Писмо от Емил Тонев, главен редактор на бившето сп. „Паралели”

| Емил Тонев,

ДО
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА,
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ

ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РБ

ДО
Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

ДО
СМЕТНАТА ПАЛАТА


Уважаеми дами и господа,

Известно ми е, че спирането на едно списание не е световен проблем, но съм длъжен, заради хилядите читатели на въпросното 48-годишно списание, да изложа своята гледна точка и да задам няколко въпроса.

Факт е, че през 2009 г. генералният директор на БТА М. Минчев заяви на всеослушание, че сп. „Паралели” е добре финансово, проблемът е сп. „ЛИК”, което губи, но „ще замажем загубите счетоводно”. През септември 2010 г. главният счетоводител Д. Антонов заяви, че за последните 9 месеца „Паралели” е загубило почти 350 хиляди лева. При положение, че тиражът на „Паралели” в кризисната 2010 г. е паднал с не повече от 10% (за разлика от този на повечето други печатни издания), а рекламните постъпления са намалели (доказано) само с 10%, откъде идва тази загуба?

Екипът на „Паралели” поиска счетоводна справка за ситуацията. Беше ни даден хвърчащ лист, на който се описваха приходите и разходите. Веднага правеше впечатление, че от графа „Приходи” липсват:
1. Приходи от продажби – около 65 хиляди лева.
2. Приходи от стокови бартери (ползвани от цялата агенция и най-вече от ръководството й) – над 120 хиляди лева.
3. Медийни бартери – над 60 хиляди лева.
За сметка на това в графа „Разходи” бяха раздути:
1. Хонорари – с около 6 хиляди лева.
2. Хонорари нещатни сътрудници – с около 10 хиляди лева.
3. Абонамент за снимковата банка „Гети имиджис” – с около 12 хиляди лева. (Тук е мястото да кажа, че тези 12 хиляди лева (платени реално от българския данъкоплатец на „Гети имиджис) всъщност са глоба за използване на снимки без договор. А договор нямаше въпреки десетките ми настоявания, защото просто на зам.-генералния директор Ю. Лазаров и на юриста Д. Проданов не им се занимаваше. Звучи абсурдно, но знаете как стават тези неща в държавните предприятия и какво значи реплика от сорта: „Спокойно бе, не се коси толкова!”)

Най-странният разход от 116 455.34 лева беше наречен „Служ. ДДС и други разходи”. Счетоводството така и не успя да обясни какво значи „служебно ДДС”, а при положение, че „Паралели” няма „други разходи”, останахме с убеждението, че става въпрос за познатото „счетоводно замазване” и претакане на пари от едно място на друго из агенцията с цел да се заметат някакви следи.

От 1 януари 2011 г. сп. „Паралели” спря да излиза. Екипът на „Паралели” направи финансово-творчески план и предложи различни варианти за излизане от кризата – включително и издаване на списанието в електронен вид. Според наши изчисления имаше вариант само със смяна на печатницата (най-скъпата и най-лошата в София) и увеличаване на рекламата само с 14 хиляди лева на месец „Паралели” да започне да се самоиздържа. Искахме само едно: истински (а не „замазан”) финансов отчет за състоянието на „Паралели”. Така и не го получихме 3 месеца, всичките ни предложения бяха отхвърляни, докато списанието беше закрито. Лека му пръст!

Но съм длъжен да задам следните въпроси:

1. Защо години наред една и съща печатница („Алианц принт”) печели обществените поръчки за печатането на „Паралели” и „ЛИК”, при положение, че дава най-висока цена. От всяка отпечатана бройка от „Паралели” БТА е плащала по 10-11 стотинки повече, отколкото би плащала при друга, по-качествена печатница. По груба сметка това показва, че БТА (българският данъкоплатец) е изгубила около 250 000 лева. Кой и защо е одобрявал точно тази печатница, при положение, че за безобразното качество на печата й аз лично съм заявявал нееднократно пред ген. директор М. Минчев и зам.-ген. директор Ю. Лазаров?

2. Има ли нещо общо спирането на „Паралели” с развалянето на „отношенията” на печатницата „Алианц принт” с ръководството на БТА. Доколкото ми е известно, тече съдебно дело между двата субекта. (Не по-малко съмнително изглежда обявяването и скоропостижното прекратяване на обществената поръчка през август 2010 г. за избор на печатница за отпечатване на сп. „Паралели”. Поръчката е прекратена по неясни съображения. Явно някой (разбирай ръководството) още през август 2010 г. е решил, че „Паралели” няма да излиза през 2011 г.)

