Криза или измислен конфликт е статуквото в българското правосъдие?

| клуб Обектив,

Този месец българското правосъдие на два пъти получи лоши бележки. Докладът на Европейската комисия разкритикува незадоволителния ход на т. нар. „знакови дела”, а Съветът на Европа се разтревожи за съдебните неволи на обикновените граждани.

Тревогата отвън дойде на фона на продължаващо от месеци вътрешно обществено напрежение и искания за прозрачност на назначенията в съдебната система.


Всъщност скандалите около ВСС започнаха още през май миналата година, когато стана ясно, че с евтини имоти са се сдобили редица висши магистрати, сред които и шефът на Софийския апелативен съд Васил Пенгезов, оневинен за връзки с „Октопода” .

Следващият смущаващ симптом за случващото се във върховния кадрови орган на съдебната власт бе назначението за председател на ВАС на Георги Колев - определян като човек без опит в административното правораздаване, възпитаник на Полицейската школа в Симеоново, която са завършили премиерът Борисов и вътрешният министър Цветанов.

Назначението на съдия Владимира Янева за шеф на най-големия съд в страната – Софийски градски съд, бе поредният епизод, който разтресе магистратските среди. Разбра се, че през 2002 г. съдия Янева купува два имота от „Софийски имоти”, а година по-късно е съдия по дело, в което подсъдим е продавачът на имотите.

Заради подобни сериали, емблематични за статуквото в съдебната власт, на 15 юли Съюзът на съдиите в България поиска оставката на ВСС. „ВСС попада под влиянието на управляващите или на криминални брокери”, коментираха български магистрати и така формулираха основния проблем в съдебната власт – нейният кадрови орган прави обратното на това, което трябва да прави. ВСС вместо превенция, дава зелена светлина на хора със зависимости.

След 2 години мълчание свой принос в драмата даде и парламентът. Той пристъпи към попълване на двете овакантени места във ВСС от парламентарната квота и предложи кандидатурата на Нестор Несторов. От неправителствения Български институт за правни инициативи реагираха със светкавично писмо до народните представители, в което пише, че „официалната биография на г-н Несторов е по-скоро пример за това какъв НЕ трябва да бъде един кандидат за член на ВСС”, защото в тази биография са следните факти: две дисциплинарни наказания, проверки за охолен живот, съществени разминавания в декларациите пред Сметната палата.

След казаното дотук е излишен въпросът защо БХК реши да постави на дискусия темата за промяната на модела на управление на съдебната власт.

Клуб „Обектив” зададе въпросите: Има ли криза в модела на управление на съдебната власт и кой е основният проблем? Подлежи ли на реформа ВСС? Как да се избегне политизирането на избора на членовете му? Добре ли е прокурори да кадруват съдии? Нужни ли са конституционни и законови промени?

Отговорите дадоха: Галина Тонева – зам.-главен прокурор, Биляна Гяурова-Вегертседер от Български институт за правни инициативи, Весислава Иванова - съдия от СГС, член на Съюза на съдиите в България, Михаил Миков – член на парламентарната Комисия по правни въпроси

Избраният формат не е анонимен фолклор, но е опозиционен. Защото хипотетичният елит предпочете да остане невидим. Сред поканените за участие в дискусията бе и Искра Фидосова. Екипът на „Обектив” 10 дни бе в очакване председателката на парламентарната Комисия по правни въпроси да „срути” тишината по начина, по който неведнъж е демонстрирала това от екрана или от парламентарната трибуна. Заради мълчаливия отказ на г-жа Фидосова тезата й, че кризата в съдебната власт е един изкуствен конфликт, създаден от хора с политически интереси от скандали, остана без аргументи.

Разговорът води Антоанета Ненкова.

 

 

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР: Не бих нарекла случващото се в съдебната власт измислен конфликт, защото кризата съществува отдавна – още от началото на прехода през 1989 г. А в момента сме ударили дъното на кризата. Така че е целесъобразно да говорим за изхода от тази криза. Може би най-доброто са промени в Конституцията.

ОБЕКТИВ: В писмото на Съюза на съдиите в България от 15 юли, в което бе поискана оставката на ВСС, пише: “В съдебната система от около 15 години насам кадрува един приятелски кръг, съставен от членове на ВСС и високопоставени юристи, които си плетат пъзела”. Цитатът е от г-н Константин Пенчев. До това ли се свежда кризата в модела на управление в съдебната система днес?

