Като на празник

| Михаил Иванов,

ДОКУМЕНТАЛНИ СТРАНИЦИ ЗА „ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС”
(1984 - 1989)

„Смяната на имената трябва да се превърне в празник
на освобождението на това население от турско робство”
Тодор Живков
Из изказване на среща с партийния и държавен актив,
18 януари 1985 г., ЦДА, ф.1б, оп. 63, а. е. 108, л. 5

„СТРОГО И ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА ПРИНЦИПЪТ НА ДОБРОВОЛНОСТТА”

(ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА РОМИТЕ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Една от първите задачи на провежданото от комунистическия режим след 1969 г. етническо инженерство е да се направи публично невидима малцинствената етническа и религиозна идентичност. Моделирането на етно-религиозния състав в страната, започнало с масовото преименуване на помаците през първата половина на 70-те години, продължава със заличаването на ромската етническа група. При преброяването от 1975 г. данните за броя на ромите са грубо манипулирани и се оказва, че те са само 18 323 души. За сравнение предишните две преброявания дават за броя на циганите у нас 197 865 души през 1956 г. и 148 874 през 1965 г. (Национален статистически институт, „Преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1992 г. Резултати от преброяването на населението, Том І”, София, 1994, стр. ХХV.)

Но за политическата полиция на една тоталитарна държава е типично воденето на двойно счетоводство. Следвайки въведени от „циганолозите” на Държавна сигурност „обективни” критерии и като се използват данните на Единната система за гражданска регистрация (ЕСГРАОН), ромите в България се броят, без те да знаят това, човек по човек. Ето какво четем в справката „Оперативната обстановка сред българските цигани и задачите на органите на ДС и НМ”, изготвена въз основа на докладна записка на началника на „Инспекторат” – МВР с дата 5 май 1980 г. и публикувана в „Бюлетин за ръководния състава на МВР – бял” (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 185, л. 24-28):
„(…) В НР България живеят около 510 000 български цигани (обърнете внимание – не 18 323, както е според проведеното само 5 години преди това преброяване – М. И.) , от които: в Пловдивски окръг – 52 000, Варненски – 34 000, Сливенски – 32 000, Бургаски – 30 000, Пазарджишки – 29 000, Старозагорски – 28 500, Михайловградски – 23 500, в столицата – 26 300 и др.
При последното преброяване на населението и при подмяната на личните паспорти по-голямата част от българските цигани приеха без особени усложнения български имена.”

Последното изречение съдържа важна информация. Това е единственият текст, на който съм попаднал, от който да се вижда, че по време на преброяването през 1975 г. са провеждани, без да се вдига шум, асимилационни действия по отношение на ромите мюсюлмани, като са им променяни имената. Е, отбелязва се, че това е ставало „без особени усложнения”. Както ще видим по-долу, една година по-късно главният отговорник от Политбюро на ЦК на БКП по „заличаване на етническите различия” - Георги Атанасов даже подчертава, че това е ставало „напълно доброволно”. Интересно е, че през 1994 г. Националният статистически институт коментира по аналогичен начин силно занижения брой на ромите според преброяването през 1975 г.: „Причината за това е самоопределянето на значителна част от тези лица като принадлежащи към българската етническа група.” (Вж цитираната публикация, стр. ХХVІІ.)

Но да продължим с текста на справката:
„В окръзи, където живеят компактни маси български турци и български цигани, под влиянието на протурския национализъм циганите продължават да се турчеят и да запазват арабско-турските си имена. Така например, във Великотърновски окръг от 23 150 български цигани се турчеят 14 860, в Старозагорски от 28 320 – 10 440, във Врачански от 23 600 – 7 110, в Хасковски от 16 550 – 3 100. Всички живеещи в Кърджалийски окръг 5 920 български цигани се турчеят, а в Търговищки от 10 530 – 9 600.”

