Щастливото съветско детство

| Юлиана Методиева,

На родените във втората половина на миналия век българчета едва ли им е хрумвало да мислят себе си като скаути. Макар че организираните движения на целокупната българска младеж от фашисткото и буржоазното минало като скаутското ОБМР са имали за цел хармоничното развитие на младежите, точно както и социалните инженери от ДПО „Септемврийче“. Националсоциалистът генерал Христо Луков в името на хармонизиращо духа и тялото развитие вкарваше децата-скаути от Царска България във военизираната „Бранник“, точно както върховният вожд Георги Димитров „интегрираше“ пионерчетата от НРБ към култа към личността си и идеологията на комунизма. Но приликите между тоталното обхващане на всички деца на страната в политически по същността си организации при нацизма и комунизма не се изчерпват с това.

                             „Макар че детството отмина вече

                             Какво си спомняш, възрастни човече?

                             Какво си спомням? Сбирки и кръжоци,

                             Агитки, незабравени уроци

                             ...Ти моя Пионерия – звезда и зов

                             Родена си от септемврийска песен

                             И от прегръдките на Димитров“/стихотв./

Книгата „Детството при социализма“ [1] е до голяма степен първи изследователски опит да се опише как държавата е превръщала децата в инструмент и обект на пропагандата на „постиженията“ на сталинския комунизъм, установен у нас от деветосептемврийския преврат през 1944-та и просъществувал до 1989-та. Авторите на отделните статии – Иван Еленков, Кристина Попова, Даниела Колева, Светла Балуцова, Анелия Касабова, Ирина Радева, Биляна Раева, Светла Казаларска, Надежда Гълъбова и Диана Иванова, са посветили научното си внимание на някои от най-тежките черти на тоталитаризма - промиването на мозъци на най-младата част от населението на НРБ. Създадената за тази цел Димитровска пионерска организация обхваща повече от 4 (четири) десетилетия децата от 7 до 14 години. Тази организация се разполага не само в училище. Тя властва и в свободното време на децата. ДПО „Септемврийче“ окупира с характерния за режима свръхконтрол частното пространство на детето-пионер, подслушва и патронира семейството, интимността. Разбира се, стройните редици на подредени, униформени деца, които пеят, декламират, рапортуват, са характерни не само за България, но и за останалите сателити на СССР. Сталинската концепция за детството измества мястото на детската емоционалност и от семейството в лагерите, площадките, колективните игри. Международната детска асамблея „Знаме на мира“ впрочем, проведена в последното десетилетие на режима у нас, представлява кулминация на съветизацията на детството през идеологията на унификацията и тотално контролираната официална комунистическа култура. Пълноценният емоционален живот на децата по времето на комунизма е измерима, тя се вписва приоритетно в т.нар. проект на социализма. Идеята за правото на щастие, наследена от мислителите на 18 век, в патерналисткия модел на тоталитарното общество се превъплъщава в предписание, в принуда към щастие [2].

Съветският модел за щастливо детство съдържа в себе си отвратителната тенденция на идеологическо свързване на детството с нацията и комунистическия режим. Пропагандираните образи на безгрижно играещите на слънце, въздух и зеленина деца са напълно тъждествени с идеологическите педагогически практики на националсоциализма. В абсолютния филмов хит „Кабаре“ на американския режисьор Боб Фос има един ключов епизод: пасторални тийнейджъри, които пред очите на зрителя се превръщат в зловещи факлоносци на фашизма. В хитлеристките обществени грижи за децата се проектират идеите за „чиста раса“, както и за бъдещето на „народната общност“ [3]. При комунизма септемврийчетата водеха „борба“ с църквата и с политическите врагове на режима (бившите кулаци и фашисти, англо-американските шпиони и целокупния империализъм). В личното пространство на децата и в двата режима се осъществява политическата им индоктринация. Тоталното обхващане на момчетата и момичетата още от 7-годишна възраст в пионерската организация ги превръща, от една страна, в инструмент на властта. От друга, а това е най-категоричното зло на тоталитарните държави, семейството, бащата и майката, сестрите и братята са сведени до пренебрежим придатък на партийната диктатура.

Въпреки несъмнения научен принос, изследването „Детството при социализма“ има и съществени недостатъци. Статиите на авторитетни историци - Даниела Колева и Кристина Попова - открояват още повече научната и дискурсивна непълноценност на текстовете на Св. Балуцова („Непризнатата приемственост”) или на Биляна Раева („Детството и бригадирското движение”). Езикът и на двете млади авторки звучи скучно и клиширано. Изводите на места изглеждат неуверени. Сякаш и Балуцова, и Раева ненадейно са се озовали на терен, който ги заварва и като мисловност, и като научен инструментариум неподготвени. Известният културолог Иван Еленков („Знаме на мира“ в политическия, идеологически и културен контекст на късния социализъм в България”) повтаря дефицитите от внушителната си по обем книга „Културният фронт“. Известният учен често изпада в необяснима словоохотливост, която на места деградира до отегчително бъбрене.

Но най-съществената слабост на изследването се състои в неглижиране на едно от ключовите измерения на комунистическия режим - ролята на Държавна сигурност. Всъщност, в книгата „Детството при социализма. Политически, институционални и биографични измерения“ напълно липсва изследване на методите на вербуване на доносници сред пионерите от Държавна сигурност. Наскоро немската телевизия излъчи филма „ЩАЗИ в училищния двор“ за деца-шпиони. 8 000 деца от бившата ГДР са били сътрудници на репресивната машина. Никак не изглежда правдоподобно в комунистическа България ДС да е пощадила пионерчетата!

 

Визитка
Юлиана Методиева
 е главен редактор на сп. „Обектив”, издание на БХК. Автор е на социологически изследвания, сценарист на документалния филм „Те, другите” (1998), автор на изследването „Антисемитизмът в България днес. Има ли" (2006). Спомоществовател на книгата „Българската общественост за расизма и антисемитизма" (2005).



[1] „Детството при социализма“. Политически, институционални и биографични перспективи; съставители Иван Еленков, Даниела Колева; Център за академични изследвания, 2010 г. [обратно]

[2] Цитати са от текстовете на  Даниела Колева, Иван Еленков, Кр.Попова. [обратно]

[3] вж.Криста Волф, „Образец на детство“. [обратно]