Тунис: Да се подобрят гаранциите за съдебна независимост

| Марта Методиева ,

Докато Националното конституционно събрание на Тунис дискутира главата за съдебните правомощия в новата конституция, организациите Ал Бавсала, Амнести Интернешънъл, Хюман Райтс Уоч и Картър Сентър подканват членовете да затвърдят гаранциите за съдебна независимост. Съдебната власт при предишния президент Зине ел Абидине бен Али бе подчинена на органите на изпълнителната власт и не беше независима. Много е важно новата конституция на Тунис да гарантира напълно независимостта на съдебната власт и безпристрастността на правосъдието, казват организациите.

„Тунизийците заслужават конституция, която има кристално ясни гаранции за независима съдебна власт, каза Марион Фолкман, директор на Картър Сентър в Тунис. - Новата конституция на Тунис трябва да сигнализира за истинско разделяне с миналото, опетнено от политическа намеса на изпълнителната власт и да гарантира, че съдебната власт има необходимата власт и независимост да защитава човешките права.” Четирите организации следят процеса на създаване на конституцията от началото му през февруари 2012 г. В общото им изявление от 3 януари се правят препоръки за засилване на гаранциите за човешките права и свободи в конституцията.

Черновата за съдебната власт съдържа няколко важни текста, които съчетават генерални принципи за независимостта на съдебната власт. Например, член 100 твърди, че: „съдебната власт е независима и осигурява върховенство на справедливостта и конституцията, суверенност на закона и защита на правата и свободите”. Независимостта на съдиите е потвърдена, доколкото те са отговорни при изпълнение на задълженията им само пред конституцията и закона. Член 106 забранява всякаква външна намеса в съдебната власт. Четирите организации приветстват тези клаузи, които са в съзвучие с международните стандарти. Основните принципи на ООН за съдебната независимост, например, изискват принципите, свързани с независимостта на съдебната власт, да бъдат зададени в конституцията на страната.

Но противно на международните стандарти, черновата съдържа слаби гаранции за съдиите, например основните принципи на ООН за независимостта на съдебната власт и напътствия за правото на честен процес в Африка. Ако принципно се забранява махането на съдии или прехвърлянето им без тяхно съгласие, то черновата предвижда изключения: „в съзвучие с гаранциите, осигурени от закона” - формулировка, с която може да се злоупотреби от изпълнителната и законодателната власти и която рискува да компрометира същността на тази защита. Четирите организации препоръчват Националното конституционно събрание на Тунис ясно да постанови в член 104, че всяка дисциплинарна мярка срещу съдия ще е възможна само при сериозна проява на лошо поведение, както е определено от Висшия съдебен съвет и чрез спазването на гаранциите за честен процес.
Проектът за конституция предвижда създаването на Висш съдебен съвет с мандат да „осигури върховенството на справедливостта и уважението към съдебната власт, като се предлагат реформи и се правят препоръки по отношение на проектозаконите, свързани със съдебната власт, както и взимането на решения за професионалното поведение и дисциплинарните мерки за съдиите” в член 111. Проектът предлага половината от членовете на този съвет да бъдат съдии, останалите – не. Консенсусната комисия, ангажирана с постигането на широко съгласие за най-противоречивите конституционни проблеми, предложи поправка, която ще увеличи с две трети броя на съдиите на този съвет, „мнозинството от тях, избрани от равни на тях, а останалите назначени”, като последната трета се състои от личности с явна независимост и експертност.

Но тази формулировка не осигурява пълната независимост на съдебната власт на две нива. Първо, съдиите, избрани от техни равни, може би ще са малцинство в съвета, което може да го постави под контрола на назначените членове от изпълнителен орган или от парламента. Няколко международни инструмента препоръчват такива органи да имат съществена пропорция или дори мнозинство членове, избрани от съдебната власт. Например Европейската харта за статута на съдиите от 1998 г. „предвижда намесата на независимия авторитет на изпълнителната и законодателната власти, спрямо който, поне половината от носителите му са съдии, избрани от техни равни, според методи, гарантиращи най-широко представяне на съдебната власт”.

Второ, предложената поправка не показва как се избират членовете, които не са съдии, дали директно от правителството, с избор от парламента, или с някаква друга процедура. Това дава извънредна власт за взимане на решения на правителството спрямо процедурите за тяхното избиране и не предоставя достатъчно конституционни гаранции за независимостта им от другите два клона на държавата. С оглед на всичко това, четирите организации препоръчват Националното конституционно събрание на Тунис да отхвърли поправката, като я промени на „правителствена политика за разследване”, и уточни, че тя ще бъде в съответствие с правата и свободите защитени в конституцията, както и с международните стандарти за човешки права.