Дискриминация в началото на живота

| Кристияна Калчева,

Широко разпространената институционална и личностна дискриминация срещу ромите в България не подминава и родилната грижа. Най-често младите майки се оплакват от разпределението в отделни стаи от етническите българки, липса на внимание и недостатъчна информация за състоянието на тях и децата им.

Правата на раждащата жена са обект на международно внимание и регулации от организации като UNICEF, Световната здравна организация, USAID[1]. Правозащитните Human Rights Watch[2] и Amnesty International[3] многократно са изразявали загриженост за състоянието на предродилната грижа по света и високото ниво на смъртност сред родилките и новородените. Проблемът е особено ясно изразен сред етнически малцинства и други маргинализирани групи.

Различните форми на неуважително отношение и насилие над родилки по време на болнично раждане могат да включват индиректно унизително отношение, дискриминация срещу определени групи жени, липса на внимание от персонала, незачитане на желанията на родилката, нерегламентирано задържане, вербално и физическо насилие.

В България организации като Асоциацията на българските дули и Сдружение “Естествено” се борят за адекватна болнична грижа, която отговаря на изискванията и стандартите на родилките. Те предават разказите на множество жени (в общия случай етнически българки), преживели травмиращи раждания по вина на болничния персонал. Най-често оплакванията са от грубо отношение, недостатъчно информация за извършваните процедури и незачитане на предпочитания на родилките за това как да протече раждането.

През 2012 г. Българският хелзинкски комитет интервюира 25 майки между 16 и 45 г. от две основни ромски общности в София – в месността Баталова воденица и в кв. Факултета. Те посочиха редица проблеми в опита си в родилните отделения. Основно проблемите се отнасят до недостатъчно внимание от страна на персонала, физическо разделение на етнически българки от ромски жени в болниците, вербално насилие, неуважително отношение и чувство за дискриминация заради ромския им произход. Наред с изказаните проблеми можем да проследим и такива, които самите интервюирани не посочват, но стават ясни от разговорите – ниско самочувствие и негативна самооценка, която води до занижени очаквания към лекарите, липса на знания за процеса на раждане и адекватната лекарска помощ.

Физическа сегрегация в болниците

Един от проблемите, посочвани от почти всяка от интервюираните жени, е физическата сегрегация в родилните отделения на I АГ „Света София“ и “Майчин дом”.

Мнозинството от жените, раждали в I АГ, потвърждават, че в стаята, в която са били настанени, е имало само жени от ромски произход. „Ние имаме две такива стаи. Българките са отделно.“[4] - казва уверено Мария[5], на 19 г. Някои от младите майки казват, че са делили стая и с българки. Казват, че знаят за „циганската[6] стая“ и обясняват факта, че не са били сложени там с това, че е нямало място.

Според една от по-възрастните интервюирани жени в двете стаи, определени за жени от ромски произход в I АГ, няма вътрешна тоалетна и баня и родилките трябва да ползват тази на етажа. Мнозинството от жените не смятат, че техните стаи и стаите с етнически българки са различни. Жените, които са били в стая само с други момичета от ромски произход, обикновено посочват, че са делили стая с 5 до 7 други жени. Тези, при които е имало и българки, обикновено посочват по-малко число – 3-4.

Светла, на 16 г., споменава за такава сегрегация в “Майчин дом”. Тя казва, че ромките винаги са в последната стая, където няма отделна баня и тоалетна.

Елена Кръстева от „Естествено“ и Йоана Станчева от Асоциацията на българските дули потвърждават, че знаят за тази практика и я осъждат безусловно. Подобна институционална сегрегация принадлежи на минали векове и на остарели разбирания за преодоляване на етнически различия, които България не може и не бива да си позволява.

Липса на/недостатъчно внимание от медицинския персонал

Данните в това отношение не са еднозначни. Много от жените заявяват, че са напълно доволни от персонала и че им е обърнато пълно внимание. Пепи на 18 г., която има 8 месечно бебе, казва за “Майчин дом”: „Имаше внимание, една главна акушерка си ме хареса и ме гледа, даже присъстваше на раждането […], каза им да внимават как ще ме изродят.“ Надя, 20г. пък казва: „Аз постоянно държах на една сестра ръката и не я пусках, много ми помагаха“. Подобни разговори за лично познанство с лекари или специално отношение от сестри/акушерки често се обяснява с възрастта на майката – по-младите момичета, според Валя от Баталова воденица (52 г., 3 деца и 5 внучета, работила като санитарка във Военна болница), печелят симпатиите на персонала и затова им се обръща внимание. Същото казва и Мария на 17 г., майка на две деца: „Много внимание ми обръщаха [… и] много добре се държаха с нас... Сигурно защото бях малка“. Светла (16 г.), която е била изпратена в “Майчин дом”, казва ,че ако се наложи, пак ще се върне там, защото „там не се отнасят зле..., на други места ни обиждат и ни мразят, защото сме цигани“.

