Олимпийските игри в Сочи: Тънък лед

| Марта Методиева ,

Много от противоречията около руското домакинство на Зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи бяха съвестно отразени от чуждата преса и в социалните медии: от над петдесетте милиарда долара, които Русия е похарчила за посрещането на спортистите, до журналистите, които се озоваха в недовършени хотели (или въобще без място за настаняване), до топлите температури, които изядоха снега, и изпълненията на участниците. Много от тези проблеми често бяха предавани с хумор и почуда – и с чести коментари от типа: „Е, това е Русия”.

Но има основания за загриженост, които не трябва да бъдат отминавани или приемани със смях, а именно кампанията за сплашване и тормоз срещу руснаците, критикували подготовките на правителството за игрите или други политики и решения, свързани с игрите. Задържането на двама от членовете на пънк групата „Пуси Райът” заедно с няколко активисти и журналисти в Сочи на 18 февруари оглави световните новини, благодарение на предишните присъда и амнистия на жените. Но това е само един инцидент в целогодишната кампания срещу активисти и критици на игрите. Целият списък на хора под обстрел, като се започне от 2008 г., когато малцина извън Русия въобще знаеха къде се намира Сочи, е станал твърде дълъг, за да се изброи в една статия. Но подробностите, свързани дори с няколко случая, хвърля смущаваща сянка върху олимпийския блясък.

В един от най-политически мотивираните случаи, на 12 февруари, в съд на около 200 километра от Сочи, активистът за околната среда Евгени Витишко, геолог, е осъден на три години наказателно изселване. Историята на Витишко започва през юни 2012 г., когато е осъден с крайно непропорционални обвинения, тъй като изрисувал със спрей скеле около една дача близо до Сочи. Тя вероятно е принадлежала на областния управител – според активистите за околната среда е построена незаконно в национален парк. Витишко, баща на три деца, е осъден на пробация.

Без да се поддава на страха, Витишко, заедно със свои колеги от изявената организация Наблюдател на околната среда в северен Кавказ, продължава да документира и публикува смятаните от тях за сериозни и отрицателни за околната среда влияния от подготовката на Олимпийските игри. В края на миналата година, според местните власти Витишко бил нарушил условията на условната си присъда и го призовали да лежи в затвора за определено време. Дни преди церемонията по откриването на 7 февруари Витишко информира надзорника си за намерението си да посети Сочи. Местните власти бързо го задържат със скалъпените обвинения за „ругаене на публично място” и удобно го вкарват за 15 дни в административен арест. Така те не само запушват устата на Витишко до края на Олимпийските игри, но и правят всичко възможно да не може да се защити на изслушването, когато съдът се произнася, че той трябва да бъде изселен за наказание. Витишко е могъл да се появи само чрез трептяща видео връзка, едва чуваща се в съдебната зала.

Не малко колеги на Витишко от организацията му също са били подложени на тормоз. През март 2013 г. властите влизат в офиса на Наблюдател на околната среда по време на повсеместната кампания за инспекция на неправителствените организации от страна на руското правителство, насочено към идентифицирането на „чуждестранните агенти”. Представителите на властта са били особено заинтересувани от дейностите на организацията, свързани с Олимпийските игри, и я карат да не публикува доклад по темата, за да не „вредят на държавата”. Когато ръководството на организацията отказва, инспекторите продължават да проверяват компютрите й за нелицензиран софтуер, както и акаунтите на имейлите й. Те заплашват организацията с глоби, ако не се подчини. Оттогава сметките й в банката са замразени.

Миналия май разследващи екипи са посетили по едно и също време дачата на Владимир Кимаев, активист както на Наблюдател на околната среда, така и на една опозиционна политическа партия. Основанието им е, че претърсват за оръжия и експлозивни материали по криминален случай, с който Кимаев въобще няма връзка. По-късно, през октомври, председателят на организацията Андрей Рудомака бил задържан с обвинения за клевета при критикуването на ходовете на правителството срещу активисти за околната среда като него самия. Разследването е използвано като претекст да се ограничи пътуването на Рудомака. Още по-скоро Игор Карченко, друг активист на Наблюдател на околната среда, бил задържан в началото на февруари по все още неясни причини. Колата на Карченко е била обект на вандалски акт и когато полицията идва да разгледа случая, полицаите хващат грубо Карченко и го осъждат на пет дни административно задържане за отказ да изпълнява полицейски заповеди. По време на затвореното изслушване на случая съдията отказва на молбите на Карченко адвокатът му да присъства и да покаже видео как полицията го задържа.

