Данните на НСИ замъгляват етническата картина

| Михаил Иванов,

Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката физическите лица не могат да бъдат задължавани да предоставят на органите на статистиката данни за своята раса, етническа принадлежност и вероизповедание. В съответствие с тази норма в законите за преброяването през 2001 г. и 2011 г. се предвижда данните за етническа група, вероизповедание и майчин език да се предоставят доброволно от лицата – обект на наблюдение. С други думи, допуска се на тези въпроси въобще да не се отговаря. Наред с това за лицата, които решат да отговорят, и при двете преброявания е предложен в преброителните карти като възможен и за трите етнодемографски показатели отговорът „не се самоопределям”.

Нека да видим как тази либерална на пръв поглед идея работи на практика:

През 2001 г. на въпроса за етническа група не са отговорили 24 807 души, а 62 108 от тези, които са отговорили, са казали, че не се самоопределят. С други думи, общо за 86 908 души (1.1% от цялото население, което тогава е било 7 928 901) етническата принадлежност остава неизвестна. През 2011 г. не са дали отговор на въпроса за етническа група 683 590 (9.3% от цялото население, което към 1 февруари т. г. е било 7 364 570 души). От тези, които са отговорили, 53 391 са казали, че не се самоопределят или общо за 736 981 души (10%) не може да се каже каква е тяхната етническа група.

Разбира се, тази драстична разлика изисква своя отговор, но аз не искам да гадая дали това е търсено умишлено, или не. Не е необходимо обаче човек да разбира от статистика (достатъчно е да има здрав разум), за да съобрази, че данните от последните две преброявания за етническата принадлежност не могат да бъдат сравнявани - в единия случай неопределеността е 1.1%, а в другия – цели 10%. Следователно всякакви коментари дали дадена етническа група през последните десет години е нараснала, или намаляла, и с колко е съответното изменение са лишени от смисъл. Предполагам, че едва ли ще се намери някой, който да твърди, че към дадена етническа група у нас принадлежат само тези, които изрично са заявили това по време на тазгодишното преброяване. Защото това би означавало, че 10% от населението на България нямат етническа принадлежност.

Да вземем за пример броя на тези, които са се самоопределили като турци. През 2001 г. те са били 746 664, а сега 588 318. Но оттук нищо не може да се заключи за това дали турците са се увеличили, или са намалели, и с колко, защото ние не знаем колко са турците измежду неопределилите се 736 981 души. По същия начин изглеждат нещата за всяка друга етническа група – българска, ромска, руска, арменска и т. н.

При другите два етнодемографски показателя ситуацията е аналогична:

През 2001 г. 24 807 души не са отговорили на въпроса за майчиния език, а 45 454 са отговорили, че не се самоопределят, което прави общо 70 261 души или 0.9% от цялото население. През 2011 г. не са отговорили 722 416 души, а от отговорилите 45 955 не са се самоопределили, което прави общо 768 371 или 10.4%.

За вероизповеданието: През 2001 г. 24 807 души не са отговорили, а от отговорилите 283 309 не са се самоопределили или общо – 308 116, т.е. 3.9%. През 2011 г. не са отговорили 1 606 269 (21.8%), а от отговорилите не са се самоопределили 409 898 (5.6%) или общо 2 016 167 (27.4%). Ще повторя с думи – два милиона шестнайсет хиляди сто шейсет и седем. За да няма неяснота, ще отбележа, че през 2011 г. за пръв път беше включен въпрос: „Религиозен ли сте?”, какъвто нямаше при преброяването през 2001 г. На него, според НСИ, са отговорили отрицателно 272 264 души, които са включени към отговорилите.

Ето как ние се оказваме лишени от основен инструмент за изучаване на измененията в етническата картина на страната и на причините за тези изменения. Това силно ще затрудни например изучаването на социалния статус на различните етнически групи и по-специално на етническия профил на равнището на бедност, заетостта, образованието, здравното състояние, жилищните условия и т.н. Ние ще бъдем затруднени да кажем например колко е детската смъртност при ромите (през 2003 г. тя беше 25 на хиляда) или каква е продължителността на живота сред тях (понастоящем с повече от 10 години по-ниска от средната за страната). Няма да знаем достатъчно точно какъв е процентът на домакинствата без водопровод и канализация сред тази етническа група (38.5% през 2001 г.), както и какво е нейното равнище на неграмотност (важно е да се подчертае, че според сегашното преброяване 133 046 души от цялото население у нас на възраст над 20 години никога не са посещавали училище или са с незавършено начално образование; за ромите през 2001 г. съответното число беше 85 840). Изучаването на миграционните процеси по етнически признак също ще бъде затруднено. Няма да имаме ясна корелация между вероизповедание и майчин език, което ще замъгли групата на говорещите български език мюсюлмани, които през предишните две преброявания се самоопределиха по три различни начина - като българи, като турци и като помаци. И така нататък.

