ГАЛЕРИЯ НА МНЕНИЯТА

| Обектив,

Виктор Мизрахи, директор на Мемориала на Холокоста, Скопие:

- Изненадан съм от броя на хората на конференцията. Развълнуван съм и от обстоятелство, че  в София са събрани  желаещи да чуят  да се говори с исторически факти! Днес, 6 октомври 2012 година, говорим за най-страшното – за загиналите души през 1943 г. Защото 11 343–те избити в Треблинка все още нямат мир! Между тях имаше деца под 15 години!

- Днес в Македония еврейската общност е от 250 души. През Втората световна война всеки загуби близки. Аз загубих 81 души от моето семейство. Само една фамилия е оцеляла в Битоля, един от най-големите центрове на евреите в Македония.

- Днешното ръководство на България няма допирни точки с нацисткия режим.  За съжаление от 1945 г. до ден-днешен за българското общество не съществува  тема „депортация на евреите от Македония и Тракия“. От Македония бяха изведени към лагера на смъртта 7150 души, което прави 90% от еврейската общност – най-високият  процент в Европа.

- Хвала на акта на храброст на Светия Синод!

- Депортацията на евреите през 1943 г. бе спряна от Димитър Пешев и от българския народ!

- За какво беше цялата тази хайка срещу филма „Трето полувреме“? Защо го нарекоха говор на омраза? Филмът е изграден изцяло на документи, взети от архивите.

- Няма история без черни петна. Да се поклоним пред пепелта на загиналите.

- Благодаря на БХК за смелостта и храбростта да организира тази конференция.

Н. пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Федерална република Германия:

- Дълги години обществото не знаеше как да се справим с миналото на нацистка Германия. Обсъждаше се въпросът да има ли давност20 или 30 години, или изобщо да няма!

- Давам си сметка за трудността да се говори за нашата най-нова история. Да се научим да обсъждаме с необходимата чувствителност страданията на невинните.

Николай Поппетров, историк, БАН:

- В българската история по темата за депортациите на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия преобладават политическите употреби.

- Не е изследвано достатъчно преследването на евреите по българските земи. Не се знае достатъчно и еднозначно за действията на бранниците, за погромите срещу евреите на легионерите. И до днес общественото мнение не иска да знае какво и защо се е случило през 1943 г.

- Не Берлин е наредил да се изготви Законът за защита на нацията. Този антисемитски закон е приет през 1940 г.

Майкъл Беренбаум, изследовател на Холокоста, САЩ:

- Възхищавам се от човечността на българската нация! Но 90% от евреите в Македония са били убити – мъже, жени, деца. Бяхте жестоки, изземвачи на имущество, мъчители, убийци, а после се превърнахте в СПАСИТЕЛИ!

- България не е типичен съюзник на Германия; евреите са по-малко от 1% от населението, антисемитските настроения не са дълбоки.

- Да разкажеш историята и от гледна точка на евреина: Законът за защита на нацията означава „всичко е конфискувано, не можем да поемаме задълженията си към банките; отнеха ни пенсиите, събраха ни да живеем в гета; забраниха ни да се движим в града".

- Депортацията на евреите от Македония е българско дело.

Тодор Чепреганов, историк, Институт по национална история, Скопие:

- Конференцията „Да опознаем миналото си“ постави въпроса за контрола над паметта. Колективната памет е история и историята е колективна памет.

- Младите поколения не помнят какво се е случило с техните родители. Оцелелите еврейски общности избягват да говорят за тези събития, не искат да предават травмата на децата си.

- 11 343 убити на религиозна и расова основа в Македония и Тракия. Българските власти от правителството на Богдан Филов помогнаха за тези убийства. Те извършиха в Скопие и Битоля едни от най-големите жестокости. Това не може да бъде забравено и простено!

- Не може цяла страна да потъне в амнезия, обществото има нужда от катарзис.

Габриеле Нисим, писател, Италия:

- Конференцията „Да опознаем миналото си“ представлява смелост. Смелост да се скъса с една традиция.

- Какво казва в писмото си Димитър Пешев? Злото, което правят българите на евреите, е зло, което правят срещу себе си. Пешев говори за моралната репутация на страната си.

- Малките нации не могат да си позволят определени действия. Тяхната национална тъкан е доста крехка.