Рада Смедовска: Правната рамка на ДАНС поражда въпроси защо се прави тази реформа

| Фани Младенова,

Преди месец 42-то Народно събрание прие поправки в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Бяха събрани в една структура контраразузнаването и борбата с престъпността, която преди това бе задача на ГДБОП. Как оценявате това сливане на полицейските правомощия и разузнавателната дейност?

Първо трябва да започнем с това, че тези промени далеч не бяха най-важния въпрос, който трябваше да разисква Народното събрание, тъй като по този начин твърде много се засили политическият характер на реформата. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че промените, които съпътстваха ДАНС през цялото време и създаването й като цяло, бяха много обгърнати с политически нюанси, защото ДАНС беше създадена през 2008 г. с цел отнемането на власт от ръцете на Румен Петков, т.е. говореше се изцяло, че това е един политически ход. След това, когато бяха направени промените през 2009 г. от правителството на ГЕРБ, отново се заговори, че ние ще направим реформа, за да се стремим да усъвършенстваме по някакъв начин имиджа на ДАНС, но някак си политическото много витаеше около тази реформа. Сега отново, едва сформирало се, Народното събрание отново пристъпва към реформа, която засяга Държавна агенция „Национална сигурност“.

Второ, струва ми се, че има един сериозен проблем, свързан с въпроса защо сме направили тази реформа. Тя беше направена страшно бързо, сякаш следваме тази порочна практика, която имаме в България да правим някакви реформи набързо, на парче и без да имаме някакъв предварителен анализ защо сме пристъпили към тази реформа, какъв е бил аргументът да извадим ГДБОП и да я вкараме в ДАНС, а отговор на този въпрос липсва. Аргументът и мотивите, които ни бяха съобщени, че ще извадим ГДБОП и ще я вкараме в ДАНС, за да избегнем едно дублиране на функции, не звучи сериозно и затова си мисля, че сливането на тези дейности – разузнаване, разследване и полицейски функции - в една огромна структура и място е твърде нередно и неудачно. Още повече, че ние вече сме минали по този път, защото, ако си спомняте, когато в началото беше създадена ДАНС – а тя беше създадена по аналогичен начин – тя едновременно координираше разследващи, разузнавателни и полицейски правомощия. Превърна се обаче в една хибридна институция, която внесе по-скоро объркване, отколкото да допринесе по някакъв начин за оптимално функциониране и решаване на някакви проблеми. Още повече, че когато я създадоха, я представиха като институция, която ще се бори с организираната престъпност и корупцията, заради което ние й дадохме едновременно разузнавателна и разследваща функция. Беше създадена, без наистина да има предварително някакво обсъждане и анализ на това нужна ли ни е такава реформа или не. В следствие на това в продължение на една година тази институция функционираше по изключително хаотичен и объркан начин. Тя много бързо доказа, че не може да се справи с този сериозен проблем, какъвто е противодействието на организираната престъпност. Тя правеше атрактивни полицейски акции по улицата, които за мен, а и за хората може би, са изглеждали твърде атрактивни, но де факто не постигна нищо. Така се достигна и до промените, които бяха извършени от следващото правителство.

Правителството на ГЕРБ през 2009 г. вкара ДАНС до известна степен в правилната посока, защото изкара разследващите и полицейските правомощия и я превърна в една стриктно разузнавателна служба. Аз, ние като организация, която през всичките тези години наблюдавахме нейното функциониране, смятаме, че това й се отрази добре, защото тя придоби изчистен характер и наистина беше вкарана в едни разумни рамки. По този начин тя много бързо излезе в публичното пространство. До този момент медийният й образ беше изключително негативен, но тя рязко излезе от него и като че ли започна да функционира по естествено удачен начин. Това беше до сегашната реформа, която, според мен, ни връща отново към проблеми, с които сме се сблъсквали. Така или иначе сливането е неудачно и това е така поради една проста причина – тези различни функции контраразузнаването, разследването и полицейските правомощия по характер са твърде различни. Разузнаването е много повече насочено към изпълнителната власт, т.е. то е пряко свързано с националната сигурност в държавата. То е изцяло насочено да обслужва политиката в изпълнителната власт в сектора сигурност, докато разследващите и полицейските правомощия са насочени към друга сфера на действие – те имат много повече наказателен характер, т.е. те би трябвало да обслужват повече действията на прокуратурата, ако говорим за борба с организирата престъпност и такива високорискови обществени проблеми. При сливането им тези функции се блъскат още от самото начало и когато те са концентрирани в една такава структура като Държавна агенция „Национална сигурност“, това ще създаде проблеми при нейното функциониране и ще създаде един сбъркан публичен имидж и образ. Притеснително е, че все пак те се блъскат, защото контраразузнавателната и разузнавателната дейност имат изначало секретен характер, защото нейната природа е такава и действията, които се извършват в тази сфера, са aприори секретни. Докато разследващите действия не би трябвало да са такива, тъй като обслужват повече наказателната сфера. Т.е. ще се мисли за един такъв баланс секретно-несектретно, което според мен ще затрудни функционирането още повече, че сега чувам и изказвания на хора, инициатори на тази реформа, които казват, че тепърва ще се мисли как ГДБОП, вкарана в ДАНС, ще може да функционира. Това е изначално сбъркана конструкция на реформата, защото не може да пристъпиш към едни действия, да реформираш дадената структура и след това да мислиш как тя да функционира адекватно. В този смисъл много по-редно е да има един разумен и задълбочен предварителен анализ, който да начертава необходимостите на тази реформа и който впоследствие да бъде адекватен. Нещо, което не се случи и което аз отчитам като сериозен проблем.

