Прокурорът Виктор Тарчев против доживотния затвор без право на замяна

| Юлиана Методиева,

Във връзка с промените в новия Наказателен кодекс в медиите бе разисквана темата за доживотен затвор без право на замяна. В дебати по националната бТВ психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова уточни, че категориите "хуманност" и "нехуманност" са приложими за нормалните хора, но не и за извършилите тежки престъпления, за рецидивистите, и затова аргументът "хуманност" не трябва да се използва в този дебат. Какъв е Вашият коментар , г-н прокурор?

По никакъв начин не мога да приема, че категориите хуманност и нехуманност са приложими за „нормалните” хора, но не и за извършилите тежки престъпления, както и че аргументът „хуманност" няма място в дебатите за евентуалната отмяна на наказанието доживотен затвор без замяна. Не го приемам като човек, не го приемам като юрист, а още по-малко като магистрат мога да приема, че това е мнение на лекар, който е положил Хипократовата клетва за хуманност.

Личното ми мнение, без да искам то да обвързва нито Прокуратурата на РБ, нито Асоциацията на прокурорите в България, е, че наказанието доживотен затвор следва да запази своето място в системата на наказанията по НК, но невъзможността му да бъде заменяно с наказание лишаване от свобода категорично следва да отпадне. Дълбоко вярвам, че никой човек, пък бил той и съдия, отнапред може да реши, че друг човек никога, при никакви обстоятелства, няма да се поправи.

Противното не би ли лишило осъдения от всякакъв стимул да изкупи престъплението си? А, би ли го възпряло отново да извърши престъпление? Ами, ако осъденият въпреки всичко се промени? Оправдано ли е в този случай оставането му в затвора, доколкото наказанието е не само справедливо възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на определени цели, между които е и промяната на осъдения.

Тук искам да подчертая, че Европейският съд по правата на човека, чиято практика е задължителна за нас, магистратите, на основание чл. 46, т. 1 от ЕКЗПЧОС, съвсем скоро постанови по делото „Винтер и други срещу Обединеното кралство”, че доживотният затвор без замяна се изразява в нечовешко и унизително третиране на осъдения, поради което и противоречи на чл. 3 от Конвенцията.

При всички случаи обаче въпросът за отпадането или не на наказанието доживотен затвор без замяна трябва да бъде предмет на задълбочена професионална дискусия, в която „аргументът хуманност" задължително трябва да намери място.

Блицинтервю на Юлиана Методиева