За L’Europeo и глав­на­та му ре­дак­тор­ка, за д-р Мен­ге­ле и за ети­чна­та ко­ми­сия по пе­чат

| Юлиана Методиева,

Из­ле­зе бъл­гар­ска­та вер­сия на ита­лиан­ско­то спи­са­ние L’Europeo! Истин­ско ко­лек­цио­нер­ско из­да­ние, за­въз­кли­ца­ва­ха по ме­дии­те. В не­го са пи­са­ли хо­ра ка­то Ал­бер­то Мо­ра­вия, Тру­ман Ка­по­ти, Рей Бред­бъ­ри, Ър­скин Кол­дуел!... Сно­биз­мът и ло­шо­то об­ра­зо­ва­ние на жур­на­лис­ти­те, ги на­ка­ра ка­то па­па­га­ли да пов­тарят пиар­ски­те тек­сто­ве на из­да­теля QM ме­диа. А да­ма­та, наз­на­че­на за глав­на ре­дак­тор­ка - Ка­ли­на Ан­дро­ло­ва, ме­ко се ус­мих­ва на па­па­га­ли­те и ме­кич­ко го­во­ри ка­то я пи­тат как се чувс­тва да ог­ла­виш та­ко­ва спи­са­ние?! “А­ми как, каз­ва тя, все ед­но да сед­неш на сто­ла на Хен­ри Луис от Time”.

Ка­ли­на Ан­дро­ло­ва е ав­тор­ка на ра­сис­тки тек­сто­ве, ко­ле­ги. Пре­ди ме­се­ци тя пуб­ли­ку­ва “За ци­га­ни­те и д-р Мен­ге­ле”, в. “Но­ви­на­р” от 16.11.2007 г. С мър­зе­ли­ва­та прозя­вка на хищ­ник К.А. пи­ше - от ку­че сла­ни­на и от ци­га­нин чо­век не ста­ва”. С нес­кри­та пог­ну­са към ром­ско­то мал­цинс­тво под­сказ­ва и из­хо­ди от теж­ка­та де­мог­раф­ска кри­за, към коя­то то неиз­беж­но ни во­ди. Ако не мис­лим ка­то д-р Мен­ге­ле, ще ни спо­ле­ти ка­тас­тро­фа, от­кро­ве­на е ко­лек­цио­нер­ка­та на Ум­бер­то Еко, Ка­по­ти и Бред­бъ­ри.

То­ва е по­ло­же­ние­то. Ра­сис­тко.

Ако Ка­ли­на е “ев­ро­пей­ско­то” ли­це за ме­дий­ни­те иг­но­ран­ти, то ко­ле­га­та й Ка­лин Ру­ме­нов ве­че при­те­жа­ва наг­ра­да­та за жур­на­лис­ти­ка “Чер­но­ри­зец Хра­бър”, как­во­то и да оз­на­ча­ва та­зи наг­ра­да! Два­ма­та ав­то­ри на “Но­ви­нар” за за­су­ка­ли от жлъч­та на пор­но-ра­сиз­ма и и об­ли­ват с не­го ау­ди­то­рия­та. Няма страш­но. Ети­чна­та ко­ми­сия по пе­чат съ­щес­тву­ва, ка­то рол­ята й е да бъ­де ин­сти­ту­цио­на­ли­зи­ра­на­та съ­вест на вес­тни­ка­ри­те все по­ве­че дег­ра­ди­ра до чист ко­ла­бо­ра­цио­ни­зъм с жъл­то­то, сен­за­цион­но и дис­кри­ми­на­тив­но пи­са­не. При­мер. Се­зи­ра­на от гру­пи граж­да­ни , лич­но или ко­лек­тив­но за­сег­на­ти от тек­сто­ве­те на Ка­лин Ру­ме­нов, ко­ми­сия­та, а име­нно гос­по­да­та Ра­дос­лав Чо­ла­ков (пред­се­да­тел), Ди­ми­тър Ка­дий­ски, как­то и го­ле­ми­те да­ми на жур­на­лис­ти­ка­та Ди­мит­ра­на Але­ксан­дро­ва и Але­ксе­ни­я Ди­мит­ро­ва, за­бол­яха от необ­ятен ли­бе­ра­ли­зъм и дру­гар­ска ко­нюн­кту­ра. Вярно, пи­са­ха в от­го­вор на за­сег­на­ти­те, съ­щес­тву­ва­не­то на “враж­деб­на реч” е из­раз по-ско­ро на жур­на­лис­ти­чес­ка не­мощ, но ние не мо­жем да бъ­дем цен­зо­ри!

Ап­ро­по. За сно­бее­ща­та и не­доу­чи­ла бъл­гар­ска жур­на­лис­ти­ка. Във вто­рия брой на L’Europeo има текст от Вик­тор Пас­ков “68’ма. Тъ­пият но­мер с чо­веш­ко­то ли­це”. Фи­на­лът на Пас­ков пред­ставл­ява тъ­па уче­ни­чес­ка греш­ка: Той пи­ше “и­де ми да зак­рещя ка­то рим­ския се­на­тор Ка­ти­ли­на: “О,ли­це­мер­но и дри­па­во сел­ячес­тво! До­ко­га ще злоу­пот­реб­яваш с тър­пе­ние­то ми!” Гос­по­жа глав­на­та ре­дак­тор­ка ед­ва ли е че­ла Ци­це­рон и ори­ги­нал­но­то “До­ко­га, Ка­ти­ли­на, ще злоу­пот­реб­яваш с на­ше­то тър­пе­ние”! Да би го че­ла, няма­ше да ос­та­ви Пас­ков да се из­ла­га ка­то на жен­ски па­зар. А още по­ве­че няма­ше пуб­лич­но да се въз­хи­ща­ва от на­цис­ткия из­род док­тор Мен­ге­ле.