Законът за детето в бурята на „за“ и „против“

| клуб Обектив,

Участници в дискусията: НАДЯ ШАБАНИ – председател на Държавната агенция за закрила на детето, АНЕТА ГЕНОВА – адвокат и експерт на БХК, ВИКТОР КОСТОВ – организация „Свобода за всеки”, адвокат.

ОБЕКТИВ: В разговора беше поканен да вземе участие и Стефан Стоянов – блогър, създател на svobodnablogaria.com, който работи за шотландския комисар за правата на децата. Занимава се с тези въпроси от 15 години. Той не може да участва. Изпрати писмено мнение по темите, които ни събраха тук. Няма да го обсъждаме, както и той няма да обсъжда нашата дискусия.

Ще дискутираме по трите основни възражения на публиката към законопроекта за детето. Законопроектът е обвинен в това, че позволява на държавата да изземе родителски функции, че насърчава произвола чрез допускането на анонимни сигнали и че забранява на родителите да формират политически и религиозни възгледи у децата. Обвиненията са изключително тежки. Прочитът на законопроекта не позволява незабавно съгласие с тези три обвинения. Встрани от публичния дебат остава до каква степен този законопроект се вписва в Конвенцията на ООН за защита на правата на децата и какво новаторство предлага той за живота на децата в демократичната българска среда. Разговорът се „плъзна” по темата „Добре ли е да бием децата и ако е добре, до каква степен е допустимо”.

Какъв е смисълът от внасянето на този законопроект?

НАДЯ ШАБАНИ: Два различни разговора са дали ще обсъждаме новите неща в законопроекта, които не са част от действащата правна рамка, или действащото право.

Как се роди идеята за законопроекта? Той беше анонсиран преди няколко месеца с дебат в Народното събрание, организиран от МТСП на 15 декември 2011. През 2009 г. един от първите документи, които прие новото правителство, беше визията за деинституционализация. Този процес не е насочен само към затваряне на институциите. Той е насочен да реформира три сектора – образование, здравеопазване и социални грижи за децата. Проектите бяха подкрепени със средства от Европейската комисия, но бяха необходими и законодателни промени, които да гарантират ефект от тези проекти.

Ежедневие е насилието в семействата. Има случаи, когато деца умират по различни причини - случаите в Сандански, Червен бряг. В средата на 2010 г. започна дебатът дали ние, при съществуваща система за закрила на детето от 10 години – нещо добро след ратифицирането на Конвенцията, сме обхванали всички случаи, и дали имаме най-добрите механизми и решения за тях. Тогава бяха поканени редица неправителствени организации, които работят в сферата. БХК също е участвал в тези дискусии, когато обсъждахме какво трябва да променим. Едно от нещата беше дали сме обезпечили нещата така, че системата да реагира правилно, дали сме осигурили бързи и ефективни решения. Именно тогава бе формирана голяма работна група с представители на родителски организации, представители на правозащитната общност, доставчици на услуги с различни профили. Тогава бе написана концепция, която положи основите на законопроекта. При писането на законопроекта някои текстове, например текстът за позитивното родителство, изцяло беше подготвен от неправителствени организации. Тази кауза те защитаваха от самото начало.

Не повече, а по-малко държава?

Този законопроект прави сериозна крачка назад в отнемането на функции на социалните работници, на социалните служби по отношение на безпрекословното влизане в семействата. Но как осигуряваме връзката между семейните помощи, социалните услуги и подкрепата? Не можеш да влезеш в едно семейство и да кажеш „Детето е бедно”. Трябва да си дал шанс на родителя да се справи – да отиде на училище, да бъде ваксинирано, да бъде нахранено и в сигурна среда.

Непрекъснато от работната група по законопроекта изтичаше информация в медиите – вярна или невярна.

Това обаче не е закон, преписан от Холандия или Англия, както може би е било през 2000-та година, когато е нямало Закон за закрила на детето и България е имала само Семеен кодекс. Това е законопроект, който стъпва на опита, на анализа на практиката и на предложенията на много професионалисти, които дават нови решения на проблемите.

Кои са новите неща, които досега не са съществували в законодателството?

