Правителството предлага масови ограничения на правата на бежанците

| Или­яна Савова,

На 19 ноември 2013 г. правителството внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Промените бяха подготвени в политическия и обществен контекст на т.нар. "бежанска вълна" в България и, както сам вносителят МС посочва в мотивите си към законопроекта, целта за изготвянето му е била да изпълни задълженията на България за въвеждане на европейските директиви в областта на убежището и международната закрила в националното законодателство. В същите мотиви правителството изрично подчертава, че измененията целят, цитирам: "... да регламентират високи стандарти на отношение към лицата в съответствие с основните права, като това важи особено по отношение на задържането".

Внимателният прочит на законопроекта обаче сочи точно обратното. Предложените изменения категорично не съответстват на заявената от правителството цел и стандарти за защита на основните човешки права, особено що се отнася до обхвата, основанията и продължителността на задържането.

Направените предложения по своето същество въвеждат общ режим на задържане спрямо всички категории лица, търсещи закрила, без оглед на техните индивидуални особености, уязвимост, възраст, здравословен статус, специални нужди или други релевантни обстоятелства, както и без разлика на етапа на производството по ЗУБ, на който те се намират. Спрямо всички лица, търсещи закрила, като правило се предприема всеобхватно и безусловно задържане в центрове от затворен тип, а настаняването в центрове от отворен тип се извършва на принципа на изключението. По този начин се обръща изцяло в обратна посока прогласеното в европейското законодателство[1] правило, че държавите-членки не могат да задържат едно лице единствено поради това, че то е кандидат за международна закрила. Избраният от правителството подход по същество представлява почти идентично дублиране на режима, уреден в Закона за чужденците,[2] относно мерките за административна принуда, налагани спрямо имигрантите с нередовен статут, за които се предприемат действия по тяхното извеждане от територията на страната. Така законопроектът вменява на Държавната агенция за бежанците изпълнението на охранителни и полицейски функции, които са в разрез с основното предназначение на тази институция, а именно - да провежда в изпълнение на поетите от Република България международни задължения процедури предоставяне на убежище и закрила спрямо лицата, които се нуждаят от нея и в защита на техните основни човешки права и свободи.

Законопроектът прави опит да въведе европейските стандарти,[3] но основанията за задържане са преписани механично, дословно, без мисъл и без отчитане на спецификите на националните производства за предоставяне на статут. Европейските директиви в областта на убежището уреждат общи минимални стандарти и дават възможност на държавите-членки да ги въведат във вътрешното си законодателство, като отчетат собствените си правни традиции и административен режим. Съгласно европейското законодателство задържането на кандидати за международна закрила е допустимо единствено целево и единствено в кратките срокове на постигане на законоустановената цел във всяка една изброена хипотеза на Директива 2013/32/ЕС (т.нар. Приемателна директива). С оглед на националната система за убежище и закрила това означава, че задържането на кандидати за международна закрила ще е допустимо само на етапите на провеждане на действия по регистрация, дъблинско и ускорено производство по ЗУБ - или, иначе казано, преди етапа на образуване на производство по общия ред на ЗУБ. На етапа на провеждане на производство по общия ред на ЗУБ задържането е недопустимо - освен по изключение, когато са налице сериозни основания да се предполага, че определено лице съставлява заплаха за националната сигурност или обществения ред. Всякакво друго задържане на лица, влезли на територията на Република България да потърсят убежище и закрила, ще е недопустимо и в нарушение на общите европейски норми и стандарти по убежището и международната закрила.

Основателно възражение буди разпоредбата от законопроекта,[4] съгласно която в центрове от затворен тип могат да бъдат задържани малолетни и непълнолетни деца, търсещи закрила, въпреки условието, че това следва да се извършва като крайна мярка и след установяване, че по-леки мерки не могат да бъдат ефективно приложени. Лишаването от свобода на движение и задържането на деца в центрове от затворен тип нарушава основните правни стандарти за закрила на детето съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за закрила на детето и чл. 37, буква "б" от Конвенцията за правата на детето. То може да има изключително неблагоприятен ефект върху нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето, особено като се има предвид, че при задържане децата ще бъдат лишени и от правото на достъп до образование, гарантирано им по чл. 26, ал. 1 от ЗУБ. С предлаганите изменения се допуска задържане и настаняване в центрове от затворен тип и по отношение на непридружени деца, търсещи закрила (чл. 45е, ал. 3). Същото е абсолютно недопустимо, тъй като създава по-неблагоприятен правен стандарт от установения в чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ по отношение на непридружените деца имигранти с нередовен статут, чието задържане е изрично и безусловно забранено от закона. Не съществува никакво правно или фактическо оправдание и обосновка за това по-неблагоприятно третиране на непридружени деца, търсещи международна закрила, на които по дефиниция се дължи предприемане на по-благоприятни мерки и стандарти на третиране спрямо нередовните мигранти.