Цитираният тук документ е изготвен като част от подготовката на репресивния апарат за окончателното решаване на задачата: „при замяната на паспортите да завърши процесът на приемането на български имена”. Ето още няколко пасажа от него:

„(…) Българските цигани все още изостават от общото развитие на българския народ. Сред отделни лица и среди от тях се наблюдават отрицателни прояви от политически характер, които се свеждат главно до:
- опити за създаване нелегални организации на националистическа и религиозна основа;
- опити за издирване и установяване на връзки между по-будни, образовани и заемащи отговорни постове български цигани с цел водене на борба против „асимилаторската” политика на партията и правителството и отстояване на „циганската самобитност и националност”;
- издигане на искания за национална автономия, създаване на цигански самодейни художествени колективи и спортни клубове, организиране на цигански национални вечери и срещи;
- вражески прояви по адрес на партийно-правителствените мероприятия и по-специално за приобщаване на българските цигани в социалистическото строителство. Има данни, че отделни български цигани се стремят да установят връзки със задгранични цигански центрове в Париж, Лондон и Югославия и да вземат участие в провеждани от тях международни мероприятия (конгреси, симпозиуми и срещи).”

Дейността на международните ромски организации, между които централно място заема особено активният през този период Международен ромски съюз (International Romani Union), се е следяла внимателно от българските специални служби. За тези организации виж по-подробно: Лиежоа, Жан-Пиер, 1999, както и Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993.
Да продължим със справката:
„Наблюдава се известно активизиране на баптистките и евангелските църкви в някои райони и квартали, населени предимно с български цигани. Софийското градско и окръжните управления на МВР провеждат мероприятия за пресичане, ограничаване и неутрализиране на нелоялната дейност сред българските цигани. Установеният вражески контингент обаче е малък и не създава необходимата оперативна база за по-разгърната, ефективна и перспективна работа. По-добри резултати имат в това отношение окръжните управления в Ямбол, Пазарджик, Ловеч и Михайловград.

При извършената проверка от „Инспекторат” - МВР през октомври 1979 г. е било констатирано чувствително изоставане в Софийското градско, Софийското окръжно и в окръжните управления на МВР – Пловдив и Стара Загора, където не е бил установен вражеският контингент сред българските цигани и нито едно лице не е било взето на оперативен отчет.
Агентурата по тази линия не достига, независимо че в повечето окръжни управления се ползват и агенти, работещи и по други линии. Това важи главно за окръжните управления в Габрово, Ловеч, Велико Търново, Разград, Кърджали, Благоевград и Кюстендил.

В информацията на началника на „Инспекторат” – МВР от 28 ноември 1979 г. до др. министър се прави общата констатация, че получаваните сигнали, водените на оперативен отчет дела, количеството и качеството на агентурата (в това число с маршрутни възможности и за оказване на влияние) и работата с нея са далеч под изискванията на Окръжно № І-44. Счита се за целесъобразно ВГУ (Второ главно управление – М. И.) и VІ управление – ДС да вземат допълнителни мерки за оказване помощ на място, особено по перспективните разработки и сигнали. (…)

По-голямата част от негласния апарат на Народната милиция е с добри възможности и при условията на компактни маси от български цигани един агент може успешно да контролира поведението на повече лица. Много от сътрудниците, които имат маршрутни възможности, са картотекирани в ДНМ (Дирекция на народната милиция – М. И.) и при необходимост се използват успешно. Работата по придобиването, ръководенето и възпитаването на негласния апарат е под изискванията в окръжните управления – Благоевград, Кюстендил, Враца, Варна, Пазарджик, Сливен и Стара Загора.

Ползването на доверени лица сред тази категория български граждани дава добри резултати. Въпреки това в окръжните управления в Хасково, Пазарджик, Пловдив, Силистра, Шумен, Стара Загора, Кюстендил, Благоевград и София тази задача е подценена. Отпечатано на печатница в 60 екз. (на ръка – М. И.).”

И така, след като са предприети мерки за мобилизиране на Държавна сигурност и милицията (включително тяхната агентура), може да се премине към действие. Н 7 юли 1981 г. в ЦК на БКП се провежда инструктаж с окръжните партийни секретари, с което започва кампанията по поредното (този път окончателно) масово преименуване на ромите мюсюлмани:

Централен държавен архив (ЦДА), фонд 1б, опис 59 (ІІ), архивна единица 66.

СЪДЪРЖАНИЕ
на стенографския протокол на съвещанието
на първите секретари на ОК на БКП и отговорни дейци от други ведомства,
7 юли 1981 г.