Първо, това са предложенията за координация между институциите – да се премине от етап на общо вменяване на задължения на отделните министри, което не действа добре на практика, към етап на координация между конкретните професионалисти, които работят с децата, тоест учителя, лекаря, социалния работник, служителя в полицията.

След случая в Сандански беше разписан координационен механизъм, подписан между 8 министри и главния прокурор, та когато има констатирано насилие, да се събират полицаят, прокурорът, учителят и социалният работник, в рамките на 24 часа сигналът да се изследва и, ако има констатирани обстоятелства, да се действа бързо. Това започна да действа добре там, където хората се сработиха. Сега нашето предложение е това да влезе в нормативен акт, за да задължи всички по веригата. Иначе остава въпрос само на добри намерения.

За първи път става въпрос за координация по отношение на раждането на деца с увреждания, още на ниво родилен дом, та когато се роди такова дете, бързо да се осигури подкрепата. Трябва да е ясно главният лекар на кого сигнализира и в какви срокове.

Друг въпрос – задължение за координация при изчезналите деца, разработването на механизми и евентуалното внедряване на телефон 116 000, който е единният европейски номер. Специализираните служби започват издирването, но при децата е много важно да се осигури и друга подкрепа – бързото разгласяване на информацията в обществото извън каналите, които използва полицията.

Голям проблем е отпадането от училище. Сега училището брои децата, социалните служби спират помощите, но това е тичане след последиците. Трябва да направим така, че да не се стига до там или, ако започнат да се появяват симптоми, конкретните хора трябва да реагират с конкретни задължения на конкретните места.

При епидемията от морбили умряха над 20 деца в България, защото не бяха ваксинирани. Това не е допустимо в 21-и век! Тогава имаше получаване на помощи при ваксиниране, но има друг проблем, който открихме с децата в институциите – отказ на много лични лекари да записват деца в контингента си. Трябва да има координация с районните здравни инспекции, за да бъде гарантиран достъпът на децата до здравна грижа. Затова едно от новите неща в законопроекта е предложението за координационни механизми на ниво конкретни професионалисти.

Обвинен за едно, защитаван за друго

ОБЕКТИВ: Това, което казвате за закона, коренно се разминава с онова, което се чува в публиката.

НАДЯ ШАБАНИ: Публиката не е само г-н Виктор Костов или няколко организации, които бяха на дебата. Законът беше анонсиран за първи път в Народното събрание на 15 ноември. Имаше три обсъждания в цялата страна. Тогава дебатирахме много с журналистите. Имаше много публикации за глобите на родителите. В тази посока има някои нови неща. Затова не приемам, че такова е цялото отношение на публиката. От 30 хиляди организации в България две организации са казали нещо против.

ОБЕКТИВ: Има три обвинения, които групирах, като ги взех от медиите. Обвиненията са в съвършено друга плоскост. Имате ли аргумент срещу твърдението, че се изземват родителски функции от страна на държавата, че се насърчава произволът чрез допускането на анонимни сигнали и че на родителите се забранява да определят политическите и религиозните възгледи на децата?

НАДЯ ШАБАНИ: Първо, че се изземват функции на родителите. Този закон прави крачка назад по отношение на широките правомощия на социалните служители да влизат в семейството. Определението „дете в риск” по сега действащия закон е много по-широко от заложеното в законопроекта. Дори детето с увреждане априори е вкарано като дете в риск и спрямо него може да бъде приложена мярка за закрила.

В новия законопроект са ограничени основанията, по които се налага мярка за закрила. Аз съм за отпадане на основанието в действащия закон – „трайна невъзможност за отглеждането на дете”, където причината е бедност.

Второ, относно слагането на дефиниции и на критерии за определяне на „най-добрия интерес”. Сега социалните работници и професионалистите могат субективно да вземат решение. Отсега нататък ще трябва да изследват обстоятелствата по самото дете.

Трето, има алинея, която казва, че преди налагането на мерките за закрила задължително това се обсъжда и се виждат възможностите за подкрепа на разширеното семейство. Тоест, ако малкото семейство не може да се справи, първо търсим разширеното семейство, пък след това ще се мисли държавата дали да налага мерки за закрила и най-накрая идва изваждането извън семейството.