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Факторите са външни и вътрешни. И едните, и другите водят до проблеми с независимостта на съда и с ефективността на управлението на съдебната система.

Изказването на г-н Пенчев датира отпреди две години. Със сигурност проблемите, споменати от него, имат реален израз и днес, защото на всички отговорни постове в ключовите съдилища са избрани хора по непрозрачен и задкулисен начин.

ОБЕКТИВ: Председателката на парламентарната Комисия по правни въпроси Искра Фидосова нарича случващото се днес в българското правосъдие изкуствен конфликт и напрежение, създадени от хора, които имат политически интереси от скандалите.

МИХАИЛ МИКОВ: Има конфликт, има напрежение, има дори криза, но мисля, че кризата е основно във взаимодействието между съдебната и останалите власти и взаимодействието вътре в съдебната власт. Не казвам съдебна система, защото Конституцията говори за съдебна власт. Тази власт обаче трябва да разбере, че не може да се развива сама, автономно, без другите власти.

Близо две години остана непопълнена парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Странно е, че обвиняват парламентарната квота за всички белù, след като най-голямата шумотевица се вдигна, когато мнозинството от хората във ВСС бяха избрани от представителите на съдебната власт.

Аз участвах в последните промени в Конституцията, в разговорите с Европейската комисия. Никой не си задава въпроса можеше ли да се сменят членове на ВСС преди. Не. Сега е възможно, както се случи, двама членове на ВСС да си тръгнат поради промяната на Конституцията (относно имунитета, създаде се и Инспекторатът).

Всичко обаче е заложено във взаимодействието между властите. Сега е на мода атаката срещу съда, срещу съдиите. Обсъждат се докладите на прокуратурата, на Административния съд, на ВСС, на Инспектората, но министърът на правосъдието не идва! Има един ден в годината, в който трите власти публично пред всички могат да дискутират и да си взаимодействат, а министърът на правосъдието не идва!

Без подобряване на взаимодействието,
без истински прочит на Конституцията

и осмисляне на разнопосочните идеи, които сега чуваме, нищо няма да излезе.

Виждате какви конкурси се провеждат – един човек за едно място! Както се случи с попълването на квотата – двама души за две места. Не бих искал да коментирам персоналните качества. Това е израз на безпомощност, на дълбоко недоверие в магистратите да участват в самоуправлението на системата.

Има трайно нарушено взаимодействие между мнозинството и опозицията в Народното събрание по темата „съдебна власт”. Там съществува не взаимодействие, а „китайска стена”.

ОБЕКТИВ: А има ли обслужване на изпълнителната власт от страна на Висшия съдебен съвет?

МИХАИЛ МИКОВ: Има елемент на опит от ВСС за харесване на правителството, за оцеляване. Но по-същественото е, че има конфронтация, „прехвърляне на топката” към прокуратурата, от прокуратурата към съда, от съдебната власт към политиците и парламента. Законите се променят един път, след това втори път, „запушват” се конкурсите.

Когато говорим за този Висш съдебен съвет, винаги трябва да го сравняваме с предишния. Смятам реформата като еволюция, в която се натрупва философия на мислене, отговаряща на онова, което искаме да постигнем. С промяната на един-два закона нищо не става, ако няма мислене у хората, които прилагат законите. Преди 10 години нямаше конкурси в съдебната система. Назначаваха ги. Говорим, че това е бил първият конкурс на съдия Янева. Никой обаче не си поставя въпроса, че е влязла в системата въобще без конкурс. Смятам, че в България има реформа, но тя не може да надскочи капацитета на политиците, на магистратите, на общественото разбиране.

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Висшият съдебен съвет нито веднъж не излезе с каквато и да е позиция във връзка с всички нападки от висши представители на изпълнителната власт. Представителите на изпълнителната власт, за разлика от останалите граждани и журналистите, не могат да си позволят да говорят по начина, по който сега виждаме, че се говори. Не могат, защото директно рушат авторитета на една от властите. Ясно е, че когато обществото непрестанно се информира от тези представители, то има кредит на доверие към хората, които му говорят от екрана или непрестанно се изказват в медиите. Твърдя, че голяма част от негативно натрупаното към съдебната система се дължи тъкмо на такова поведение.