„(…)
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (Александър Лилов – член на Политбюро и секретар на ЦК па БКП по идеологическите въпроси, член на Държавния съвет):
Другари, днешното съвещание с първите секретари на окръжните комитети на партията, на което са поканени и отговорни дейци на други ведомства, има инструктивен характер. Ще разгледаме два въпроса. По първия, който е посветен на някои въпроси от изпълнението на плана в селското стопанство, ще говори др. Гриша Филипов – председател на Министерския съвет.
Има думата др. Гриша Филипов.

ГРИША ФИЛИПОВ:
(…)
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
(…)
По втората точка от нашето съвещание – работата сред българските цигани във връзка с подмяната на паспортите в Народна република България, има думата др. Георги Атанасов.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ (Георги Атанасов – секретар на ЦК на БКП и председател на Комитета за държавен и народен контрол (с ранг на министър)):
Другари,
Както е известно, в продължение на 5 години ще се извърши замяна на паспортите на гражданите на Народна република България. това е значително мероприятие на нашата държава с важно, преди всичко възпитателно и политическо значение. Основната част от подготвителната работа вече е завършена. Целта на настоящото съвещание е да обсъди някои въпроси по-специално за подмяната на паспортите на тази част от българските цигани, които имат турско-арабски имена.

Секретариатът на ЦК на БКП смята за целесъобразно да се отговори положително на изявеното желание от български цигани да заменят турско-арабските си имена с български или да ги приведат в българска транскрипция. Този процес е започнал отдавна и е напълно обосновано в периода на петгодишния срок на паспортизацията да бъде доведен докрай. (Подчертаното тук и по-надолу е както в оригинала – М. И.).

Българската комунистическа партия провежда последователно класова, марксистко-ленинска линия и политика към етническите групи у нас. Социалистическият обществен строй създаде и създава все по-добри условия за преодоляване на тежкото наследство в тази област, оставено ни от капитализма, в това число и към българските цигани, за пълното им приобщаване към делото на социализма и българския народ.

Проблемите на българските цигани винаги са били обект на специални грижи и внимание на партийното и държавното ръководство, лично но др. Тодор Живков. (…)

В резултат на коренните преобразования в цялостния живот на страната, на измененията, които провеждането на ленинската априлска линия на партията внесе в живота на българските цигани, сред тях се развива и формира българско народностно съзнание, ускорено протичат обективни процеси на пълно и необратимо приобщаване към българската нация. Преобладаващата част от тях се считат за българи, съзнателно се стремят да бъдат изразители на онези традиции и добродетели, които са характерни за нашия народ. Това е крупно завоевание. Това е такова завоевание, което изразява високохуманната същност на социалистическия обществен строй, неговата способност да създава реални условия и предпоставки за развитието, усъвършенстването и реализацията на всеки свой гражданин. (…)

Задачата на настоящото съвещание не е да обсъжда мероприятия за цялостното решаване на проблемите. Нашата цел сега е да поставим един единствен въпрос – при замяната на паспортите да завърши процесът на приемането на български имена.

Какви са съображенията за поставяне на този въпрос?
Както е известно, на преброяването през 1975 г. огромната част от българските цигани напълно доброволно изявиха своето българско национално самосъзнание, записаха се като българи.

Едно социологическо изследване от 1979 година показа, че над 300 000 души са вече напълно интегрирани към нашия народ. Това намира израз и в приемането на български имена, в обстоятелството, че те разглеждат все повече този въпрос като важен и необходим елемент на принадлежността си към българската социалистическа нация.

И наистина името на човека е непосредствено свързано с чувството за национална принадлежност и национално самосъзнание, то отразява историческата традиция на народа, израз е на приемствеността между поколенията. Следователно има важно не само личностно, но обществено и политическо значение както за държавата, така и за всеки гражданин.
В случая е съществено и друго. Сред голяма част от българските цигани съществува силно изразено желание за скъсване с всичко, което е свързано с циганското в отрицателния смисъл на тази дума.”

