THE INDEPENDENT Еврейското училище, в което половината ученици са мосюлмани

| Марта Методиева ,

В про­гим­на­зия­та “Цар Со­ло­мон” в Бир­мин­гам е ден за раз­да­ва­не на наг­ра­ди. Де­ца­та седят с кръс­то­са­ни кра­ка на по­да, а ро­ди­те­ли­те им са зае­ти да ги сни­мат с ви­део ка­ме­ри. Ди­рек­то­рът на учи­ли­ще­то Стийв Лан­гфорд но­си вра­тов­ръз­ка с мо­ти­ви от “У­ли­ца Се­зам”. То­зи ден е ти­пи­чен за края на сро­ка, но в учи­ли­ще “Цар Со­ло­мон” има не­що раз­лич­но, кое­то го прев­ръ­ща в ед­но от най-нео­бик­но­ве­ни­те уче­бни за­ве­де­ния във Ве­ли­коб­ри­та­ния.

Бир­мин­гам­ска­та про­гим­на­зия е чис­то ев­рей­ско учи­ли­ще. Юд­аиз­мът е еди­нстве­на­та ре­ли­гия, коя­то се пре­по­да­ва в не­го. Към учи­лищ­ни­я ком­плекс има си­на­го­га. Де­ца­та изу­ча­ва­т мо­де­рен ев­рей­ски - ив­рит или ези­къ­т на Из­раел. Те съ­що та­ка праз­ну­ват деня на не­за­ви­си­мос­тта на Из­раел.

Но по­ло­ви­на­та от 247-те уче­ни­ци са мю­сюл­ма­ни и оче­вид­но мю­сюл­ман­ски­те се­мей­ства правят как­ви ли не хо­до­ве, вклю­чи­тел­но да се местят да жи­веят в бли­зост до учи­ли­ще­то, са­мо и са­мо да за­пи­шат де­ца­та си в “Цар Со­ло­мон”, къ­де­то те ще уча­т ив­рит, ще разв­яват фла­га на Из­раел на деня на не­за­ви­си­мос­тта и ще се дви­жат в об­кръ­же­ние­то на хо­ра, кои­то спо­ред някои би трябва­ло да мразят по­ве­че от все­ки друг на све­та.

Ро­ди­те­ли­те мю­сюл­ма­ни, по­ве­че­то рев­нос­тни вярва­щи, чии­то же­ни носят хи­джаб, каз­ват, че ха­рес­ват ети­ка­та в учи­ли­ще­то, до­ри и учи­лищ­ни­те обе­ди с ев­рей­ска­та ри­туал­на хра­на ка­шер, коя­то им се стру­ва под­ход­яща, за­що­то дие­тич­ни­те осо­бе­нос­ти на ис­лямска­та ри­туал­на хра­на ха­лал и ев­рей­ския ка­шер всъщ­ност са ед­нак­ви.

Учи­ли­ще­то съ­що та­ка прояв­ява ува­же­ние към ис­ляма и е от­де­ли­ло стая за мо­лит­ви на де­ца­та, как­то и оси­гур­ява учи­те­ли мю­сюл­ма­ни по вре­ме на Ра­ма­дан. При Ейд мю­сюл­ман­ски­те де­ца се съ­би­рат и им се по­же­ла­ва Ейд Му­ба­рак, а през цяла­та го­ди­на, ако те по­же­лаят, мо­гат да носят ку­фи (мю­сюл­ман­ска шап­ка). Учу­два­що е, че мно­го мю­сюл­ман­че­та из­би­рат да носят ев­рей­ска ки­па.

Сут­рин­та, ко­га­то се връч­ват наг­ра­ди­те, учи­тел­ка­та по ре­ли­гия каз­ва “Бо­кер тов” (“доб­ро ут­ро” на ив­рит).

“Доб­ро ут­ро” от­го­варят де­ца­та. След то­ва цяло­то учи­ли­ще, със­та­ве­но от мю­сюл­ма­ни, ев­реи, някол­ко хрис­тия­ни и сик­хи, каз­ва заед­но Ше­ма или най-свята­та ев­рей­ска мо­лит­ва. Наг­ра­ди са раз­да­ва­ни как­то на де­ца с име­на­та Хю­сейн, Ха­сан и Ша­би­на, та­ка и на те­зи, кои­то се каз­ват Саул, Ре­бе­ка или Рут. Всъщ­ност, мю­сюл­ман­че­та­та по­беж­да­ват ев­рей­че­та­та. Наг­ра­да­та за нап­ред­ва­не се връч­ва на ма­лък гос­по­дин с грей­нал пог­лед на име Уа­ли­д, та­зи за ре­ли­гиоз­но обу­че­ние на мом­че на име Им­ран, сло­жи­ло си ки­па, а наг­ра­да­та за нап­ре­дък по ив­рит на мом­че на име Ха­биб и на мо­ми­че на име Али­я. Във вре­ме ка­то днеш­но­то учи­ли­ще “Цар Со­ло­мон” не рек­ла­ми­ра съ­щес­тву­ва­не­то си в град, в кой­то проп­рав­ящият си път мул­ти­кул­ту­ра­ли­зъм мо­же да прив­ле­че всяка­къв вид не­же­ла­но вни­ма­ние. Дис­крет­на­та та­бе­ла пред сгра­да­та на за­ве­де­ние­то не раз­кри­ва мно­го за уни­кал­на­та при­ро­да на учи­ли­ще­то. Ви­со­ко на сте­ни­те има зор­ки ка­ме­ри, а за да се вле­зе в сгра­да­та трябва да се ми­не през две еле­ктрон­ни вра­ти. Тъж­но е, но спо­ред някои то­ва е ед­но учи­ли­ще “под прик­ри­тие”.

Но мю­сюл­ман­ски­те ро­ди­те­ли с го­тов­ност го­ворят за то­ва, кое­то спо­ред някои пред­ста­ви­те­ли на тяхна­та об­щност е про­ти­во­ре­чив из­бор на уче­бно за­ве­де­ние.

“Всъщ­ност, ние си ку­пих­ме апа­рта­мен­т в квар­та­ла, за да мо­гат де­ца­та да по­се­ща­ват то­ва учи­ли­ще­”, каз­ва На­хид Ша­фик, чии­то де­ца Зай­на и Хам­за уча­т в “Цар Со­ло­мон”. “Привл­яко­ха ни ви­со­ки­те мо­рал­ни цен­нос­ти на учи­ли­ще­то или точ­но то­ва, кое­то ис­ках­ме де­ца­та ни да има­т. За ни­ко­го в се­мей­ство­то няма проб­лем, че учи­ли­ще­то е ев­рей­ско. А и за­що трябва да има? При­ли­ки­те в ре­ли­гии­те и кул­ту­ри­те ни са мно­го по-го­ле­ми и по-важ­ни от раз­ли­чия­та ни. То­ва до­ри не се об­съж­да. Пон­яко­га в джа­мия­та ни пи­тат за­що сме из­пра­ти­ли де­ца­та си там, но за нас няма про­ти­во­ре­чие. Всъщ­ност да за­пи­шем де­ца­та си в “Цар Со­ло­мон” бе­ше ед­но се­риоз­но се­мей­но ре­ше­ние. То­ва е ис­тин­ският свят. Та­ка пос­тъп­ват ис­тин­ски­те хо­ра в ис­тин­ския свят. Всич­ко­то на­си­лие, пред­раз­съ­дъ­ци и проб­ле­ми - те не са реал­ни, те са са­мо то­ва, кое­то виж­да­ме по но­ви­ни­те.”

www.independent.co.uk