Имотите на религиозните общности: наследство, политика, апетит

| Христо Христов,

С помощта на вярващите в Казанлък пастор Митко Банев успява да си построи дом като палат, голяма църква за евангелски служения и още по-голям Християнски културен център. Домът на пастора е вече построен, но църквата и християнският център продължават да са в строеж. Вярващите от кв. Кармен масово помагат за изграждането на двете сгради с труд, пари и материали. Общината е предоставила земята за строеж къде под наем, къде безвъзмездно, но собствеността на имотите още е неизвестна. Може би след 100 години внуците на пастора или вярващите ще искат да придобият някакви права на собственост, както вярващите мюсюлмани от Карлово, които вече си връщат джамиите. Ако християните в Казанлък яко строят имоти, то мюсюлманите в Карлово са нахъсани да си върнат две джамии. Какъв е интересът към религиозните храмове и кой за какво се бори, се надяваме отговорите да намерите тук.

 


 

Димитър Банев, пастор в ромския кв. Кармен – Казанлък:

Успял съм, защото съм си платил за успеха...

Тук, на това място, където живея сега със семейството ми, е била малка сграда, в която са играели хазарт. Преди време през зимата нямаше къде да се съберем за молитва, а през лятото се събирахме на площада пред махалата. Нямахме помещение и се е налагаше да чакаме да свърши работното време на игралната зала, за да влезем за молитва. Плащали сме си наем. Аз живеех в апартамент близо до квартала и не мислех да идвам да живея в махалата.

Сега живея в голяма къща заедно със семейството си.

Благодаря на вярващите, защото те ми помогнаха да построя тази къща. Поискаха да живея в квартала при тях. Ипотекирах апартамента, взех кредит и купих постройката с мястото. После с помощта на братята построих къщата. Много труд положиха, за да имам този дом. Безплатно е построен. Всички помагаха: кой с труд, кой с материали и вече 10 г. имам свой дом. Създадохме със съпругата 5 деца - всички са семейни. Най-малкото е на 18 г., а най-голямото на 27 г. Имам и внуци. Синовете и дъщерите ми се занимават със собствен бизнес, имат си коли, но живеем заедно и си помагаме. Единият ми зет отваря дюнер в центъра на града. Двамата ми синове имат магазин за хранителни стоки в квартала, другата ми дъщеря има закусвалня. И всички служат в църквата. Аз съм израснал в много бедно семейство. Знам какво е глад и мизерия, затова гледам да помагам на хората. На 20-годишна възраст започнах да проповядвам. Баща ми е първият вярващ и проповедник в града. Много е бил тормозен и бит от комунистите. Нали тогава е било забранено да се проповядва религия, но той не се е отказвал. Сега неговото дело продължавам аз. От 13 години само проповядвам в църквата, нямам друга работа. За прехраната Бог помисля. Всичко, от което имам нужда, получавам. Благодарение на нас почти 90 процента от жителите на квартала приеха християнската вяра. Преди повече от хората казваха, че са мюсюлмани. Но сега вече е различно. В квартала живеят близо 5 хиляди души. Не всички са активни вярващи, но всеки е влизал поне веднъж в църквата.

Като нашата църква няма в ромска махала

Много е модерна. Преди на нейното място имаше ресторант и друга игрална зала. И в ресторанта станало убийство и от общината го затвориха. Реших да проверя как стои въпросът с наемането и ми казаха, че се отдава под наем, но трябва да участвам на търг. Тогава бях на 20 години. Аз събрах пари и реших да участвам. После какво стана не знам, от общината ми го дадоха за молитвен дом безвъзмездно. Имаше само една конструкция. С общи средства си направихме една барака и се молехме в нея. После стана така, че тези, които пиеха в ресторанта, идваха да се молят в църквата. Сега на мястото на старата кирпичена барака се издига голяма църква - истински молитвен храм. Близо 300 вярващи идват на служба. Събираме се по два пъти на ден: сутрин в 6.30 ч. на молитва и вечер в 18.30 ч. на служение. Как се строи голяма църква ли? Трудът е на братята от църквата. Всички работят безвъзмездно. Тези, които имат повече възможности, помагат с пари и с материали. Земята е собственост на общината, но се надяваме да си я закупим или да я получим безвъзмездно – да остане наша си. Имаме си и спонсор. Той е българин, който живее в Америка, мисионер е. Той основно помага с пари. Църквата продължава да се строи, но за 3 години напреднахме много. Тази година се надяваме да приключим със строителството. Разходите: ток, вода, гориво, когато пътуваме, се плащат от даренията на вярващите. На всяко служение братята и сестрите дават кой колкото може. И така събираме пари и се самоиздържаме. Църквата ни има 25 водачи. Това са служители, които са материално и финансово добре. И те помагат. В църквата ни проповядват 10 пастори. Първият етаж на църквата е само 300 квадрата, балконът - 120 квадрата. Има построена кухня, санитарен възел. Купихме мощна апаратура за озвучаване.

Вече строим нова голяма сграда – Християнски културен център

Мястото е повече от декър, на два етажа. Пак нашият благодетел от Америка ни помага. Общината ни даде мястото и постройката за 5 години под наем и се надяваме след това да остане наша собственост. Има за какво да ми завиждат някои хора. Тези, които ми завиждат, аз ги обичам. Успял съм, защото съм си платил за успеха...

