По следите на един скандал

| Яна Пенкин,

Интервю на Яна Пенкин с Тома Белев,
директор на Природен парк „Витоша”
и председател на Асоциация на парковете на България.


Г-н Белев, обвиняват ви, че сте организирали мафиотски еко кръг, с който усвоявате европейски и български пари, става дума за милиони, особено през мрежата „Натура 2000”. Бихте ли обяснили как бяха избрани зоните, от кого и по какви критерии?  

Днес мрежата „Натура 2000” заема над 20 на сто от площта на държавите членки и е най-голямата кохерентна система от защитени територии в света. Европейската екологична мрежа е създадена с цел опазване на биологичното разнообразие на Европа чрез прилагането на две директиви – за птиците и за местообитанията. Страните членки трябва да осигурят териториална защита на включените в двете директиви дълги списъци растения, животни и растителни съобщества, като ЕК се произнася за достатъчността, представителността, съхранеността и географското разпределение на предложените от страните-членки защитени зони. Достатъчността се изчислява по съвсем лесен начин – в предложенията на страните членки трябва да попадат минимум 60 на сто от площта на местообитанията на приоритетните за опазване видове и екосистеми и 20 на сто от неприоритетните. Старите членки на ЕС са имали над 20 години да предложат и обявят своите защитени зони. В България създаването на зоните трябваше да стане за 7 години и да завърши на 1 януари 2007 г. с влизането ни в ЕС. С приемането на Закона за биологичното разнообразие през 2002 г. бе дадена възможност на всички държавни, научни и обществени организации да правят предложения кои територии да влязат в българската „Натура 2000”.

На 1 октомври 2002 г. стартира проект „Опазване на видове и местообитания в България: сближаване с ЕС”, финансиран с 500 хил. евро от програма DANCEE на датското Министерство на околната среда, целящ да подпомогне Националната служба за защита на природата при МОСВ при изграждането на мрежата „Натура 2000” в България. В рамките на проекта, ръководен от двама учени от БАН, до края на 2004 г. бяха идентифицирани като защитени зони 34 на сто от територията на страната, като 12,5 на сто бяха инвентаризирани. След като се установи, че помощта на Дания не е достатъчна за завършване на дейността, неправителствените и академичните организации се обърнаха към различни донори за помощ. Правителството реши да продължи своята работа, като финансира проекти, депозирани от две неправителствени организации – Българското дружество за защита на природата и „Зелени Балкани”, за довършване на инвентаризацията на зоните и подготовката на тяхната документация. Няколко други екологични и академични организации получиха помощ от холандското правителство, Глобалния екологичен фонд на Световната банка, Европейската комисия, Световния фонд за дива природа за подготовка на предложения за защитени зони за отделни видове, местообитания или в отделни региони на страната. 1 септември 2006 г. бе обявен като срок, до който всеки заинтересован да внесе своите предложения, ако иска да се разгледат на първото тематично заседание на Националния съвет за опазване на биологичното разнообразие. Оказа се, че за 4 години само 6 природозащитни неправителствени организации и администрациите на националните и природните паркове си бяха направили труда да внесат предложения. През септември 2006 г. всички вносители на предложения се събраха и в рамките на 15 дни успяха да формират общо предложение, отговарящо на изискванията на ЕК и заемащо 34,5 на сто от територията на страната. За съжаление, това предложение не намери първоначално подкрепата на правителството и през март 2007 г. бе приета мрежа едва в рамките на 18,2 на сто от територията на страната. След предствяне на тази мрежа в ЕК, нейният научен консултативен орган отчете, че мрежата е недостатъчна. С оглед избягване на наказателна процедура БАН бе наета от МОСВ да оцени качествата на мрежата, предложена от НПО. В рамките 2007 г. БАН потвърди качествата на предложената мрежа и я допълни с 15 нови защитени зони и разширяването на други 15, като така тя достигна до 34,6% от територията на страната. Приемането на зоните, предложени от НПО и потвърдени от БАН, продължи през 2007 и 2009 г., като междувременно беше започната и една наказателна процедура срещу България за непълнота на мрежата „Натура 2000”. Обявяването на мрежата продължава и в момента, защото по научните критерии, по които се създава „Натура 2000”, ЕК установи недостатъчно покритие на местообитанията на мечката, зоните за птици и морските хабитати по Черноморското крайбрежие. Нямам пълен поглед върху общите разходи за създаването на мрежата „Натура 2000” у нас, но те едва ли надхвърлят 5 милиона лева (повечето от които усвоени от правителството) и определено България може да се каже, че изготви своята мрежа най-бързо и най-евтино в сравнение с другите страни членки. Всеки, който се е занимавал с теренни проучвания на биологично разнообразие, разбира, че разход от 1 лев на хектар за инвентаризация на 90 типа природни местообитания и 300 вида растения и животни върху 4 млн. хектара е изключително нисък разход. За сравнение - горската таксация в България струва между 6 и 12 лева на хектар.