Убедена съм, че ако има представително изследване между хората, които са имали контакт с дейността на съда, и хората, които никога не са имали такъв контакт (тяхното мнение изцяло е формирано от видяното в медийното пространство),

по-голям процент недоволни ще има сред хората,
които никога не са били в съд


ГАЛИНА ТОНЕВА: Миналата година, в рамките на съвместен проект между

ПРБ (Прокуратурата на Република България) и Световната банка беше проведено изследване за доверието в прокуратурата и съдебната власт и констатацията е точно такава.

МИХАИЛ МИКОВ: Сега е модерно да се сравняваме с Гърция. Наскоро човек, който работи и живее в Гърция, ми каза: „Какво толкова плюете по този съд. Знаете ли, че за да ти разгледат делото в Гърция, са необходими две години?!”. У нас голям процент от делата се разглеждат в срокове, които са мечта за много европейски страни. Големите ни проблеми са в големите натоварени съдилища в София, Пловдив, Варна, Бургас. Ако там се хвърлят средства, за да се подобрят нещата, ако се предислоцират бройките, работата ща потръгне.

ОБЕКТИВ:
Като проблеми уточнихте дефицита на взаимодействие между властите, удобната позиция ВСС да се хареса на правителството, безпринципното кадруване. Нека обобщим: мит или реалност е кризата в съдебната система? И на дневен ред ли е смяната на модела на Висшия съдебен съвет? 

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР: Категорично да! Съгласна съм с г-н Миков за „китайската стена” във взаимоотношенията, за липсата на комуникация и нежеланието на мнозинството в парламента да работи в тази посока. Според мен това се дължи на липсата на капацитет. За никого не е тайна, че сегашният парламент е може би най-слаб. „Юридическият мускул” на управляващата партия не е достатъчно силен. Те не знаят как да действат и затова се барикадират, като отказват всякакво говорене в тази посока.

ОБЕКТИВ:
Какъв е основният проблем в управлението на българското правосъдие?

 

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР: Основният проблем е в

липсата на ясни и категорични, прозрачни
и обективни процедури за избор,

назначение и повишение на ръководители в системата и на редови съдии и прокурори, което автоматично рефлектира върху липсата на мотивация на тези магистрати да влизат в управлението на съдебната система (визирам Висшия съдебен съвет) и да участват ефективно в работата на тази система.

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА:
Проблемът с качеството на кадрите е пряко свързан с качеството и ефективността на правосъдието. Когато ръководителите в системата, както и редовите съдии и прокурори, не са професионално подготвени, когато се толерира професионалната посредственост, то тогава няма как продуктът, който съдебната система произвежда, да е качествен.

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Но първоизточникът е в това, че на входа на съдебната система нямаме достатъчно сериозни критерии за влизане в нея.

МИХАИЛ МИКОВ:
Такива критерии няма и да има на входа на системата. Най-добрите студенти отиват срещу много по-добри възнаграждения във фирми и адвокатски кантори.

И второ, години наред системата се е захранвала без конкурси. Конкурсното начало беше въведено преди 3-4 години.

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА:
В по-далечно време това не беше законово изискване, а инициатива на ръководителите на СГС.

МИХАИЛ МИКОВ:
Красьо Черничкия не е проблем на този съвет. Ако разгледате списъка на хората, които „изгоряха” покрай него, ще видите, че някои от тях са административни ръководители от предишния Висш съдебен съвет. Красьо Черничкия няма голяма успеваемост – около 15% успех и 80-90% неуспех на избор. Искам този случай да се анализира много внимателно, защото етикетът „Красьо Черния” тежи не само на ВСС, а на цялата съдебна власт. Става въпрос за структурен порок. Г-н Пенчев говори много добре, но „потом”. А той можеше да каже за практики в предишния Висш съдебен съвет.

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА:
Той го каза много добре относно избора на ръководител на Софийския градски съд и относно избора на ръководител на Върховния административен съд.

ОБЕКТИВ:
А участват ли в кадруването на ВСС криминални брокери?

МИХАИЛ МИКОВ: Има го в законодателната и изпълнителната власт. Убеден съм, че го има и в съдебната власт. Грешка е обаче да се слага етикет на всички. След време ще установим, че пак се е намерил някой да влияе икономически, политически, корупционно и пр.

