Куца система и капсулирани политики

| Капка Панайотова,

Политики с увреждания за хората с увреждания[1]

„Политиките за хора с увреждания у нас са структурирани от консолидирани (но публично нелегитимни) икономически интереси, които умело се прикриват под камуфлажа на идеологическо противопоставяне между т.нар. „медицински” и „социален” модел на уврежданията, а оттам и за интеграция на хората с увреждания“, твърдят експертите от Института за модерна политика. Това „идеологическо противопоставяне” се превръща в удобен параван за далавери, които паразитират върху: а) административна немарливост; б) лицемерно обществено (само)съжаление и в) юридически девиации. Този модел за правене на „политики” не само че брутално накърнява интересите на хората с увреждания у нас, но и подкопава общия интерес, доколкото възпроизвежда и легитимира корупционни институционални практики и толерира скрита дискриминация. Липсата на механизми за властови баланс и взаимен контрол между субектите, които участват в правенето на политики в сферата на уврежданията, недостатъчната публичност, прозрачност и отчетност при работата, вътрешните остри напрежения между бюрократичните централи на национално представените организации на и за хора с увреждания ерозират възможностите за провеждане на публични политики в тази сфера. Така на практика Националният съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) от място за диалог между равностойни и равноправни партньори колабира до „брак по сметка”, при който срещу (почти) безотчетна държавна субсидия държавата купува в замяна легитимността на своите решения и мълчанието на „бенефициентите”. Анализът на този „брак” разкрива конфликти между „партньорите” и множество причини за неговото „безплодие” (ако очакваме плодовете да са под формата на публични политики, работещи за пълноценна гражданска реализация на хората с увреждания у нас).

Така зададените цели на проекта предопределят и фокусирането на вниманието върху дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) – консултативен орган към Министерския съвет, който по закон е натоварен с очакването да бъде агора, публична сцена, водещ фактор при дефинирането на общия интерес по отношение на хората с увреждания, формирането и контрола върху реализирането на публичните политики в тази сфера. Но, за да бъде защитен общият интерес, за да бъдат постигнати целите на проекта, е много важно да бъде изследвана работата на НСИХУ и разбрана вътрешната гледна точка на участниците в процеса на правене на политики за хората с увреждания у нас в момента и на бенефициентите на тези политики.

Проучването ползва два метода, а анализът е структуриран в две части: 1) чрез метода на вторичния анализ на документи са изследвани действащата нормативна рамка и практиката на съвета за периода 2005–2010 г. включително, отнасящи се до статута, състава, функциите, организацията на работа на НСИХУ, резултатите от изпълнение на функциите, въведените стандарти за публичност, прозрачност, контрол и отчетност на дейността и механизмите на публично финансиране на организациите на и за хора с увреждания, членуващи в съвета (и на техни членове); 2) чрез метода на качественото социологическо проучване беше изследвана вътрешната гледна точка на корпус от респонденти относно проблемите на хората с увреждания и механизмите за тяхното решаване, както и за механизмите на формулиране и реализиране на политиките за хората с увреждания у нас. Проведени бяха две фокус-групови дискусии и 35 дълбочинни интервюта. Адресати в тази част от проучването бяха активисти на граждански организации, които са представени и които не са представени в НСИХУ, журналисти, политици, които работят на местно и национално ниво в сферата на хората с увреждания, представители на неправителствени организации, представители на общинската и държавната администрация, ангажирани с реализирането на политиките за хора с увреждания, и бенефициенти – хора с увреждания, (не)попаднали в обсега на тези политики.