Да се замислим какво казва Георги Атанасов на това място. Според него„циганско” е дума, която има и отрицателен смисъл. От друга страна, малко преди това той заявява, че „преобладаващата част от тях (циганите – М. И.) се считат за българи, съзнателно се стремят да бъдат изразители на онези традиции и добродетели, които са характерни за нашия народ”. Ето как се придава отрицателна натовареност на названието на една цяла етническа група, за да се противопостави тя на другата – на добрата (българската) - с нейните „характерни традиции и добродетели”. Това е възглед, който се основава на идеята за превъзходство на една етническа група спрямо друга или – простичко казано – расизъм. Не на последно място така се насаждат у „другите” отрицателни нагласи към ромите като към група, а у самите роми – чувство за малоценност, „защото са цигани”.

Да се върнем към аргументацията на Георги Атанасов с характерната за тогавашния партиен стил реторика: „Трябва да се има предвид и обстоятелството, че практически в цял свят (с изключение на Югославия и Гърция) циганите носят имената на националностите, сред които живеят.

Ето защо ние смятаме за правилно този естествен, обективно обоснован процес да не се задържа, а да се създават условия и предпоставки за ускореното му протичане, така че тези български цигани, които имат турско-арабски имена, да получат възможност при подмяната на паспортите да ги заменят с български или да ги приведат в българска транскрибция. Това е задачата, която трябва да решим. Това са и съображенията, за да оценим тази задача като назряла. Поради предстоящата паспортизация, нейното решаване не бива да се отлага.”

След това Георги Атанасов дава количествените параметри на задачата (има известно различие с данните на инспектората на МВР, цитирани по-горе, но трябва да се обърне внимание, че там са дадени цифри за онези цигани, които се „турчеят”, а по-долу - за тези, които имат „турско-арабски” имена; освен това за изминалата близо една година данните са били доуточнявани):

„(…) в редица окръзи броят на българските цигани с турско-арабски имена е значителен. В Кърджалийски окръг те съставляват 94,8 на сто от общия брой на това население; във Великотърновски – 64,3 на сто; в Ловешки – 57,4 на сто; в Плевенски – 68,7 на сто; в Разградски – 70 на сто; в Силистренски – 58,8 на сто; в Търговищки – 70 на сто; в Старозагорски – 47,6 на сто; в Шуменски – 63,6 на сто; в Ямболски – 44,9 на сто и т. н.

Работата, която трябва да се извърши, не е нито лека, нито кратковременна и не бива да се подценява от никого. Това е труден въпрос, а за някои хора ще се окаже и болезнен (курсивът е мой – М. И.). Той е труден и поради някои специфични обстоятелства.

Първо, става дума за значителна група – за около 180 хиляди души. Организацията на политическата работа, както се вижда, ще засегне значителен кръг от хора.

Второ, основната част от тези наши граждани живеят компактно, в обособени квартали и махали. Това е особено характерно за големите градове, където вероятно ще се срещнат и повече трудности. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че значителна част от циганите с турско-арабски имена са в райони с преобладаващо турско население, някои се намират под влияние на религиозния фанатизъм, турчеят се.

Трето, може да се предполага, че при непълноти и грешки от наша страна националистически настроени български турци няма да пропуснат да се възползват от тях, като представят нашите действия за насилствена асимилация. На такава основа те ще се опитват да внасят несигурност и сред българските турци, да приобщават българските цигани към своите нечисти действия.

Ясно е, че успоредно с индивидуалната политическа работа трябва зорко да се следи поведението на националистическите елементи, навреме да се парира всяко вражеско действие.

Що се отнася до българските цигани, които изповядват ислямска религия, то на тях трябва търпеливо и аргументирано да се разяснява, че смяната на имената не засяга религиозната принадлежност, както преди години смяната на имената на потомците на помохамеданчените в миналото българи с нищо не накърни техните религиозни чувства.”

Разбира се е цинично да се твърди, че смяната на името на един мюсюлманин с друго - немюсюлманско име, с нищо не накърнява неговите религиозни чувства. Да не говорим, че това става в условията на тотална репресия по отношение на мюсюлманската религия (Вж: Иванова, Е., 2002, както и Груев, М. и А. Кальонски, 2008). Но да проследим по-нататък инструктажа:

Четвърто, както е известно, международната реакция и шпионско-диверсионните централи на САЩ, а също така и някои органи в съседна Югославия, активизират своята дейност по т. нар. цигански въпрос, използват го срещу нашата страна. Паспортизацията на гражданите ще увеличи не само техния интерес, но и стремежа им политически да ни злепоставят пред международната общественост, стига да има и най-незначителен повод за това. (…)

(…) Това е задача политическа и тя се нуждае от политическо ръководство, от политически подход на всеки, който я провежда. Практически тя трябва да се изпълни чрез първичните партийни организации, организациите на Отечествения фронт, Комсомола и професионалните съюзи, но не глобално от тези организации, а от кадри и дейци, на които ще бъде поставена. Първите секретари на окръжните комитети на партията носят лична отговорност за точното спазване на указанията. Тези указания единствено ще се дават по линия на партийните комитети.

