САЩ: Буш и други висши чиновници да бъдат разследвани за мъчения

| Марта Методиева ,

В един от последните си доклади Хюман Райтс Уоч доказва, че има изобилни доказателства за извършени мъчения от администрацията на Буш, които задължават президента Барак Обама да нареди полицейско разследване на обвиненията в злоупотреби със затворници, оторизирани от бившия президент Джордж У. Буш и други старши представители на бившето американско правителство. Администрацията на Обама не успя да спази задълженията на САЩ по Конвенцията срещу мъченията и изтезанията да разследва актовете на малтретиране на задържаните.

Докладът от 107 страници, наречен „Да се справим с мъченията: администрацията на Буш и малтретирането на затворниците”, представя важна информация за криминалните разследвания на Буш и на старшите представители на администрацията, сред които бившият вицепрезидент Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и директорът на ЦРУ Джордж Тенет, за нареждане на практики като „мокра дъска”, прибягването до тайни затвори на ЦРУ, както и прехвърлянето на затворници в държави, където са били измъчвани.

„Има сериозни основания за разследване срещу Буш, Ръмсфелд и Тенет за нареждането на мъчения и военни престъпления, каза Кенет Рот, изпълнителен директор на ХРУ. Той коментира: Президентът Обама третира мъчението като злощастен политически избор, а не като престъпление. Решението му да се преустановят злоупотребяващите практики на разпит ще бъде лесно обратимо, ако ясно не се възстанови правната забрана на мъченията. Ако американското правителство не предприеме състоятелни криминални разследвания, други държави ще съдят онези представители на американското правителство, които според международното хуманитарно право са участвали в престъпления срещу задържаните.”

През август 2009 г. министърът на правосъдието на САЩ Ерик Холдър назначава заместник-министъра си Джон Дърам да разследва злоупотребите със затворници, но ограничава начинанието до „неоторизираните” действия. Това означава, че разследването няма да покрива актове на мъчения като „мокра дъска” и други форми на малтретиране, оторизирани от адвокатите на Буш, макар те да нарушават вътрешното и международното право. На 30 юни Холдър приема препоръката на Дърам да се извърши пълно разследване на двата смъртни случая под надзора на ЦРУ, както се твърди, от Ирак и от Афганистан. Според ХРУ стесненият спектър на разследването на Дърам не обръща внимание на системната природа на злоупотребите.

„Моделът на злоупотреби на американското правителство в няколко държави не е резултат от действията на отделни лица, които са нарушили законите. Той е резултат от решенията на старшите представители на американското правителство да нарушават, пренебрегват или отхвърлят законите”, казва Рот. Цитирайки четирима висши представители на администрацията на Буш, ХРУ твърди, че:

  • Президентът Буш публично е признал, че в два случая е одобрил употребата на „мокра дъска”, форма на фалшива екзекуция изразяваща се в почти удавяне, нещо, което САЩ отдавна преследват като вид мъчение. Буш също така е позволил незаконното тайно задържане от ЦРУ и програмите за предаване, при които арестантите са държани инкомуникадо и често са прехвърляни в държави като Египет или Сирия, където вероятно са подлагани на мъчения.
  • Вицепрезидентът Чейни е бил движещата сила зад установяването на политиката на незаконно задържане и разпити, председателствайки ключови срещи, на които са били обсъждани специфични операции на ЦРУ, включително „мокра дъска” за арестанта Абу Зубайда, през 2002 г.
  • Секретарят по отбраната Ръмсфелд е одобрил методи за незаконен разпит, като скоро след това е започнал разпитът на Мохамед ал Катани, подложен на шестседмичен режим на принудителен разпит в Гуантанамо, който изглежда постепенно е преминал в мъчение.
  • Директорът на ЦРУ Тенет е одобрил и надзиравал прилагането на „мокра дъска”, стресиращи практики, атаки с шум и светлина, лишаване от сън, както и други методи на разпит, а също и програмата за предаване на ЦРУ.

В интервютата си в медиите Буш се опита да обоснове употребата на „мокра дъска” с позицията на адвокатите на министерството на правосъдието, че е законна. Ако, от една страна, Буш е трябвало да признае, че „мокра дъска” е мъчение, без да се съветва с адвокат, то, от друга, има достоверна информация, че старши представители на правителството като Чейни са се опитвали да влияят върху преценката на адвокатите, добавя ХРУ.

„Висшите представители на правителството не трябва да могат да моделират и да се домогват до правни съвети, а после да се крият зад тях, сякаш са били автономно направени”, казва Рот. ХРУ допълва, че жертвите на мъчения трябва да получат честна и адекватна компенсация, както изисква Конвенцията срещу мъченията. Администрациите и на Буш, и на Обама успяха да попречат на съдилищата да преценят размерите на обвиненията в мъчения в гражданските искове, като прибягнаха до широка употреба на правни доктрини като държавните тайни и официалния имунитет.

Според ХРУ трябва да се установи независима и безпристрастна комисия, която да разследва действията на изпълнителното звено, на ЦРУ, на армията и на Конгреса, свързани с политиката и практиката на правителството на Буш, довели до злоупотреби с арестанти. Тази комисия трябва да издаде такива препоръки, които да гарантират, че системните злоупотреби на администрацията на Буш няма да бъдат повторени. През февруари 2011 г. Буш отмени пътуването си до Швейцария, където вероятни жертви на мъчения са се готвели да подадат криминална жалба срещу него. В Испания тече разследване, уличаващо връзката на представители на американското правителство с актове на мъчения. Документи, оповестени от „Уикилийкс” разкриват, че американският натиск върху испанските власти да оставят случая, е продължил и по време на правителството на Обама.

ХРУ добавя, че неспособността на американското правителство да разследва представители на САЩ за мъчения и малтретиране на задържани подронва американските усилия да търсят отговорност за нарушения на човешките права в други страни. „САЩ имат основание да призовават за справедливост, когато се извършват сериозни международни престъпления по места като Дарфур, Либия или Шри Ланка. Но не трябва да се допускат двойни стандарти. Когато американското правителство защитава собствените си служители от разследване и осъждане, за другите става по-лесно да се откажат от глобалните усилия извършителите на сериозни престъпления да бъдат изправени на съд”, обобщава Рот.

www.hrw.org