Четвърто, предвижда се срокът за преразглеждане на мерките за закрила да е 6 месеца. Сега, когато се налагат мерките за закрила, особено най-крайните – извеждане извън семейството, децата влизат в системата за грижа и остават там. Предвижда се съдебен контрол на две години.

Голяма тема е разводът на родителите. Дирекциите „Социално подпомагане” са изведени от бракоразводните дела. Досега те участваха. Съдът пита: „При кой е по-добре да остане детето?”, а след вземането на решението обвиняват социалните служби, че са взели страна. Сега се предвиждат специални независими вещи лица към съда. Социалните служби се намесват само при неглижиране и при насилие.

Ето, това са крачките назад. Казвам „назад” от гледна точка на ограничаване правата на социалните служби да влизат просто хей така в семействата. Слагат се обективни предпоставки и основания пред тях.

ОБЕКТИВ: Г-н Костов, доколкото разбирам, вие сте непримирим противник на законопроекта.

ВИКТОР КОСТОВ: Защитаваме различни идеологии. Децата не бива да се представляват нито от БХК, нито от Агенцията за закрила на детето, а от техните родители. Говоря за сблъсък на идеологии, защото в законопроекта виждаме идеологически натоварени текстове, дори се стига до противопоставяне с основни човешки права, например правото в чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека – на неприкосновеност на семейството и на личността. А тук говорим за влизане в семейството!

Няколко примера

Ще дам пример. Член 49, ал. 1 от законопроекта се нарича „Решаване на спорове между детето и родителите”. Разпоредбата казва, че при разногласия между родителите и детето то може да потърси съдействие от Дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес, след като се осигурява среща-разговор с вещо лице психолог, който консултира детето и при нужда съвместно със социален работник изработва план за работа с детето и членовете на семейството. Ако детето поиска шоколад, а майката каже „Няма да ядеш шоколад”, това разногласие ли е?!

НАДЯ ШАБАНИ: Вие сте смешен! Участвам в несериозен дебат! Нима можете да си представите, че някой съд ще ви осъди, че не сте дал шоколад на детето си?! Трябва да имате правно основание и правен интерес.

ВИКТОР КОСТОВ: Не става въпрос за шоколада. Аз говоря за текста на законопроекта относно разногласията между родителите и детето. Къде е дефинирано що е „разногласие”?! И след като родителите отглеждат децата, а не обратното, как е възможно да бъдат третирани като равнопоставени?! Вашият законопроект е недефиниран. Отбележете и чл. 198, ал. 1 – „Задължение за съдействие”.

ОБЕКТИВ: Обвинението на г-н Костов е, че държавата изземва родителски функции.

Относно чл. 198 – това е втората група обвинения към законопроекта – обвинения в това, че се насърчава анонимният донос.

ВИКТОР КОСТОВ: Въвеждат се анонимните доноси, като по този начин държавата влиза в семейството: „Лице, на което стане известно, че дете е жертва на насилие, е длъжно незабавно да уведоми социалните служби или МВР”. Това е вменено в задължение!

Второ, не се допускат анонимни сигнали, освен ако не става дума за насилие. Анонимните сигнали са нарушаване на правото на справедлив процес. Има накърняване на права и интереси на родителите, включително и на децата. Откъде можем да бъдем сигурни, че едно насилие е насилие? Минаваме на следващата стъпка – виждаме изключително широка дефиниция какво представлява насилие. Нека да цитираме и тази разпоредба. Това е правен механизъм за намеса, за нарушаване правата и на родителите, и на децата, където държавата се изживява като най-големия благодетел. Член 3 от законопроекта, точки 26 и 27 дефинират физическо, съответно психическо насилие. Физическото насилие е възможно най-широко дефинирано, включващо причиняването на всяка болка или страдание. Изключен е въпросът за дисциплиниране от родителите.

Относно психическото насилие. Според законопроекта това са всички действия, които могат или биха могли (но кой преценява?!) да имат вредно въздействие върху психическото здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение. Дефиницията на психическото насилие е изключително широка, попадаща в сферата на съвестта, на душата. Но кой ще преценява тези форми?! Какво означава подигравателно отношение? Ако разменя някаква дума на шега с моя син, но има анонимен недоброжелател, който чува това нещо, той е длъжен съгласно чл. 198, ал. 1 да докладва на МВР, че има насилие, след това идват социалните и от МВР и вземат детето!

