Приятели на хората

| Яна Бюрер Тавание,

Когато връчваше специалната награда “Вдъхновение на годината”, Марин Бодаков, член на журито на “Човек на годината” 2013, прочете това:

СТЕНАТА
от Борис Христов

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

Наградите "Човек на годината" 2013 бяха връчени на 10 декември, Международния ден на правата на човека, на тържествена церемония в София. Това е шестото издание на годишните награди на Българския хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на човека и правозащитността.

Журито[1] определи три специални, две равностойни втори, както и една голяма награда. Бяха връчени и наградите на публиката, както и три поощрителни грамоти.[2]

Журито отличи Ранобудните студенти и Протестиращият пред Министерски съвет с една обща специална награда “Вдъхновение на годината”, заради духа, постоянството, волята и смисъла им. Марин Бодаков помоли всеки от публиката, който е протестирал тази година, да излезе на сцената, за да получи наградата.

"Протестирайте винаги, когато срещу вас се изправи безподобна арогантност. Протестирайте винаги, когато има стена, която е готова да окървави ръцете ви, да ви обезсмисли, да ви унижи, да ви обезсърчи". Това бе призивът на Антоанета Цонева, председател на Управителния съвет на Институт за развитие на публичната среда, при връчването на наградата.

Другите две специални награди бяха за Зорница Стоилова и Диана Борлакова.

Зорница Стоилова беше обявена за „Журналист на годината”. Материалите й в “Капитал” от години се занимават със социалните проблеми в страната, като през 2012 и 2013 г. тя написа редица материали на обществени теми, пряко свързани със защита правата на различни уязвими групи в обществото – бежанците, хората с психични увреждания, мюсюлманите. Журито оцени, че с материалите си тя по ясен и категоричен начин се застъпва за правата на тези групи хора и така допринася за утвърждаването на правозащитността и за налагане на правозащитния дискурс в медиите и в обществото. "Мисля си, че това беше и най-лошата, и най-добрата година за българската журналистика: за всяка идея имаше контра, на всеки се лепеше етикет. Надявам се нашата журналистика да е тази на фактите, така че хората сами да правят изводи", каза Зорница Стоилова при връчването на наградата.

Диана Борлакова стана “Активист на годината”. Тя беше отличена заради големия си принос в борбата за правото на пациентите с онкологични заболявания на достъп до животоспасяващо лечение. Неотдавна тя изпрати до медиите отворено писмо, в което протестира срещу забавянето при отпускането на конкретно лекарство. “Категорично не съм съгласна администратори да решават дали да живея или не!”, написа тогава Диана Борлакова, като така за пореден път се застъпи за адекватна държавна политика и хуманно отношение към тази група пациенти. От нейно име наградата взе Жени Адарска от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. "Истината е, че Диана можеше да намери решение на своя проблем, без изобщо да привлича медийното внимание. Това, за което й ръкопляскаме днес, е, че не го направи. Мечтая да живеем в общество, в което не се дават награди на болни от рак. Тяхната смелост е нужна срещу болестта. Там трябва да бъдат смели", каза Жени Адарска.

Двете равностойни втори награди бяха за Калин Калпакчиев и Иво Божков.

Съдия Калин Калпакчиев бе отличен заради изключителния му морал и желание за промяна на статуквото, заради това, че работи неуморно за една по-прозрачна съдебна система. Като член на Висшия съдебен съвет той повдига въпроси, които са от изключителна важност за цялата държава, изразява остри позиции за лишената от обществено доверие кадрова политика на ВСС, открито и с особена доблест коментира и работи и по други основополагащи за независимостта на съдебната система въпроси като цялостната й реформа, случайното разпределение на делата. И още, чрез своя блог съдия Калпакчиев осигурява на цялото общество достъп до същността на най-висшия орган на съдебната система и дава възможност на гражданите да участват в дебатите, свързани с дейността на ВСС. "Упражняването на правата на човека е невъзможно и непосилно без съществуването на независим съд. Постигането и отстояването на съдебната независимост изискват непрекъснати усилия", припомни съдия Калпакчиев при получаването на наградата.

Иво Божков е журналист и блогър, който неуморно стриймва на живо протестните действия през 2013 г. срещу кабинета „Орешарски”. “Той на практика осветлява протестите, горещите и противоречивите моменти тогава, когато традиционните медии или ги подминават, или ги отразяват само откъслечно в новинарските си емисии”, бяха част от мотивите, с които Божков беше номиниран. Журито отличава Божков и заради достойните му коментари и позиции през годината, както и отбелязва изключителната му отдаденост на каузата - на два пъти той пострадва физически при свръхупотреба на сила от полицията, което не го стряска или спира да продължи да предава на живо случващото се на улицата.