Множество други активисти от Наблюдатели на околната среда също са били арестувани с различни основания: че държали палки (за които не се изисква официално позволение според руското законодателство); за опит да посетят същата дача, която е в центъра на случая Витишко (активистите били спрени преди да прекрачат частна собственост или забранени зони); или във връзка с различни съдебни случаи. Много други критици на Сочи също са били посещавани от властите. Един активист, който отказа да каже името си от съображения за сигурност, миналата година получавал редовни телефонни обаждания от човек от службите за сигурност, който често осъществява контрол след срещи с чуждестранни журналисти и прави „приятелски” предупреждения да не се говори твърде критично за подготовките за игрите – все пак е заложен имиджът на Русия! Още повече, в края на 2013 г. започна вълна от полицейска активност, точно когато светът започваше да обсъжда кой кой е сред борците за олимпийски медал; тя продължава и до днес.

На 25 декември, например, полицията в Сочи и представители на силите по сигурността са извикали активистката за околна среда Олга Носковец и са я разпитвали за плановете й за дейности „по време на Олимпийските игри”, с твърдението, че проверяват всички „хора, подозирани за тежнения към екстремистки дейности”. Полицията я освобождава след като тя се съгласява да не предприема никакви „незаконни действия” по време на игрите. В същия ден полицията посещава дома и на Александър Попков, адвокат за човешки права, който представлявал множество журналисти, активисти и други в Сочи. Като не го открили у дома му, един полицай му се обадил по телефона и го поканил в полицейското управление да „поговорят спокойно за игрите”. Попков отказал, поискал официална заповед, но тя така и не дошла, може би защото властите нямали законна причина за такава.

Само няколко дни преди това трима полицаи търсили активистката Наталия Калиновская в дома на родителите й. Те влезли без заповед и казали на Калиновская, която е отдавнашен и страстен критик на изселването на жителите на Сочи и завземането на обществените пространства, за да се направи път за развитие на олимпийските проекти, че искали да говорят с нея, защото била в списъка с „организаторите на митинги и безредици”. Калиновская отказала да отиде в полицейския участък без официална заповед. Полицията я оставила на мира едва след като тя заявила, че планира да напусне Сочи, докато траят Олимпийските игри.

Няколко седмици по-късно, на 7 февруари, полицията в Налчик, столицата на Кавказката република Кабардино–Балкария, задържала 27 активисти за човешки права и дала на шестима от тях административни затворнически условия за организиране на протест преди церемонията за откриването на игрите същата вечер. (Много циркаски народи и други етнически малцинства твърдят, че Сочи е част от тяхната историческа родина, от която били изгонени по време на царското руско завладяване на Кавказ през 19 век.) Някои от задържаните твърдят, че полицията е използвала сила и заплахи; трима мъже били накарани да седят 30 минути с найлонови торбички на главите, с прорез колкото да си поемат леко дъх.

Ако Международният олимпийски комитет поздравява усилията на руските власти да защитават свободата на словото, тогава той явно не е обръщал внимание на случващото се в Сочи през последните няколко години. Към края на тези игри със сигурност можем да си позволим да празнуваме впечатляващите атлетически постижения, триумфи и загуби, които се случват при всички успешни олимпиади. Но не трябва да забравяме цената, платена от онези, които неуморно са търсили отговорност на руското правителство за корупция, нарушения на човешките права, нанесените вреди на околната среда, както и други проблеми, свързани с най-голямото спортно събитие в света.

Марта Методиева е преподавател по латински в НГДЕК и в СУ "Св. Климент Охридски". Член на УС на БХК. От 12 години води рубриката "По света".