Тези положителни примери обаче съществуват редом с такива, които сочат преднамерено пренебрежение и липса на достатъчно внимание от страна на персонала в болниците. Люба, на 20 г., казва за раждането си в I АГ: „Добре ми беше там, но не обръщаха много внимание […]. Нищо не ми обясниха, като почнах да раждам.“ Татяна, на 21 г., пък казва: “Не бяха много внимателни, искаха само да се съберат, да си пият кафетата и да си пушат. Зависи на какъв екип попаднеш - това беше нощният екип, сутрешният екип бяха по-внимателни“. Елена, майка на момченце на 1г. и 7м., пък направо заяви, че “не обръщат никакво внимание, приемат те и ти казват: лягай да почиваш, като ти дойде времето ще раждаш. Самичка го родих, докторите си бяха на кафето, сестрите дойдоха чак когато вече го раждах“. Татяна разказва подобна история: „Казах им, че ще раждам, те ми казаха, че няма, имала съм четири-пет часа. После даже нямаха време да ме качат на магарето, понеже не ме прегледаха, те си мислеха, че майтап си правя със тях, че ще раждам […], сестрата ме погледна, вика бебето ще излезе, и направо на кревата ме изроди.“ Много други майки разказаха, че не им е било обърнато внимание, когато са имали нужда, че са оставени да раждат на практика сами и хората, които са им помагали, са били другите жени в предродилната стая.

Унизително отношение/Вербално насилие

Тук мненията отново се разминават и често една и съща жена в рамките на разговора първоначално заявява, че е доволна от обслужването и по-късно разказва за конфликти с персонала и неуважително отношение. Най-често става дума за коментари за възрастта или хигиената на родилките, за пренебрежително отношение, когато задават въпроси, или дори за отказ на помощ при силна болка.

Най-често срещаното оплакване е свързано с тенденцията да не се обръща внимание на интервюираните жени, когато изпитват болка или имат нужда от нещо. Някои от майките предават, че са били уплашени или не са знаели какво се случва по време на раждането, не са били подготвени за болките и не са получили никаква помощ от персонала. Татяна разказва, че в I АГ „малко ми крещяха, крещяха, защото виках от болките; казаха ми да не викам, защото ще ме изкарат в коридора и ще ме заключат в някоя стая“.

Често интервюираните жени казваха, че те самите не са били жертва на вербално насилие, но са видели/чули подобно отношение по време на престоя си в болницата или от свои приятелки. Валя от Баталова воденица, въпреки положителното си отношение и твърдението, че лекарите като цяло се отнасят много добре с момичетата, на въпроса дали се случва лекарите или сестрите да обиждат жени от ромската общност, отговаря, че е чувала „всякакви приказки: Да не си спала с мъжа ти, да не си дошла тука да те боли!; Колко деца имаш, три? Оо, докога ще раждаш, не стига, че не можете да ги храните, само крадете...“

Ася, на 23 г., която работи като помощник-учител, пък разказва за друга майка в нейната стая, която е прокървяла по време на визитация от главния лекар, за което е получила подигравки и мъмрене от придружаващата го сестра. Ася също разказва, как отношението към нея се е променило, когато една от сестрите я е попитала какво работи: „В началото се отнасяха с мене все едно нищо не разбирам. Когато им казах, че работя като помощник-учител, те казаха „А, ти не си като другите значи.“ И се отнасяха с повече уважение.“

Немарливост/ Лекарски грешки

Няколко от интервюираните майки разказват за грешки, които лекарите са допуснали по време на раждането, които са довели до по-нататъшни проблеми и усложнения. Най-често това са усложнения при майката - инфекции, предизвикани от замърсени рани. Когато разказват за проблемите на децата си, интервюираните майки почти никога не обвиняват лекарите, а говорят за болестта или усложнението като за даденост или лесно обяснимо следствие от това, че бебето е „пило от зелените води“ – без ясно разбиране за какво точно става думи или защо се е случило. Петя, майка на три деца, най-малкото от които е на месец, обаче се оплаква: „Все болни ги изписват! И никакви обяснения не дават“.

Една от жените разказва: „С малката получих кръвоизлив и имах много превръзки; аз сама си направих тия усложнения от напън; те ми казаха да не напъвам много силно, а аз напъвам, защото много ме болеше“. В разказа на Валя от Баталова воденица за проблемите на дъщеря й обаче има сянка от съмнение в работата на персонала: „В I АГ роди секцио дъщеря ми - може би несъзнателно, но не й промиваха раната и се замърси и повече от месец имахме проблеми.“ Мария, която е родила второто си дете в I АГ, е една от малкото жени, които направо заявяват, че не са доволни: „След раждането ми направиха инфекция с мръсни инструменти. Изписаха ни и на първата седмица почнах да вдигам висока температура, личният лекар ми обясни, че не е никакъв вирус, не е грип, а нещо друго. Отивам на гинеколог, [той] ме прегледа и каза ти си със инфекция, аз питах каква инфекция, те не ми казват: „Ами някаква инфекция“. Аз ги чух как си говорят, че колежките направили някаква грешка с мръсни инструменти, а на мен нищо не ми казаха.“

Дискриминация и ниска самооценка

Сравнително малко от интервюираните жени директно посочват дискриминация като причина за незадоволителното обслужване в родилните домове. Обикновено дискусиите за дискриминационното отношение на персонала възникват от насочващи въпроси, като например „Смяташ ли, че се отнасят различно с ромките и с етническите българки? Стаите на българките различни ли са от ромските стаи? Смяташ ли, че са се отнесли с теб зле, защото си от ромски произход?“.

