Анонимните коментари в Интернет – чия е отговорността?

| Калоян Станев,

Решението на [Съда] създава дълбоко обезпокоителен прецедент за свободата на изразяване в множество аспекти“.[1]

„Обезпокоително решение беше постановено от Европейския съд по правата на човека, което може сериозно да засегне онлайн коментарите“.[2]

Това са само част от коментарите на международната правозащитна общност по повод решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по делото Delfi AS v. Estonia (жалба № 64569/09), което беше публикувано на 10 октомври 2013 г. и което не беше отразено от българските медии.

Според ЕСПЧ гражданско правната отговорност, наложена на новинарски интернет портал във връзка с обидни коментари на читатели на сайта, насочени срещу определен човек, не представлява нарушение на правото на свобода на изразяване на сайта.

Решението е потенциално опасно, тъй като може да накара много интернет портали да забранят коментарите под статиите си.

Фактите

Жалбоподател по делото е компанията Delfi AS, чиято собственост е сайтът http://www.delfi.ee/. Delfi е един от най-големите интернет новинарски портали в Естония и публикува до 330 статии дневно, коментарите под които достигат 10 000 всеки ден.

На 24 януари 2006 г. Delfi публикува статия за това, че фериботната компания SLK, като е променила маршрутите на някои от линиите си, е разрушила ледени пътища – пътища, които се отварят през зимата върху замръзналото море и свързват сушата с някои естонски острови. По този начин компанията е забавила отварянето на такива пътища – по-евтина алтернатива за придвижване в сравнение с услугите на самата компания. Статията била коментирана 185 пъти, а около 20 от коментарите били обидни и съдържали заплахи срещу Л. – основен акционер в компанията. През март 2006 г. адвокатите на Л. поискали от сайта да свали обидните коментари и да заплати 500 000 крони (около 32 000 евро) обезщетение. Сайтът[3] премахнал коментарите още същия ден, но не се съгласил да изплати исканото обезщетение.

През април 2006 г. Л. завежда дело срещу сайта. Първоинстанционният съд отхвърля иска на Л., но след това делото е върнато за повторно разглеждане от Апелативния съд в Талин. При повторното му разглеждане съдът уважава иска на Л. и му присъжда обезщетение в размер на 5 000 крони (около 320 евро). Решението е потвърдено от Талинския апелативен съд и в крайна сметка от Върховния съд през юни 2009 г.

Националните съдилища намират, че коментарите под статията, заради които се води делото, са „унизителни, клеветнически и са накърнили честта, достойнството и репутацията на Л.“ и като такива не попадат в обхвата на защитата на правото на свобода на изразяване. Естонските съдии намират, че сайтът следва да се смята за разпространител на коментарите, макар да не е техен автор, тъй като има икономически интерес от тях и многобройността им, както и контрол върху тях – ако някой „докладва” нечий коментар, той бивал изтрит от модераторите на портала, а читателите, от друга страна, не можели да променят или трият коментари. Съдилищата отхвърлят довода на Delfi, че според Директивата за електронната търговия на ЕС (Директива 2000/31/ЕО[4], транспонирана в естонското законодателство, сайтът трябва да бъде освободен от отговорност като чисто технически, неактивен преносител на въпросните коментари (чл. 15 от Директивата). Според съдилищата за разпространители на обидните коментари следва да се считат и техните автори, и сайтът, а засегнатите лица могат да избират срещу кого от тях да заведат иск.

Не на последно място, националните съдилища намират, че сайтът е дължал да предотврати публикуването на явно противозаконни коментари, а след публикуването им е трябвало да ги премахне по своя инициатива.

Правото

ЕСПЧ, като приема до голяма степен мотивите на националните съдилища, решава единодушно, че по делото няма нарушение на чл. 10 от Конвенцията – правото на свобода на изразяване.