По поръчение на Секретариата на ЦК искам да обърна вашето внимание на няколко момента:
- Пристъпваме към завършване на едно важно дело. Въпросът се поставя от самото население и е резултат на дълбоките промени в неговото съзнание. Това обаче в никакъв случай не трябва да отслабва нашата активност, нашата точност и прецизност в организацията и провеждането на работата. Необходимо е да вървим към осъществяването на поставената цел последователно, но много внимателно, без шум, да не допуснем в никакъв случай изостряне на обстановката и въпросът за българските цигани да се интернационализира, да стане повод за обсъждане от други страни и на международни форуми.

- Строго и последователно трябва да се спазва принципът за доброволността. Точно този принцип обаче предполага действена политическа работа, индивидуална работа с всеки човек. Тук няма място нито за шумни инициативи, нито за събрания на много хора, нито за общи и голословни приказки. С всеки гражданин следва да се работи конкретно и целенасочено. Ще се наложи с някои да се провеждат многократни срещи и разговори, търпеливо и аргументирано да се разяснява, да се постига вътрешна убеденост (курсивът е мой – М. И.). Работата трябва да бъде възложена като лично поръчение на кадрите и да бъде лично извършена от тях.

Необходимо ще бъде да се опрем на комунистите от средата на българските цигани, да се отнесем с доверие към безпартийните, да търсим най-авторитетните и най-влиятелните сред тях, те да създадат пробива, първи да дадат пример, без да се ръководим от правилото дали е дошъл техният ред да получат нови паспорти.

- Подмяната на турско-арабските имена не е кратковременна кампания. Този въпрос трябва да се реши през петгодишния период, през който ще се сменят паспортите на всички български граждани. Имаме и време и търпение.”

Тук ясно проличава как е разположено във времето планираното от комунистическия режим преименуване на всички български граждани с мюсюлмански имена – петгодишният период, за който става дума, е синхронизиран със срока, в който трябва да се извърши смяната на паспортите (Вж в предишния брой на „Обектив” доклада на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов във връзка с Разпореждане № 56 на МС от 1978 г.).

В края на своя инструктаж Георги Атанасов сменя темата, преминавайки върху довършването на кампанията по преименуването на помаците, което илюстрира тоталния и безпрекословен характер на осъществявания замисъл:
„(…) Наред с подмяната на имената на българските цигани, Секретариатът на ЦК на БКП намира за целесъобразно да се доведе докрай възстановяването на имената на потомците на помохамеданчените в миналото българи. Сега сред тях са останали около 4 000 души с турско-арабски имена – главно онези, които са напуснали Родопите и живеят в други краища на страната. Това са най-упоритите, някои от които се турчеят. Те трябва да бъдат убедени да възстановяват българските си имена. За онези, които ще упорстват, трябва да се отложи срокът за подмяната на паспортите в рамките на обявения срок.”

Или иначе казано – който не си смени името в рамките на обявения срок, ще остане след това без валиден паспорт с всичките произтичащи от това последствия.

Инструктажът завършва с думите:
„(…) Задължително е едно – организацията на изпълнението и практическата работа, която ще се проведе под непосредственото ръководство на първите секретари на окръжните комитети на БКП, да се осъществи напълно в съответствие с политическата същност и значение на задачата.”

След инструктажа Александър Лилов прави заключително изказване:
„(…)
ПРЕДС. АЛЕКСАНАДЪР ЛИЛОВ:
(…) Днес ние поставяме въпроса за имената по простата причина, че не можем да отлагаме повече издаването на паспортите в Народна република България. Поради това Секретариатът се съгласи да разгледа частично този въпрос, за да се даде ясно указание и ясна линия за неговото решаване.”