Може ли да се говори за повишен риск от нарушаване на човешките права? Възможно ли е ДАНС да упражнява полицейски произвол, неправомерно задържане на хора или полицейско насилие, например?

Струва ми се, че такъв риск винаги съществува. Сега може би този риск е засилен именно поради това сливане на различните видове функции и правомощия. Рискът е завишен и поради това, че след като тази агенция ще запази по някакъв начин своя разузнавателен характер, голяма част от действията й ще бъдат секретни. Ако не се намери точният баланс за това коя част от действията и коя сфера е засекретена и коя не е, рискът от произвол е голям. Трябва действията на агенцията по някакъв начин да биват публично оповестявани – било то в годишни доклади или друг документ. От друга страна ми се струва, че когато на една структура й се предоставя огромна власт и тя се превърне в една свръхмощна институция, рискът от неправомерни действия по някакъв начин е завишен. Затова, ако изобщо е възможно ДАНС да бъде вкарана в някакви разумни рамки и да действа адекватно и пълноценно, е редно да се намерят вътрешният баланс и начинът, по който отделните структури вътре в нея биха могли да функционират. Но като цяло си мисля, че тази реформа е направена без цел. Ние не знаем какво целим, изваждайки ГДБОП от МВР и вкарвайки я в ДАНС. Години наред сме слушали, че ГДБОП е опасна структура, защото покрай нея всичко е разсекретено и едва ли не говорим за някаква криминализирана структура. И сега, когато ние я изваждаме от МВР, нито знаем какво целим с това, нито какво целим с вкарването й в ДАНС. Аз съм на позицията, че мястото на ГДБОП изобщо не е в този вид структура. Друг е въпросът къде е нейното място, но така или иначе ми се струва, че тя трябва да бъде разположена много по-близо до прокуратурата и да обслужва нейните действия, защото знаем, че основната функция на ГДБОП е борбата с организираната престъпност. Т.е. тя трябва да обслужва много повече интересите на прокуратурата отколкото разузнавателните действия.

Неуспешният опит за избор на Делян Пеевски доведе до нестихваща вълна от протести, както и до избор за нов шеф на ДАНС. Каква е прогнозата в и за демократичния характер на работата на тайните служби в България?

Този въпрос е чувствителен, още повече, че реформата се осъществява в момент, в който и обществената чувствителност към тези служби и този сектор е завишен. Както знаем, общественото недоволство беше провокирано именно от избора на Делян Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Така че това съмнение за тяхното демократично функциониране винаги ще стои и винаги обществото ще има готовност по някакъв начин да реагира и да изказва недоволствата си. Обществото е чувствително и ще продължи да реагира. Но ми се струва, че тук трябва да мислим и в малко по-голям мащаб и да говорим изцяло за реформата в сектора за сигурност. Тези реформаторски действия, които сега бяха предприети, бяха направени на парче и без да се мисли наистина генерално и в по-голям мащаб. Знаем, че секторът за сигурност от години наред стои нереформиран – има служби, които стоят в така наречения правен вакуум, т.е. няма закони, които да ги регламентират и това се отразява негативно, като засяга пряко техния демократичен характер. Оттук натък трябва да мислим в посока наложително предприемане на конкретни законодателни мерки, в посока на регламентиране на сектора за сигурност. Знам, че предишното превителство беше изготвило 4 законопроекта, които бяха насочени изцяло към регулиране на сферата на националната сигурност. Те обаче предизвикаха сериозни политически противоречия. Обсъждането им в Народното събрание не доведе до тяхното приемане, правителтвото на ГЕРБ падна, беше създаден нов служебен кабинет и тогава, спомням си, президентът отправи апел към парламента и каза, че един от приоритетите на неговата работа трябва да бъде именно приемането на тези закони, а не обсъждането им. Нещо, до което не се стигна. Сега ми се струва, че оттук нататък това е един важен въпрос, който не бива да бъде бавен и който трябва да бъде решен в разумни рамки, защото наистина това пряко ще се отрази върху демократичната регламентация на тези служби.

