История за деца, за трафик на деца и за измъчени родители

| Христо Христов,

Трафикът на деца е опасна тема и е табу за ромите от варненското село Каменар. Никой не иска да говори за това. Дори и децата се плашат. Няколко дни във Варна, с помощта на много хора и с много обикаляне по различни места, стигнах до целта. Видях и разбрах какво ли не, но най-много исках да разбера как се стига до такова решение и има ли цена: материална или морална? Когато попаднах в семейството на моите герои Пенка и Мерай, историята се разплете. Но всичко си има цена, която всеки плаща. Заради истината.

Майка продала детето си

Пенка Димитрова е на 32 години, майка е на 9 деца. Три от децата са в приемни семейства, 1 в дом в с. Виница, 4 деца живеят в семейството и 1 дете е продадено в Гърция.

Пенка и съпругът й Мерай, 35-годишен, от Каменар, живеят заедно от 13 години. Нямат брак, но всички деца са признати от Мерай и носят неговите имена. След продаденото момче в Гърция семейството си има още 2 деца. Четирите деца, които живеят с родителите, ходят на училище. Пенка и Мерай са безработни. Изхранват се, като берат орехи и ги продават или като преравят контейнерите за смет из Варна. Не получават социални помощи, защото нямат адресна регистрация. Бандит от Каменар продал къщичката им и така Пенка и Мерай били принудени да напуснат Каменар. Живеят в изоставена къща във Варна. Мерай е прекарал два инсулта, но всеки ден от сутрин от вечер работи, за да изхранва децата и да ги изпраща на училище. Семейството се страхува Държавната агенция за закрила на детето да не им отнеме децата.

Историята с продаденото дете

Местен каменарски бабаит, името на когото няма да съобщя засега, дал преди време 300 лв. заем с лихва на Мерай, за да отиде на работа в Слънчев бряг. След две седмици обаче бабаитът начислил лихва и дългът от 300 нараснал на 1500 лв. Естествено, сумата станала непосилна за връщане. А пък лихварят настоятелно си искал парите, знаейки добре, че семейството на Мерай няма откъде да ги вземе. Затова продал къщичката им в Каменар за 1000 лв. Но останали още пари за връщане. Лихвите продължили да се трупат върху остатъка от заема. Лихварят изчакал удобния момент, за да започне да изнудва отново бедните хора. И...

Преди три години и половина, докато Мерай работел в Слънчев бряг на строеж, съпругата му родила момченце във варненската болница. Кръстили го Мартин. На петия ден след раждането Пенка се прибрала в Каменар. Ден по-късно, вечерта, при нея отишъл мъж от селото, въоръжен с нож. Казал на Пенка: „Или продаваш детето и тръгваш с мен, или те коля!“

Жената била сама вкъщи с бебето и с още три малки деца и от страх се съгласила. Мислела, че е пиян и на следващия ден няма повече да я тормози. Но на другия ден мъжът пак дошъл, качил Пенка и бебето в кола и ги откарал в Гърция.

Жената е неграмотна, има затруднения в говора, а и здравословни проблеми. Близките, а и Мерай, който работел далече, дори не разбрали какво се случва.

Пенка:
„В Гърция се видяхме с едър и висок мъж. Не знам кой е. Нашият селски бандит му дал бебето, а гъркът му платил в евро. Не разбрах колко пари му дал. Веднага след това ме качи в колата и ме върна във Варна. Стана много бързо. След като се прибрах, веднага казах на мъжа ми за историята и той се прибра от Слънчев бряг“.

Мерай:
„Още на момента отидохме в полицията. Разказахме всичко, хванахме адвокат. Започна се дело. И какво се получи?... Осъдиха Пенка вместо бандита 3 г. условно с 5 г. изпитателен срок. Вместо да спасим детето и да си го върнем, ние похарчихме парите за адвокат, за да изкараме Пенка от затвора. И за капак на всичко бандитът, продал детето ни, е назначен за прокурорски свидетел! Три години и половина се лутаме, търсим детето и няма кой да ни каже нещо за него. От прокуратурата още не са го открили и никой не знае къде е, живо ли е, мъртво ли е?! Хванахме адвокат и той не знае какво става. Парите, които дал бандитът на жена ми за детето – 1400 лева, ги дадохме на адвоката“.