Основнитe изводи са категорични, показателни за корумпираност на политическия процес и значими за цялото общество:

  1. Консултативният орган в сферата уврежданията работи неефективно, далеч под стандартите за добро управление, право на каквото – с влизането в сила на Лисабонския договор – има всеки гражданин на България, закрепено в чл. 41 от Хартата за основните свободи на ЕС, в редица актове на Съвета на Европа и в практиката на Съда в Люксембург.
  2. Критериите за придобиване на национална представителност на организациите на и за хора с увреждания са заимствани от механизма на Съвета за тристранно сътрудничество – работодатели, синдикати и държава – и са съвършено неадекватни за гражданското представителство. Те препятстват възможността за представителство в съвета на всички заинтересовани групи лица с увреждания и поставят в привилегировано положение определени организации на и за хора с увреждания. Налице е основателно съмнение, че критериите са определени конюнктурно, за да бъдат удовлетворени от определени организации, които трябва по презумпция да членуват в съвета.
  3. (Прекомерна) финансова зависимост от държавата на представените в съвета организации на и за хора с увреждания, което по дефиниция препятства обективното и безпристрастно поведение на тези организации при вземане на решения. Зависимостта се засилва още повече предвид липсата на ясни и обективни критерии за отпускане на държавна субсидия, на прозрачност и отчетност в разходването. При тези обстоятелства през 2011 г. са разпределени 5,3 млн. лв. за национално представените организации на и за хора с увреждания, допълнени с неясни по размер финансирания на проекти и целеви пари от структурните фондове на ЕС за „развитие на човешките ресурси“ специално и единствено за такива НПО.

Макар и да разполага с широки възможности за (въз)действие, НСИХУ не е упражнявал пълноценно функциите си, вменени му с нормативен акт. Няма нито едно проучване или анализ на потребностите на хората с увреждания в процеса на интеграция, не са разглеждани всички проекти на нормативни актове, които засягат хората с увреждания и тяхното социално включване (например: Съветът не е разгледал нито един проект на акт на орган на местно самоуправление), няма взаимодействие с нито един национален консултативен орган, както и с международни правителствени и неправителствени организации, с които би следвало да работи съгласно устройствения правилник на НСИХУ, не са популяризирани проблемите и мерките, свързани с интеграцията на хората с увреждания, няма представяни годишни отчети пред Министерския съвет за дейността на НСИХУ и др. При упражняване на другите си функции НСИХУ често и съществено се отклонява от принципите на добро управление. Например: при обсъждане на проекти на стратегии, програми, планове, проекти на нормативни актове – независимо от направените сериозни забележки по същество към съответния документ или акт – НСИХУ го приема единодушно; не разглежда внесени за обсъждане актове; не предприема ефективни мерки за преодоляване на идентифицирани по време на заседанията възможности за злоупотреби; приема годишните отчети на представените в съвета организации на и за хора с увреждания „на доверие”, без да е запознат с извършените дейности и постигнатите резултати и т.н. Анализът констатира изказвания по време на заседанията на съвета, създаващи основателни съмнения за наличие на взаимообвързаности и зависимости между членовете му извън допустимото от гледище на принципите на добро управление, които навеждат на мисълта за действия не в защита на общия, а на различни частни интереси. Макар и добре уредена на нормативно ниво, организацията на работата на съвета показва отчетлива тенденция към неглижиране на неговия статус от страна на някои държавни органи (например, Министерството на финансите) и Националното сдружение на общините в Република България. Работодателските организации само присъстват, но реално не участват в дискусиите, а още по-интересното е, че изказвания по същество не се правят и от множество национално представителни организации на и за хора с увреждания. Всъщност лидери по предоставяне на експертни и смислени становища в съвета са синдикатите. Администрирането на дейността на съвета е под всякаква критика.

В допълнение, за целия период на анализ НСИХУ се е „капсулирал” и проявява негативно отношение към представители на третия сектор, работещи в областта на хората с увреждания, но непредставени в съвета, както и към цялото общество. Съветът няма своя интернет страница, не е организирал публични събития, не е канил (с две изключения) трети лица на свои заседания, не е комуникирал с медиите, констатира се вяло медийно присъствие и спорадично отразяване на дейността му, приоритетно поради усилията на лица извън състава на съвета. „Затварянето” на НСИХУ и липсата на публичност го прави почти неразпознаваем за голяма част от представителите на публичния, частния и третия сектор и препятства упражняването на граждански контрол върху дейността му. Впрочем, оказва се, че органът, на който съветът е подчинен – Министерският съвет – не е упражнявал контролните си функции. Гражданите също така трудно могат да се доберат до информация за дейността на съвета поради твърде оскъдния му, непълен архив. 

Поради гореизложените обстоятелства, НСИХУ не е в състояние да изпълни основното си предназначение – пълноценно да осъществява подкрепа и съдействие при формирането и провеждането на политиката за интеграция на хората с увреждания в съответствие с изискванията на националните и международните правни норми.

Годишно у нас се харчат около 242 072 971[2] лева публични средства за хора с увреждания. Към тях се добавят и още няколко милиона, идващи от частни дарители у нас и в чужбина. За сравнение бюджетът  на  община  Габрово  за  миналата година е 30 437 466[3] лева. Това не значи, че парите за хора с увреждания у нас са много. Не казваме, че са малко. Казваме, че това са публични средства и решенията за разходването на тези средства трябва да бъдат публично защитени. Самото разходване трябва да става по прозрачен, проследим, надежден начин.

Решенията за обема и начина на изразходване на публичните ресурси за хората с увреждания по дефиниция са политически. И тук, както във всяка сфера, където се харчат обществени пари, възниква серия от въпроси, на които трябва редовно и публично да се дава ясен и обоснован отговор. На първо място, тъй като става въпрос за публичен ресурс, трябва да се отговори кой и как участва в публичния дебат за дефиниране на общия интерес в сферата на уврежданията. Този въпрос е най-важен, защото, ако няма ясно дефиниран общ интерес, няма и не може да има критерии, спрямо които да стане възможно оценяването на ефективността и ефикасността (а не само на ефектността) на политиките за хората с увреждания. Например, едни биха били политиките, ако общият интерес бъде дефиниран през необходимостта хората с увреждания у нас да бъдат скрити от медиите, обществото, международната общественост; други биха били, ако общият интерес е мислен през необходимостта хората с увреждания да бъдат обгрижвани; и съвсем различни, ако общият интерес е разбран през възможностите за пълноценна гражданска реализация на всеки човек, включително и на хора с увреждания.

Едва след като се отговори на въпроса за дефинирането на общия интерес, идва ред на въпросите за общите принципи, по които трябва да се водят политиките в сферата на уврежданията, за правната регулация на тази материя, за субектите, които трябва да осъществяват тези политики, за институционалния дизайн, който да гарантира взаимен контрол и властови баланс между тези субекти, прозрачност и ефективност на политическия процес, за редовния мониторинг и оценка на провежданите политики и т.н.

„СИСТЕМАТА КУЦА!“, категорични са в диагнозата си Ивилина Алексиева и Венелин Стойчев от Института за модерна политика и Емил Коен от БХК, а инвалидизирани граждани – данъкоплатци и жертви на „куцата“ система – раздадоха по един бастун на журналисти от водещи медии, за да го връчат на онзи политик, когото намират за най-отговорен за тежкото здравословно състояние на системата. На есен – заедно с пилците – ще преброим и бастуните, попаднали у различните политици!



[1] Проектът „Прозрачност за подобряване на политиките – участие на хората с увреждания в политическия процес” цели да допринесе за по-високо качество на политическите мерки и по-голяма ефективност при разходването на публични средства в сферата на уврежданията чрез институционално гарантиране на по-голяма прозрачност и участие на всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, провеждане, реализиране и контрол на публични политики. Проектът е финансиран от Тръста за развитие на гражданското общество в Централна и Източна Европа (www.ceetrust.org) и се реализира от Центъра за независим живот (www.cil.bg) в София в партньорство с Българския център за нестопанско право (www.bcnl.org), Българския хелзинкски комитет (www.bghelsinki.org) и Института за модерна политика (www.modernpolitics.org).

[2] Виж. “Социалното включване – в режим на изключване”, ЦНЖ - София, 2010 г.

[3] www.gabrovo.bg