ОБЕКТИВ:
Казват, че реформата на съдебната система минава през реформа на прокуратурата и че тези, които са под крилото на МВР, са най-нереформираните звена.

ГАЛИНА ТОНЕВА:
Мисля, че това е най-лесното обяснение на проблема със случващото се в съдебната власт. Смятам, че не можем да говорим за криза. По-скоро се солидаризирам с г-н Миков, че се касае за напрежение в отношенията между различните власти. То обаче е постоянно през последните 20 години

и се дължи на желанието на всяка политическа сила,
която е на власт, да има решаваща дума
по отношение на съдебната власт

Всяко прехвърляне на проблема вътре в системата не е сериозно. Съдебната власт не може да се реформира сама, освен в някои ограничени параметри, които касаят вътрешно-административното организиране на процесите.

ОБЕКТИВ: Лицата във ВСС се променят, стилът остава. Може ли моделът на ВСС да бъде променен?

ГАЛИНА ТОНЕВА: Кризата (но не в класическия смисъл на думата) е в разклатеното доверие на самата съдебна власт в нейния кадрови орган. Това може да се преодолее единствено чрез промяна на неговия модел. Това се налага, защото само подмяната на кадрите няма да промени ситуацията. Всеки би се изкушил в определени случаи да влияе върху някакъв избор. Затова е необходима промяна на модела на Висшия съдебен съвет, но то не зависи от самата съдебна власт.

ОБЕКТИВ: Значи можем да обобщим от казаното дотук , че моделът на управление на ВСС е дефектен.

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Кадровата дейност на всички състави е белязана от непотизъм (Непотизъм - от латински: nepos, род. п. nepotis — внук, племенник - е раздаването от страна на папата, с цел укрепване на своята власт, на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини. Бил широко разпространен през XVXVI век, но склонност към него проявяват и много папи в периода XIXXX. В по-широк смисъл - шуробаджанащина.), от политически и лобистки зависимости. Сега недоволството ни е в апогея си, но и преди сме се възмущавали. Когато със закон се въведе конкурсното начало, ВСС назначи над 100 души, кадруваше като за последно! И това безпринципно кадруване беше дело на предишния съвет. Така че, не може да се заложи само на персоналните качества, като вярваме, че всички ще бъдат високо морални, както Конституцията изисква. Трябва да се промени нещо друго,

за да може там, където човешкият фактор е слаб,
да действат други спирачни механизми

МИХАИЛ МИКОВ: Моделът не е изчерпан. Изкуствено се създава друга посока на движение, за да не се стигне до същността на проблема. А тази същност е създаване на капацитет за самоуправление на съдебната власт. Неправителствената организация на съдиите поставя проблемите, но в същото време години наред имаше знакови имена – апелативни прокурори и други, с прякори, които върлуваха в съдебната власт. Трябва да се изживее кризата и спокойно да се обсъжда този въпрос. Някои казват да се премахне парламентарната квота. Цветанов казва, че тройната коалиция е избрала парламентарната квота, други казват, че парламентарната квота е избрала протежетата на Цветанов, но мнозинство има съдебната квота.

ОБЕКТИВ:
Какъв изход виждате от ситуацията? Ще цитирам отново писмото на съдиите от 15 юли с искането за оставката на ВСС: „Промяна в статута, състава и функциите на ВСС, които се свеждат до: 1) създаване на ВСС само за съдиите; 2) членовете на ВСС по време на мандата си да не се освобождават от изпълнение на задълженията си като магистрати; 3) да се намали броят на членовете на съвета и изискването за стаж от 15 на 12 години; 4) да се намали мандатът от 5 на 3 години; 5) парламентарната квота да се редуцира до една трета от състава и да и да се избира с мнозинство от две трети.” Това ли е изходът?

МИХАИЛ МИКОВ:
Всичко, за което говорите, опира до конституционни промени. Казвам, че трябва да има воля. Ако няма воля, и пет конституционни промени да се направят, нищо няма да се постигне.