На първо място, Съдът в Страсбург намира, че неговата роля не е да замести националните съдилища по въпроса дали отговорността на сайта е ограничена от Директивата за електронната търговия и съответния естонски закон, който я транспонира, или не. Европейските съдии отбелязват, че техните естонски колеги са се позовали на норми от Гражданския кодекс, за да установят отговорността на компанията и да я санкционират. Затова Съдът намира, че намесата на властите в свободата на изразяване на Delfi е „предвидена в закона”, както изисква чл. 10, ал. 2 от Конвенцията.

След като приема, че страните по делото не спорят, че процесните коментари са обидни и противозаконни и Delfi своевременно, след като е бил уведомен за тях, ги е премахнал, Съдът стига до най-съществения въпрос по делото, а именно дали гражданскоправната отговорност, наложена на сайта, представлява пропорционална намеса в правото му на свобода на изразяване.

Съдът признава коментираната статия за балансирана и релевантна за обществен проблем, но намира, че сайтът „е можел да съобрази, че [тя] може да предизвика негативни реакции срещу фериботната компания и нейната управа“ и че предвид общата атмосфера на коментарите в сайта е бил налице „по-голям от средния риск негативните коментари да отидат отвъд границите на допустимата критика и да достигнат степен на неоправдана обида или слово на омразата“ (параграф 86 от решението).

На второ място, Съдът преценява мерките, които Delfi е взел срещу публикуването на клеветнически коментари. Механизмите на портала за контрол върху коментарите били няколко: предупреждение на сайта, че не той, а коментаторите са отговорни за коментарите си и че клеветнически, обидни, заплашителни и вулгарни коментари са забранени; автоматичен филтър за коментари по ключови вулгарни думи; и бутон за „докладване” на проблемен коментар от страна на ползвателите на сайта. Освен това всеки можел да се свърже с портала и да поиска свалянето на дадени коментари. Съдът отбелязва, че всички тези форми на контрол са се оказали недостатъчно ефективни, защото процесните коментари срещу Л. са останали близо 6 седмици на сайта и вредата не е била предотвратена.

Съдът се произнася, че именно сайтът-жалбоподател, а не човек, чиято репутация може да бъде засегната, е бил „в позиция да знае за публикуването на статията, да съобрази естеството на евентуалните коментари, които тя може да предизвика и, най-вече, да предприеме технически или ръчни мерки, така че да предотврати клеветнически твърдения да станат публично достояние“ (параграф 89). Авторите на коментарите не можели да трият или променят коментарите си, след като веднъж са ги публикували, и ЕСПЧ интерпретира това като контрол на Delfi върху коментарите, който обаче не е бил упражняван пълноценно.

Съдът отбелязва, че националните съдилища, санкционирали сайта, не са го задължили да вземе определени от тях конкретни мерки за опазване правата на трети лица, а, напротив, са му дали „свобода на действие“. Това според Съда е важен фактор, който „намалява сериозността на намесата в свободата на изразяване“ (параграф 90).

Относно алтернативното търсене на отговорност от авторите на коментарите, вместо от сайта, европейските съдии решават, че би било диспропорционално тежестта на доказване на идентичността на коментаторите да бъде върху засегнатите лица. Според Съда, като е позволил коментирането на сайта без регистрация, Delfi е „приел известна отговорност за тези коментари“ (параграф 91). Съдът отбелязва, че „обхватът на интернет и възможността, а в някои случаи и опасността, веднъж публикувана, информацията да остане публична и да циркулира завинаги, изисква повишено внимание“ (параграф 92). Според Съда дори за сайта-жалбоподател е трудно да идентифицира и премахва клеветнически коментари, а какво остава за потенциалните жертви на подобни коментари, за които е „по-малко вероятно да притежават средства за непрекъснат мониторинг на интернет“ (параграф 92).

Накрая, Съдът отбелязва, че обезщетението, което е осъден жалбоподателят да плати, в размер на 320 евро „не може в никакъв случай да се счита за диспропорционално“, като се има предвид, че Delfi е един от най-големите новинарски интернет портали в Естония.