Иво Божков е и един от двамата носители на Наградата на публиката – събралите най-много гласове при онлайн гласуването.

"Искам да посветя тази награда на всички хора, които застават с лицата си и когато виждат нещо нередно, го разобличават и се борят срещу него. Символ на една такава борба е Пламен Горанов, който е един от първите хора тази година, които застанаха открито с лицето си и назоваха името на мафия и олигархия, като каза „Във Варна мафията си има име и то е ТИМ”. Неговият пример се последва от хората, които попитаха „Кой предложи Пеевски?”. Феномените „Пеевски”, „Цветан Василев”, „връзки между власт и икономически кръгове” влязоха в дневния ред и това е най-важното", каза Иво Божков.

Другият носител на Наградата на публиката е Алберта Алкалай,  номинирана заради популяризиране на обществения подвиг за спасяването на близо 50 000 евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война. По повод 70-годишнината от избавлението от Холокоста тя организира и провежда със свои усилия национален ученически литературен конкурс на тема “Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Тя е и създател на документалния филм “Да помним”, който вади от забвение имената на достойни българи, които са противостояли с цената на саможертва срещу репресиите към евреите.  "Смятам, че особено днес, в нашето разделно време, изпълнено с омраза и крайни крясъци, е много важно да даваме пример на младите хора, че подвигът, който се е случил преди 70 години, има своето място и в нашето време, и в бъдещето", каза Алберта Алкалай.

Преди да обяви Голямата награда, журито връчи и три поощрителни грамоти:

Благовеста Пугьова е председател на фондация „Подарете книга” и активист за закриването на домовете за деца. Ентусиазмът и благородството й заразяват стотици доброволци от цялата страна, които не само даряват книги на децата, лишени от родителски грижи, но им помагат в уроците и ги учат на трудови навици. "Ако всеки отдели малко от времето си, за да помогне - дали на деца от домове, дали на бездомни, дали да отиде и да протестира…, просто да отделиш малко от комфорта си, за да направиш нещо хубаво за някой друг или за другите, без да ги дефинираш - тогава вече светът може да се промени", каза Благовеста Пугьова.

Радина Ралчева е номинирана за разнообразната й активна и отдадена доброволна работа. Тя е активист за опазването на природата, активна и в протестите #ДАНСwithme като част от Протестна мрежа и редакционната колегия на вестник #Протест; развива доброволческа дейност в подкрепа на бежанците, на бездомните кучета. "Благодаря на журито и на всички, които са оценили мъничките действия за дълго време. Благодаря на хората, с които протестираме заедно, не само сега, а от 89-та година насам, за да направим тази държава едно по-добро място за живеене", каза тя.

Сдружение “Човеколюбие” - Пазарджик работи не просто за интеграцията на хората с психични проблеми в обществото, а за промяната на нагласите на самото общество и за отхвърляне на предразсъдъците към тази група хора. Основно чрез доброволен труд екипът на сдружението развива у посещаващите го хора умения за пълноценен и самостоятелен живот, умения за труд и реализиране на трудовия пазар, социални умения. "Приемаме я като награда за нашата работа, и то не само за нашата работа, а за полето на нашата работа. Много е трудно да се направи нещо  в областта на психичното здраве” , казаха от сдружението.

Бежанците и "Приятели на бежанците" бяха отличени с голямата награда "Човек на годината" 2013.

"За първа година в историята на тези награди голямата награда "Човек на годината" 2013 е "две в едно". Две групи, неразривно свързани, печелят тази награда. Бежанците получават наградата за своята сила, вяра и безстрашие да тръгнат, с риск от смърт, но водени от голямата идея да живеят достойно. Те са номинирани заради проявената непримиримост с несправедливостта, заради отказа им да бъдат потъпквани, за решителността да бъдат не жертви, а Човеци. Заради това, че са готови да изгубят всичко, включително живота си, в името на това да получат всичко, което им се дължи – права, уважение, достойнство. Като с всеки акт на бягство те нанасят удар на един режим, жигосват го със собствената му несправедливост. Бежанците получават тази награда заради своята борба - за себе си и за тези, които остават”, каза Красимир Кънев, председател на БХК и председател на журито на "Човек на годината" 2013.

"Ние сме категорични - ситуацията, в която се намират бежанците у нас в момента, представлява най-сериозния проблем с правата на човека в България. На този фон се появиха "Приятели на бежанците" - неформална група доброволци, чиито акции по събиране на най-необходимото за бежанците са целенасочени, адекватни и се случват светкавично. Тези хора пътуват с личните си автомобили, в свободното си време и събират съмишленици лавинообразно. Променят нагласи и предразсъдъци. Тези хора при безпрецедентни за съвременна България обстоятелства и в условията на ескалираща омраза към всеки “друг” енергично защитиха основанията на човешкия живот и неговото достойнство. Направеното от тях бе от жизнена необходимост и най-малкото, което може да се заяви, е, че в реално време се погрижиха за реални хора при неподготвена държава и враждебна обществена среда", добави Красимир Кънев.