Министър Попова не дойде в Народното събрание, а трябваше да дойде и да каже: „Искам конституционни промени поради тези и тези причини”. Създава шум в медийното пространство, белким се намери някой в парламента да й се „върже”. Преди две години г-жа Попова е записала, че ще се правят конституционни промени в тази посока в документ за развитие на съдебната система, но вместо да тласне нещата напред и висшият кадрови орган да стане постоянно действащ, относително автономен и прозрачен в дейността си - нищо от това не се реализира. Имат едно открито заседание седмично и обществото остава с усещането, че „картите са наредени предварително”, защото там ги разиграват само за пред публиката. Казвал съм комисиите на ВСС да заседават открито, както комисиите в парламента. Етичната комисия на ВСС трябва да се промени. Този персонален състав не може да изпълни задачите. 

Необходимо е спешно попълване
на квотите с авторитетни хора

Говорим за критерии. Формално всички критерии могат да се изпълнят. Сигурно и г-жа Янева формално отговаря на критериите. Може да се окаже, че и шефът на Окръжния съд в Хасково отговаря на критериите.

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Според мен именно критериите имат важно значение. Не е едно и също дали ще си подадеш молбата и автобиографията, допълнена само с няколко документа, които не показват твоите професионални и личностни качества, или ще попълниш много подробен въпросник и в заявлението, с което кандидатстваш, много мотивирано посочваш защо искаш да заемеш съответната позиция.

Един пример. Трябва да се гласуват двете единствени кандидатури за попълване на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, а Народното събрание през месец юни прие смехотворни процедурни правила – 10 минути за представяне на кандидатурата и 10 минути за поставяне на въпроси. Това е несериозно!

МИХАИЛ МИКОВ:
Мислите ли, че ако това време е един час, ще бъде по-добре?

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Не е въпросът дали ще стане по-добре. Въпросът е, че трябва да има процедура, която да гарантира максимална публичност и обективност на изборите, които правим, независимо дали ги прави парламентът, гилдията или някой друг.

МИХАИЛ МИКОВ:
Когато едно лице няма авторитет, то каквато и процедура да направиш, дори формално лицето да мине през нея, целта не е постигната.

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА:
Процедурата целù публичност и прозрачност.

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Затова и реагирахме при последния опит на парламента да попълни овакантените две места във ВСС. Изпратихме до всички депутати профили на Нестор Несторов и на Кирил Гогев (двете кандидатури за парламентарната квота), които сме изработили във връзка с една гражданска инициатива за наблюдение на назначенията и на управлението в съдебната система. От тези профили става ясно, че Нестор Несторов е всичко, което един член на ВСС НЕ трябва да бъде. Той е с две дисциплинарни наказания, с които е понижаван в редови прокурор, два пъти е разследван за охолен начин на живот. Съпругата му, въпреки че е била оправдана, е била с 27 обвинения, свързани с документна измама, които по-късно са били намалени на 11. Има и разминавания в декларациите, които е подала в Сметната палата.

ОБЕКТИВ:
И парламентът предлага Нестор Несторов за член на ВСС?!

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Информацията, която сме дали в нашите профили, е публично достъпна. Има линкове към всички декларации, които сме намерили. Не сме се опитвали да изровим тази информация по таен, засекретен начин, за да очерним съответните кандидати.

ОБЕКТИВ:
Какво трябва да се промени, за да не се предлагат подобни кандидати в бъдеще?

МИХАИЛ МИКОВ:
Трябва да се променят тези, които предлагат. Но кой предложи Нестор Несторов? Предложи го групата на независимите, за да няма ясна политическа отговорност. Най-нормалното беше политическата партия ГЕРБ да каже: „Ние предлагаме този и този”. Но на нея й изнася да говори за Висшия съдебен съвет, доминиран от тройната коалиция, макар че от година и половина тази доминация намаля. Когато избраха хората, които са прононсирани от протежетата на Цветанов, решиха да попълнят квотата, но чрез независимите. Няма публичност. Попитайте депутата Димитър Колев кой му каза да предложи това „светло” име.

ОБЕКТИВ:
Случаят с Нестор Несторов опира и до критериите за избор.

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА:
Да, критериите трябва да бъдат променени, за да се избегне политизирането на процеса на избиране на членове на ВСС.Факт е, че Висшият съдебен съвет е политически инфилтриран. И той е такъв, защото изборът на парламентарната квота не се прави с квалифицирано мнозинство.

При мнозинство от две трети кандидатите
ще се избират по-трудно, консенсусно

Може да се измисли механизъм, съгласно който кандидатите да се предлагат от неправителствени организации, дори от съда, пък парламентът да ги избира. Тези хора трябва да са известни на обществото, за да може да се дискутира въз основа на публично достъпни данни. Така ще изчезнат опасенията, че членовете на съвета прокарват една или друга политическа воля.