Като екперт от „РискМонитор“, къде виждате ролята на гражданския контрол върху ДАНС?

Аз не съм много убедена, че неправителствените организации и изобщо гражданското общество трябва да са много близо. Това, което се случва в момента и тези искания на граждани и неправителствени организации са разбираеми от случилото се с Делян Пеевски. Това е естествено, тъй като сега чувствителността е повишена и е нормално да има такъв тип искания за по-голяма прозрачност, за предварително обсъждане на кандидатурите и изглежда редно ние да знаем много повече за това кой ще оглави тази агенция и какви са неговите намерения. От друга страна, изхождайки от чуждестранния опит и изследванията, които сме провеждали, не знам доколко една такава структура трябва да бъде наблюдавана толкова близо от страна на гражданското общество. Аз одобрявам на този етап тези искания, защото това, което се случи с избора на шеф на ДАНС, беше меко казано смешно. Всичко беше толкова формално, особено изслушванията на кандидатите. Те бяха проведени по изключително нелеп начин, който е абсолютно формален, заблуждаващ и манипулиращ – имаме две кандидатури, изслушваме ги, те представят концепциите си, след което Народното събрание избира. А това не е правилният начин. Това се случва във всеки избор на ръководен пост, който сме правили в последните години. Спомняте си казуса с Венета Марковка, избора на член на Конституционния съд, както и избора на членове на Висшия съдебен съвет, когато те бяха отново твърде формално изслушвани от парламента. Т.е. процедурата на хартия е добре разписана, но когато се наложи тя да бъде приложена на практика, нямаме много склонност да използваме изцяло нейния потенциал. Това се случи и сега с избора на нов шеф на ДАНС. Но струва ми се, че когато говорим за контрол, трябва много повече да наблягаме на парламентарния контрол, защото за мен това ще бъде важният елемент оттук нататък. Знаем, че до момента, когато беше създадена ДАНС, нямахме контрол, който да бъде ефективно изпълняван от страна на парламента. Имаше подкомисия към Комисията по вътрешен ред, но тази комисия реално не е функционирала никога.

Когато се създаде ДАНС, в България за пръв път всъщност се създаде специализирана парламентарна комисия, която да контролира нейните действия. Това беше наистина много положителен опит, защото първо ние се вместихме и спазихме изцяло международните стандарти, защото навсякъде по света и из всички международни документи се изисква службите за сигурност да са подложени на парламентарен контрол. В този смисъл това бе положителна стъпка напред. Друг е въпросът как функционираше тогава този парламентарен контрол. Ние 3-4 години подред наблюдавахме начина, по който беше изграждана агенцията, и по-специално мониторингът ни беше насочен към действията и функциите на парламентарната комисия за контрол върху ДАНС. В нашите мониторингови доклади отчитахме различните действия в нейното функциониране. В началото забелязахме, че има един ентусиазъм да бъде изпълняван ефективен парламентарен контрол, защото тогава тази комисия, освен че беше специализирана, тя беше създадена, следвайки международните стандарти. Бяха й дадени наистина широки правомощия и имаше потенциала да изпълнява задълбочен и ефективен парламентарен контрол над ДАНС. В последствие, в следващите години, се наблюдаваше една тенденция на спад в нейните действия – заседанията намаляваха по брой, а с това намалаваха темите и сферите, които бяха обсъждани вътре в парламентарната комисия. Като цяло се наблюдаваше спад на нейната работа, която не беше възприемана като много задоволителна. Това, разбира се, беше свързано и с начина, по който тя се конституираше. Действията й бяха пряко свързани и рефлектираха спрямо председателя на агенцията, защото тогава той се избираше на ротационен принцип. Т.е. тогава, в зависимост от това каква бе личността на председателя на комисията, много ясно се виждаха и съответните действия на самата комисия. За това сега си мисля, че оттук нататък ще бъде важно какъв ще бъде контролът върху ДАНС.

Сега, тъй като новият парламент създаде обща комисия, която контролира всички служби за сигурност, а едновременно с това и използването на специалните разузнавателни средства, аз отчитам като дефицит. Предишният парламентарен опит показваше, че ние имаме отделни структури за контролирането и изобщо за наблюдаването на тези отделни сфери. Това беше по-редният и удачен вариант още повече, че сега, когато възприемаме ДАНС като една свръхмощна структура, ми се струва, че оттук нататък ще се създават предпоставки за това контролът по някакъв начин да бъде претупан. Истинският парламентарен контрол изисква мощен експертен и административен капацитет и изисква наистина сериозно време и работа. Когато ние имаме една комисия, посветена на всички служби плюс специалните разузнавателни средства, това ще доведе по-скоро до формалност в надзора и контрола на сектора за сигурност, отколкото до някакви ефективни действия.