Веднъж влезли в подобна дискусия, повечето от жените потвърждават, че „към българките се отнасят по-добре“. Това се изразява най-вече не в привилегии в българските стаи (въпреки че някои от по-възрастните жени твърдят, че „българските стаи“ имат бани и там по правило има по-малко хора), а в цялостното отношение и правата, които жените имат в родилното. Мария казва: „Правят разлика между българи и цигани. [Например] аз ако отида да попитам нещо за някакъв резултат или да кажа, че ме боли нещо, се карат: „Ами нормално е, така е, отивай си в стаята“, а ако отиде някоя българка и пита […] ще й обяснят по-подробно всичко“. Надя, която разказа, че е доволна от отношението в I АГ и че дори е получила специална подкрепа от една от сестрите, казва още, че „[българките] винаги имат повече предимства от циганите, навсякъде е така. На българките обръщат повече внимание, ти да ходиш нещо да ги попиташ и те всичко както трябва ти обясняват, не могат да ти викат [като на ромките]“. Това в никакъв случай не е отговорът на всички интервюирани жени, но много от тях признават, че на „някои [сестри и лекари] им личи, че хич не обичат цигани“.

Обясненията за подобно отношение са или че някои хора „просто не могат да понасят ромите“, или, много често, търсят вината в самите жени. Много от майките обясниха, че „ако ти се държиш добре, и те се държат добре“. Това не е вярно за всички интервюирани – някои от майките бяха напълно убедени, че лекарите и пациентките от български произход неоправдано ги мислят за мръсни и нехигиенични.

Освен ниската групова самооценка, интервюираните жени също изглежда, че имат занижени изисквания и очаквания към медицинския персонал – това личи и по спонтанния в повечето случаи първоначален отговор, че са доволни и нямат оплаквания от обслужването и противоречивите по-нататъшни отговори, и също от издайнически изрази в положителните оценки на лекарите като: „Възхищавам им се, че не се отнасят зле с нас“ или „Сестрите бяха много добри с мене, даже не ми се караха“. Освен това, някои от практиките на лекари, цитирани от интервюираните жени като положителни, като например помощта на лекаря, който „постоянно ме навеждаше и ми натискаше корема“, както и включването на системи и предизвикването на раждане без съгласието на родилката, имат съмнителна репутация сред специалистите и са считани като нарушаващи правата на раждащата жена.

Д-р Тодоров, който работи в медицинския център в квартал Факултета, смята, че „ромските жени имат по-ниски изисквания, защото стандартът им на живот е друг“. Според него ниската самооценка и очаквания на ромските жени идват както от широко разпространената дискриминация по принцип, което прави родилното поредната институция, в която те срещат подобно отношение, така и от като цяло ниския стандарт на живот на жените, който ги кара да са радостни и само от това, че те и детето им са живи и здрави.

Eлена Кръстева и Йоана Станчева изразяват подобно мнение: Те [жените от ромски произход] толкова са свикнали с това да бъдат в тази позиция на малцинство – това не е само в болниците, а във всяка една институция, по улиците ако щеш, в градския транспорт, навсякъде; така че в болницата просто се отразява още една нагласа на обществото.

Допълнително заплащане/“почерпки“

Няколко пъти по време на интервютата беше спомента определена традиция на даване на подърци на лекарите след раждане, срещу определени услуги – повече информация, обръщане на повече внимание по време на раждането, по-бързо/безболезнено раждане, по-скорошно излизане от болницата. Подобни практики бяха споменавани мимоходом и по-скоро като нещо в реда на нещата и което всички правят, най-вече от по-върастните жени. В някои от случаите жените казаха, че докторите сами са поискали „почерпката“.

Според Даниела от фондация "Равни възможности“ хората от ромски произход масово дават допълнително заплащане, особено на медицински лица. Според нея, както и според някои от интервюираните жени, „като си платиш, няма значение циганин ли си или българин“.

Кристияна Калчева е студент в университета St. Andrews в Шотландия; стажант в БХК по време на настоящото проучване.



[1] Баусер, Д., & Хил, К. (2010). Respectful Care at Birth. USAID.

[2] Виж например Human Rights Watch. (2011). "Stop Making Excuses" Accountability for Maternal Healthcare in South Africa.

[3] Виж например Amnesty International. (2010). Deadly Delivery: The Maternal Health Care Crisis in the USA. London; Amnesty International. (2006). Poor and Excluded Women - Denial of the Right to Maternal and Child Health.

[4] Всички цитати са от интервюта, проведени на територията на София на посочените места през юли и август 2012 г.

[5] Всички споменати имена на ромски жени са сменени.

[6] Този и всички останали случаи на използване на думата „циганин“ са само и изключително директни цитати.