ОБЕКТИВ:
Едно от предложенията на Съюза на съдиите е създаване на ВСС само за съдиите. Как приемате идеята за разделяне на ВСС? Изобщо добре ли е прокурори да кадруват съдии?

ГАЛИНА ТОНЕВА:
Не смятам, че това е разковничето на правилното кадруване в съдебната власт. И последното изменение на Закона за съдебната власт дава възможност да има диференцирано кадрово действие на двете общности. Въведоха се две подкомисии, които могат самостоятелно да упражняват своята дейност. Въпросът опира до начина, по който Висшият съдебен съвет реши да изпълни тези законови предписания. За мен е необяснимо те да продължават да действат по старата система. На практика не прилагат закона. Но това вече не е проблем на законодателството, а въпрос на организация на Висшия съдебен съвет.

Няма пречка цялата кадрова политика
да се упражнява от двете подкомисии

Смятам, че е по-полезно двете институции да продължават да бъдат в един орган, защото той няма само кадрова дейност, а осъществява политиката по бюджета, по стопанисването на имуществото (сгради и т.н.), международната дейност, работата по проекти, комуникацията с Европейската комисия и т.н. Полезно е тази дейност да бъде осъществявана съвместно. Когато една институция се капсулира, тя започва да се изражда.

ОБЕКТИВ: Главният прокурор каза, че е готов да напусне ВСС.

ГАЛИНА ТОНЕВА:
Това е само една идея, според която отсъствието на „тримата големи” от съвета би направило много по-независими членовете му от тяхното влияние. Но аз искам да се спра на идеята, която също се лансира, главният прокурор да се избира от Народното събрание. Това вече е друга философия. Изборът му от Народното събрание означава прокуратурата да бъде извадена от съдебната система, а ако си част от съдебната система, трябва да има еднакви правила за избор на ръководителите на отделните институции и те да имат равностойна отговорност пред съответния орган. Смятам, че на настоящия етап от развитието на българската демокрация

изваждането на прокуратурата от съдебната система
би било пагубно за обществото като цяло

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР: Прокуратурата трябва да започне да функционира като държавен обвинител. Тя е страна в процеса и трябва да бъде на равно отстояние от съда, както другата страна. Няма пречка главният прокурор да бъде избиран и отзоваван от Народното събрание. Не мисля обаче, че прокуратурата трябва да бъде извадена от съдебната власт.

МИХАИЛ МИКОВ: Главният прокурор е политическо назначение и се сменя с всяко мнозинство. Прокуратурата е йерархична система, не е като съда. Кризисната ситуация и падналият авторитет водят до капсулиране. Готов съм да няма парламентарна квота във Висшия съдебен съвет, ако това ще издигне авторитета на съдебната власт. Не можем да изключваме адвокатурата от участие във Висшия съдебен съвет. Не бива да се изключва и научната (академичната) общност. Сегашният баланс не е добър.

Но за мен разковничето е в отчетността .Четвъртата поправка на Конституцията беше посоката на реформата да бъде към повече отчетност. Така се създаде Инспекторатът.

В мнозинството няма усещане за правова държава, за континюитет, за приемственост. Всичко се свежда до това, че реформата е революция. Затова и резултатите са такива.

ОБЕКТИВ:
Значи смятате, че реформата е мониторинг и отчетност.

МИХАИЛ МИКОВ:
Капацитетът, пак казвам, още не е изчерпан. Самокапсулирането ще бъде много вредно за системата. Имаше периоди, когато политическата и парламентарната квота се попълваше от съдии, посочени от съдебната власт. Направен е анализ за всичките 20 години. Докато прокуратурата е там, смятам, че във ВСС трябва да има представители от всички формации. Ако прокуратурата се извади от състава, тогава прокурорът ще може да каже: „Моето мнение за работата на този съдия, който ми предлагате, е такова и такова”, а съдията ще може да каже: „Прокурорът, дето ми донесе този обвинителен акт без грам доказателства, е некадърник и аз няма да гласувам за него”.

