Ливан има причина да се срамува от отношението си към сирийските бежанци

| Марта Методиева ,

От Робърт Фиск, британски журналист, колумнист на „Индипендънт”, който от 35 години живее в Ливан

В миналото взимах парния влак от старата гара Хадж в Дамаск до Блудан и Забадани. Локомотивът се движеше толкова бавно, че пътниците от време на време скачаха от вагоните да си наберат плодове и се мятаха обратно на влака. Блудан беше вид горист спа курорт, пълен с лениви поточета, дини и груби циментови къщи, както и с големи плакати на Хафез ал Асад, диктаторът, баща на Башар. По тези хълмове имаше палестински тренировъчни лагери и областна щаб квартира на Иранската революционна гвардия – Ливан е само на 16 км. Пътеките на контрабандистите тръгваха от Блудан и Забадани и стигаха до долината Бекаа.

Блудан е християнски град, Забадани е предимно сунитски и е бил един от първите въвлечени в сирийската война. Старите контрабандистки пътеки сега помагат на десетки хиляди сирийски бежанци да влязат в Ливан, броят им стига до 1,3 млн. души, от които поне 780 000 са регистрирани от ООН. Това означава, че всеки четвърти човек в Ливан е сириец. Така и се усеща. Бедните просят по улиците на Триполи, Бейрут, Тир и Сидон, богатите спират пред мен в хубави коли, с регистрационни номера, които показват, че идват от Рака, Деир екс Зур и Дераа. По няколко от колите имаше дупки от куршуми, както по множество ливански коли по време на гражданската война в Ливан 1975-1990 г. Почти половината от хората, които срещнах в един обикновен ден в Бейрут, бяха сирийци.

Те работят на строежи близо до дома ми. Преди две години всички подкрепяха Башар. После по-бедните работници провъзгласиха бойците от Свободната сирийска армия за свои герои, а отговорниците на строежите се оказаха разузнавателни агенти, подкрепящи режима. Сега бунтовнически настроената група от сградата е тиха – тъй като не са ислямисти, а псевдоченгетата си държат устите затворени. Заможните сирийци са се преместили в лъскави апартаменти в центъра. Понякога откривам, че когато пътувам от Бейрут за Дамаск през уикенда, половината от сирийците, които искам да видя, въобще не са в Дамаск. Те прекарват същия този уикенд в Бейрут.

Има причина за голям срам, свързан с масовия прилив на бежанци. Когато ливанците бягаха в Сирия по време на гражданската война, режимът съвестно ги обгрижваше. Сега ливанците посрещат с негодувание гъстите тълпи от изток. Те са бити на имиграционни опашки, мамени са с баснословни наеми и в някои градове (християнски, съжалявам, че го казвам) не им се позволява да бъдат по улиците след 20.00 ч. Християнските палестинци от Дамаск живеят в бедност, в едностайни бараки в единствения християнски палестински бежански лагер в Дбайе. Сунитските палестинци от Сирия посещават порутените бараки на Сабра и Шатила, за да обменят историите си на ужаси с такива за кланета и диващини, сполетели палестинските им братя и сестри от този лагер, оставен преди 31 години в ръцете на жестоките израелски съюзници.

Големият страх на ливанците е градовете от сирийски палатки да не се превърнат във въоръжени лагери, извън суверенитета на Ливан, управлявани от сирийци, носещи собствените си оръжия извън закона. Но може ли Ливан да предотврати тази опасност, когато сирийското страдание е толкова голямо? В събота вечерта видях трима сирийци – двама от тях само на 14 години, да продават бели рози близо до дома ми. Амир дошъл от предградието Дума, край Дамаск, преди една година. Десният му крак бил откъснат от снаряд. Хади и Хани са братя, от Хама. Ръката на Хади е била ампутирана от осколки на снаряд преди осем месеца. Само Хани е невредим. Купих бяла роза. Трима сирийци, само единият в целостта си.

Марта Методиева е преподавател по латински в НГДЕК и НБУ. Член на УС на БХК. От 12 години води рубриката "По света".