НАДЯ ШАБАНИ: Екстраполирате! Това са абсолютни фантазии. Приведете поне един такъв случай. Явно коментираме действащото законодателство, явно коментираме цивилизационен избор. Правете сравнителен прочит на законодателството. Освен тези текстове четете и Семейния кодекс.

ОБЕКТИВ: Г-н Костов, дотук вие обединихте обвинението за изземването на функции от страна на държавата с насърчаването на допускането на анонимни сигнали. Имате ли друг аргумент, който да влиза в рамките на прагматичната аргументация, за да бъде дискутиран?

ВИКТОР КОСТОВ: Да се спрем на чл. 9, ал. 3 от законопроекта: „Родителите, настойникът или попечителят и другите лица, които полагат грижи за детето, имат право да бъдат информирани, консултирани и т.н. за всички мерки и действия, които предприемат органите по този закон, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2.”, тоест когато е нарушен най-добрият интерес на детето. Но кой преценява кой е най-добрият интерес на детето? Разбира се, социалният работник и органите, които извършват това консултиране. Това е бомба със закъснител.

За правото на информиране. Вносителите на законопроекта се позовават на Конвенцията за правата на детето, но я вземат в едната част – избягват факта, че Конвенцията разглежда тези права изцяло в контекста на семейството. Само когато има насилие и изоставяне – специфични термини в Конвенцията, само тогава е нужна административна процедура за съответната интервенция. Тук нямаме този баланс като цяло.

ОБЕКТИВ: Г-н Костов, търсих в законопроекта доказателство за вашата теза относно неглижирането на семейството като ценност, но не намерих такова. Напротив, в законопроекта намерих повече от 10 текста, каквито няма в действащия закон, които предоставят на семейството неотменимата роля и функция в отглеждането на децата. Видях също текстове, които гарантират изземването на децата от семейството като крайна мярка.

ВИКТОР КОСТОВ: Конвенцията за правата на детето казва, че то има право на информиране, право на убеждение. Съгласете се обаче, че това са политически права, а те се упражняват от зрели хора. Правата на детето трябва да се упражняват съгласно неговата зрялост, като се зачита правото на родителите да формират убежденията на своите деца. Обсъжданият законопроект обръща нещата обратно.

ОБЕКТИВ: Вие превърнахте моето твърдение в твърдението, че детето има право да формира своите убеждения в семейството – нещо, което не е поставено на масата като спор.

ВИКТОР КОСТОВ: Нека да говорим за правото на информиране. Детето не е изцяло зряло същество, но има права. Затова неговите права трябва да бъдат упражнявани в рамките на неговото семейство.

ОБЕКТИВ:  Не виждам да ми противоречите срещу това, че в законопроекта има твърде много текстове, които дават на родителите основната функция в отглеждането на децата.

ВИКТОР КОСТОВ: Опитвам се да ви кажа как са отнети правата на родителите. Връщам се на правото на информиране. В чл. 21 се казва: „Детето има право да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите му или лицата, които полагат грижи за отглеждането му, ако това е необходимо с оглед защита на неговите най-добри интереси”. Преценихме, че най-добрите му интереси са така заложени в законопроекта, че се решават от държавните органи, а уведомяването на тези лица би засегнало тези интереси. Ето ви изземване на правото на родителите да отглеждат и възпитават децата си. Това, че някой родител е насилвал детето си, е отделен случай. Не може да третирате родителската институция по снизходителен начин! Тя съществува от хилядолетия. Тя е част от човешката цивилизация.

ОБЕКТИВ: Къде видяхте снизходителното отношение?

НАДЯ ШАБАНИ: Повикайте хората от работната група, та и те да ви кажат, че според тях целият законопроект е написан, изхождайки от концепцията, че право на детето е да бъде гледано в семейството. Това право ние трябва да защитим и гарантираме.

ВИКТОР КОСТОВ: Законът е кодифициран морал. Затова виждам идеологически проблем в този законопроект.

