Съдебни парадокси с братя Юзеирови

| Емил Коен,

На 19 януари Търговищкият окръжен съд взе решение да прекрати сдружението с нестопанска цел „Български червен полумесец” със седалище в село Славяново. Както читателите вече са се досетили, това е Червеният полумесец на вече широко известните братя Юзеирови.

Според съда сдружението на двамата братя трябва да бъде прекратено на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, букви „а” и „б” от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), според които едно сдружение или фондация може да прекратено, когато то „не е учредено по законния ред” и също когато „извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави”.

Защо „Българският червен полумесец” не е „учреден по законния ред”?

Защото, според Закона за Червения кръст, Българският Червен кръст е единствената национално представена организация на Червения кръст на територията на България. Освен това, Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в състава на въоръжените сили при бойни действия по суша, в която и България е страна, предоставя особена закрила на лицата и техническите средства, ползвани от тях, които са обозначени със знака на „червения кръст”, „червения полумесец”, „червеното Слънце” или „червения лъв”. Това е логично, защото Международният червен кръст е организация, която действа на територията на целия свят, спасява и подпомага хора в случаи на бедствие или на военен конфликт и като всеобща и най-значима хуманитарна организация дейността й се признава и насърчава дори и там, където има война – при това и от едната, и от другата страна в конфликта. Затова и споменатата Женевска конвенция, и Устава на Червения кръст и Червения полумесец, и националното законодателство (вкл. българското) забраняват на други, освен на национално признатите, организации да ползват като отличителни знаци черния кръст и полумесец (за България лъва и Слънцето нямат приложение).

Следователно, всеки, който ползва знака на това международно хуманитарно дружество (а това, да припомним, може да бъде само една организация във всяка страна) извършва нарушение. Сдружението на братя Юзеирови има устав, който е почти буквален препис на устава на БЧК и е раздавало храни и дрехи, ползвайки камиони с нарисуван на тях червен полумесец.

Запазеното само за една организация във всяка отделна страна право на специалното обозначение не е приумица. В някакъв смисъл това е привилегия – трудната привилегия да можеш да работиш и от двете страни на конфликта, да се ползваш със закрила, за да си вършиш работата, там, където падат бомби и се стреля, да можеш да оказваш помощ на ранените и болните и от двете страни на фронтовата линия. Нормално и правилно е това да бъде „запазена марка” само за една организация във всяка страна, в противен случай може да настъпи хаос в животоспасяващата дейност, могат да се появят мошеници, които да искат да се облажат от ресурсите, които екипите на истинския Червен кръст раздава на болните, осакатените, ранените и гладуващите.

С това въпросът за прекратяването на организацията на Червения полумесец на братя Юзеирови би могъл и да приключи. Така или иначе, БЧК, научавайки, че в Славяново и на други места от камион или камиони, обозначени с червен полумесец, се раздават храни и дрехи, че има сграда в селото, на фасадата на която е нарисуван червеният полумесец, реагира със серия от жалби да прокуратурата и Министерството на правосъдието. И в края на краищата Търговищкият окръжен съд закрива хуманитарното сдружение на братя Юзеирови (решението е обжалваемо, то още не е влязло в сила).

От тук обаче започват други питания. Тази организация няколко месеца по-рано е била регистрирана от същия съд, който я закрива. Това не е ли парадокс? Какво е правил съдът тогава? Смукал си е пръстите? Гледал е в облаците? Какво му е попречило да извърши задължителната в такива случаи проверка и още в самото начало да обясни на заявителите, че начинанието им е в противоречие със закона и с международни договори, по които България е страна?

Съвсем логично ответникът по делото по закриването – „Червеният полумесец” на братя Юзеирови – заявява в своя защита, че тази организация не е „създадено по подобие на международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и че не представлява организационна форма на Червения кръст в мюсюлманска държава”. Защото, ако беше така, съдът не би трябвало да я регистрира, нали? Но той я е регистрирал. Ако Юзеирови нарушават закона, това трябваше да им бъде казано още когато са искали да придадат юридическа форма на организацията си. А не сега положението да става смешно или по-скоро трагикомично.

Тук не искам да засягам въпроса защо братя Юзеирови са решили да си направят и Червен полумесец. Само предполагам, че мотивите им са били същите, като тези, които са ги подтикнали да създадат мюсюлманска партия. С една дума – защо да може да съществува законно „Българска християнска коалиция” (знаем, че уставът на тяхната партия е копие на устава на тази коалиция, само дето „християнска” е заменено с „мюсюлманска”), а да не може да има партия, прокламираща, че се опира на мюсюлмански религиозни ценности?

Да, но нещата не са едни и същи при двата типа организации. Забраната в българската конституция за образуване на партии на етническа и верска основа противоречи на международното право по правата на човека и това вече толкова пъти е доказвано, че едва ли трябва доказателствата да се привеждат отново. Освен това, наистина чрез узаконяването на партия, носеща в названието си думата „християнска”, българските съдилища и по-конкретно Софийският градски съд (той регистрира партиите) показаха пълна безпринципност и неуважение към Конституцията, която трябва да се спазва така, както е написана, до момента, в който се измени. (Това не значи, че не може да има искания за промяна на основния закон!). Така че Юзеирови са напълно прави да казват „Щом за едни може, трябва да може и за всички”.

Забраната да има повече от един Червен кръст в една страна има друг характер, тя е дълбоко обоснована и съвсем разумна. Тук просто положението е коренно различно с това при политическите партии. Но ако създателите на Червения полумесец в Българя не за знаели това, съдът трябваше да им го каже.

Защото не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава.