Страните трябва да защитават правото на неприкосновеност в дигиталната епоха

| Марта Методиева ,

Държавите по целия свят трябва твърдо да защитават онлайн неприкосновеността чрез закони и политики, тъй като настъпателното електронно наблюдение нараства. Нужно е спешно да се проучи дали националните практики за наблюдение защитават личната неприкосновеност на всеки. В противен случай има риск от ограничаване на потенциала на Интернет.

Глобалното използване на дигиталните комуникации заедно с нарастващата мощ на правителствата и благодарение на компютрите са довели до експанзивни нови практики за наблюдение. Оправдаването на употребата на тези практики с остарели законови рамки е позволило мащабно и настъпателно посегателство върху правото на лична неприкосновеност. За да води страните към модерните защити на неприкосновеността, Хюман Райтс Уоч прие набор от Международни принципи за прилагането на правата на човека при комуникациите за наблюдение, публикувани на 20 септември 2013 г. от голяма група граждански организации в Женева.

„Шокиращите разкрития за мащабен мониторинг от САЩ и Великобритания показват как защитата на личната неприкосновеност не е вървяла в крак с технологиите“, казва Синтия Уонг, старши изследовател на Интернет към ХРУ. „Докато животът ни става все по-дигитализиран, безконтролното наблюдение може да порази правата на всеки човек, както и върховенството на закона“.

Международните принципи представляват препоръки към правителствата, за да е сигурно, че комуникационните практики за наблюдение са законни, необходими, пропорционални и подложени на адекватни гаранции срещу злоупотреби. Принципите, приети от над 250 неправителствени групи, са резултат от едногодишен консултативен процес между експерти по националните закони за наблюдение в политиката и технологиите.

Правителствата трябва да се обединят около преразглеждането на своите практики за национално наблюдение и да се уверят, че те са в синхрон с тези принципи, както и около препоръките, направени от специалния докладчик за правото на свобода на изразяване, заяви ХРУ.

В изявлението си на сесията на Съвета по правата на човека на 9 септември върховният комисар по правата на човека към ООН Нави Пилай изрази загриженост, че съществува широк спектър програми за наблюдение, включително в САЩ и Великобритания. Върховният комисар прикани всички страни да потвърдят, че имат адекватни гаранции за защита правото на лична неприкосновеност и на други човешки права дори „когато загрижеността за националната сигурност може да оправдае извънредното и неограничено прилагане на наблюдение“.

Забележките на Пилай са продължение на препоръките на Франк Ла Рю, специален докладчик за правото на свобода на изразяване, в годишния му доклад пред Съвета за човешки права към ООН през април. Той предупреждава, че неадекватните законови рамки „са плодотворна почва за произволни и незаконни нарушения на правото на лична неприкосновеност в комуникациите и впоследствие също така заплашват защитата на правото на свободно изразяване на мнението“.

Според ХРУ и върховният комисар, и специалният докладчик признават, че националните закони не са били в крак с технологиите. Множество режими за наблюдение са влезли в сила преди съществуването на социални медии и когато трансграничната комуникация е била относително слаба. Във времето преди Интернет конвенционалните техники за наблюдение са били трудо- и времеемки, което е допринасяло за ограничаване на произволните и злоупотребяващи практики.

Днес властите могат да изградят подробен профил на дадена личност само с една молба до някоя мобилна компания. Цената за съхраняването на данни и предаването им по компютърен път продължава да пада, като много улеснява масовото прихващане на фиброоптични кабели. Тъй като редица аспекти от човешкия живот се дигитализират, правителствата ще могат да проследяват местонахождението, връзките и комуникациите още по-ефективно.

Подробностите за американските и английските програми за наблюдение, разкрити от бившия служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън, са показателни за тази тенденция, продължава ХРУ. Публикуваната на 21 юни информация в „Гардиън“ предполага, че от 2011 г. Управлението на британските комуникации е прихващало фиброоптични кабели, които са внасяли и изнасяли данни от Великобритания. Според вестника тази информация включва записи на телефонни разговори, съдържание на имейли и данни за употребата на уебсайтове и социални медии, както и че Великобритания може би споделя данни със САЩ.

В Америка секретните документи и съдебните решения са разкрили, че програмите за наблюдение на САЩ не са нито насочени, нито пропорционални, продължава ХРУ. Медийните доклади показват, че американската държава има достъп до огромни количества данни чрез кабелно прихващане и чрез изискване на комуникациите на потребителите, съхранявани от големи интернет и телекомуникационни компании, които работят на глобално ниво. Въпреки че точният спектър на събирането на данни и употребата им е все още неясен, разкритите документи предполагат, че настоящите гаранции за неприкосновеност са били нарушавани хиляди пъти през последните години, поставяйки под въпрос адекватността на механизмите за наблюдение.

И двете правителства – на САЩ и на Великобритания, изглежда навлизат в частния дигитален живот на хората по света, огромна част от които не са заподозрени в никаква незаконна дейност. Още по-обезпокоително е, че нито едно правителство не иска публично да признае частните интереси на хората, в законодателството си и в реториката си. Но проблемите с програмите за наблюдение на Великобритания и САЩ са представителни за един по-широк, глобален проблем. Като се има предвид колко агресивно може да е дигиталното наблюдение, всички правителства трябва да преразгледат практиките си и да модернизират законите си, за да осигурят защита на данните на потребителите, независимо от тяхното гражданство и местонахождение, заявява ХРУ.

Действията на САЩ и Великобритания също така обръщат внимание върху начините, чрез които правителствата все повече оказват натиск върху интернет и телекомуникационните компании да подпомагат мониторинга на онлайн активността. Интернет потребителите се доверяват на компаниите, че те съхраняват най-интимните детайли от всекидневния им живот. Тези компании имат отговорността да гарантират неприкосновеността на потребителите и да не допринасят за злоупотреба с наблюдението от страна на властите.

Според приетите от Съвета за правата на човека и Глобалната мрежова инициатива водещи принципи за бизнес и човешки права още през 2011 г., технологичните компании трябва убедително да покажат, че стоят зад своите потребители и се стремят да действат по-прозрачно. ГМИ е глобална инициатива от компании, правозащитни организации, инвеститори и учени, които групово се изправят пред проблемите на корпоративната отговорност в технологичния сектор. Правителствата трябва да изискват от компаниите да разкриват само определени данни при молби за наблюдение.

Както законите остаряват, така международните стандарти също не са в крак с технологиите. Общият коментар № 16 на Комитета за правата на човека на правото на лична неприкосновеност не е променян от 1988 г., което предхожда с 10 години комерсиализирането на Интернет. Признавайки тази реалност, Ла Рю помоли Комитета за правата на човека да изготви нов общ коментар за правото на лична неприкосновеност. ХРУ подкрепя препоръката на докладчика за напредък в международното разбиране за това, как новите възможности за наблюдение могат да застрашат личния живот и други права.

„Без модернизиране на националните режими за неприкосновеност ние стремително вървим към един свят, където личното изчезва в момента, в който сме онлайн или звъним по телефона“, заключава Уонг. „Тъй като ползването на Интернет и мобилни телефони се разпространява глобално, всяка държава трябва да гарантира, че гражданите й могат да ползват тези технологии без страх от настъпателно и непропорционално навлизане в частния им живот.“

Марта Методиева е преподавател по латински в НГДЕК и НБУ. Член на УС на БХК. От 12 години води рубриката "По света".