НАДЯ ШАБАНИ: За мен е важно как през 2012 г. България гледа към перспективата 2050 година.

Детето – субект или обект

АНЕТА ГЕНОВА: Законопроектът слага в центъра детето като субект – че към детето трябва да се отнасяме като към личност, индивид, който расте, променя се и има своите възможни проблеми в процеса на растежа. Законопроектът минава през всички фази (с малки изключения) на растежа на детето.

Другата позиция, която застъпва и г-н Костов, е позицията към детето по-скоро като към обект, забравяйки, че детето има свой път на развитие. Макар и малко, неговите политически убеждения се развиват в процеса на израстването му. Родителите му се грижат за него, но не трябва да злоупотребяват с формирането на тези възгледи.

Гласовете против законопроекта, според мен, изразяват родителска тревога, което е съвсем обяснимо. Живеем в трудно време на промени и за много родители стои въпросът дали са добри родители. Едно от нещата, което трябва непрекъснато да правим, е да обясняваме. Трябва да имаме просветителска дейност.

ВИКТОР КОСТОВ: Моята дейност също е просветителска, само че в обратната посока.

НАДЯ ШАБАНИ: Според мен недостатък на действащия закон е, че не е имало голям дебат, когато е приеман. Един закон сам по себе си не е достатъчен. Основното е прилагането на закона. Г-н Костов помага за осъществяването на по-голям дебат.

АНЕТА ГЕНОВА: Едно от нещата, които трябва да се случат, за да бъде сигурно, че обществото ще приеме, ще се съобрази с идеологията и ще изпълни закона, е да има гаранции за експертност. Долавям, че групата на г-н Костов не е сигурна дали има достатъчна експертност в средите на социалните работници. В това отношение в законопроекта има известен дефицит, но това не води дотам да го отречем изцяло. С дебата си трябва да помогнем да се развият механизмите.

ОБЕКТИВ: Обвиненията обаче са тежки и конкретни. Оспорен е чл. 49 заради неясна дефиниция.

АНЕТА ГЕНОВА: В големия дебат стои въпросът изземват ли се родителските функции. Не, не се изземват. Законопроектът съдържа много разпоредби, които казват, че социалният работник влиза в семейството, ако родителят го покани, ако поиска помощ.

ВИКТОР КОСТОВ: Това го няма в законопроекта! То е ваше тълкувание.

АНЕТА ГЕНОВА: Не е тълкувание. Пише го в прав текст.

В законопроекта пише, че родителите участват в обсъждането на плановете за грижа за децата. Ако те могат да предложат план, по който да се извърши интервенцията, когато е установено, че тя се налага, този план има предимство пред всеки друг. Това е много добър текст, който дава голяма свобода на родителите. Дори да не проработи, следват текстове за разширеното семейство, което се включва и дава своята подкрепа. Използва се ресурсът на фамилията. Това е голяма ценност за нашето общество.

За разногласията между родители и деца. Именно експертите ще направят баланса дали това е незначително разногласие, или е значимо – например, детето не иска да живее в това семейство, защото майката е била жертва на насилие. Преди съм наблюдавала такива случаи, но не съм имала свободата да потърся помощта на социалните служби, защото сигнал отвън не се приемаше по предишния закон. Сега възможността да се обадя и да потърся помощ за съседно семейство ми дава свобода като гражданин да се намеся в случаи, които са нетърпими. Тук коментирам текстовете, които задължават всеки свидетел на насилие да съобщи. Анонимните сигнали са крачка по-нататък.

ОБЕКТИВ: Как може да се защити подобна мярка? Тя би отворила място за злоупотреби.

ВИКТОР КОСТОВ: Това е произвол срещу правото на справедлив процес.

НАДЯ ШАБАНИ: Ако съм казала вечерта на детето си да ляга, а то не иска и започва да реве, вие се притеснявате, че съседът ще звъни. Но знаете ли какво се случва, когато дойдат колегите от полицията или от социалните служби? Проверяват сигнала, но те имат компетенции. Обучавани са как да водят подобни разговори. Освен това в Наказателния кодекс има разпоредби за клевета и набедяване. Как бихте се защитили, ако съседът ви непрекъснато дава доноси в полицията, че съпругът ви пребива, а то не е истина? Естествено е да го съдите за клевета, за набедяване.

