Приказки от „Кървавата баня“

| Любомира Маринова ,

Базирайки се на член 3. от Европейската конвенция за правата на човека (чрез който се забраняват изтезанията и насилието над всяко човешко същество), никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или нечовешко, или унизително отношение, или наказания.

Според член 1. от Конвенцията против изтезанията:

"Член 1.
1.
 За целите на тази конвенция терминът "изтезание"  означава всяко действие,  с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно,  или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано,  или по каквато и да е причина,  основаваща се на каквато и да е дискриминация,  когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действуващо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие. В това определение не се включват болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях."

През поредния зимен ден, с наближаването на коледните празници, а и със задълбочаването на зимата, в затвора X (хикс) настъпиха редица случаи на насилие над лишени от свобода. Не, че не е изключително често срещано явление, де…  Отивайки да проверим какво се случва и на какво се дължат побоите, установяваме, че в по-голямата си част затворниците са чужденци. Някои от тях не говорят въобще български.

Срещам се с лицето А.Б. Той е меко казано просто „напердашен“. По главата му има кръвонасядания, окото му е разкрасено в синьо-лилавата гама, болят го раните по ръцете, причинени от палки и ритници. Версиите на двете страни, както винаги, се различават. Разказва ми, че след побоя са го завели на лекар и са му били изписани няколко аспирина за болките. Успяваме да накараме дежурния да изпрати А.Б. отново на лекар, само че този път и ние присъстваме. Лекарят ни гледа с пренебрежение и съвсем като на шега пита лишения от свобода: „Какво пак?“. След кратък преглед му изписва още няколко обезболяващи и един крем за раните. След тази „мъничка победа“ се надяваме да не се върнем в затвора Х много скоро. Не щеш ли веднага след новогодишните празници, още в първите няколко работни дни, на нас отново ни се налага да посетим това място. Този път историята е по-кървава обаче.

Един януарски следобед надзирателят влиза с ритник във вратата в килията, с думите:

„Къде е телефонът?“

„Ама какъв телефон, бе старши?“, отвръща лишеният от свобода Б.Ц., директно след което бива ударен.

„Аз ще ти кажа сега на теб какъв телефон…“ - и ужасът започва.

Съкилийникът на Б.Ц. (който, разбира се, е чужденец) се намесва, опитвайки се да защити „провинения“ Б.Ц., но за негово нещастие, той също бива повален на земята и ритан в ребрата. Докато разказва версията си, споделя, че е щастлив, че е успял да опази главата си от ударите с палки и ритниците на около 6-7 надзиратели. Тъй като няма как да се защити срещу такава голяма бройка нападатели, просто прикрива лицето си с ръце и чака ужасът да свърши. През това време Б.Ц. вече е успял да избяга на няколко метра извън килията, но е настигнат от надзирател, който го поваля на земята и завлича обратно към килията. Б.Ц. започва да плаче и да се моли да не бъде повече бит.

„Моля ви старши, спрете. Не лъжа.“

 „Чужденецът“ се обажда плахо, че това е истина и че е щял да забележи, ако нещо такова се случва. Оттам нататък историята се развива с неясни последици. В докладната обаче нещата са описани коренно различно. Има даже и подпис от свидетел… Според лишените от свобода този така наречен „witness” е бил насилен да подпише докладната. Последиците изглеждат болезнени и тежки. Отново се сблъскваме с рани по ръцете, кръвонасядания, синини по ръце, крака и хълбоци, болки във врата и таза. Успяваме отново да се преборим с няколко човека, за да бъдат изпратени на повторен медицински преглед, на който ние отново присъстваме. Поредната малка победа за нас е, че успяваме да уредим на лишения от свобода бележка за рентген и още няколко аналгина.

Въпросът, който ме притеснява от седмици насам, е какво се случва с нараняванията от такъв побой, когато не биват третирани с подходящото внимание и лекарства? „Чужденецът“ все още има болки в ребрата и таза, макар и по-леки. Бил изпратен на рентген, но не знае какво точно му се е случило там, тъй като никой не му обяснява. Наскоро чух и приказка за лишен от свобода, който една вечер просто решил да си пререже вените, та когато неговият „съквартирант“ започнал да думка по вратата на килията, викайки надзирателя за помощ, никой не му обърнал внимание поне половин-един час. Според някои лишени от свобода нивото на жестокост зависи от дадената стража. Та явно в затвора Х това е въпрос на късмет. Не съм виждала Б.Ц. от няколко седмици, но се чудя колко аспирина са му изписали, за да се излекува от синьото око и множеството рани от палки и ритници по цялото си тяло.

Любомира Маринова е завършила магистратура „Права на човека” в University College London. Работи като изследовател в „Мониторинг и изследвания” в БХК.