Заради „Атака“ България отново ще бъде осъдена в Страсбург

| Красимир Кънев,

През декември миналата година Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ, Съдът) комуникира на българското правителство делото „Караахмед срещу България”. Това стана след като Съдът даде приоритет на жалбата, подадена само няколко месеца по-рано – през април същата година. Това само по себе си е знак за особената важност на това дело както за практиката на ЕСПЧ, така и за състоянието на правата на човека в България.

Жалбоподателят, Вели Караахмед, е български мюсюлманин, един от многото, оказали се в Софийската джамия „Баня Башъ“ по време на атаката срещу нея от активисти на партия „Атака“ на 20 май 2011 г. На този ден Софийската община издаде разрешение на политическия съюзник на тогавашната управляваща партия да проведе протестна акция пред джамията по време на петъчната молитва. Причината за протестната акция бе звукът на езана, който по това време се разнася от минарето на джамията, общо взето по същия начин, по който е звучал при падишаха, при царя и при комунистите. Близо петстотин години след построяването на джамията обаче ВМРО и „Атака“ решиха, че той е твърде силен и смущава софийското гражданство. Към този щрих следва да се добави и дългогодишният отказ на Софийската община, под натиска на „Атака“ и на ВМРО, да издаде разрешение за втора джамия за нуждите на увеличаващия се брой мюсюлмани в София, в резултат от което по време на петъчната молитва част от молещите се са принудени да изпълняват ритуалите извън сградата на молитвения дом.

На 20 май 2011 г., по време на молитвата, мюсюлманите бяха атакувани от шпицкомандите на „Атака“ буквално от прага на джамията с викове: "Турски мекерета!", "Терористи гадни!", "Еничари!", "Резаци!", "Фесове!", "Вън от България!", "Хайде в Анкара!", "Не ни цапайте земята!", "Спрете този срамен вой в центъра на София!", "Да изчистим земята на дедите ни!" Молитвените килимчета на няколко от тях бяха отнети и запалени. След като активистите на „Атака“ решиха да поставят високоговорителите си върху сградата на джамията, напрежението ескалира. Мюсюлманите дадоха отпор, след което срещу тях заваляха камъни, очевидно специално донесени за целта. Разбира се, част от тези камъни се върнаха обратно срещу нападателите, но само за да послужат като повод за нови обвинения в „тероризъм“ срещу мюсюлманите от дошлите специално за събитието няколко лидери на „Атака“. Така жертвите на една бандитска шайка станаха виновни за насилията, издевателствата и униженията, на които бяха подложени.

Жалбоподателят, човек с тежко зрително увреждане, е по това време в джамията. Около него летят камъни, от които той не може да се защити и които могат да го засегнат във всеки момент. Във въздуха се носят обидни антимюсюлмански филипики. Около него се чуват стонове на ударени от камъните хора. Един от тях лежи окървавен на земята, а около него се суетят хора под град от камъни. И всичко това – пред обективите на многобройни телевизионни камери, български и чуждестранни. Пред камерите един от атакуващите разрязва фес, с думите: "Чувате ли ме? Сега ще ви покажем какво ще се случи с всеки един от вас!"

След инцидента жалбоподателят подава жалба в прокуратурата, в която подробно описва какво му се е случило на 20 май 2011 г. в софийската джамия. Иска да бъде конституиран като пострадал от престъпление с всички произтичащи от това права. В резултат става участник в една сага, доста типична за българското правосъдие, когато има замесени политици, в която има всичко – умишлено протакане, опити за заобикаляне на фактите, унизителни въпроси от следователя, прехвърляне на отговорността между институциите. Различните прокуратури вземат различни решения по случая, но в края на краищата Върховната касационна прокуратура се произнася – ако на 20 май 2011 г. пред джамията „Баня Башъ“ изобщо е имало престъпление, то е било „формално“, такова, при което няма индивидуализиран увреждащ резултат, поради което жалбоподателят не може да бъде конституиран като пострадал. Впоследствие се оказва, че по случая има осъдени само за хулиганство и съпротива на орган на реда, но не и за подбуждане към етническа или религиозна омраза и насилие. За жалбоподателя не остава нищо друго, освен да се обърне към ЕСПЧ. Негов процесуален представител е адвокат Маргарита Илиева, директор на правната прокрама на БХК.

В жалбата си пред Съда жалбоподтелят твърди, че на 20 май пред софийската джамия е нарушено неговото право на неприкосновеност на личния живот, че той не е бил защитен от нечовешко или унизително отнасяне, както и че не е имал ефективни вътрешноправни средства за защита на нарушените си права. Твърди и дискриминация. В решението си по делото „Аксу срещу Турция” от март 2012 г. Голямата камара на ЕСПЧ прие, че представител на етническо малцинство може да бъде засегнат от слово на омраза независимо от това, че то не е било насочено лично към него. В такава ситуация той/ тя е жертва на нарушение на своето право на неприкосновеност на личния живот по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, а държавата има позитивно задължение да ограничи словото на омраза със законови средства. В жалбата си в Страсбург жалбоподателят се осланя на този прецедент. Има обаче сериозни основания да се предполага, че по делото на Караахмед Съдът е готов да разшири подхода си. Във въпросите към страните след комуникирането на жалбата, той по свой почин, наред с въпросите, свързани с твърдените нарушения, задава и въпроси за нарушаване на правото на свобода на съвестта и религията по член 9 от конвенцията.

Разбира се, как точно ще подходи ЕСПЧ по делото „Караахмед” предстои да се види, вероятно през следващата година. Трудно е да си представим, предвид обстоятелствата по делото, че България ще избегне осъждането. Това със сигурност ще бъде едно малко удовлетворение за жалбоподателя. Какви поуки ще извлече от това обаче България? За съжаление, досегашният опит по подобни дела дава малко основания за оптимизъм. Към момента в Комитета на министрите на Съвета на Европа „висят“ общо 371 осъдителни решения срещу България. Това са решения, които изискват предприемане на общи или индивидуални мерки в допълнение към изплащането на обезщетения, за да се приеме, че те са изпълнени. България е на трето място сред страните-членки по относителен дял на неизпълнените решения, изчислен към броя на населението. Сред неизпълнените решения тези, които засягат политически интереси или нарушаването на права на етнически или религиозни малцинства, са с най-малък шанс за прогрес.

Красимир Кънев е социолог, автор на книгите "Свобода на изразяване" и "Защита от изтезания". Публикува в българския и в чуждестранния печат. Председател на БХК.