Смъртта и пожарите в Катуница – всичко ли разбрахме

| Юлиана Методиева,

Шест дни по-късно стана очевидно, че сюжетът в късните септемврийски дни на 2011-а е повече от един. Трагичен инцидент с убития деветнайсетгодишен Ангел Петров отключи дива жажда за отмъщение и насилие. В житейска, семейна и пространствена близост с цар Киро, печално известен със съмнително натрупаното си богатство, всеки жест, физическо действие и слово възпламеняваше тлеещата война. Война между съседи. Между роми и българи.

Катуница пламна пред погледите на жандармерия и медии. Отвсякъде надошлите жадни за „справедливост“ срещу предполагаемата връзка между убиеца и фамилията на Кирил Рашков заеха позиции. Смъртта на без време отишлото си момче отключи агресивните действия на ултрасите – познатите с насилнически действия срещу бежанци, цветнокожи и „сектанти“. Подобно на нацистките шпицкоманди, заредени с идеите на омразата срещу малцинствата, те палеха и издигаха расистки лозунги.

Телевизионните екрани се нажежиха от излъчваните директно репортажи. Денонощието между 24 и 25-и септември изпълни с рокери и ултраси улиците на Пловдив около Джумаята, кв. Столипиново – Шекер махала, софийските улици около НДК, Министерски съвет, Президентство. Рокерски шествия имаше и във Велико Търново. В половината от страната „патриотични“ тълпи скандираха антицигански лозунги. Инициативен комитет състави подписка за екстрадиране на фамилията на Кирил Рашков. Исканията за незабавното им изселване се превърна в предизборен плакат.

Нарочена за обида към основателните искания на тълпата се оказа най-голямата частна телевизия. В студиото на „ бТВ Новините“ популярната репортерка Миролюба Бенатова трябваше да се защитава от разгневени мъже и жени, оплакващи се от нейната „необективност“. Ромите от махалите и гетата в тези градове се свиха в очакване погромаджийската вълна да се насочи към тях и да помете остатъците от етнически мир...

 Събитието със смъртта на Ангел Петров в Катуница и последвалите тежки безредици заплете сюжет с познати връзки: неосъждан расизъм и подстрекателство на етническа и верска основа, социално недоволство, чувство за безнаказаност на мутри, на мафиоти, бизнесмени, над които има разпънат през годините прокурорски чадър. Държавата заговори на два езика: единият на шефовете на МВР, запазили съмнителна логика за ненамеса, и този на премиера Бойко Борисов, осъдил тяхното бездействие. Шлемовете на жандармеристите криеха неадекватната им „стратегия“ на ненамеса, докато лицата им бяха облъчвани от пламъците на лумналите пожари.

В Катуница бръснати глави палеха и обръщаха коли, като крещяха, скрити зад маските си, истерични искания срещу циганите. По централен софийски площад се чуха по специално пригоден за целта микрофон крясъците на черноризеца-лидер на „Атака”. Знамената на ВМРО и песента „Мила Родино, ти си земен рай“ се превърнаха във визуални и акустични знаци за един тежък, застинал във времето нерешен проблем. Заканите „Циганите на сапун“, „Турците вън от България“ станаха заглавия на жълтите вестници. Търговският им нюх увеличи продажбите – езикът на омразата, така да се каже, получи нов тираж. Експерти, представители на фондации за справяне с тероризма, психолози, културни антрополози, ромски активисти, професори по история изпълниха с разноречието си сутрешните блокове.

 На 26 септември нещата в пловдивското село изглеждаха така. Арестуван бе шофьорът на автобус, причинил смъртта на един младеж. Прокуратурата приложи Указа за борба с дребното хулиганство (?!) и глоби няколко от расистки мотивираните насилници. Президент и премиер отидоха на местопроизшествието, като отправиха призиви да не се етнизира случилото се. Прокуратурата и приходните агенции започнаха да разследват произхода на богатството на цар Киро. Богатство, олицетворено от кичозни палати, богатство, довело до търговия с гласове по време на избори, до мръсна експлоатация на свои. Едва сега може би ще разпитат и внуците на Кирил Рашков – откъде са тежките ланци и лъскавите коли, ожесточаващи бедните и чувството им, че в тази страна твърде много несправедливи и незаконни неща стават. Всъщност, не само в Катуница има бедни, твърде бедни хора, смазвани от наглото поведение на Рашкови. Както казах в началото, случилото се след смъртта на едно момче, последвано от закани за национален погром над гетата, роди повече от един сюжет. Този сюжет не е само социален. Той е и икономически. Не на последно място е и етнически, роден от мълчаливия отказ на държавата да поеме в ръце същинската работа по страшната дискриминация на малцинствата от сдобилата се с политическа легитимност националистическа идеология.

Юлиана Методиева