Свикване с проблема

| Христо Христов,

Да заживееш така с проблема, че да свикнеш с безразличието... Години наред нещо се случва и за тези години това нещо става нищо. Просто се примиряваш с проблема. А може би по-важните проблеми не отстъпват пред този, за който ще става въпрос. Град Лясковец е град, известен с големите фамилии ромски музиканти. От там са произлезли големи имена, с които и България се гордее. Такава бе славата на Лясковец преди... Сега не е така. А може би не сме чували каквото трябва.

Загрижен за дискриминационното отношение на българите към ромите, гражданин на Лясковец се обади с молба да се сложи край на негативизма и напрежението на етническа основа. Човекът сподели как ромите нямат свободен достъп до обществените заведения и биват гонени от там.

Фрапантното в разказа на нашия приятел бе, че с настъпването на вечерта ромите не напускали къщите си и не слизали към центъра на града, за да не се стига до сблъсъци с другите.

Няколко дни по-късно, когато посетихме Лясковец, нещата вече изглеждаха по друг начин. Нашият разтревожен анонимен приятел не се появи и не си вдигаше телефона. Трябваше да променя плана си на действие - стана по-трудно. Последваха много и безуспешни телефонни разговори. Бяха уговорени още няколко срещи с роми, но без резултат.

Видимо Лясковец изглежда спокоен град. Малък, но спретнат, с около 7 хил. жители. Като едно голямо село. Оказа се, че в града живеят само около 15 ромски семейства, затова не виждах да се движат из града. Нямаше с кого да захвана приказка. Колкото и странно да звучи, в града има клуб на ромите, останал от едно време. Упътиха ме натам с информацията, че ромите се събират редовно на мохабет. Когато влязох в малкото кафене, видях, че продавачката е българка. Имаше само едно момче, после ромите станаха 5..., 6... И като непознато лице започнаха въпросите към мен: Кой си ти? Откъде си? Какъв си? Какво търсиш тук?... Леле, казах си, тук нищо няма да излезе.

Не съм срещал такива роми! Подозрителни, необщителни..., направо не ми обръщаха внимание. Но трябваше да ги заговоря. Е, помъчих се.

Венци, 30 г.:

Откъде разбра тези неща? Хм, интересно. Ами не знам! Сигурно има нещо, ама не е кой знае какво.

Засега е нормално. На теб кой ти даде тази информация? Тук много не се говори за това. Този човек няма ли го тук? Има някакви неща, но на мен нищо не ми се е случвало.

Илия:

Ти шпионин ли си? Защо се интересуваш от тези проблеми, кой ти каза? Затова ли дойде от София, да питаш дали пускат циганите в заведенията?... Не се занимавай с това! Намери си друга работа – разгледай, ако искаш, града.

Марин, 20 г., студент:

Има дискриминация, как да няма. Било е и по-лошо, затова така говорят и се примиряват хората. Намалява омразата, но я има. На басейна "Водопада" не пускат цигани. Там никога циганин не е влизал. Сега да отидем, ще ни изгонят.

Златко:

Мен, като ме видят в "Централ", още отвън ме гонят. Не ме пускат. На въпроса защо, отговаря: Не е за говорене. Мани, не питай!

Красимир, на 20 г.: Казват ни музиканти, цигани

И така. Кратки, мълчаливи и потайни. Има някакъв страх. Не желаят да споделят – може би не вярват на никого и на нищо. Тръгнах си от клуба на ромите в Лясковец разочарован. За късмет ми звънна Краси. На 20 г., интелигентно и притеснително момче. Завършил е средното си образование и свири. В момента е без работа, защото продал клавира си и стои вкъщи.

Тръгнахме да пием кафе.

Бяхме в самия център на Лясковец. Краси водеше и малкото си братче. И тръгнахме… Срещу нас обаче имаше трима здрави момчета, по потници и гащета с татуировки и късо подстригани коси. Краси ми каза: „Ела да минем оттук!” Заобиколихме. Но спряхме. Краси се чудеше откъде да минем, за да стигнем до кафето. Попитах го какво има. Отговори ми: „Тези момчета ще се заядат с нас. По-добре да заобиколим, за да не се сбием!” Притесних се. Попитах дали ги познава – не. “Тук обичат да ни се подиграват и да се бъзикат с нас. Казват ни музиканти, цигани и ще се сбием. По-добре да не минаваме покрай тях! Не се случват често тези неща, ама ги има. Вечер излизаме по центъра, но се събираме по повече момчета. Ние сме малко в града – 15 семейства. А в града живеят общо 7-8 хиляди. Нали се сещаш… Притеснява ме това, че не сме единни. Не си помагаме. Няма работа и сме без възможности. Има 2 богати семейства и нали знаеш как гледат на нас. Или бедни, или богати и все неудобни! Да, на басейна никога не съм ходил. Знам, че там не пускат цигани. Затова ходим в други градове. Събираме се и отиваме. Преди не ни пускаха в много заведения, но сега е по-различно.

Валентин Николов, обществен модератор: В заведение “Сезони” беше забранено за роми

Още един интересен случай: 15-те ромски семейства си имат модератор. Никой обаче не знае това и не го търсят за услуги. За дискриминацията в града разказва:

“Имаше преди едно заведение “Сезони”, в него не пускаха изобщо роми. Но сега вече заведението има нов собственик и ново име. Има ненавист към ромите, но се приема за нормално. Сега е по-спокойно, но си има притеснения. Нашите роми са трудолюбиви. Малко са в града и не създават проблеми. Аз съм бил дълго време в чужбина и скоро се върнах. Временно съм тук – до септември. Но се чувства напрежение, някак си остава незабелязано и се приема за нормално. Повечето хора напуснаха града – няма препитание. Не останаха и музиканти. Двама или трима останаха, другите заминаха кой по друг град, кой в чужбина.”

Христо Христов е поет, пишещ на ромски език. От 2006 г. е разследващ журналист в БХК. Директор на „Джипси ТВ”. Сценарист на три документални филма.