Забележителна логика на Секретариата – тоталното преименуване на ромите с мюсюлмански имена като задължително условие за издаването на нови паспорти в държавата. По силата на някакви неназовани правила не е възможно да има паспорти и други документи с мюсюлмански имена. Щом има граждани с такива имена, „паспортизацията” трябва да се отложи. По-нататък Александър Лилов с императивен тон подчертава, че инструктажът на Георги Атанасов е от името на цялото комунистическо ръководство: „Указанията, които изложи др. Атанасов, са абсолютно ясни и работата трябва да се постави именно върху тях. Това е базата, която Секретариатът на Централния комитет, съгласувано с др. Тодор Живков, вижда сега за поставянето и решаването на този въпрос, и те трябва да се спазват стриктно поради важността им. Ние ще номерираме тази инструкция и ще я дадем поименно на всеки първи секретар. Вие ще прецените как по-нататък ще я ползвате, за да може тя да се спазва строго.

(…) Нашата преценка е, че ние имаме възможност не само да поставим, но и да решим успешно този въпрос, тъй като проучванията, които се направиха, показаха, че близо половината от това население вече изявява желание да се реши този въпрос, говори български не само в обществените си изяви, а и в семейната си среда. Има възможност да решим този въпрос, но само ако умно организираме осъществяването на тази дейност. Централният комитет настоява именно за такова отношение към тази задача.

Така че ви моля да прецените най-напред в по-тесен кръг, а след това и съответните специалисти от Отечествения фронт, от Министерството на вътрешните работи, от съответните образователни, стопански и други органи, където има такова население, начина, по който ще се действа на всяко място. Особено е важно да се внимава в големите махали, в Пловдив да речем, където има над 50 хиляди цигани, в Сливен, Пазарджик и някои други места.

Ето такива са допълнителните неща, на които исках да спра вашето внимание и още веднъж да ви кажа, че Централният комитет гледа на този въпрос с много голяма сериозност и ще изисква такава сериозност и от окръжните секретари.
Има ли допълнителни съображения? – Няма.
Закривам съвещанието.
Стенограф:(п.)”

(Значителен фрагмент от тази стенограма беше за пръв път публикуван във в. „Дром дромендар”, брой 5, юли-август 2001 г.)

Няколко месеца след съвещанието от 7 юли (през ноември 1981 г.) излиза поверителното Решение № 171 на МС, с което се урежда „подмяната на паспортите и другите документи на българските цигани, когато това е съпроводено със сменяване на турско-арабските имена с български, да се извършва безплатно за гражданите.” Отпускат се и допълнителни щатни бройки „по сменяване имената на българските цигани”. (Вж в предишния брой на „Обектив”.)

Кампанията по „доброволната” смяната на имената на ромите в България завършва по-рано от предвиденото. В Синия периодичен информационен бюлетин на МВР, представен на 22.07.1983 г. за одобрение от министъра на вътрешните работи, е публикуван отчет за извършената дейност, изготвен от Централното информационно-организационно управление на МВР. Отчетът е с гриф СТРОГО СЕКРЕТНО! на всяка страница:

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 506, л. 71–74

„СТРОГО СЕКРЕТНО!

СЕКРЕТНО!

СМЯНАТА НА ТУРСКО-АРАБСКИТЕ ИМЕНА
И ПАСПОРТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦИГАНИ

Смяната на турско-арабските имена на българските цигани, която започна от началото на 1981 година, вече окончателно приключи.
Към 31 май 1983 г. са сменени имената на 230 897 български цигани – всички, които са установени по регистрите за гражданското състояние. От лицата със сменени имена, 141 414 са над 16 години и подлежат на паспортизация. До тази дата са издадени нови паспорти с български имена на 125 171 лица. Паспортизацията им продължава в съответствие с установените графици.

Успешно беше проведено едно от важните мероприятия в изпълнение Решението на Секретариата на ЦК на БКП от 9 октомври 1978 г. „За по-нататъшното подобряване на работата сред българските цигани. за тяхното още по-активно включване в изграждането на развито социалистическо общество”.

Съответните служби на Министерството на вътрешните работи оказваха необходимото съдействие на местните народни съвети и другите държавни органи и организации за нормалното протичане на смяната на имената и паспортизацията, за недопускане на остри вражески прояви и негативни настроения.