Какво значи „насилие“

ОБЕКТИВ: Точките 26 и 27 на член 3 дефинират физическо и психическо насилие, но допускат твърде размити формули. Откъде са взети фразите, примерно при дефинирането на психическото насилие, според които родителят не може да подценява детето или да му се подиграва?

АНЕТА ГЕНОВА: Предполагам, че при изготвянето на законопроекта е използвана експертна помощ. Психическото насилие е сериозен проблем – много често срещан и много трудно доказуем. В България има много експерти, които могат по подходящ начин да разговарят с детето и да установят травмата, причинена от родителите.

ВИКТОР КОСТОВ: Ето го идеологическият сблъсък. Американската асоциация на психолозите казва, че няма такова нещо като добро и зло. Има само медицински проблем.

ОБЕКТИВ: Струва ми се, че в точки 26 и 27 (на чл. 3) липсва думата „систематично”. Думата „подценяване” предполага, че ако един родител каже на детето си „Ти си мърла”, бихме могли да стигнем до зловреден казус. Проблемът с обидата не би ли се решил, ако законопроектът говори за системен тормоз?

АНЕТА ГЕНОВА: Ако веднъж родителят каже на детето си „мърла” или „мърльо” и детето реагира по силно травмиран начин, това означава, че в отношенията в семейството има проблем, който трябва да се изследва.

НАДЯ ШАБАНИ: Беше зададен въпросът откъде идват тези текстове. Току-що е ратифицирана Конвенцията на Съвета на Европа за борба срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация. Там ще видите анонимните сигнали, защитата на децата, включително влизането в семействата. Единният европейски номер има изрично условие за анонимност и го гарантира на децата, за да могат да се обаждат.

ВИКТОР КОСТОВ: Това е нарушаване на правото на справедлив процес.

АНЕТА ГЕНОВА: Досега липсваха текстове за психическото насилие. Съдилищата не можеха да работят с този термин, защото никъде не беше достатъчно добре дефиниран. Сега е широко дефиниран.

ОБЕКТИВ: Съществува тезата, че анонимните доноси и тяхното насърчаване са безспорен минус, но това е по-малък минус от щетите, които биха били нанесени на детето, ако тази анонимност не беше допусната.

АНЕТА ГЕНОВА: Напълно споделям това. Понякога съседи или хора от селото са възпрени да сигнализират, защото се страхуват, че могат да станат жертва – да бъдат пребити на улицата и т.н. Балансът е в полза на анонимните сигнали.

ВИКТОР КОСТОВ: Тук говорим за ново право, за нови категории, за несигурност.

ОБЕКТИВ: Моля да коментирате текстовете, които забраняват или не забраняват на родителите да определят политическата и религиозната ориентация на детето. Член 23 възпрепятства въвличането на децата, а чл. 20 казва, че до 14-годишна възраст тези възгледи се формират от родителите.

АНЕТА ГЕНОВА: Законопроектът разглежда детето в растежа му. До даден момент то ще бъде по-близо до онова, което казват родителите му, но след това ще започне да има собствени убеждения, които може да са в противоречие на убежденията на родителите. В този случай правото на детето да се самоопредели заслужава защита и я получава със законопроекта.

НАДЯ ШАБАНИ: Ще подчертая едно от новите неща. Законопроектът приема позицията, че детето от момента на неговото раждане има пълен обем права, но има проблем с тяхното упражняване, с дееспособността. Не поставяме под съмнение правосубектността. То е субект на правото – тоест има правата, трябва да може да ги упражнява и да му бъдат защитени.

Законопроектът прави крачка напред, като от по-ранна възраст дава по-пълни права на децата. Досега нашето законодателство е решило, че 16-годишните могат да се женят, че 16-годишните могат да полагат труд. Със законопроекта ние казваме нещо ново – 16-годишните при определени обстоятелства могат да откажат медицинска интервенция, както ние възрастните, и пак има заместващо съгласие – да се мине през съд.