Какви са връзките между Природен парк „Витоша”, където сте директор, Асоциацията на парковете, „Зелени Балкани” и политическа партия „Зелените”?

Дирекцията на Природен парк „Витоша”, „Зелени Балкани” и Асоциацията на парковете се занимават с една обща цел – опазване на българската природа. Връзката между тях е само моята личност. В момента се води срещу мен кампания, която се опитва да внуши, че дирекцията на парка финансира неправителствени организации и по-специално „Зелени Балкани”. Мога спокойно да заявя, че това е лесно проверимо чрез системата СЕБРА и може да се види, че няма и 1 лев, който да е преминал от сметките на дирекцията към „Зелени Балкани”. Нещо повече, двете организации нямат общи проекти или действия. Асоциацията на парковете в България е организация на парковите администрации и нейната дейност е насочена към помощ на самите администрации и обучение на техния персонал. Последните дейности на асоциацията са финансирането на Плана за управление на Природен парк „Шуменско плато”, приет от МС преди месец, изграждането на посетителски център на Природен парк „Българка” в Етъра и закупуването на фотокапани за нуждите на мониторинга в природните паркове „Русенски Лом”, „Българка”, „Рилски манастир” и „Витоша”. Не съществуват връзки на тези три организации с политическа партия „Зелените”.

Колко са парите за мониторинг на зоните по „Натура” и кой осъществява този контрол? При кого отиват парите?

За съжаление в момента, доколкото знам, все още няма програма за мониторинг на мрежата „Натура 2000”, за да може който и да е било да я изпълнява или да получава пари за това. Министерството на околната среда и водите, като орган отговарящ за мрежата „Натура 2000”, си има специализирана държавна агенция за мониторинг – Изпълнителната агенция по околна среда, и едва ли ще възложи мониторинг на друга организация. Но за каквито и услуги да става въпрос, всеки човек винаги може да провери на интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки – има ли такава поръчка и кой я е спечелил. Това още по-лесно може да се провери и когато става дума за финансиране от европейските програми – на всяка от нейните страници има описание на кого какъв проект е финансиран и каква дейност е заложена в него.

Твърди се, че целта ви е да контролирате инвестиционните намерения за развитие на туризъм и алтернативни енергии и затова се опитвате да установите контрол над подходящите места. Затова и редовно протестирате срещу интереси на други инвеститори към въпросните места. Бихте ли могли да докажете, ако се наложи, че не сте обвързан с каквито и да е инвеститорски интереси, които са в разрез с природозащитни и законови норми?

Моите професионални и граждански ангажименти са свързани с опазването на природата в защитените територии и зони. Това е конституционно задължение на всеки български гражданин, за разлика от строителството на хотели и ски курорти. И за това, че си изпълнявам служебните и гражданските задължения, не е необходимо да се търси финансова мотивация от имагинерни инвеститори. За участието си в управителните съвети на „Зелени Балкани” и Асоциацията на парковете не получавам заплащане, живея под наем, семейната ни кола е на 15 години и почиваме в хижи и къмпинги.

