Интеграцията невъзможна

| Мария Черешева,

След опустошителните критики, които българската държава отнесе от международните правозащитни организации по отношение на условията за настаняване на драстично нарасналия брой на бежанците у нас през последните месеци на 2013 г., с настъпването на новата година дойде моментът за потупвания по рамото. Според оценката на наскоро проведена мисия на Европейския парламент в бежанските центрове във Военна рампа, Пъстрогор и Харманли, има очевиден напредък по отношение на приема на бежанци. Инспекцията на делегацията е показала положителна тенденция в условията за прием на лицата, търсещи убежище на българската граница.

Като част от направените заключения бе посочено, че към настоящия момент някои от дейностите, свързани с приема на бежанци, се извършват от международни и неправителствени организации. Въпреки това, водачът на делегацията Франк Енгел изрази своята надежда, че до няколко месеца българските власти ще могат да  извършват тези дейности самостоятелно.

Дано надеждата му се оправдае. Съществуват многобройни аргументи в тази посока. С увеличеното финансиране от ЕС, международни организации и националния бюджет налице е подобрение на организацията и условията във всички бежански центрове. В Харманли вече всички са настанени на топло, прясно завършено е ново помещение за майки с деца, всекидневно се доставя храна, а скоро се очаква военно-полеви кухни да осигуряват изхранването на настанените в лагерите. „Лекари без граници“ поставиха основи за предоставяне на медицинска помощ за бежанците на място, като се очаква скоро тази функция да бъде поета от български лекари. Доброволческите организации имат постоянен достъп до повечето центрове за настаняване, където свободно могат да работят с бежанците, да организират различни дейности за децата в специално предвидени за тази цел помещения, да раздават дарения. Не и без помощта на самите бежанци, които сериозно напредват в областта на самоорганизацията. ДАБ назначава нов персонал, който да се занимава с управлението на лагерите и да ускори процедурите по регистрация и предоставяне на закрила.

Всичко това свидетелства за безспорно подобрение, но под повърхността се крият множество дълбоки и трудно разрешими проблеми, много от които се дължат на липса на информация. Тук можем да помогнем, но има и такива, за които редовно ни сигнализират самите бежанци, а ние, като доброволци, сме безсилни да им предложим съдействие. На първо място, особено в лагера в Харманли, повечето хора все още нямат т. нар. ''зелени карти'', които им дават правата на търсещи закрила. „Това ги лишава от възможност да ползват медицински услуги извън тези, които предлагат “Лекари без граници”, да получават пари, които биха могли да им изпратят близки, нито на държавната помощ от 65 на месец, осигурявана от Агенцията за бежанците“, обяснява Лидия Стайкова, доброволец от групата „Приятели на бежанците“ в Хасково. По думите й, докато чакат да получат документи и статут, дори и тези, които са имали някакви спестявания, остават без тях. Същото сподели пред мен и бежанец от Африка, като обществена тайна е, че процедурите за африканците, както и за гражданите на други страни, различни от Сирия, отнемат месеци, дори години. Завършвайки най-често с отказ.

Остава си и генералният проблем с намирането на жилище (задължително условие за получаване на документи) след получаването на статут, с който се сблъскват повечето сирийци. С ускоряването на процедурата по предоставяне на статути през 2014 г. се очаква броят им да се увеличи драстично. Досега частично решение на този проблем се предоставяше чрез Интеграционната програма на Агенцията за бежанците, включваща езиков курс и малки стипендии за издръжка и наем на жилище, която обаче изтече в края на 2013 г. Реалистичната прогноза за старт на новата програма е през втората половина на тази година, тъй като в написването й тепърва трябва да се вземат предвид нуждите на в пъти увеличилия се брой на получилите закрила в България. Както и на непридружените деца, самотните майки, желаещите да останат у нас и да се интегрират в българското общество. Децата-бежанци, които са записани в български училища, са пренебрежимо малко на фона на около 11-те хиляди чужди граждани, пребиваващи на територията на страната. Останалите губят ценни години от своето развитие, лишени от образование и общуване със свои връстници. В тези ситуация важна роля имат доброволците и неправителствените организации, които организират образователни дейности и занимания в самите лагери, но ясно е, че това не е реален заместител на ходенето на училище.

Това са само някои от съществуващите бариери пред пълноценната интеграция на бежанците в българското общество. Всички те изискват задълбочена, целенасочена и най-вече – навременна интеграционна стратегия, която няма как да бъде осъществена само с доброволни усилия.

Мария Черешева e завършила европеистика, журналист, експерт медийни комуникации. Доброволец към „Приятели на бежанците“.