Законопроектът предлага и въвеждането на нов вид документ за кандидатите за международна закрила,[5] който да отмени за неограничен период от време задължението на Държавната агенция за бежанците да издава своевременно регистрационна карта на лицата, подали молба за закрила. Това означава, че за търсещите закрила се отменя за неопределен срок до издаването на регистрационна карта правното задължение на ДАБ да им открива здравна партида в НОИ и да заплаща дължимото здравно осигуряване.[6] Притежавайки единствено документа за удостоверяване на статуса и без регистрационна карта, кандидатите за международна закрила няма да могат да се ползват и от правата си на социално подпомагане[7] и да получават парична помощ в размер на 65 лв. месечно. Така, чрез подмяната на регистрационната карта с друг документ, удостоверяващ статуса, законопроектът изцяло лишава кандидатите за убежище и международна закрила от възможността да упражняват гарантираните им от закона права по време на производството за предоставяне на статут, при това - за неопределен срок. Такова всеобхватно и флагрантно лишаване от всякакви права е недопустимо, в разрез с международните стандарти за закрила и предпоставя нечовешко и унизително отнасяне, тъй като поставя лицата, търсещи закрила, в положение на законово предопределена бедност и нищета, като ги лишава от техните най-основни права на прехрана, медицинска и социална помощ. Предпоставеният в законопроекта пълен отказ на тези права е абсолютно недопустим.

Накрая - законопроектът въвежда нови изключващи клаузи в нарушение на чл. 1F от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Чрез предлаганите две нови алинеи 6 и 7 на чл. 12 от ЗУБ се въвеждат допълнителни основания за отказ на бежански статут, когато са налице сериозни основания определено лице да бъде разглеждано като заплаха за националната сигурност, или спрямо лице, осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление, което представлява заплаха за обществото. Въвеждането на тези допълнителни изключващи клаузи е недопустимо. Съгласно съдебната практика България, като държава-страна по Конвенцията, няма право да стеснява обхвата на бежанската закрила, позовавайки се на нови ограничения, изключващи или прекратяващи клаузи, които не се съдържат в Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г. (Решение №272 от 21.01.2000 г. по адм.д. №2038/1999 г. на Върховния административен съд, Трето отделение). Наличието на основанията опасност за националната сигурност или обществото не могат да съставляват основание за изключване от международна закрила въобще, а само основание за изключване от забраната за връщане (non-refoulement) по силата на чл. 33, ал. 2 от Женевската конвенция и чл. 4, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците. Предлаганите допълнителни изключващи клаузи противоречат и на разпоредбата на чл. 44а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), приет на основание чл. 2 и 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС).

Предвид горните възражения приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците в тази му редакция неизбежно ще съставлява сериозно нарушение на българското и международното законодателство в областта на убежището и правата на човека.

Илияна Савова  е юрист, адвокат по бежанско и имигрантско право от 1994 г. Работи като директор на Правната програма за бежанци и имигранти към БХК.


↑[1] Чл. 8, ал. 1 от Директива 2013/32/ЕС

↑[2] Раздел І, Глава V на Закона за чужденците в Република България

↑[3] Чл. 8, ал. 3 от Директива 2013/32/ЕС

↑[4] Чл. 45е от ЗИД на ЗУБ, сигнатура 302-01-42 от 19.11.2013г. на НС

↑[5] Нова т. 10 в чл. 40, ал. 1; нов чл. 40а и изменение на т. 11 на чл. 44, ал. 1 от ЗУБ

↑[6] По реда на чл. 31, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУБ

↑[7] Чл. 2, ал. 1 от Закона за социално подпомагане във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