Когато природозащитниците се противопоставиха на застрояването на Националния парк „Пирин” през 2001 и 2002 г., ни обвиниха, че сме заплатени от конкурентните ски курорти Боровец, Витоша и Пампорово. След като „Витоша-ски” АД закупиха ски съоръженията при „Алеко”, в обвиненията за наши спонсори останаха Боровец и Пампорово. След като г-н Борисов стана министър-председател, а съоръженията в Боровец бяха ипотекирани в Първа инвестиционна банка, и тези обвинения отпаднаха и апологетите на застрояването на защитените територии почнаха да търсят нашите мотиви в плащания от Швейцария и Австрия.

Преди да търсим кой мотивира природозащитните организации, предлагам да разберем кои са реалните собственици на офшорните компании, инвестиращи в хотели, апартаментни комплекси и ски курорти у нас и какъв е произходът на парите им. Знаете ли, че повечето от ски курортите у нас са собственост на офшорни компании и няма информация откъде идват парите за инвестиции в тях? Състоянието на контрола върху произхода на парите, инвестирани в строителство в България, ни докара до там, че да се чуват все повече гласове, че „България, пере най-добре”. Не е случаен и фактът, че туризмът и строителството са двата отрасъла с най-голям дял в сивата икономика, достигащ до 50 на сто от оборота. И тези собственици не желаят да се разбере кои са, откъде идват парите им и, още по-малко, някой да им пречи да ги изперат. И си купуват медии, които да очернят всеки, който им се противопоставя или се интересува от тези въпроси.

Обвиненията срещу вас не бяха подписани. Смятате ли, че става дума за целенасочена кампания, кой може да стои зад нея, защо е избран настоящият момент, каква е целта и смятате ли да търсите правата си в съда с дело за клевета, да речем?

Аз съм убеден, че е целенасочена кампания срещу мен, целяща освобождаването ми от поста на директор на Природен парк „Витоша”. Тя продължава от 2009 г. и е свързана с действията ми всички да спазват законите в природния парк. Основните дейности с които смятам, че съм си навлякъл тази кампания ,са:

  • Неколкократните ми настоявания пред ДНСК и общината за проверка на законосъобразността на цялото строителство в природния парк. Много фирми през последните години си напазаруваха сгради и съоръжения, които по наши данни нямат строителни книжа и предоставено право на строеж. Една такава проверка би установила това и би ги накарала да се разделят с тази си собственост;
  • Постоянството, с което дирекцията на природния парк не съгласува строителството на нови сгради и съоръжения, включително изграждането на голям ски курорт в най-старата ядрова зона на парка в района на Черни връх и „Алеко”. Тази разпоредба произлиза от Закона за защитените територии и плана за управление на парка, но явно се смята, че един нов директор може и да не е толкова принципен в тяхното спазване;
  • Изготвянето на кадастрална карта на Природен парк „Витоша” трябва да приключи през тази година. Една по-сговорчива дирекция може и да не забележи, ако се окаже, че някои държавни имоти са станали частни без необходимите документи или са записани вещни права върху държавни имоти, които никога не са били учредявани. Вече има няколко подобни случая, за които сме сезирали прокуратурата;
  • Настояването всеки, който ползва държавни имоти, да си плаща за това. Явно е, че за фирми, ползващи стотици декари, подобна позиция струва стотици хиляди лева годишно. По-малко струва да се смени застъпващия тази позиция.

Аз не вярвам в българската правосъдна система. Личният ми опит показва, че тя е лесно манипулируема и слабо компетентна. В последния съдебен спор, в който участвах, върховните административни съдии нарушиха Конституцията на България най-безцеремонно и отказаха на държавата като собственик да участва в административни и съдебни процедури, засягащи строителство върху държавни имоти. Обидата и набеждаването на държавен служител е престъпление, преследвано от Наказателния кодекс, но прокуратурата едва ли ще намери време да се занимава с този случай . Но ако искаме да живеем в нормална държава, трябва да променяме тази система и това става само като я караме и изискваме да работи ефективно и да създава справедливост. Точно за това, макар да не вярвам в съдебната система, ще трябва да защитя правата си чрез сезирането на прокуратурата и чрез гражданско дело в съда.