Държавата отнела три от децата на Пенка и Мерай. Те са настанени в приемни семейства, родителите нямат връзка с тях и нямат право да ги виждат. Преди 3 години прокуратурата решава един от синовете – Асен, на 7 г., да бъде върнат при родителите. Това обаче не се случва.

„За тези три години не сме го виждали. Веднъж, пред Второ районно във Варна, го видях и го целунах. (Мерай плаче, б.а.) Приемната му майка ми се развика и даже подаде жалба в полицията срещу мен, че го целунах... Да видиш собственото си дете в чужди ръце и да не можеш дори да го целунеш. Сърцето не определя бедност и богатство. Защо дават децата ни на други семейства и им плащат да ги гледат? Защо не помагат на нас да си отглеждаме децата? Това е законен бизнес с чужди деца. Ние тук не можем да се оправим с институциите в България, камо ли да открият детето в Гърция!“, жалва се Мерай.

Посредникът

М.М.К. е мъж на 48 години. Ще го наречем Хамелеона. Живее в Каменар, но трудно ще го намери човек там. Той е навсякъде и сериозно контролира работата и парите на семейството. Трябваше да се видя с него в Бургас, но после напусна града. Във Варна е неоткриваем и планът за лична среща отпада. Но знам кой е.

Хамелеона има 15 деца. Дъщерите си ги продава за пари и злато на богати ромски фамилии от бургуджиите или ги прави проститутки. Синовете му, които са женени, са сутеньори на собствените си жени, а неженените просят по улиците. Всичките изкарани пари отиват в личната му хазна. Дава пари с лихва, продава бебета в Гърция и момичета за проституция. Има сериозно лоби в полиция, прокуратура и други държавни институции.

Има дъщеря в Игнатиево, която продал още докато била дете. Направили я джебчийка и сега е най-богатата жена в Игнатиево.

Няколко седмици преди да пристигна във Варна, Хамелеона откраднал момиче заедно с бебето й от улицата и ги изнесъл в Гърция. Бебето продал на грък в магазин от голяма верига. Върнал момичето във Варна. Никой не смее да говори по въпроса.

Посредникът на услугата „Приемен родител“

Хванах се за нишката с отнетите три деца на Пенка и Мерай. Попаднах на организация във Варна, която посредничи за настаняването на деца в приемни семейства. Исках да разбера кой и как отглежда децата на семейството от Каменар, без да казвам, че ги познавам. Оказа се, че служителка на организацията е приемен родител на едното дете, а майката на служителката е приемен родител на второ от децата. Приемната майка Е. получава пари от държавата за отглеждане на детето. Майка й също получава пари за приемната грижа за другото дете.

За да разбера как живеят тези деца, направих така, че хора, неангажирани със случая, да се срещнат с тях. Казаха ми, че и двете деца били облечени нормално, не с нови дрешки, живеели в нормална среда, с навици да ходят на градина и да си мият ръцете. Нищо особено. Малко по-добре от дома, в който живеят истинските им родители.

Но запомних грубия начин, по който тази приемна майка и служителка на организация с иначе благородна мисия, описа родителите на приемното си дете. „Аборигени“, „ненормални“, „алкохолици“, „клошари“, „разбойници“, „престъпници“... Не е така! Бях там и видях как живеят и как се борят тези хора.

Питам се това ли е поредният закон на държавата, лишен от морал и човещина, или това са поредните хора, които отнемат от закона категориите човечност и морал, защото самите те са лишени от тях?

Христо Христов е поет, пишещ на ромски език. От 2006 г. е разследващ журналист в БХК. Директор на „Джипси ТВ”. Сценарист на три документални филма.