 


 

Антон Минев, зам.-кмет на Община Карлово:

Това е налагане на символика върху определени територии. И може би политика на съседни държави

Интересът към връщането на имотите на мюсюлманите е имуществен. Почти всички джамии в страната се намират в идеалната централна част на градовете и затова е интересът към тях. Куршум джамия се намира в идеалния център на Карлово. Със земята към нея - парк и алеи, площта е 2,5 декара. Земята, върху която бе построена Червената джамия, сега е градинка с алеи, и тя е в центъра. Ако се върнат тези имоти, ще загубим места, които хората са свикнали да посещават, където да почиват, да общуват. За мен това е политически въпрос, свързан с налагане на символика върху определени територии. И може би политика на съседни държави. Преди 100 или 200 години Куршум джамия е била тяхна, изпълнявани са били обреди. После е изоставена.

Сега е публична общинска собственост

По закон зелените площи не могат да бъдат дадени или преобразувани. Червената джамия е бутната през 1969 г. на нейно място е построено лятно кино. Останалата част от земята е озеленена. Мюсюлманското настоятелство иска да се върне земята – градинката и част от читалището. И има вероятност съдът да върне този имот.

Идеята ни е Куршум джамия да стане картинна галерия

За галерия вече имаме проект и спонсор. Или в музей на ислямската култура 15-19 век. Този иск за Куршум джамия е от 20 години в съда, не е от днес и отскоро. През четири години са внасяни искове, затова не сме имали възможност да я реконструираме. Имат действаща джамия и тя се посещава едва от 20 души. Напълно е достатъчна за техните нужди. За какво е този интерес в центъра на града при положение, че в Карлово мюсюлманите не са повече от 300-400 души, а цялото население на града е 25 хиляди души. В три села на общината има джамии, защо няма искове за тях? Затова казвам, че интересът е политически.

Имаме подкрепата на обществеността на Карлово. Направена е подписка срещу връщането на имотите. Събрани са 15 хиляди подписа. Внесени са в МС, в парламента и при президента. Те имат право да променят закона и в последствие да не се допускат такива неща. През декември на митинга присъстваха близо 3 хил. души. Включиха се в протестите политически партии, НПО, но не се стигна до ексцеси. Най-активни са футболните фенове. Има напрежение в града и ако Куршум джамия бъде върната, обществото ще сметне, че мюсюлманите са привилегировани.

 


 

Ибрахим Шатов, председател на мюсюлманското настоятелство, Карлово:

1,5 млн. души, ако не си искат своето, остават на улицата

Преди 4 години влязохме в джамията да я почистим, защото наркомани, безпризорни и младежи влизат в нея правят секс, пикаят, дрогират се – поругават мястото. И веднага дойде криминална полиция и ни откара в районното, защото сме били влезли с взлом в чужда собственост. На другия ден ВМРО и „Атака” тръгнаха да протестират, да защитават джамията от мюсюлманите! Защо 65 години Куршум джамия не действа? Затворена е през 1948 г. Една общност от 1,5 млн. души, ако не си иска своето, остава на улицата.

Искът за Куршум джамия е внесен от Главното мюфтийство заедно с мюсюлманското настоятелство в Карлово. В проекта на джамията от 1926 г. се посочва, че мястото и Куршум джамия са собственост на Карловското вакъфско настоятелство (Мюсюлманско настоятелство – Карлово). Как няма да има напрежение в града, щом кметът е тръгнал с икона в ръце да протестира срещу нас и събра 3 хил. души. Докарал и футболни запалянковци от Пловдив, Стара Загора и София. Как няма да има напрежение? Когато обявиха митинга, лично тръгнах по кварталите да правя събрания и да предупредя хората да не излизат от домовете си. Искаме Куршум джамия да си стане действаща джамия. Да не се притесняват от колоните, че ще се чуе в целия град арабска реч. В Ялъ джамия не се чуват молитвите от високоговорители и в центъра няма да се чува. Червената джамия не могат да ни върнат. Могат да я заменят със земя на друго място или да ни обезщетят. Но ние искаме имот, а не пари.

 


 

Кемал Рашид, имам на Ялъ джамия, Карлово:

Няма толерантност и приемственост на етносите в града

Куршум джамия е построена 1485 г. от Карлъ бей, чието име Карлово носи днес. Джамията била отворена до 1948 г., след което под влияние на новата власт и националистическите организации се затваря с мотива, че е в центъра на града и пречи на гражданите. На последното дело на 14 февруари Апелативният съд в Пловдив реши адвокатите на двете страни да изготвят и писмена защита и месец след като бъдат внесени, съдът ще се произнесе. Червената джамия пък е съборена на 30 август 1969 г. и мотивът бил, че минарето стърчало над културния дом. За една нощ я събориха военните. На другия ден нищо нямаше там. На мястото беше засаден райграс. Червената джамия и мястото около нея е 800 кв. метра.

Нашите претенции са за 500 квадрата, които искаме да ни се върнат

Делото за Червената джамия е отложено за април. Когато става въпрос за етносите, има напрежение. Няма толерантност и приемственост на етносите в града. Преди 4 години Ялъ джамия беше подпалена. Колко време се мина оттогава, още не са заловени и осъдени престъпниците. Непрекъснато оскверняват джамията, добре, че това не става по време на молитва. Хвърлят камъни, изпочупиха стъклата. На фасадата на джамията са написали “Смърт на турската сган” - и това сме преживели. Сега забелязваме, че нашите хора не се движат много из града. Не смеят... Ако обърнеш внимание, ще забележиш, че в заведенията не можеш да видиш турчин или ром. Преди години е било така и сега, след този митинг, пак.

Христо Христов е поет, пишещ на ромски език. От 2006 г. е разследващ журналист в БХК. Директор на „Джипси ТВ”. Сценарист на три документални филма.