"Циганско лято" на Васил Чапразов

| Марин Бодаков ,

Мо­га да бъ­да на­ре­чен всич­ко, но не и спе­циа­лист по пуб­лич­на реч.

За­то­ва ко­га­то Ва­сил Чап­ра­зов ме по­ка­ни за во­дещ на пре­мие­ра­та на "Ци­ган­ско лято", не­го­ва­та из­да­де­на от ИК "Стиг­ма­ти" вто­ра сти­хос­бир­ка, нап­ра­вих и не­въз­мож­но­то да от­клоня то­ва ина­че апе­тит­но пред­ло­же­ние - до­ри с це­на­та на уто­чне­ние­то, че сам се нуж­дая от во­дещ.

За­що в край­на смет­ка оба­че приех?

За­що­то ка­то ав­тор на сти­хос­бир­ка­та "Об­явява­не на про­ва­ла" ме ин­три­гу­ва по­чер­кът на чувс­тви­те­лен ко­ле­га, тър­сещ оно­ва до­маш­но "ве­ли­чие, неос­ве­те­но от по­бе­ди", за­ра­ди кое­то и два­ма­та про­дъл­жа­ва­ме да пи­шем.

За­що­то ка­то чо­век, кой­то точ­но се­га пре­жив­ява кри­за­та на сред­на­та въз­раст, ме ин­те­ре­су­ват емо­цио­нал­ни­те въз­мож­нос­ти­ на ци­ган­ско­то лято, кое­то сла­дос­тно и прямо на­зо­ва­ва не­ща­та с пър­ви­те им име­на.

За­що­то ка­то ли­те­ра­ту­рен жур­на­лист, кой­то все­кид­нев­но се блъс­ка о ав­то­ри­те­та на име­на­та, се ус­по­коя­вам "в раз­ко­ша на бе­зи­мие­то", из­бран убе­ди­тел­но от Ва­сил Чап­ра­зов.

За­що­то ка­то граж­да­нин на Со­фия, уп­ла­шен от но­вия й кмет (кой­то, про­чее, ве­че се ска­ра на ро­ми­те, за­де­то не гла­су­ва­ли за не­го), ис­кам да при­под­пи­ша сти­хот­во­ре­ние­то на Вас­ко от­нос­но сви­ре­па­та диа­лек­ти­ка меж­ду ко­зи­ру­ва­не­то и не­ко­зи­ру­ва­не­то. Във все­ки от нас.

За­що­то ка­то де­те, кое­то няма брат или сес­тра, ис­кам да зае­ма място­то на Вас­ко­вия брат в та­зи чу­дес­на сти­хос­бир­ка - за да усе­тя топ­ло­та­та на ро­да и си­ла­та на щед­рос­тта.

За­що­то ка­то уни­вер­си­тет­ски пре­по­да­ва­тел по пи­са­не ис­ках да из­ку­ша уча­стни­ци­те в пре­мие­ра­та да го­ворят за "Ци­ган­ско лято" от­въд тра­фа­ре­ти­те за иде­нтич­нос­т и дру­гост, и то­ле­ран­тност. (И ус­пях - реп­ли­ки­те на Ива­н Ца­нев, Ан­то­ни­на Желя­зко­ва, Ев­ге­ний Дай­нов и др., на мно­го­то мла­ди хо­ра ста­на­ха до­ка­за­телс­тво за то­ва.)

За­що­то ка­то наб­лю­да­тел на със­те­за­тел­нос­тта в ли­те­ра­ту­ра­та ме ин­те­ре­су­ва как та­ка мо­дер­ният из­каз на Вас­ко Чап­ра­зов ус­лож­ни ром­ска­та ли­ри­ка и до­ве­де до но­во ка­чес­тво ром­ска­та ли­те­ра­ту­ра у нас, без ни най-мал­ко да се със­те­за­ва с Уси­н Ке­рим.

За­що­то ка­то собс­тве­ник на фа­мил­но име, чес­то при­поз­на­ва­но ка­то ром­ско, не усе­ща­м в се­бе си "ура­ган­ни­я вятър на ци­га­ни­те, кои­то ще от­брулят ка­мъ­ни­те от не­бе­то, за да нап­равят от смър­тта теа­тър", ако пе­риф­ра­зи­рам Вас­ко. Не го усе­ща­м, а бих ис­кал. Точ­но ка­то ци­га­ни­те бих ис­кал да съм жиз­нен.

За­що­то прие­мам ка­то об­ръ­ще­ние ди­рек­тно към се­бе си след­ния Вас­ков стих: "Ти, от­глеж­даш ти­ши­на­та ли?". Там, къ­де­то сло­во­то ста­ва ти­ши­на, точ­но там, на оно­ва рав­ноот­да­ле­че­но от спон­тан­нос­тта и кул­ти­ви­ра­нос­тта място, стои Вас­ко­во­то ци­ган­ско лято, на­ше­то мъд­ро лято.

И ако нямах та­зи край­но лич­на мо­ти­ва­ция, няма­ше да ста­на уча­стни­к в най-не­ли­це­мер­на­та ли­те­ра­тур­на пре­мие­ра, на коя­то съм при­със­твал.

P.S. На пред­став­яне­то на "Ци­ган­ско лято", със­тоя­ло се на 10 ноем­ври т.г. в Чер­ве­на­та къ­ща, мо­ти­ва­цион­но­то ми пис­мо се до­пъл­ни с още ед­на при­чи­на: в 7-8 книж­ка на сп. "Пла­мък" от та­зи го­ди­на Ва­сил Чап­ра­зов с мно­го вкус и такт е пред­ста­вил ром­ско­то включ­ва­не в бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра. Но книж­ка­та изи­сква друг текст.