Наградата бе връчена символично на семейство от Сирия. Фатима ал Мухабени е на 23 години от Хомс, завършила е училище за изкуства. Искала е да продължи образованието си, но заради ситуацията в Сирия е била принудена да бяга. Съпругът й Анас Еделби е имал супермаркет, с който е изхранвал семейството, но армията го разрушила и опожарила. Децата им са Ферес на 4 г. и Сара на почти 3 г. Апартаментът им в Хомс е разрушен от бомба, когато Сара е била само на 3 месеца. Мнозина не си дават сметка, че ужасът в Сирия продължава вече почти 3 години. След бомбата в апартамента отиват в Дамаск при роднини. Една година са живели в Йордания, където съпругът й работи като сервитьор, за да се изхранват. Искат да стигнат до Канада, защото неговите родители живеят там. Но мечтата им е един ден да се върнат в своя град – в Хомс.

"Ние бягаме заради нашите деца, защото те имат право на живот и на по-добро бъдеще. [...] Слава богу, че влязох в Европейския съюз и в България и видях с очите си протести, и то масови протести, без да има стрелба в главите на протестиращите. Нашите протести в Сирия бяха мирни дълго време, но… даже не само стреляха с автомати, а дори и с ракети. Искам да кажа благодаря на всички вас за всичко, което правите за нас", каза Анас Еделби.

"Аз не съм бежанка. Аз съм сирийка, ако бях в Сирия, може би щях да бъда бежанка. Страдам с моя народ, страдам жестоко. В момента се убиват деца, изпращат се в други градове за назидание. Сега моето училище е база на военните на режима и там убиват. Благодаря на целия български народ. Не мога да изброя имената на хората, които ни помагат, но само мога да кажа, че e една партията, която ни напада. Бъдете сигурни, доброто е много повече от злото", каза Асхар Аломар, която превеждаше на семейството от Сирия.

"Това, което ние даваме като хуманитарна помощ, всъщност е много малко, то е капка в морето, на фона на това, което би трябвало реално да се прави, но най-важното, което ние се надяваме, че правим, е промяната на нагласи, моралната подкрепа към тези хора, защото те имат много по-голяма нужда от моралната подкрепа, отколкото от храната или дрехите, които ние можем да им занесем", каза Мария Черешева от “Приятели на бежанците” при получаването на Голямата награда.

БХК организира кампания, с която реално “връчва” наградата на бежанците. Това е картичка, която всеки може да прати на някой от бежанските центрове, така, изпращайки надежда и кураж (изписани на арабски и фарси на лицето на картичките) на бежанците. Картичките са в мрежата на Fame cards в най-големите градове в страната от 13 декември.

Този репортаж нарочно е прибран откъм емоции. Не написах кои плакаха при получаването, на кои им трепереше гласът при обявяването, на кои им отнемаше време, за да се осъзнаят и да излязат на сцената. Оставих посланията, защото сами са достатъчно силни. Емоциите са тук, в капсулата на този параграф. Беше страшно тежка година. Всички го казваха. Година, в която се чувствахме  едновременно могъщи и безсилни. Много и недостатъчно. Може би затова в онази зала беше толкова щастливо-тъжно, толкова настръхващо, толкова истинско. Бяхме се събрали да кажем на едни хора “Браво!”, но и да си покажем, че не сме малко, че не сме сами в битките си, че сме заедно. Това беше церемония, където спечелиха всички, които се борят за нещо отвъд рамките на себе си. Приятели на хората.

Яна Бюрер Тавание е член на журито на наградите „Човек на годината" и директор „Кампании и комуникации" на БХК.


↑[1] Тази година журито беше в състав Иван Бедров, Красимир Кънев, Марин Бодаков, Мими Фурнаджиева, Петко Петков, Татяна Ваксберг, Христо Комарницки, Яна Бюрер Тавание.

↑[2] Наградите "Човек на годината" са морални и нямат финансово изражение. Както всяка година, всеки можеше да номинира човек, група или организация, на базата на публичните критерии. Допуснатите номинации бяха 42. Търсените постъпки трябваше (алтернативно) да са с особен градивен потенциал, да бъдат прецедент в правозащитната сфера, да са оригинални и творчески. Гласовете за наградата на публиката са близо 20 000. Всички номинации, с пълните им профили, ще намерите на humanoftheyear.org.