Слаб 2, Слаб 2, Слаб 2…

| Митко Новков,

Българското общество в цялост през тази 2013 г. непрестанно биваше поставяно на изпит доколко е солидарно общество. Българските медии в частност през тази 2013 г. непрестанно биваха поставяни на изпит доколко са отговорни медии. Българските властимащи през тази 2013 г. непрестанно биваха поставяни на изпит доколко са компетентни властимащи. За съжаление, никой от тези изпити не беше преминат, получихме двойки по всички линии.

Най-звучната двойка, която си изкарахме, беше по въпроса с бежанците. Никой – от граждани през медии до управляващи, не успя да прояви нито доблест, нито мъжество, нито смелост, за да се изправи пред проблема с адекватно решение. Напротив, хлъзнахме се по нанадолнището на популизма и омразата, забравили сякаш, че в древните времена – и гръцки, и славянски, и германски, гостоприемството е било висша ценност. Елините дори са започвали войни заради презрителното и враждебно отношение към бежанци, търсещи приют и закрила. Докато ние, днешните българи във всичката си целокупност, се издънихме тотално: бежанците у нас живеят в кошмарни условия, т.нар. „обществено мнение” категорично отказва да ги припознае като хора в нужда, на които трябва да се помогне, а масло в огъня се влива ли, влива както от символната, тъй и от реалната власт. Но като че ли най-напред беше символната: от екрани, страници, радиоапарати не спираха апокалиптичните картини на безчинства, престъпления, мизерия и смрад, с които щели да ни залеят нещастните сирийци и други имигранти. Имало е, впрочем, в американската история такъв период, в тази „топилня на народите” някъде по средата на XIX век, в края на Андрю-Джаксъновата демокрация, Ралф Уолдо Емерсън пише за това, че белите протестанти са смятали бедността за заразна. Е, нашите медии, макар и не протестантски, а още по-малко бели (по-скоро жълти), съвсем ачик-ачик и с достатъчна доза настървеност насъскаха обществото срещу хората, дошли тук с протегната ръка за помощ. Повтарям – ЗА ПОМОЩ! И тази протегната ръка ние, българското общество във всичките си еманации, отблъснахме. Като в този презрителен жест на отхвърляне най-напред с развят байрак бяха медиите. Чужденците чупят, чужденците вредят, чужденците мародерстват, чужденците заплашват… А връх в този негостоприемен, нещо повече – враждебен тон, постигна не кой да е, а председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев, който в интервю за в. „Преса” най-отговорно заяви, че „Бежанците пъхат памперси и дамски превръзки в каналите и това е умишлено и тенденциозно”, а медията побърза да протръби: „Чужденците умишлено чупят и вредят на държавата”. Всички ли чужденци, г-н Чирпанлиев? И бебетата ли, в. „Преса“? Ето, това е реакцията на българския чиновник, на всеки български чиновник: хората, на които той е призван да помага и благодарение на които той съществува като държавен пост, та точно тези хора той винаги и всякога възприема като пречка, като напаст, като натрапници. Българският чиновник е петимен службата му да я има, но хората, заради които службата му я има, изобщо да ги няма, дим дори да ги няма… Честно казано, ако бяхме някоя нормална държава (но България, както отдавна е известно е прекрасна страна с отвратителна държава, която в момента май надминава всичките си предишни върхове на отвратителност), господинът Чирпанлиев отдавна да е бил принуден от своите началници да си подаде оставката. Не би, (не)естествено: неговите началници не спират да обикалят от медия на медия и да реват колко е страшен проблемът и как те не могат да се справят: „Няма страна, спечелила от бежанци“, излива се чистосърдечно от вътрешния министър Цветлин Йовчев и думите му нахъсват още повече ксенофобите. Защото ние сме бедни, пък сега ни се натрисат и тия навлеци, да им се не види и мизерниците непрокопсани!… А джобовете ни са празни, местата за приютяване – разнебитени, условията – отвратителни, а парите ни – много малко…

Макар че – ако погледнем съвсем обективно, да не би в Сирия ей така, изведнъж да избухнаха боевете? Там се бият от, кажи го, две години почти и е пределно ясно, че обикновените хора, чийто живот е застрашен и имущество разграбено, няма да чакат като добитък в кланица, а ще вземат бохчите си и ще тръгнат към по-спокойни и богати страни. А кои са спокойните и богати страни най-близо до Сирия? Западна Европа, разбира се, страните от ЕС. И откъде биха могли да минат към тая Западна Европа тези прогонени от домовете им сирийци? Да бяха прелетни птици – ясно, щяха да размахат криле над китната ни родина и хич да не се сетят за нея, ненапразно малцина от тях искат да останат в България. Пък ние само щяхме да зяпаме от земята и да викаме: „Я, ято сирийци прелитат на Запад!” Да, обаче не са прелетни птици, хора са, които също като нас ходят именно по земята. Нещастни и обрулени от глупостта човешка, алчна и стръвна, хора. И, за съжаление, същата глупост, алчна и стръвна, намериха и в България в изобилие. Защото нашите мъдри управляващи, вместо да реват и да се жалват сега, трябва да си посипят главата с пепел и да се разкаят, тъй като беше ясно, че в един момент този бежански поток ще ни залее по съвсем простата причина, че няма откъде другаде да мине. Когато кръстоносците са тръгвали да освобождават Йерусалим, през нашите земи са минавали, затова и те изобилстват с нормански паметници, и песен за краля Балдуина има написана… Поне древните карти да бяха погледнали тия наши мили властници, песента за Балдуин да си бяха припомнили, та да се сетят: все ще е същото – най-краткият път за Йерусалим е през Балканите и България, следователно обратният път за Париж и Берлин най-къс ще е пак през Балканите и България. Заради това, поне според мен, цялата медийна атака срещу тръгналите да спасяват живота си обрулени хорица бе подхваната не заради друго, а за да се скрие за пореден път пълната некомпетентност и безхаберие на българските власти, чийто поглед никога, ама никога не е прескачал по-далеч от носа им. Заработи отдавна откритият принцип на Пиер Бурдийо, че журналисти и политици са актьори от едно поле, тоест – казано по български: „Гарван гарвану око не вади”. Ето защо бежанците неминуемо трябваше да бъдат изкарани виновни, тъй като в противен случай щеше да лъсне вината на ония с управленските лостове, които изглежда им служат единствено да си бъркат в носа и да се почесват по други едни места. Точно от този непукизъм се възползва без свян винаги готовата да грабне тоягата на омразата „Атака”, чиито депутати дори внесоха питане за вкарването в страната на ислямски фундаментализъм и радикален ислям в България. Все едно в някогашната Руска империя, атакисткият всъщност националистически блян, да са посрещали бежанците от българските земи със същите подозрения – че вкарват османски фундаментализъм и радикално еничарство. Или в Австро-Унгария. И цялата тази изригната омраза се просмука вече до всички слоеве в българското общество и отвсякъде – Харманли, Казанлък, Варна, всички крещят: „Не ги щем! Не ги щем!” Ето така получихме двойка по общочовешка солидарност и братство…

Цитираният по-горе Емерсън казва: „Истинският показател за цивилизованост не е равнището на богатство и образование, не е изобилието на продукция, а обликът на човека, възпитан в дадената страна”. Слаб 2, Слаб 2, Слаб 2 – чак срам те хваща от българското колективно невежество, управленска немощ и невежествени медии…

Митко Новков е литературен критик, публицист, журналист. Автор на няколко книги и много публикации. Носител на журналистическата награда „Паница”, на приза „Златен будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР и на други отличия.