Гърция: Да се засили антирасисткото законодателство

| Марта Методиева ,

Да се поправи проектозакон, за да се оптимизира ответът на расисткото насилие

Членовете на гръцкия парламент трябва да включат мерки за справяне с расисткото и ксенофобското насилие в антирасистки проектозакон, заяви Хюман Райтс Уоч. Законът, вкаран в парламента от министъра на правосъдието Харалампос Атанасиу на 20 ноември 2013 г., ще налага санкции за слово на омразата и подбуждане към насилие, но не се обръща към проблеми в съществуващото гръцко законодателство и приложението му по отношение на докладването и преследването на расисткото насилие.

„Гърция предава очакванията на безброй жертви на расистки и ксенофобски нападения, като нито разследва, нито преследва нападателите”, казва Ева Косе, специалист по Гърция към ХРУ. „Ако министърът на правосъдието и парламента говорят наистина сериозно за по-доброто справяне на страната с расизма и ксенофобията, те трябва да премахнат препятствията за търсенето на справедливост за тези нападения.”

Проектозаконът, представен пред парламентарния комитет за публична администрация, обществен ред и справедливост, ще затегне криминалните санкции за подбуждане на омраза, дискриминация и насилие. Той също така ще криминализира отричането на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Но той не включва мерки за окуражаване докладването на престъпления на омразата или осигуряване на подходящи действия от страна на полицията и съда, обобщава ХРУ.

Членовете на парламента трябва да поправят проектозакона, така че да включва клаузи, според които всяко престъпление, което може да бъде категоризирано като жестоко престъпление на омразата, независимо от характера му, ще изисква разследване и преследване, без да се изисква от жертвите да плащат такса от 100 евро, за да подадат жалбата си. Проучването на ХРУ показа, че тази сума възпира някои жертви на расистки нападения да направят това.

Членовете на парламента трябва също да включат клаузи, които защитават жертви и свидетели имигранти, без документи, от задържане и депортация. Представителите на изпълнителната власт трябва да бъдат накарани да преустановяват всички законови действия, свързани с имиграцията и произтичащи от недокументирания статут на жертва или свидетел на вероятно нападение, за да се направи първичен разпит от страна на прокурора за основанията на жалбата срещу атаката. Тези клаузи трябва да са в съзвучие с директивата на ЕС за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление. ХРУ многократно е чувала от жертви на расистко насилие, че заплахата от полицията за вероятно задържане и процедури за депортиране, ги е отказала от докладване на расистко нападение на полицията или разследване на случилото се.

Отделен проектозакон, който да поправи гръцкия имиграционен кодекс ( предстои да бъде представен в парламента), ще даде хуманитарни визи на жертви и свидетели на определени престъпления. Това ще помогне да се оптимизират усилията за справедливост при расистко и ксенофобско насилие и ще допълни предварителното отлагане на налагането на имиграционния закон, който според ХРУ трябва да се прибави към антирасисткия проектозакон.

Важно е, освен това, гръцките закони да се борят като защитени категории при престъпленията на омразата да се включват и сексуално ориентираните и свързаните с половата идентичност. Това е в съзвучие с директивата на ЕС за правата на жертвите на престъпление. Проектозаконът цели да вкара в гръцкото законодателство рамковото споразумение на ЕС от 2008 г. за справяне с определени форми и изразяване на расизъм и ксенофобия. Но той съдържа клаузи, които пораждат притеснения за неправомерна намеса в свободата на словото и асоциирането, продължава ХРУ.

Според член 1 престъпление е да се подбужда към омраза, дискриминация и насилие срещу хора, въз основа на раса, цвят, религия, потекло, национален или етнически произход, недъг, по начин, който застрашава обществения ред или представлява заплаха за живота, свободата или физическата цялост. Нарушенията на закона ще се наказват с вкарване в затвора от три месеца, до три години, както и с глоби от 5 000 до 20 000 евро. Според съществуващото законодателство подбудителството, въз основа на национален или етнически произход, се наказва с до две години затвор.

Според член 2 проектозаконът ще криминализира отричането на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, наказуеми с подобни присъди за вкарване в затвора и глоби. Докато налагането на санкции за директно подбудителство към насилие е легитимно, словото, което е близко до подбудителство към насилие – включително отричането на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството – не трябва да бъде криминализирано, колкото и нападателно да е, казва ХРУ.

Законът ще даде на министъра на правосъдието властта да налага сериозни административни санкции, като глоби, на асоциации, ако един от членовете им е осъден за простъпки, определени като такива в закона. Според гръцките административни законови процедури на санкциите може да се възрази пред административните съдилища. Законът предвижда, че ако обвиняемият е напълно оневинен, санкциите могат да бъдат оттеглени.

Проектозаконът също ще разшири спектъра и ще затегне криминалните санкции за участие в асоциации, които „систематично” подбуждат към омраза, дискриминация и насилие, които се наказват с вкарване в затвора от три месеца до три години, както и с глоби от 5 000 до 20 000 евро. Проектозаконът обаче не дефинира какво ще конституира систематично подстрекателство към омраза, дискриминация и насилие.

Членовете на парламента трябва внимателно да проверят дали тези мерки ще са съвместими със съответните стандарти за човешки права. Всички мерки, които ще нарушат правата на свобода на свързване и изразяване, трябва да бъдат прецизно прегледани, за да е сигурно, че са необходими и пропорционални, а криминалните закони трябва да бъдат така изработени, че да осигуряват законова сигурност – т.е. да е ясно на хората какво ще конституира нарушение на закона. Преследването на хора само заради членство в законна политическа партия например, ще наруши свободата на асоцииране, твърди ХРУ.

Законопроектът се появява след краха на крайно дясната, антиимигрантска партия Златна зора. Лидерът й, Николаос Михалолиакос, и петима други членове на парламента от партията бяха осъдени в началото на октомври по обвинение за създаване и участие в криминална организация, свързана с редица деяния, включително фаталното намушкване на антифашисткия активист Павлоа Фисас на 18 септември, както и няколко жестоки атаки срещу имигранти.

Михалолиакос и останалите отричат обвиненията и каквато и да е връзка с насилието. На 16 октомври парламентът отне депутатския имунитет на трима други членове на Златна зора, но те още не са формално осъдени.

„Желанието на гръцкото правителство да противодейства на омразата е основателно, казва Косе,  - но за разлика от насилието, пълните с омраза идеи се неутрализират най-добре с дебати и социално осъждане, а не с криминални наказания.”

През юли 2012 г. ХРУ публикува доклада „Омраза по улиците: ксенофобско насилие в Гърция,” който документира обезпокоителното нарастване на ксенофобските нападения и неспособността на гръцката полиция и съд да предотвратят, разследват и накажат патрулите, мишената на чието насилие са имигрантите и търсещите убежище. Гърция направи някои положителни стъпки, включително установяването на специализирани полицейски отряди през януари, за да се справи с расисткото насилие и на даването на пост на прокурор, който да се съсредоточи върху престъпленията на омразата, извършени в Атина през ноември 2012 г. На 20 ноември 2013 г. един атински съд осъди двама мъже за расистки утежнени престъпления според първата позната наредба, в която през 2008 г. бе приложен статутът за престъпления на омразата. Всеки от тях е осъден на затвор за три години и пет месеца, но може да плати глоба вместо да излежи присъдата.