Европа в шок. Със сгъване на оригами и надуване на балони евродепутатски проект цивилизова гетото

| Юлиана Методиева,

 

 

Когато четях „Мистерии” на Кнут Хамсун (Нобелова награда 1920) не съм и подозирала две неща. Че гениалният норвежец е пропагандирал толкова мощно немскоезичната литература срещу англосаксонската, което го превръща в идеен съмишленик на Адолф Хитлер и Третия райх. И, че, второ, неговият герой от „Мистерии” (първият европейски модерен роман) по описание ще съвпадне като психологически профил с убиеца на 76-има младежи на остров Ютея: аутсайдер, културно изолиран не само от обществото, но и от себе си. През фаталния юли 2011 за Андерс Беринг Брейвик (32) с външност на стопроцентов ариец може само да се уточни: клаустрофобичен към чуждите раси, с чувство на превъзходство над неарийците.

Шокът от клането в Норвегия дефинира по особено агресивен начин лъжата. Лъжата за християнството като бездънен резервоар на морални добрини и свещени гаранции за човечността на европейските социуми, с неговия Нобелов комитет, либерална държавност, партиен плурализъм, религиозно реформаторство, секуларизирани или ортодоксални енориаши. Лъжата за европейския континент, раздаващ стандарти и правосъдие основано на тях; Европа на германските книжни пазари, където се продава книгата на Тило Сарацин; на Амстердам с дивия националист Геерт; на Австрия, Белгия и не помня още остана ли държава без ултрадесни за учтиво изключение.

Спокойният и подреден свят на Осло е брилянтен модел, брандиран за продажба на пазара на мултиетническата толерантност в страните от бившия комунистически лагер. С 12-каратова сигурност можем да твърдим, че в Брюксел разписват правила за безукорно европейско поведение с проблемните малцинства, в които норвежкият либерализъм и солидарното живеене имплицитно стои. Въпрос с повишена трудност е: обичат ли в Норвегия циганите? Андерс Беринг Брейвик е освободен от отговор. Без съмнение като ученик е изучавал романите на сънародника му – някогашен нацист. А там цари северна екзотика, бели нощи, мистицизъм и расова чистота.

Като член на Европейската народна партия Надежда Нейнски е подкрепила проект на тема „Моята красива Европа на улиците на София град. Гето. Естетика”. Младежите, които евродепутатката е насърчила, са записали старателно целите си – да обикнем града, като го опознаем. Включително гетата. Включително циганите им. Защото, пишат те в експозето си, „непознаването на градската среда е предпоставка за оформяне на общество от мъртви чеховски души”.

Цялата профанно скроена демагогия и инфантилизъм на този проект започва още с акция І. Цитирам: ”Цигани, облечени в бели тениски, са насядали по контура на фонтана на президентството, а в ръцете си държат дебели книги, от които четат едновременно”. Провежда се анкета с младежите от ромски произход. Европейската цел на акцията е описана така: ”Да демонстрираме контраста „роми - книги”, който се е наложил като убеждение в българското общество. Освен това настоящата акция цели да покаже, че всеки гражданин преди всичко останало (етнос, религия, цвят на кожата и пр.) е човек и общото социално тяло, както и ефективните управленски практики, са тези, които конструират поведението на която и да е етническа група. С подобна акция ще покажем на порядъчния българин, че ромите също могат да държат книги в ръцете си и да четат в градска среда.”

Този брюкселски булшийт се основава на простичкото разсъждение: софиянци, помислете – и циганинът е човек! Глупашката евробоя на думичките не може да промени черната дискриминация на своите автори.

И това не е всичко. На 22 юли акциите на „Моята красива Европа на улиците на София град. Гето. Естетика” включват парковото пространство на ъгъла на булевардите „Джавахарлал Неру” и „Панчо Владигеров”. Гетото, което съкрушава душите поради мръсотията, преливащите от смрадливи боклуци контейнери, полепените с мухи голишави дечица, бременните безработни циганки и ровещите в кофите мъже. Младият екип на евродепутатката Нейнски си поставя задачите да украсят улицата с балони. Да проведат анкети с минувачите, които ще бъдат ангажирани (по желание) с надуването на балоните. Ще има сгъване на оригами и украсяване, облагородяване и почистване на района. Целта е категорична и ясна: „Чрез своеобразно обществено надуване на балони, в което всеки оставя своя дъх, тоест частица от себе си, целим да провокираме хората да мислят в посока на тази – ние живеем на тази улица, тя е наша и е възможно да я превърнем в едно по-приятно място за движение”.

Таргет групите са хората от района – без етническо и възрастово или каквото и да е диференциране на групите. „Допълнителен фокус са децата”.

Европейската народна партия едва ли носи пряка отговорност за неадекватните проекти на българския евродепутат. Впрочем, спомням си един-единствен път, когато Надежда Михайлова, като външен министър, посети циганската махала „Нов път” във Видин. Заедно с Ферхойген, много актуален за България тогава еврокомисар, кацнаха с правителствения хеликоптер наблизо. Госпожа външната министърка стъпваше с нежен глезен и високи токчета по прясно почистените калдъръми на махалата. Специално обучените дечица от десегрегираните паралелки заедно с ромската учителска интелигенция държаха да поднесат много важни приветствия на госпожата в бяло палто, елегантно изслушваща ги в учителската стая. Ферхойген задряма по средата на горещите думи на местните активисти, разчитащи на европари за гетата, образованието и недискриминация. После си тръгнаха.

Това беше през 2001 година.

На 22 юли 2011 г. България вече е член на Европейския съюз. Както впрочем и някогашният съюзник на нацистка Германия - Норвегия, опозорена днес с неистовото клане на деца, извършено от сънародника им християнски фундаменталист Брейвик. Надежда Нейнски и усърдните млади кариеристи около нея все така не знаят какво е гетото, какво са проблемните малцинства. Не са наясно обичат ли ги, търпят ли ги, броят ли ги за хора или за нещо друго. Проекти обаче се пишат, а помръкналата светлина на световната столица на демокрацията, либерализма и човешките права като норвежкия град Осло нагнетява въпроса за хората и малцинствата, за лъжата и истината за толерантността, мултикултурализма и мистериите на християнството.