Проблемът с новата конституция на Тунис

| Марта Методиева ,

Миналия януари тунизийската революция стигна повратния си момент, когато страната прие нова конституция, задаваща нов курс за бъдещето на страната. Националният конституционен съвет прекара почти две години в усилен труд върху документа, като един месец е бил посветен само на дебатите и преглеждането на всеки член. Докато конституцията след това е била одобрена от съвета, един определен член разкрива някои сериозни правни противоречия. Несъответствията на член 6 и други двузначни конституционни клаузи предполагат съвестно разглеждане. Докато Тунис строи своето политическо и правно бъдеще, една конституция с такава отворена интерпретация може да означава подриване на човешките права.

Член 6 има непосилна задача - опитва да съвмести две радикално различни визии за обществото. От една страна, служи на крайно религиозната част от населението, за която правителството е куче пазител и защитник на всичко свещено. В същото време, членът описва едно общество, в което всеки има свобода за религиозен избор, без вмешателство и натиск. Насилствено са обединени две непримирими визии по сложен и многословен начин.

Приетият член гласи: „Държавата е пазител на религията. Тя гарантира свободата на съвестта и вярата, свободното упражняване на религиозно почитане и неутралността на джамиите и местата за поклонение спрямо всякаква партийна употреба. Държавата се обвързва с разпространяването на ценностите на умереността и толерантността и на защитата на свещеното, както и на недопускането на поругаването му. Тя също така се задължава да забранява и да се бори срещу подбудителството към насилие и омраза.” Тези параграфи, твърде натоварени със значение и препратки, са пълни с противоречия. Още по-притеснително е колко неопределени са те. Клаузите позволяват най-репресивните интерпретации в името на обидата срещу свещеното. Като цитират конституцията, адвокатите, съдиите и политиците могат да тълкуват член 6 както им е угодно. Тази двойственост може да има сериозни последствия за държавата.

Добре помня десетгодишната битка на международната арена да не се допуска криминализирането на действия, които могат да бъдат сметнати за „посегателство(а) срещу свещеното”. Резолюция 16/18 на Съвета за човешки права към ООН, приета с консенсус през март 2011 г., накрая отхвърли всякаква идея, че обвиненията в оскверняване на религията могат да бъдат използвани за ограничаване на свободата на изразяване. Текстът от член 6 е срещу тази наредба, като по този начин нарушава международните статути за човешки права.

Противоречия на член 6: Събитията, съпътствали одобрението на този член в Тунис, показва обсега, до който с религиозната сфера, пораждаща страсти и конфликти, трябва да се борави с краен финес. Оригиналният текст не съдържа нито криминализиране на обвиненията във вероотстъпничество, нито забраната на обиди срещу свещеното. В него просто се казва, че държавата е „гарант на религията, свободата на вярата и вероизповеданието. Тя защитава свещеното.”

Тази формулировка от последната чернова на конституцията, направена преди това на 1 юни, е продукт на дълги месеци дебатиране. В Тунис свободата на самосъзнанието се смята за основна свобода. Тя имплицира правото на промяна на религия или убеждение, както и свободата човек да изразява своята религия или убеждения индивидуално или колективно, на обществено място или в частно пространство.

Но тази фундаментална идея не е инкорпорирана в първите версии на предложената конституция. Пропастта между човешко право и новата конституция е, най-малкото, проблематична и най-вече опасна. Първите версии на конституцията съдържат член, който криминализира обидата срещу свещеното, една много консервативна религиозна позиция. Мнозина смятат, че тези различни гледни точки могат да доведат до компромис. Крайната версия от юни 2013 г. деликатно се опитва да балансира защитата на религията, от една страна, и свободата на самосъзнание, от друга. Когато събранието зачита член 6, нещата се променят радикално на 5 януари. Предишната вечер управляващ член на събранието от ислямистката партия „Енада” заявява, че друг член от лявата коалиция, Народен фронт, бил „враг на исляма”. Тази фраза води до реакция на възмущение от представители на опозицията, които използвали възможността да прибавят една поправка, която криминализира обвиненията в отстъпничество, твърдейки, че така ще попречат на подстрекателствата към омраза, които напоследък са се увеличили. Членът е приет на събранието на същия ден.

Ходът ядосва религиозните лидери. Няколко имами заклеймяват члена, други пускат петиция. Националното конституционно събрание трябва да поиска своето оттегляне, а мюфтията на републиката публикува декларация, с която отрича забраната с твърдението, че за него възможността хората да бъдат обвинявани в отстъпничество е един от „стожерите” на исляма. Накрая реакцията и възмущението в „Енада” и сред други представители, близки до ислямистите, задължават събранието да преговори члена. На 23 януари последната версия е приета с вота на 152 срещу 15 против и 16 въздържали се.

Не е ясно дали в тази ситуация международното право ще натежи в правната сфера на Тунис. В конституцията липсва общата клауза, според която правата и отговорностите трябва да се интерпретират в съответствие с универсално възприетите им значения. Това може да накара съдиите да интерпретират определени клаузи по рестриктивен или неясен начин. Тунизийските съдии трябва да се справят с несъответствията в конституцията. Можем само да се надяваме, че те ще третират членовете на конституцията, гарантирайки свободите като важен щит срещу опасни интерпретации на обидата на свещеното. Новата конституция трябва да осигури основа за спазване на човешките права, не да позволява да ги използва.