Друго, достъпът до съд. Досега го имаше по отношение ГПК за 16 години; също така по Закона за защита срещу домашното насилие имаше гарантиран личен достъп на детето до съд, ако иска да съди родителите си за упражнено насилие.

По Закона за защита срещу домашно насилие и насилие над дете е дефинирано „и емоционално насилие”, което е още по-широко от психическо насилие, включително насилие е когато мъжът пребие майката пред детето. Съдебната практика в България вече го потвърждава.

Законопроектът разширява дееспособността и я дава на порасналите деца – от 14-годишна възраст нагоре. Изхождаме от позицията в съвременна България, че децата не стават изведнъж възрастни, а трябва постепенно да бъдат овластявани, да могат да вземат решения, за да станат отговорни граждани и на 18 години да могат да гласуват, да упражняват правата си, да си гледат децата.

ВИКТОР КОСТОВ: Но родителите ги изхранват!

НАДЯ ШАБАНИ: Имахме дебат с деца на 16-17-18 години. Повечето от тях казаха, че са готови да имат тези права и да могат да ги упражняват.

ОБЕКТИВ: Г-н Костов, има ли част от вашата позиция, която да е разклатена след този дебат? Има ли аргументи от изказаните тук, част от които да приемете?

ВИКТОР КОСТОВ: Това е опасен и ненужен закон. Тук говорим за най-лоша форма на социално инженерство. Притеснявам се, че с този тип идеологическо законодателство държавата може да се разправя с политическите и идеологическите си опоненти, като им вземе децата. Андрей Кончаловски е показал това много добре във филма „Вътрешен кръг”, където става ясно как комунистическите, фашистките и националсоциалистическите системи използват родителството, за да вземат децата и да ги индоктринират с целите на квазибожеството тоталитарна държава.

В законопроекта виждам размити юридически категории. Правата на хората са застрашени.

ОБЕКТИВ: Това, което казвате, е много страшно. Вашата грижа е много близка до всеки родител, но това, за което говорите, не го пише в законопроекта.

ВИКТОР КОСТОВ: Ще дам още един пример. Говорим за антирелигиозна атеистична държава. Светската държава не бива да е атеистична. Говорим за антирелигиозни настроения. Свобода на сдружаване, събрания – чл. 23, ал. 3. „Всяко дете (и забележете, не дете в риск, не дете до 14 или между 14 и 18-годишна възраст) има право на закрила срещу въвличане в политически, синдикални...”. Кое дете е въвлечено в синдикални спорове?!

ОБЕКТИВ: Това е въвличане отвън.

ВИКТОР КОСТОВ: Къде пише „отвън”?

ОБЕКТИВ: Никъде не пише, но в чл. 20 е посочено, че родителите са тези, които до 14-годишна възраст отговарят за религиозните възгледи и политическата ориентация на децата, а след това го правят заедно с децата.

ВИКТОР КОСТОВ: Това е ваше тълкувание. Когато дойде друга власт, тя може да каже: „Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в религиозни дейности. Вие искате да го водите на кръщене, на богослужение, но ние ще го закриляме!” Законодателството трябва да се ревизира с оглед на човешките права и реалния начин, по който трябва да се защитават правата на родителите и децата. Ако законопроектът стане закон, с това социално инженерство ще разрушим българското семейство в близките 20 години.

6 приятелски възражения срещу законопроекта

АНЕТА ГЕНОВА: Текстовете на законопроекта не може да се четат и тълкуват вън от цялото ни законодателство и вън от международното право. Няма хипотетична опасност да се случи това, което спомена г-н Костов. Законопроектът проследява развитието на детето и му дава права в течение на растежа му.

Най-важното е дебатът да се използва конструктивно, за да стигнем до още по-добри разпоредби.

Страхувам се, че вербализирането по толкова шумен начин на родителския страх ни пречи да стигнем до истинските проблеми, до текстовете, които трябва да прецизираме. В становището си БХК много подробно е изложил къде точно трябва да се прецизира. Маркирани са 6 пункта, има и още два.