***

Ситуацията, описана в решението на Съда, макар че се развива в Естония, може съвсем лесно да се пренесе и на родна земя. Всеки, който чете новини в интернет, знае какво става в коментарите под статиите. И не е нужно статията да говори за нещо скандално. Достатъчно е тя да е написана от жена или пък да споменава по какъвто и да е начин роми, бежанци, гейове или лесбийки. Можем само да гадаем какво би било решението на Съда, ако Л., от чийто иск тръгва всичко, не беше акционер във фериботна компания, а примерно активистка за права на жените.

Правилно ли е обаче в случай, когато сайт публикува балансирана и издържана статия, той да бъде санкциониран затова, че е осигурил платформа, на която всички потребители могат да изразяват мнението си по важни обществени въпроси? Не е ли именно това едно от големите предимства на интернет порталите – че предизвикват разгорещени онлайн дискусии, които иначе не биха се случили, ако същата новина бъде публикувана от традиционните медии? Колко са стъпките от решението Delfi до това платформи за блогове като Blogspot, Tumblr или Wordpress да бъдат съдени за публикации в лични блогове, администрирани от тях? Какъв би бил ефектът от тази правна уязвимост за такива бизнеси и ще продължат ли те да предоставят услугите си на блогърите, от които общественото мнение има такава нужда?

Няма съмнение, че процесните коментари са обидни и заплашителни по отношение на Л. и че подобни коментари стоят под почти всяка статия в интернет. Несъмнено е и, че както и Съдът отбелязва, би било непосилно за жертвите на подобни коментари да идентифицират техните автори и да доказват отговорността им за публикацията. Като възлага отговорността изцяло върху сайта обаче, въпреки че Delfi премахват обидните коментари веднага след като са уведомени, решението на ЕСПЧ е с потенциал да накара много подобни на Delfi интернет портали да закрият секциите си за коментари, за да избегнат риска да бъдат съдени за тях. Това би било удар по свободата на изразяване онлайн и би свело до минимум възможността да се случват потенциално важни обществени дискусии.

Освен това, във време, когато, поне у нас, свободата на медиите е под огромен въпрос, с решението си ЕСПЧ индиректно поощрява използването на филтри, които автоматично да трият коментари, или на системи, за които е нужно само натискането на бутон, без никакъв мотив, за триенето на коментари. За Съда дори тези механизми не са достатъчни. Със сигурност повечето коментари, премахвани по този начин, са наистина обидни и клеветнически, подканващи към насилие и дискриминация, но как една подобна процедура може да бъде толкова прозрачна, че обществото да е сигурно, че заедно с наистина противозаконните коментари не биват премахвани и такива, които противоречат на редакционна политика на сайта или пък са насочени срещу определени корпоративни интереси, свързани със собственика на сайта? Или пък срещу правителството?

Може би най-стряскащото от цялото решение, обаче, е фактът, че то е било взето единодушно. Така, ако решението не бъде отменено от Голямата камара на Съда (в случай, че бъде обжалвано), то би се превърнало в опасен прецедент, който, ако бъде последван в други страни, би могъл да има „смразяващ ефект“ върху свободата на словото онлайн – ефект, който Съдът е призван да не допуска.

Калоян Станев е бакалавър по арабистика от Софийския университет, а в момента завършва магистратура по Права на човека в Централния европейски университет в Будапеща. Част от екипа на БХК е от 2010 г.


↑[1] Коментар на Габриеле Гилемин, юристка в международната организация за свобода на изразяване „Article 19” и бивша юристка в ЕСПЧ, достъпен на адрес: http://inforrm.wordpress.com/2013/10/15/case-law-strasbourg-delfi-as-v-estonia-court-strikes-serious-blow-to-free-speech-online-gabrielle-guillemin/.

↑[2] Коментар на Падрейг Рейди за международната организация за защита на правото на свобода на изразяване Index of Censorship, достъпен на адрес: http://www.indexoncensorship.org/about-index-on-censorship/.

↑[3] Оттук нататък използвам „сайта“, имайки предвид компанията-жалбоподател Delfi AS – собственик на сайта Delfi, където е публикувана статията и коментарите по нея. Използвам „сайта“, за да отгранича компанията-жалбоподател от фериботната компания SLK.

↑[4] Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО) е транспонирана у нас в Закона за електронната търговия.