Русия: Да се позволи пускането под гаранция на арестуваните протестиращи

| Марта Методиева ,

Руските власти трябва да пуснат под гаранция всички задържани, обвиняеми в процеса за масовите протести от 2012 г., както и да се разследват обвиненията в злоупотреби и отказ на медицинско лечение. Арестантите са сред десетките хиляди демонстранти, протестирали на централния московски площад „Балатная” на 6 май 2012 г., в деня преди почетното встъпване в длъжност на президента Владимир Путин. Между полицията и малък брой протестиращи тогава имаше ограничен брой изолирани стълкновения.

От 12-те обвиняеми почти всички са били обвинени в участие в „масови безредици”, формулировка, която руският омбудсман за човешки права критикува като непропорционална. Повечето са обвинени и в нападения срещу полицията. Трима са под домашен арест или са били пуснати под гаранция, деветима са оставени в арест.

„Деветима протестиращи безсмислено са загубили една година от живота си зад решетките, каза Рейчъл Денбър, заместник директор за Европа и Централна Азия към Хюман Райтс Уоч. - Още по-лошо положението - изглежда спрямо някои от тях са извършени злоупотреби или не са получили нужното лечение.”

Според адвоката на един от обвиняемите клиентът му губи зрението си, докато се намира под предпроцесуален надзор и е бил удрян от надзирателите извън съдебната зала. Друг е преживял травма на очите и твърди, че му е отказвано адекватно лечение в продължение на почти една седмица. Според третия надзирателите в затвора са го удряли и са го подлагали на унизителен обиск. И тримата са арестувани повече от година, заедно с още шестима техни съобвиняеми. Процесът в Никулинския московски районен съд бе прекратен на 4 октомври, а новата дата за продължаването му е 22 октомври. Още 13 души чакат дело за подобни обвинения. Четирима от тях са в предпроцесуален арест.

Владимир Акименков, един от обвиняемите, твърди, че на 1 октомври затворнически ескорт го ударил с ръка отзад по главата, докато го е придружавал в коридора на съда. Адвокатът на Акименков не знае какво е предизвикало ескорта. Според него, когато изслушването започнало, Акименков казал на съдийката, че надзирателят го е ударил, но тя го прекъснала, отказала да приеме обвинението и заплашила да го изгони от изслушването, ако продължи да говори.

26-годишният Акименков е с увреден очен нерв по рождение. Когато лекарите го прегледали в затвора през октомври 2012 г., три месеца след ареста му, те открили, че зрението му значително се е влошило от последния му очен преглед през 2004 г. и че вижда с лявото око само 10%, а с дясното – 20%. Съдиите многократно са отхвърляли молбите за освобождаване на Акименков под гаранция, за да се лекува.

През май 2013 г. Московският градски съд се съгласява с петицията на Акименков за освобождаване, при условие, че процесът започне по-късно от 10 юни, но тъй като той започва на 6 юни Акименков остава в затвора. Амнести Интернешънъл го обявява за затворник на съвестта. „Зрението на Акименков става все по-зле, докато той се намира в ареста, твърди Денбър. - Той спешно трябва да бъде пуснат под гаранция, за да получи помощта, от която се нуждае.”

Властите обвиняват Акименков в „участие в масови безредици” по време на протеста от 6 май, твърдейки, че той е хвърлил пластмасова дръжка на знаме по полицаите. Полицаят, идентифициран като жертвата, е дал противоречиво показание при разследването. Първо казал, че Акименков е хвърлил неизвестен обект, после твърдял, че било пластмасова дръжка на знаме, а чак накрая, че всъщност бил ударен с нея. Полицаят все още не е свидетелствал в съда.

Вторият обвиняем - Сергей Кривов, е писал на адвоката си, че на 2 октомври е бил подложен на унизителен обиск в коридора на съда. Според писмото, пратено по интернет, надзирателите го накарали да свали всичките си дрехи, включително бельото си, и да кляка пред тях. След три клякания Кривов отказал да продължи. Един от надзирателите започнал да му крещи и после го ударил, пише обвиняемият. Кривов бил накаран да стои няколко минути напълно гол пред осмина надзиратели, като сред тях имало и жена. Надзирателите не обяснили причината за обиска.