ГАЛИНА ТОНЕВА:
Последните примери в европейското развитие на съдебните системи сочат, че тенденцията е прокуратурата да бъде отново „прибирана” към съдебната власт. Когато един прокурор е в постоянен стрес, че ще бъде уволнен, защото не е изпълнил политическата воля на деня, досещате се колко принципно и отговорно ще разглежда своите дела.

ОБЕКТИВ:
Тогава необходими ли са конституционни и законодателни промени? Подкрепяте ли министър Попова, или не? 

ГАЛИНА ТОНЕВА: Идеите, които чуваме от министър Попова, ние ги говорим от две години. В голямата си част те определено не са нейни – за мнозинството от две трети, за намаляването на парламентарната квота и т.н. Това сме го коментирали заедно със Съюза на съдиите. Г-н Велчев публикува подобни тези още преди две години.

Смятам, че спешните промени сега могат да се направят само в рамките на закона. Защитавам идеята за двете самостоятелно функциониращи подкомисии във Висшия съдебен съвет – за съдии и за прокурори. Изборът на членовете на парламентарната квота да бъде по предварителни номинации от професионални организации, от прокурори и съдии, от неправителствени организации. Нека парламентът да разполага с листа от 50 човека и да избира между тях.

МИХАИЛ МИКОВ:
И после парламентът да отговаря! Избирайте си ги вие!

ГАЛИНА ТОНЕВА:
Аз съм за явното гласуване, което ще бъде показател за поемане на отговорност. Това са спешни мерки, но неизискващи радикална конституционна промяна.

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА:
Разговорът не се свежда до изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Заради спецификите на дейността, различна за прокурорите и съдиите, ние не сме независими по един и същ начин. Прокурорите са в йерархична структура, а на съдията никой не му нарежда какво да направи.  

Затова идеята е прокурорите и съдиите да се управляват от две тела

А дали те ще бъдат в един съвет, или в два отделни – няма значение. Например бюджетните въпроси могат да се решават общо. 

ОБЕКТИВ: А какво е мнението ви за прекия избор на магистратите? Уместна ли е за нашите географски ширини?

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Това е изключително опасна идея. Взаимствана е от англосаксонската система. В Съединените щати има такъв пряк избор, но в условията на

такава хаотична и безотговорна демокрация
като тази в България, прекият избор на магистрати е опасен

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Подкрепям казаното от Биляна. В поредицата препоръки на институциите на Съвета на Европа се посочва, че съществен инструмент за гарантиране на независимостта на съдебните власти и ефективното им управление е създаването на гаранции, че въпросът за статута на съдиите и прокурорите ще се решава по самостоятелен начин. Същото се казва и в Становище № 515 от 2009 г. на Венецианската комисия, констатациите и последната Резолюция 1730/2010 на ПАСЕ и Становище № 10 на Консултативния съвет на европейските съдии на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

МИХАИЛ МИКОВ:
Как е при другите? В Германия правосъдният министър предлага съдиите във Висшия съдебен съвет. Той кадрува, но никой не казва, че има политизация. Президентът на Съединените щати, когато е от демократите, предлага примерно трима демократи и двама републиканци. Следващият президент предлага обратното.

Ние нямаме капацитет за демокрация. Затова трябва да създадем всички резерви, но не правим никакви усилия за обществено разбиране на истинските проблеми.

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Именно такъв разговор е усилие от страна на всички нас, за да изясним проблемите.

ОБЕКТИВ:
Отново да обобщим и тази част от дискусията: на дневен ред ли е смяната на модела на Висшия съдебен съвет. И дали това е възможна мисия?

МИХАИЛ МИКОВ:
Не е на дневен ред. Смятам, че това няма да реши проблемите. Всяка мисия е възможна, но всеки трябва да отговаря за последиците на своите мисии.

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
На дневен ред е спешното говорене за смяна на модела на ВСС. Вдигнатият шум е полезен, защото на гражданите и на колегите магистрати трябва да бъде обяснено защо промяната трябва да стане, защо е необходимо във ВСС да има коректив (както за съдии, така и за прокурори). Има държави, в чиито еквиваленти на ВСС участват неюристи, но с достатъчна обществена тежест и авторитет.

МИХАИЛ МИКОВ:
Бих подкрепил да има квота на неюристи във Висшия съдебен съвет. Но в следващия.