НАДЯ ШАБАНИ: Това са конструктивни неща. Затова пуснахме законопроекта на обществени обсъждания. Цялата работна група (не агенцията, не министерството) работихме по него и искахме това да е тест за България – да си променим законодателството, като намерим решение на нашите български локални проблеми, а не някой отвън да ни каже, че сме 27-мите от 27. Защото Европа не е само Европа на пари, а Европа на ценности.

Ако искате да дебатираме – да, законопроектът има нужда от изясняването на много неща.

ОБЕКТИВ: Много съществен е аргумент № 2 на БХК – че този законопроект може да не бъде изпълнен, тъй като не предвижда достатъчно гаранции, че държавата ще осигури онези услуги и финансов ресурс, които са необходими за неговото изпълнение.

НАДЯ ШАБАНИ: Това е голям дебат! С много организации дискутирахме как гарантираме в правната рамка обезпечаването на услугите така, та във всеки град в България да има достатъчно услуги за всички уязвими групи, което е въпрос на пари, на достъп до услуги и на експертност. Например родителите на децата с увреждания искаха да запишем в закона, че на тези родители се дават жилища, че им се дават преференциални кредити, че ще имат данъчни облекчения. Говорихме дали тук трябва да се запише това, или в данъчното законодателство.

ОБЕКТИВ: Много сериозен е дебатът относно степента на подготвеност на социалните работници и на тези, които да подготвят подходящи текстове.

ВИКТОР КОСТОВ: По Закона за нормативните актове вие не можете да вкарате този закон в Народното събрание (без мотиви към него).

ОБЕКТИВ: Надявам се, че сте склонни да обсъждате тези 6 пункта от становището на БХК.

НАДЯ ШАБАНИ: Ние ги дебатирахме и не стигнахме до разрешение на казуса за родителите, поставени под запрещение. Имаме нужда от сериозен професионален дебат, в който да участват съдии, експерти, работещи с родители и т.н.

ОБЕКТИВ: А склонни ли сте да разгледате конкретните примери, които посочват вашите опоненти, родителските организации?

НАДЯ ШАБАНИ: Да, но да премахнем анонимните сигнали – забравете!

ВИКТОР КОСТОВ: Аз съм за диалог.

Разговора води Татяна Ваксберг

 

Критика на проектозакона

Задочно участие на Стефан Стоянов в дискусията


Изземване на родителски функции / отнемане на родителските права на родителите в полза на държавата
Това може да се твърди в следните области: задължителност на имунизациите, де факто забраната на домашното образование, административното отнемане на родителски права.

Като цяло обаче проектозаконът постига по-пълна хармонизация с текстовете на Конвенцията на ООН за правата на детето и така отговаря на препоръките на Комитета по правата на детето.

Атаките на Гражданска инициатива за семейството срещу закона са в същността си атаки срещу основни разбирания, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето. Гражданска инициатива за семейството се обявява против поне три от общо четирите принципа на Конвенцията на ООН за правата на детето.

Насърчава произвола чрез допускането на анонимни сигнали
Държавата е поела задължения за закрила на децата на нейната територия и тя трябва да предприеме всички мерки да ги изпълни. Възможността за подаване на анонимни сигнали е напълно пропорционална на тези задължения.

Забранява на родителите да формират политически и религиозни възгледи у децата
Текстът на алинея 3 от член 20 от проектозакона потенциално влиза в конфликт с правата на детето да участва в политически, религиозни и синдикални дейности. Употребата на термин като „въвличане“ не подлежи на еднозначно тълкуване. Буди притеснение и фактът, че текстът на чл. 6 „Забрана за дискриминация“ пропуска изрично да забрани дискриминацията, базирана на политическите възгледи на детето или неговите родители.

Други проблеми и пропуски в проектозакона
Дискриминационни текстове срещу деца – чужди граждани, носители на вируса HIV, деца с увреждания.

Непоследователност на текстовете, забраняващи настаняване в институции на деца под три години и на текстовете, налагащи настаняването в институция като крайна мярка.

Предлагам да бъде вменено ново задължение, което да обвързва всички министри, както и останалите лица, посочени като органи за провеждане на държавната политика за детето – при изпълняването на всички свои функции тези органи да се съобразяват с Конвенцията на ООН за правата на детето и с правата на детето, описани в Закона за детето.