожение. Интересно е да се отбележи, че когато Германският райх дал на България окупираните територии, Турция настояла да няма български войски по нейните граници. Така се получава ивица покрай Еврос, най-източната част на Тракия, която била окупирана от немските войски. Но Александруполис не попаднал в тази ивица. Станало така, че евреите от тази територия били депортирани една година по-късно от онези в окупираните земи. Въпрос на изследване е, защо е било това бързане от страна на българското правителство да депортира тамошното семитско население.

Наистина, защо?

Трябва да попитаме българските власти по онова време. Странно е, защото, ако отново се прегледа споразумението Данекен-Белев, ще се види, че срокът за депортирането, според временната депортационна политика, бил 15 април. След като споразумението било подписано през февруари 1943 г., е имало време да се реши кога да се съберат евреите и кога да бъдат предадени. Тоест, не било необходимо да се предприемат никакви действия преди средата на април. Защо било това арогантно бързане всичко да се случи на 3 срещу 4 март, не е ясно. Защо България бързала да бъде първа, също не е ясно. Никой не отбелязва това. За съжаление, това е историята на гръцките евреи от Източна Македония и Западна Тракия. Иронично и тъжно е, като се замислим, колко още ценни, надарени и прекрасни хора са щели да загинат тогава, ако семействата им не са емигрирали по-рано от Кавала. Един от спасените потомци на тези избягали евреи е известният пианист Мъри Перайа.

Бихте ли се съгласили с обяснението на един от участниците, че вероятната причина за неспасяването на евреите от окупираните територии е, че те не са били припознати като част от българското гражданско общество и обществените структури и институции, които са си взаимодействали и помагали? 

Първо, българските евреи са половин българи; втора ръка граждани. Според Закона за защита на нацията, приет по това време, те всъщност не са под законова протекция. В този смисъл, трябва да се попита, от кого са били спасени „спасените”. Не е коректно да се казва, че са били спасени, а по-скоро, че не са били унищожени.

И защо това не се е случило?

Вероятно защото по това време военните действия не са в полза на Германия и България просто не иска да е на губещата страна. Може би става въпрос за чист опортюнизъм. Но той си има цена.

Евреите.

Всъщност, те не са стрували нищо на България. Били са разменна стока.

Доста тежък разговор...

Защо да е тежък, смисълът му е в това, което ни каза при откриването на конференцията „Да опознаем миналото си“ немският посланик Матиас Хьопфнер. Най-добрият начин един народ да се справи с лошите моменти от историята си, е да ги признае. И според мен, негово превъзходителство не бе прав, когато попита дали точно той трябва да открие днешната конференция. Според мен не друг, а именно той трябва да го направи. Аз очаквам това от него, за благото на всички. Не искам да се размахват обвинения, а просто да се говори и обсъжда случилото се.

Пол Хагуел е член на Централния борд на Еврейските общности – Атина.