Изводът е, че преброяването от 2011 г. не ни дава необходимата информация за етнодемографските характеристики на населението в нашата страна. Получените етнодемографски данни не могат да служат като основа за формирането, провеждането и контролирането на успешна етническа политика.

Ситуацията допълнително се усложнява от фалшивото „засекретяване” на данните от Националния статистически институт. На неговата страница повечето от и без това оскъдните таблици, отнасящи се до етническата картина в страната, са публикувани със забележката, че данните са конфиденциални по силата на чл. 25 от Закона за статистиката.

Нека да уточним за какво става дума. Според въпросния текст на закона не могат да се разгласяват или предоставят индивидуални статистически данни, а също така данни, които самостоятелно или във връзка помежду си позволяват да се идентифицира определена статистическа единица, както и информация, която обобщава данните за по-малко от три статистически единици, или - за съвкупност от единици, в която делът на стойността на изучавания параметър за една единица е с тегло над 85% от общата му стойност, взет за цялата съвкупност. Пояснено е, че „статистическа единица” може да бъде физическо лице, домакинство, икономическа единица или друга организация, за която се отнасят данните, а „индивидуални данни” са данните за отделна статистическа единица.

Моля читателите да ме извинят за специализирания правен текст, но го приведох, за да мога да попитам Националния статистически институт къде точно се нарушава Законът на статистиката при ползването или разгласяването на корелацията между обобщените данни за цялата страна, отнасящи се за етническата група и майчиния език? Или – при обобщените данни за вероизповеданията по възраст и местоживеене (в градовете и селата)? Или – при данните по местоживеене (по области), етническа група и възраст? Не е ли това преднамерен опит да се затрудни ползването на данните?

Демонстрирания от НСИ при това преброяване подход към етнодемографските показатели показва пренебрежение към етническите, религиозните и езиковите различия и саботира защитата на тези различия. Този „псевдолиберален” подход (уж оставяйки етническата и религиозната идентичност изцяло в частната сфера на всеки) противоречи на българските национални интереси, защото в България има етнически проблеми и тяхното решаване трябва да бъде предмет на постоянна грижа, което, от своя страна, изисква обстойно и задълбочено познаване на етническата ситуация.

Миналата седмица бях поканен да изнеса лекция пред семинар на завършилите висше образование мюсюлмански духовници. По време на почивките някои от присъстващите млади хора разпалено ме убеждаваха, че „възродителният процес” продължава. Аз, разбира се, категорично не се съгласявах. Но сега се питам дали бях напълно прав? Нямаше ли в техните думи известна истина.

Защото не кой да е друг, а сегашният министър-председател Бойко Борисов заяви през 2008 г. в качеството си на неформален лидер на ГЕРБ и кмет на София, че „не целите, а методите на т. нар. „възродителен процес” са порочни”, продължавайки по-нататък: „трябваше много последователно, както в САЩ, първото име на новородените да бъде българско”. И още: „Който както иска и се чувства като такъв (като български гражданин - б. м.), ако е българин, е такъв, ако е турчин, да си отиде в Турция”.

Тогава тези думи бяха възприети от мнозина като случайно изречени. Днес за мен поне е ясно, че става дума за съзнателно провеждана политика. Разбира се, методите са „други”. Сега властите не се отказват, както беше през осемдесетте години, да включват етнодемографските показатели в официалните преброявания, броейки в същото време човек по човек етническата група на всеки с методите на специалните служби. Това е минало – така беше по времето на Тодор Живков. Сега отчитаме етническите и религиозните различия, но така, че да забулим в статистическа мъгла същността на етническите проблеми, отказвайки се по този начин от тяхното решаване.

Но не е ли всичко това театър на абсурда? Има ли поне един човек в тази страна, който би извлякъл полза от такава щраусова политика?