Кой е Рупърт Мърдок?

| Марта Методиева ,

В последните години милиардерът с австралийски произход Рупърт Мърдок е използвал все по-разхлабващите се медийни регулации на американското правителство, за да затегне хватката си около медиите и по-широкия политически дебат в Америка. Знаете за империята на Мърдок: според „Бизнесуийк” сателитите му излъчват телевизионни програми на пет континента, най-силно доминиращи във Великобритания, Италия и големи части от Азия и Близкия изток. Той издава 175 вестника, включително „Ню Йорк Поуст” и лондонския „Таймс”. В САЩ той притежава студиото на „Туенти Сенчъри Фокс”, „Фокс Нетуърк” и 35 телевизионни станции, които се разпространяват на повече от 40% от територията на страната. Кабелните му канали включват бързо разрастващия се „Фокс Нюз” и 19 регионални спортни канала. Накратко, едно на пет американски домакинства по всяко време гледа шоу, което или е произведено, или е разпространявано от „Нюз Корпорейшън”.

Но кой е истинският Мърдок? Както този доклад показва, той е привърженик на крайно дяснaта политика, който открито е използвал империята си, за да насочва американския политически дебат надясно. Той също така е подпомагал тактиките за натиск, използвани от диктаторските режими, и е човек, който признава, че има скрити пари от неплатени данъци. Така Рупърт Мърдок е повече от това, което се вижда с просто око.

През 2003 г. Мърдок казва пред Конгреса, че оказването на „политическо влияние в нашите вестници или телевизия” е „глупост”. Но един по-дълбок поглед върху фактите показва, че Мърдок е включил в медийната си империя своя крайно десен дневен ред.

МЪРДОК ПОДСТРЕКАТЕЛЯТ: Точно след инвазията в Ирак „Ню Йорк Таймс” пише: „Войната отрази с нова сила крайната власт в ръцете на Мърдок (72 г.), председател на „Нюз Корп.”. През последните няколко месеца издателската политика на почти всички от английски говорещите му новинарски организации са се придържали много упорито към собствените му крайни провоенни политически възгледи. По този начин гласът му в международния дебат за предвожданата от Америка война срещу Ирак се чува най-силно в англоговорещия свят”. „Гардиън” докладва, че преди войната Мърдок е дал „пълната си подкрепа на войната, като е похвалил Буш, че действа „морално” и „коректно”, а е описал Тони Блеър като „човек, на когото му стиска”, заради подкрепата на войната. Точно преди началото на военните действия, Мърдок казва: „Не можем да се отдръпнем сега – мисля, че Буш действа много морално и коректно.” [New York Times, 4/9/03; Guardian, 2/12/03]

МЪРДОК НЕОКОНСЕРВАТОРЪТ: Мърдок притежава „Уийкли Стандарт”, неоконсервативен всекидневник, в който работят ключови фигури, подкрепяли войната в Ирак. Както „Америкън Джърнализм Ривю” отбелязва, тиражът на „Уийкли Стандарт” се върти около 65 000, но гласът му е много по-силен, отколкото цифрите показват. Издателят Бил Кристъл „особено охотно се меси във вашингтонските политически дебати, като участва в тях, прокарвайки собствената си позиция”. В седмиците преди войната срещу терора Кристъл праща писмо на президента Буш, подписано от 40 „ковачи” на мнение, които го подканват към по-широки военни действия. [Source: AJR, 12/01]

МЪРДОК, НЕФТЕНИЯТ ИМПЕРИАЛИСТ: Мърдок признава основната причина за подкрепата си на инвазията в Ирак: петролът. Докато и американските, и британските политици упорито отричат значението на нефта във войната, лондонският „Гардиън” отбелязва: „Мърдок не беше толкова сдържан. Той вярва, че премахването на иракския лидер ще доведе до по-евтин петрол”. Преди започването на войната Мърдок казва, че най-доброто, което тя ще донесе на световната икономика… ще са 20 долара за барел петрол. И добавя, че това е повече от всяко намаляване на данъците в коя да е държава. По-късно той подкрепя изявлението си с думите: „Щом Ирак остане зад гърба ни, целият свят ще се облагодетелства с по-евтин петрол, което ще е по-голям стимул от всичко друго.” [Guardian, 2/17/03]

МЪРДОК СПЛАШВАЩИЯТ: Според Агенция Франс прес каналът на Рупърт Мърдок „Фокс Нюз” заплашва да съди създателите на „Симпсънс” за пародия на крайно дясното политическо поведение на канала… В интервю за „Нешънъл Пъблик Рейдио” Мат Грьонинг си спомня как новинарският канал е завел съдебно дело, въпреки факта, че „Симпсънс” се разпространява по сродна мрежа, „Фокс Ентъртейнмънт”. [Source: Agence France-Press, 10/29/03]

МЪРДОК, РЕДАКТОРЪТ НА НОВИНИТЕ: „Когато на първа страница на „Ню Йорк Поуст” излезе очевидно ексклузивната новина, че Ричард А. Гепхард ще бъде подгласник на сенатор Джон Кери, вестникът основа твърдението си на висш източник: Рупърт Мърдок, човекът, който контролира компанията притежател на „Поуст”, свидетелства един негов служител. Той поиска анонимност, твърдейки, че старшите редактори са предупредили, че който обсъжда гафа Гепхард с други новинарски организации, ще загуби работата си”.