Когато съдебните изслушвания започнали, Кривов, който бил най-речовит сред обвиняемите, се оплакал пред съдийката за малтретирането му. Съдийката го прекъснала и накрая го изгонила от изслушването, тъй като отказал да спре да говори за предполагаемия инцидент. Кривов, 52-годишен, е баща на две деца и е доктор по математическа физика. Преди ареста през октомври 2012 г. той ходи на протести и на самостоятелни прояви в подкрепа на обвинените във връзка с протеста от 6 май.

Кривов е обвинен в участие в „масови безредици” и отделно нападение срещу полицай по време на събитията от 6 май. Според разследване той е ударил по ръката един полицай, грабнал палката му и я подал на друг протестиращ. Единствените двама свидетели срещу него са полицейски офицери, които по време на разследването не могли да идентифицират Кривов като извършител.

Третият обвиняем - Андрей Барабанов, преживява сериозна травма на окото на 27 септември, когато случайно се удря в стената на килията. Адвокатът му каза на ХРУ, че клиентът му е имал жестоки кризи на главоболие и трудно е виждал след инцидента. Но не е получил адекватно лечение, защото предпроцесуалният арест, където се намирал, не разполагал с офталмолог, твърди адвокатът. По време на изслушването на 1 октомври той помолил съдията да изпрати специалист в затвора. Получил отговор, че молбите трябва да бъдат официално изпратени до съдебния кабинет. Затова лекарят не могъл да прегледа Барабанов преди изслушванията на следващия ден.

На изслушването на 2 октомври Барабанов седял, притискайки лицето си с ръце, за да намали болката в нараненото око, съобщи на ХРУ наблюдател на процеса. Адвокатите на Барабанов повикали два пъти линейка, но и двата пъти надзирателите забранили на лекарите достъп до обвиняемия. Накрая дошла линейка от затвора, но без очен специалист. Адвокатът на Барабанов каза на ХРУ, че клиентът му в крайна сметка бил преместен в клиника на 4 октомври, където офталмологът казал, че има нужда от лечение и почивка на легло. За да се спазят препоръките на лекаря, съдебните изслушвания били отложени за 15 октомври.

23-годишният Барабанов е прекарал повече от 15 месеца в арест. Като Акименков и Кривов, той е обвинен в участие в „масови безредици” и отделно в нападение над полицай по време на протеста на „Балатная”. Той е обвинен в навлизане в полицейска редица, ритане и удряне на полицаи.

Съдиите редовно са отхвърляли молбите за пускане под гаранция на Акименков, Кривов, Барабанов и шестима други обвиняеми, с аргументите, че представляват заплаха за обществото, има опасност да избягат или ще препятстват разследването, въпреки липсата на убедителни доказателства за подобни заключения.

Когато отказва гаранция на Барабанов, съдията например цитира аргумента на прокурора, че той „има връзки с анархисти и футболни фенове”, които могат да му помогнат да избяга. Акименков отрича, но съдията коментира, че той е бил активен участник в политически митинги, където „записвал с камера политическите действия и отказвал да сътрудничи с полицията”.

Руският вестник „Новая Газета” съобщава през октомври 2012 г., че съдията, който изпратил Кривов под предпроцесуален надзор, установил в полза на прокурорските твърдения, че Кривов може да попречи на разследването, без обаче да излага доказателства за това. Прокурорът твърдял, че Кривов бил неблагонадежден и, че, ако остане на свобода, може да „продължи престъпните си действия”, като например солови действия в подкрепа на някаква идея. Но в Русия протестите, проведени от един човек, не са престъпление.

Неспособността да се направят основни стъпки, за да се установи дали продължителното задържане е разумно, е нарушение на стандартите изисквани от Европейската конвенция за човешки права, по която Русия е страна, заключава ХРУ. Конвенцията изисква съдилищата да дават достатъчни и конкретни основания за нареждането на предпроцесуално задържане. В „Калашников срещу Русия” Европейският съд за човешки права подцени факта, че националните съдилища са задължени да установяват убедителни причини за издаването на заповед за задържане, а властите трябва да положат „специално старание”, преди да отнемат нечия свобода.

Марта Методиева е преподавател по латински в НГДЕК и в СУ "Св. Климент Охридски". Член на УС на БХК. От 12 години води рубриката "По света".