Граждани на среща с еврокомисар Рединг и гражданите на Бузлуджа

| Юлиана Методиева,

По стечение на обстоятелства попаднах в обществото на млад човек със знакова външност, включваща фина златна верижка, слънчеви очила “Ray Ban” и интимна приятелка от шоу бизнеса. Компанията предразполагаше всеки да разказва за електоралните си нагласи, както и да изказва хипотези кой ще спечели предстоящото политическо състезание. И.Д. демонстративно разкри политическите си предпочитания и, за разлика от терзанията на останалите приятели от ГЕРБ и ДСБ, остана със спокоен дух и завиден реализъм за политическите и икономическите съотношения в България. Каза, че бъдещето е на левицата. Каза още, че работи в дружество “Химинвест институт”. За читателите ни ще припомним, че това дружество е един от трите мегахолдинга на варненската групировка ТИМ заедно с “Химиимпортинвест”АД и ”Химимпорт” АД. Симпатичен детайл е, че дружество “Химинвест институт”, в което като икономически консултант работеше случайният ми познайник, е регистрирано във Вадуц, Лихтенщайн /офшорна зона/.

Когато еврокомисар Вивиан Рединг се срещна с граждани във Военния клуб, нейното послание беше “олигархията е несъвместима с демокрацията”. Посланието бе посрещнато с радост от всички, които напираха да се изкажат както за мафиотските назначения на кабинета “Орешарски” (продължаващи и след Делян Пеевски), така и за нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека, извършвани именно от правителството с мандатоносител БСП. Разбира се, когато срещата с комисар Рединг течеше, никой не подозираше как буквално на следващия ден ще се пролее кръв около парламента и как полицаите ще бият с палки и ще счупват камери на журналисти и мирни протестиращи.

“Левият” електорат в България е най-необяснимият социопсихологичен, психиатричен и политологичен феномен на европейската карта. Освен електорат от млади и стари бизнесмени от мегахолдингите на ТИМ или клиентелисткия кръг на Васил Божков, за левица се броят и стари хора, свързани с някогашното ТКЗС. За тях още е жив споменът от онова селско стопанство, когато всичко било “модернизирано и прогресивно”[1]. Нито един от тези възрастни членове и симпатизанти на БСП/БКП не признава и до днес насилията на колективизацията, извършвана под звуците на духова музика, милиционерска палка, кучета и бой. Сергей Станишев трябва да целува ръка на беззъбите старци и техните баби преди да им даде безплатните кебапчета и домашните питки.

На събора на БСП на връх Бузлуджа се събират ежегодно около 55 хиляди. Традиционно и през 2013-та в това число се включиха Велислава Дърева, както и Съюзът на комунистите, дюдюкащи срещу предателството на класовите принципи от страна на ръководството на Висшия партиен съвет. Велислава Дърева до такава степен е митологизирана от старите комунисти, че те й прощават преминаването в православното ложе. Велислава съчетава научния атеизъм на нейната “лява” доктрина с демонстративното палене на свещи, забулен от мъка поглед за обозе почившия патриарх Максим и ревностната грижа за душите на съпартийците. Велислава Дърева, впрочем, лично ме е канила на “Позитано”, където “отговаря за религията”.

Феномените на социалистите, срещу които повече от 45 дни бушуват площадите на София, не се изчерпват дотук.

Освен бизнесмени и мумифицирани електорални единици, “лявото” изобрети своя напълно нов враг. Това са неправителствените организации, между които разбира се и Българският хелзинкски комитет. В кавички или без кавички, лявото има солидни говорители, както и пиар. Любопитното е, че например прочутият Петър Волгин напълно неглижира обстоятелството, че заплатата му като водещ в “Хоризонт” /предаването “12 плюс 3” и “Деконструкция”/ се плаща от данъкоплатците. Неговата лява идентичност генерира в националния ефир куп негативни квалификации срещу “тинк-танковете”, “послушниците на неолиберализма”, хранениците на Джордж Сорос, като несъмнено никой от ръководството на БНР няма нищо против стремглавото му падение и дисквалифицирането му до треторазреден симпатизант на „Атака”. Да припомня, че последователно от 2002 г. Волен Сидеров разгромява без изключение неправителствени организации като чужди послушници и истински мекерета. Дори се колебая дали любимата коментаторка на “Деконструкция” Калина Анролова, обругаваща от сърце роми[2] и НПО- сектора, не отне палмата на първенството на сприхавия расист и лидер на ксенофобската „Атака”.

Това е и последната парадоксална идентичност на “лявото”. Докато короната му е украсена с Карл Маркс, Джон Ленън, Херберт Маркузе или Славой Жижек /вж. книжлето на Сергей Станишев “Защото сме социалисти”/, то корените му всмукват жизнените сокове на националистическо. Не случайно Тодор Живков практикуваше националкомунизъм и насилваше турците да си сменят имената, като ги убеждаваше в българския им произход. Когато Сергей Станишев се провиква на Бузлуджа „да върнем България на хората”, той има предвид отвъдокеанския произход на „олигарсите”. Не му се харесват младежите от площад „Независимост”, защото са свързани с кръга „Капитал”. ТИМ може, ТИМ е „нашият негодник”, но либералните кръгове са неизбежно вносители на проамериканско влияние. Същото не се харесва и на Волен Сидеров, маркетингово „криптирал” за този политически сезон ненавистта си към етническите малцинства. Неговата лява реторика срещу чуждестранните ЕРП-та , хранителните вериги и мобилните оператори, вкара 23 депутати на Атака в парламента. Станишев и Сидеров имат за врагове едни и същи граждански групи, което ги сродява братски. И единият, и другият няма да стъпят на площада, защото фактически нямат нищо общо с демократичната ценност за морал и прозрачност в политиката , но също така и с 1,6 млн. българи, живеещи под прага на бедността. Политическият им бизнес е поддържан от идейно неграмотни възрастни хора, жени и мъже над 50 години, нереализирани в пазарната среда, както и от онези, изповядващи тежък идеологически рецидив на някогашния режим.


[1] Вж. Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност /2013/

[2] Вж. За Еуропео и главната му редакторка, Обектив, 2007.