В процеса на смяната на имената и паспортизацията на българските цигани бяха срещнати редица трудности, породени от съпротивата на протурски настроените националисти, от все още ниското идейно-политическо и културно равнище на това население, от грешките, допускани от отделни служители на местните административни органи и др.

Още при започването на преименуването се установи, че известна част от лицата с турско-арабски имена са били считани от местните административни органи за турци, за което има и удостоверения, издадени от местните съдилища през 50-те години. Поради това някои дори са се изселили в Турция.

Това обстоятелство наложи да бъдат прегледани старите регистри на населението и да се уточни допълнително етническата принадлежност на тези лица. Бяха издирени по регистрите над 23 000 български цигани, считани неправилно за турци.

Отделни протурски настроени лица, предимно от средите на интелигенцията, в отговор на активизирането на разяснителната работа на партийните, обществените и държавните органи и организации по преименуването, се стремяха да създават негативни настроения сред циганите в селищата и кварталите, където живеят. Категорично отказваха да се преименуват, заявяваха, че насилствено им сменяли имената, твърдяха, че политиката на партията в това отношение не била правилна, обвиняваха като изменници тия, които са си сменили имената. Някои от тях подстрекаваха към съпротива, организираха групи и делегации и пишеха жалби до различни партийни и държавни органи, чужди представителства и т. н.

Неблагоприятно отражение върху нормалното протичане на смяната на имената и паспортизацията на тая група български граждани дадоха и някои нецелесъобразни административни мерки, нетактични действия и прояви на пренебрежително отношение към българските цигани. Особено болезнено посрещаха това отношение онези от тях, които имат по-високо образование и добро обществено положение.

В резултат на всичко това смяната на имената на българските цигани в началния период беше посрещната с неодобрение и дори с изразена по различни начини съпротива от тях в отделни селища на Габровски, Плевенски, Разградски, Силистренски, Старозагорски, Шуменски, Ямболски и други окръзи.

За да избягнат преименуването, отделни лица и семейства се укриваха, временно напускаха селищата, в които живеят, и заминаваха на работа в други окръзи. Търсеха начини за удостоверяване на „турската” си принадлежност с помощта на ходжи, чрез опити за подкупване или изнудване на длъжностни лица и др. При повикването им в общинските народни съвети и кметствата отказваха да подават документи за издаването на нови паспорти с български имена.

Паспортизацията на българските цигани и мероприятията по преименуването им широко се коментираха и сред българските турци, което доведе до създаването на страхова и изселническа психоза сред значителна част от тях.

Тези негативни настроения в голяма степен бяха преодолени и през 1982 г. и първото шестмесечие на т. г. проявите на съпротива се сведоха само до ограничен кръг протурски настроени лица.

С приключването смяната на имената на българските цигани беше премахнат един формален белег, който способстваше за тяхното етническо отделяне и обособяване от останалата част на българския народ.

Все още обаче значителна част от българските цигани възприемат българските си имена формално. В ежедневното общуване помежду си продължават да се назовават със старите си турско-арабски имена.

Нужна е по-нататъшна системна идейновъзпитателна работа за преодоляване на психическата бариера и за осъзнаване необходимостта от българските имена.

Органите на МВР със специфичните си методи и средства ще продължават да оказват действена помощ на партийните, комсомолските и профсъюзните органи и организации за повишаване на политическата съзнателност, за класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българските граждани от цигански произход.”

На 24 април 1984 година началникът на Второ главно управление на ДС генерал-лейтенант Георги Аначков съобщава пред ръководството на Министерството на вътрешните работи, че в резултат на приключилата кампания са сменени имената на 285 671 български цигани и необхванати по-рано 9 988 помохамеданчени българи (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 570, л. 128). С това преименуването на помаците и ромите приключва. Остават имената на турците.

ЛИТЕРАТУРА
1. Лиежоа, Жан-Пиер. Роми, Цигани, Чергари. Издателска къща „Литавра”, София, 1999.
2. Марушиакова, Е. и В. Попов. Циганите в България. „Клуб‘90”, София, 1993.
3. Груев, М. и А. Кальонски. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. Сиела, София, 2008.
4. Иванова, Е. Отхвърлените приобщени. Институт за източноевропейска хуманитаристика, София, 2002.