Точно както „Фокс” претендира за честност и умереност, така Рупърт Мърдок тръби, че стои далеч от политиката. Но възгледите му са много ясни и той е използвал медийната си империя да осъществи желанията си. Както един бивш изпълнителен директор на „Нюз Корп.” каза пред списание „Форчън”, Мърдок „се стремял към такова влияние в САЩ, каквото имал в Англия и Австралия”, като това означава, че „част от политическата ни стратегия (в САЩ) беше „Ню Йорк Поуст” и създаването на „Фокс Нюз” и „Уийкли Стандарт”. [NY Times, 7/9/04]

МЪРДОК, ПОДДРЪЖНИКЪТ НА БУШ: Точно преди войната Мърдок казва пред „Нюзуийк”, че Буш „или ще остане в историята като велик президент, или шумно ще се сгромоляса. Оптимист съм, че ще стане първото при залог 2 към 1… Усеща се, че той е човек с голям характер и дълбока смиреност”. [Newsweek, 2/17/03]

МЪРДОК, РАБОТОДАТЕЛЯТ НА СЕМЕЙСТВО БУШ: Както докладва „Слейт”, Мърдок „слага начело на операцията „Нощта по преброяването на гласове по „Фокс” Джон Елис, братовчед на Джордж У. Буш. Елис прави „Фокс” първата медия, която провъзгласява Буш за победител”, макар че, според „Ню Йоркър”, Елис е прекарал вечерта в обсъждане на изборите с Джордж У. и Джеб Буш. След изборите „Фокс” се хвали, че преброяването в „Нощта на изборите” е привлякло 6.8 милиона зрители, което означава, че Елис е бил в ключова позиция да наклони изборите в полза на президента Буш. [Source: Slate, 11/22/00; New Yorker, 11/20/00]

МЪРДОК, СМЕСВАЩИЯТ БИЗНЕС И ПОЛИТИКА: Джеймс Фалоулс от „Атлантик Монтли” отбелязва, че повечето от действията на Мърдок „съответстват на употребата на политическо влияние за корпоративни облаги”. С други думи, той използва публикациите си, за да прокара политика, която ще му донесе пари. Според „Ню Йорк Таймс”, например „Сън”, най-четеният британски вестник, е последвал водачеството на Мърдок в изоставянето на традиционните му консервативни тежнения, за да подкрепи Тони Блеър, новия кандидат на лейбъристите. Останалите британски вестници на „Нюз Корп.” - „Таймс”, „Сънди Таймс” и таблоидът „Нюз ъф дъ Уърлд”, не закъсняха да последват примера. Тези вестници представляват около 35% от вестникарския пазар във Великобритания. Блеър, от своя страна, подкрепя „закон за комуникациите в Британския парламент, който ще разхлаби ограниченията върху притежанието на чужди медии и ще позволи на един голям издател на вестници да има и своя телевизионна станция. Това е клауза, която критиците наричат „Клаузата на Мърдок”, защото изглежда приложима най-вече за „Нюз Корп.”. [Atlantic Monthly, 9/03; New York Times, 4/9/03]

МЪРДОК, ПОЛИТИЧЕСКИЯТ БОС НА НЮ ЙОРК СИТИ: „Кълъмбия Джърнализм Ривю” твърди, че по време на първия мандат като кмет на Рудолф Джулиани „Нюз Корп.” е получила 20.7 милиона долара данъчна отстъпка за офисна сграда в центъра на Манхатън, където се помещават „Поуст”, „Фокс Нюз Ченъл”, „ТВ Гайд” и др. По време на кампанията за преизбиране на Джулиани през 1997 г., „Нюз Корп.” е правила различни маньоври за големи градски данъчни намаления, за да започне строежът на нова печатница в Ню Йорк Сити. [Columbia Journalism Review, 6/98]

МЪРДОК, ЗАЩИТНИКЪТ НА РЕПРЕСИВНИ РЕЖИМИ: Рупърт Мърдок се приема за непоклатим антикомунист. Но един поглед в миналото му ще покаже, че когато има изгода, той не отказва да направи услуга на някои от най-репресивните режими на планетата.

Крис Патън, последният губернатор на Хонг Конг, преди да бъде върнат на Китай, подписва договор за мемоарите си с издателството на Мърдок „ХарпърКолинс”. Но според „Ивнинг Стандарт”, когато „Мърдок чул, че в книгата „Ийст енд Уест” ще се кажат неласкави неща за китайското ръководство, с което той правел сателитен телевизионен бизнес, договорът бил преустановен. Това предизвиква фурор в пресата – с изключение, разбира се, на вестниците на Мърдок, които едва споменават историята”. Според „Бизнес Уийк” вътрешната информация е, че прекратяването на договора е мотивирано от „корпоративни притеснения за търкания с Китай, където шефът на „ХарпърКолинс” Рупърт Мърдок има много бизнес интереси”.

Освен това, според списание „Тайм”, през 90-те Мърдок толкова е запленен от Китай, че в опит да убеди китайските диктатори, че никога няма да оспори поведението им, той обвинява ББС, че „прекалено атакува режима, като непрекъснато пуска филма за събитията на площад Тянанмън”. През 1998 г. китайският президент Ян Земин похвалва Мърдок за „обективния” начин, по който вестниците и телевизията му отразяват случващото се в Китай. [Evening Standard, 8/13/03; BusinessWeek, 9/15/98]

[Source: Time Magazine, 10/25/99]

www.centerforamericanprogress.com