3. Защо съкратените от „Паралели” не са по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата), каквото е фактическото положение, а по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ (при спиране на работа за повече от 15 работни дни), което си е чиста измама, тъй като предприятието БТА не е спирало работа. Очевидно е, че ръководството се прави, че не закрива списанието „Паралели”, тъй като това може да се тълкува като нарушение на Статута на БТА.

На 16 март 2011 г. ген. директор М. Минчев заяви при отчета за дейността на БТА пред Парламента (който практически е работодател на М. Минчев): „Сега търсим нов, най-вече електронен вид и нови дрехи за любимото списание „Паралели”, а хартиеният му вариант, ако ще има бъдеще, зависи само от ново допълнително финансиране.” На следващия ден (17 март) същият М. Минчев официално закри „любимото” списание. Следващият отчет пред Парламента, мисля, е след около 2 години. Дотогава – пей, сърце! (Впрочем точно кой и кога взе решение за спиране на „Паралели”, за мен остава неизвестно. Не съм получил решение или друг документ в тази насока от ръководството на агенцията.)

Длъжен съм да кажа също, че генералният директор М. Минчев от септември 2010 година нееднократно ми е казвал, че проблемът е в зам.-генералния директор „Печатни издания” Ю. Лазаров, който очевидно не си изпълнява задълженията, и (цитирам) „Аз ще бъда безкомпромисен!”

В края на краищата сп. „Паралели” беше закрито, а зам.-генералният директор „Печатни издания” Ю. Лазаров… остана зам.-генерален директор „Печатни издания”. (Кои по-точно?)

След което М. Минчев ми заяви лично: „Това е положението! Спирам списанието! Сърдете се на зам.-генералния си директор!” М. Минчев си изми ръцете с Ю. Лазаров, сякаш някой друг досега е бил началник на въпросния Ю. Лазаров. И ако „Паралели” е губело толкова месеци наред, защо М. Минчев не се е намесил своевременно? Може би пак е бил в спешна командировка при братската Мианмарска телеграфна агенция например?

Правото на гражданите на достъп до информация е гарантирано от Конституцията на Република България, която в своя чл. 41, ал. 1 прогласява, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Съгласно Статута на БТА (т.14), приет с Решение на Народното събрание от 29.06.1994 г., обн. ДВ, бр. 56 от 12.07.1994 г., Българската телеграфна агенция осъществява редица функции от обществен интерес, между които да подготвя и разпространява специализирани бюлетини и информационно-илюстровани издания, предназначени за средствата за масово осведомяване, държавни учреждения, изследователски институти, както и за широки слоеве от населението.

Дейността, осъществявана от БТА, представлява изпълнение на услуга от обществен интерес, която въпреки принципите на свободната конкуренция, може и следва да бъде финансирана от държавния бюджет, тъй като задоволява общи нужди. БТА и със своите издания е необходима за постигане на демократично, социално и културно развитие на обществото, включително за развитието и предаването на обществени ценности. В този ред на мисли смятам, че е незаконно решението да бъде спряно издание, което е част от общественополезната функция на агенцията.

За съжаление съм убеден, че сп. „Паралели” не е жертва на икономическата криза или развитието на интернет-журналистиката. То стана жертва на лошото управление от страна на ръководството на БТА.

А лошото управление на финансовите ресурси в БТА не е новост, пише го и в интернет. В становище на Сметната палата от одитен доклад от 2008 г. са констатирани нередности във финансите на агенцията за цялата 2006 г. Още през 2008 г. са направени редица предписания, които и досега остават неосъществени. Сметната палата констатира: „Осъщественият последващ контрол на препоръките показа, че БТА не е изпълнила всички дадени от Сметната палата препоръки. Неизпълнението на препоръките, свързани с прилагането на ЗФУКПС (Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор) в БТА, показва неразбиране на закона, с което се създават рискове при осигуряването на подходящи условия за постигане на целите на агенцията и опазване на обществените интереси.”

(Доколкото ми е известно, част от „неразбирането на закона” е фактът, че ръководството на БТА е ремонтирало почивната станция на Витоша с пари от държавната субсидия. След което е отдало под наем въпросната почивна станция.)

Какви са последствията от всичко това? Никакви.

Заличаването на списание „Паралели” (едно от малкото издания без чалга по страниците) не е спиране просто на едно цветно и развлекателно списание. Това е унищожаване на дългогодишна традиция, наложила добър вкус, добър език и култура в четенето.

Накрая, само като вметка, ще спомена, че при закриването на „Паралели” бяха съкратени 5 човека, които произвеждаха продукт, за разлика от 10-те (десетте) счетоводители на щат в БТА.

София, 19.04.2011 г. Емил Тонев
Главен редактор на бившето сп. „Паралели”