На този съвет му остава около година време. Процедурите са направени така, че от тази година 3-4 месеца ще отидат в процедури. Понеже Висшият съдебен съвет е на финала, нека дискусията за бъдещия модел на управление да се „източи” и, ако има мнозинство в парламента, да се стигне до решения. Продължавам да смятам, че

реформа не се прави с шокове или лутаници

Навремето прокуратурата беше вкарана в съдебната система като гаранция срещу тоталитарния рецидив, а сега казват: „Защо прокуратурата е в съдебната власт?”

Ако трябва нещо да се сменя в този момент, трябва да се смени Етичната комисия. За да потръгне работата, тя трябва да проведе силна политика, за да се излезе от дискредитацията, защото дискредитацията на ВСС е дискредитация на цялата система.

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Но промяна на модела на управление е необходима!

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА:
Освен че е необходима промяна на модела, според мен Висшият съдебен съвет в този си състав не бива да довършва мандата.

МИХАИЛ МИКОВ:
Дали ще довърши мандата в този състав или не, няма толкова голямо значение. Виждате, че никой не иска да ходи във ВСС. Проблемите с ВСС са част от големия въпрос за взаимодействието между властите. Не може да се говори „Ние ги хващаме, те ги пускат” и да искаш съдиите в България да имат авторитет. Няма да имат!

Необходима е по-скоро спешна дискусия и „изстискване” на капацитета, който има сега Висшият съдебен съвет, пък след една година да се избере новият.

ГАЛИНА ТОНЕВА:
Дискусията е задължителна, защото дори и след година да правим сериозна, истинска промяна, тя трябва да бъде добре обсъдена. Колкото и добре да звучат различните идеи, ако не се обсъдят в цялостната им взаимовръзка, няма да има добри резултати. 

Не мога да си обясня

защо недоверието към съда, което по никакъв начин
не е провокирано от прокуратурата, изведнъж рефлектира
върху мястото на прокуратурата в съдебната власт?!

Прокуратурата има 4-ма членове във ВСС. Те в никакъв случай не предрешават кадруването. Дали лицата са прокурори, избрани от парламентарната квота, или са съдии, избрани от съдебната квота, но кадруват под натиск, това не бива да рефлектира върху кардиналния въпрос – вътре или вън от съдебната система да бъде прокуратурата. Важен е механизмът, по който се номинират и избират лицата. Можем ли честно, с ръка на сърцето, да кажем сега, че всички членове на Висшия съдебен съвет, избрани от съдебната квота, категорично не са така компрометирани, както двамата от парламентарната квота?! А какво е мнението на Съюза на съдиите по отношение на идеята да има надсъдебен орган, който да контролира актовете на ВКС (влезлите в сила решения), което по същество е контрол над тяхната независимост? Не чухме никаква реакция по този въпрос. Не бива да си прехвърляме отговорностите един на друг заради греховете на отделни личности.

МИХАИЛ МИКОВ: Една година време е достатъчно, за да се проведе сериозна дискусия, но мнозинството не иска и да чуе мнението на опозицията.

Трябва да се намали малко „жегата” в системата и да се направи анализ. Може ли някой да отрече, че в този Съдебен съвет най-много са дисциплинарните производства? Може ли някой да отрече, че в предишните висши съдебни съвети тихо „замитаха” около хората с прякорите и им търсеха места? Може ли някой да отрече, че когато Инспекторатът започне да проверява сроковете, се обръщат към съответния административен ръководител: „Шефе, питаш ни дали сме просрочили, защото ще идват от Инспектората, или искаш да ни позатегнеш?”

Затова предлагам решенията за евентуални промени в закона, а ако трябва – и на Конституцията, да се вземат като мине „жегата”. Най-добре е, ако могат да се самоуправляват – съдиите да си назначават съдиите, прокурорите да си назначават прокурорите, а ние ще ходим по арбитраж.

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР:
Всички говорим за независимост и възвръщане доверието в българското правосъдие. И това трябва да мине през категорично изключване на всякакви зависимости – политически, икономически, лобита, „красьовци” и т.н. Трябва да бъде намерен оптималният баланс между съд и прокуратура. И трябва да е ясно, че независимостта на съда е различна от независимостта на прокуратурата.

Темата за йерархиите във властта, за субординацията и за начина, по който се взимат решения, е на дневен ред. Смятам, че се обединихме около това, че съдебната власт е с дефектно управление и то трябва да се промени.