ЕС: Да родиш вкъщи е човешко право

| Йоана Станчева,

Какво може да накара една млада и образована жена в добро здраве да предпочете да роди детето си вкъщи, без медицинска подкрепа? Мнозина наричат подобно решение безотговорно, лекомислено и подценяващо рисковете. Истината е, че тези коментари не осмислят най-важната мотивация на тази жена - да упражни правото си да роди както и където пожелае, в присъствието на избрани единствено от нея лица. Желанието да спестиш на детето си безполезни или вредни манипулации, които пречат на физиологичното протичане на така важния „златен” първи час между майка и бебе, се считат за каприз, който майките жертвоготовно трябва да пропуснат в името на неподлежащата на дискусия болнична безопасност. Посрещането на едно бебе в спокойна среда сред хората, с които то ще заживее, се подценява като маловажно, макар да е доказано най-доброто за диадата майка-бебе. Все още е трудно болничният персонал да бъде убеден в приоритета на тези основни права на всяка раждаща жена, въпреки че те са гарантирани от уважавани международни институции

Затова някои жени предпочитат риска на неасистираното домашно раждане пред риска от асистираното болнично раждане, тъй като начинът, по който се практикува болничното раждане у нас, е далеч от напълно безопасен. За съжаление, българското законодателство все още не е синхронизирано с това на Европейския съюз да осигури акушерска помощ на жена, избрала да упражни правото си да роди вкъщи. Учудващо ли е, че случаят с наскоро родилата жена в дома си в Търговище бива представен като сектантски опит и модно увлечение, което трябва да бъде попарено, преди болничният комплекс да бъде принуден да се вгледа в институционалните си проблеми?

 Според решението на Европейския съд по правата на човека относно делото на Ternovszky срещу Унгария, изборът да родиш вкъщи е човешко право, защитавано от Конвенцията за правата на човека. Това право включва задължителен достъп до квалифицирана акушерска грижа за асистиране при домашно раждане. Решението по делото доведе до законови промени в страната, които овластиха акушерките да се обучат и да асистират адекватно раждания в домашни условия. Народната митология у нас трябва да се раздели с идеята, че всяко раждане има нужда от линейка с включена сирена пред дома на родилката и добре изградена инфраструктура. За практикуването на акушерска грижа, която поставя благополучието на майката и бебето в центъра си, са нужни подходящо обучени акушерки, които могат да преценят дали една жена попада в категорията на нискорискова бременност и как раждането й да протече безопасно в домашни условия, без да се следва поточковото изпълнение на клинична пътека при вземането на решения в конкретния случай. С подходящо образование, което вече съществува в многотомна литература и се практикува по света от специалисти в областта, можем да променим акушерската грижа и обществената нагласа към нея, без тя да звучи радикално, назадничаво и сектантски за обществото у нас.

Но можем да се досетим защо домашното раждане среща такава съпротива. След случая с родилата в Търговище жена, последва пресконференция, на която лекарите предупредиха родилките да не опитват подобни капризи вкъщи. В чужбина може и да се получава, но тук нямаме ресурс за подобни волности. За жалост, участниците в пресконференцията не са си направили труда да проверят колко по-евтино излиза на държави като Швеция, Дания, Великобритания, Германия и Холандия да практикуват акушерския модел на грижа. Подобно въведение ще означава сериозно облекчение за здравната каса в България, да бъде обучен и допуснат квалифицирани акушерки да асистира извънболнични раждания в родилни центрове и в домовете на родилките. Разбира се, това ще спре източването на касата по хиляди клинични пътеки, които поддържат болничния комплекс в сегашния му тромав, безнаказан и самодостатъчен вид. А на кого не е угодна подобна радикална стъпка?

 Раждането на детето в домашни условия в Търговище предизвика нормалните за страната медийни отзиви, които следват статуквото и уважават мнението на авторитетите в областта. Едва ли някой е очаквал независима и информирана преценка в ежедневниците. Никой няма да узнае, че прегледът на майката не е показал разкъсвания извън нормалното, че не е имала неконтролируем кръвоизлив, че не е била намирана в несвяст, нито е бил спасяван животът й от болничния екип. Тези истини не носят информация, която българското общество може да разбере и приеме за валидна на този етап. Едва ли родилата жена ще има сили да търси отговорност от медицинските лица, които са се държали грубо и непрофесионално с нея, обиждали са я вербално и са нарушили правата й физически. Отново, както и в случая с мъртвороденото дете при домашно раждане в столицата миналата година, медицинските лица са си позволили да предадат на медиите личните данни на семейството в нарушение на Закона за здравето. Всички тези постъпки на медицинските лица в публичното пространство – изопачаване на информацията и неспазване на медицинската тайна – говорят за целенасочен опит на овластени лица да наложат правотата на пропукващите се стандарти на работа и да накажат онези, които защитават основните си човешки и пациентски права. Ползите от това поддържат болничния комплекс в сегашния му неадекватен вид и запазват модела за източване на здравната каса, без промяна в качеството на услуги, които няма нужда да се практикуват по този начин.

Раждането е най-интимното преживяване, което получава несравнимо институционално внимание. Не всяка жена успява да позволи на един физиологичен процес да се разгърне в присъствието на хора, които никога не е виждала. Не всяка жена намира за нормално да чака пред врата в определен час, за да види детето си, което разпознава единствено заради номерчето, окачено на ръката му. Не всяка жена се примирява с тези условия, само защото у нас се практикуват така от години. Време е за въвеждане на нов медицински модел на грижа, който поставя нови стандарти на работа в полза на благополучието на майката и нейното дете – акушерския модел на грижа. Само тогава правата на раждащата жена ще бъдат спазвани, а извънболничните раждания ще получат нужната професионална акушерска грижа.

 

Йоана Станчева е председател на Асоциацията на българските дули (www.bgduli.com), работи като преводач и подкрепя бременни жени преди и по време на раждането. Завършила е Occidental College в Лос Анджелис и Universiteit van Amsterdam, Холандия.