11 неправителствени организации настояха да се прекрати процедурата за избор на шеф на ДАНС с писмо до председателя на Народното събрание и председателите на парламентарните групи в 42-то Народно събрание. Смятате ли, че управляващото мнозинство отложи тази процедура в резултат от натиска на НПО-тата?

За това нещо винаги можем да гадаем. Пак казвам, че сигурно по някакъв начин действията на правителството и това забавяне на избор на нов шеф на ДАНС е свързано с обществените негативни реакции, но не знам доколко ние като неправителствени организации трябва да стоим толкова близо до този тип искания. Разбира се, трябва да бъдем някакъв коректив и да следим тези процеси, като реагираме адекватно на тях, но така или иначе не можем да излезем от хипотезата, в която изборът на този тип ръководна длъжност и човек, който да оглави ДАНС, е по някакъв начин политически. Самият характер на службата налага това тя да бъде по-близо до и свързвана с изпълнителната власт, отколкото с парламента и по някакъв начин обществото. Затова си мисля, че всичко е въпрос, колкото и грубо да прозвучи, на някакъв вид политически пазарлък кой да оглави тази агенция. Някак си аз трудно мога да повярвам, че се търси най-подходящият човек, а ми се иска бъде така. В нормалните цивилизовани демократични държави това е ръководният критерий, но у нас, за съжаление, не е така и точно поради тази причина ние трябва да реагираме и да бъдем някакъв коректив на политически действия.

Смятате ли, че процедурата за избор на шеф на ДАНС беше достатъчно прозрачна?

Не, не мисля, че беше достатъчно прозрачна. Според мен беше по-скоро от една страна в ущърб на Държавна агенция „Национална сигурност“, от друга страна беше направена чисто формално и по-скоро в стремеж да заблуди общественото мнение за това, че ще се направи едно публично достъпно обсъждане. Като цяло за мен всичко това беше по-скоро един неприятен институционален театър, който се разигра и който не доведе до нищо. Но пак казвам - не знам дали по принцип е редно този тип кандидатури за ръководители като шефа на ДАНС да бъдат толкова широко обсъждани. В този момента може би е било удачно, за да отговори по някакъв начин на обществените очаквания, защото виждаме, че малко или много тези протести по някакъв начин се отразяват на действията на правителството. Видяхме, че самият избор на нов шеф на ДАНС беше внимателно огледан - уж се вкарваха някакви кандидатури, те трябваше да бъдат гласувани в определен ден, защото бяха вкарани в дневния ред на Народното събрание, но в същото време те не бяха гласувани. По някакъв начин се спекулираше с тази тема, медиите бяха нащрек, обществото също, но в крайна сметка видяхме, че Народното събрание избра очакваната кандидатура без сериозен дебат. Сега предстои да видим и как ще се отразят тези действия, как ще реагира обществото, медиите и най-вече как това ще се отрази на самата агенция.

Смятате ли, че новият избор за шеф на ДАНС, а именно изборът на Владимир Писанчев, би могъл да отключи нова серия от негодувания и протести?

Аз не знам дали тези негативни реакции ще са конкретно свързани с този избор. Като цяло тези обществени реакции възприеха един характер и в момента недоволството е много по-мащабно, защото протестите започнаха от един конкретен повод – избора на Делян Пеевски, но след това прераснаха в нещо много по-мащабно, по-генерално и по-етично. Хората протестират вече много повече против липсата на политическа етика, поради липсата на политически морал и затова си смисля, че тези протести ще продължат по-скоро за това, отколкото поради конкретни назначения. Според мен оттук нататък политическият живот в България ще бъде променен и по някакъв начин властите и управляващите винаги ще имат едно на ум за техните действия, защото ми се струва, че обществото вече е събрало смелостта и увереността, че неговата реакция и недоволството му може да предизвикат някакви промени. Смятам, че това е една от големите победи на общественото недоволство и протестите, на които сме свидетели, а и преки участници.

Интервю на Фани Младенова, студент по социология и стажант в БХК.

Рада Смедовска е завършила право в Университета по право и политически науки в Клермон-Феран, Франция.  Координатор e на правната програма в Институт “Отворено общество” от 2002 до 2007 г. Ръководител на проектите “Граждански конвент за промени в конституцията” (2003-2006); “Висшият съдебен съвет – 15 години по-късно” (2005-2006); “Мониторинг на решенията на Върховния касационен съд” (2005-2007). В момента работи във фондация "РискМонитор" - Институционални изследвания.

Интервюто е взето на 19 юли 2013 г.