Не пускай в къщата си разбойника, който иска да я разруши

| Емил Коен,

На 18 ап­рил и на 8 май Цен­тъ­рът за кул­ту­ра и де­бат “Чер­ве­на­та къ­ща” нап­ра­ви два де­ба­та - пър­вият със заг­ла­вие “Лес­но ли е да си на­цио­на­лист?”, а вто­рият - под още по “про­во­ки­ра­щия, над­слов “Ин­тег­ра­ция или “ци­га­ни­за­ция”? Спо­ред ин­фор­ма­ция на са­ма­та “Чер­ве­на къ­ща” те­зи две об­съж­да­ния са част от про­дъл­жа­ва­ща прог­ра­ма “Но­ви­те граж­дан­ски дви­же­ния”, чия­то цел е да “се опи­та­ме да срещ­нем пред­ста­ви­те­ли на но­во­въз­ник­ва­щи­те граж­дан­ски дви­же­ния с тех­ни опо­нен­ти в спор не на емо­ции, а на ар­гу­мен­ти”.

При­със­твах и на два­та спо­ра и няма да скрия, че те дъл­бо­ко ме сму­ти­ха.

По­не­же ми се стру­ва, че сму­ще­ние­то ми не се дъл­жи на лич­нос­тни­те ми осо­бе­нос­ти, а на не­що, кое­то ми се виж­да мно­го важ­но, ще се опи­та­м да обо­сно­ва не­съг­ла­сие­то си.

Ве­роя­тно и две­те пуб­лич­ни проя­ви (“Чер­ве­на­та за­ла” бе пре­тъп­ка­на и в два­та слу­чая) би­ха ос­та­на­ли в от­чет­ни­те док­ла­ди ка­то по­лез­ни, нор­мал­ни и об­ра­зо­ва­щи пуб­ли­ка­та, осо­бе­но ка­то се има пред­вид кол­ко пре­циз­но, так­тич­но и ос­троум­но се спра­ви с рол­ята си на во­дещ Деян Кю­ра­нов, ако няма­ше ед­на осо­бе­нос­т - със­та­вът на уча­стни­ци­те. И в два­та слу­чая из­вес­тни ли­бе­рал­ни ин­те­лек­туал­ци и об­щес­тве­ни­ци (кул­ту­ро­ло­гът Де­сис­ла­ва Ли­ло­ва, ис­то­ри­кът Але­ксе­й Ка­льон­ски, со­цио­ло­гът Петя Ка­бак­чие­ва и ше­фът на Об­щин­ския съ­вет в Лом, ро­мът Ни­ко­лай Ки­ри­лов) бяха про­ти­во­пос­та­ве­ни на Ан­гел Джам­баз­ки - мла­да на­деж­да на ВМРО, се­га шеф на Ко­ми­сия­та по ред и си­гур­ност на Сто­лич­ния об­щин­ски съ­вет и на два­ма пред­ста­ви­те­ли на Бъл­гар­ския на­цио­на­лен съюз (БНС) - во­да­ча Боян Ра­са­те и па­зар­джиш­кия об­лас­тен коор­ди­на­тор Си­меон Кос­та­ди­нов. Има ли не­що сму­ща­ва­що в те­зи уча­стни­ци? Да - при­със­твие­то и уча­стие­то на край­ни на­цио­на­лис­ти. Вед­на­га ще ка­жа, че и с ВМРО (пред­ста­ве­на от Джам­баз­ки) ед­ва ли има как­во осо­бе­но да се об­съж­да, но все пак - ма­кар и мал­ка, там има об­ща поч­ва, на коя­то мо­гат да стъпят и две­те стра­ни. Но не е та­ко­ва по­ло­же­ние­то с БНС.

За­ми­съ­лът на ор­га­ни­за­то­ри­те ли­чи от на­чи­на, по кой­то бяха об­яве­ни дис­ку­сии­те - “спор не на емо­ции, а на ар­гу­мен­ти”.

Но аз мисля, че С “О­ПО­НЕН­ТИ” КА­ТО ТЕ­ЗИ ОТ БНС НЕ МО­ЖЕ ДА СЕ СПО­РИ

И ве­че чу­вам гла­со­ве­те, кои­то въз­му­те­но ми каз­ват: ти ис­каш да на­ло­жиш цен­зу­ра. Ни­ма нор­мал­на­та пред­ста­ва за об­щес­тве­на дис­ку­сия не включ­ва спор с всич­ки, за­що­то гла­со­ве­те, кои­то съ­щес­тву­ват в об­щес­тво­то има­т пра­во да бъ­дат чу­ти, каз­ват мои­те въоб­ра­жае­ми, но всъщ­ност на­пъл­но реал­ни кри­ти­ци? Не са ли раз­прос­тра­не­ни въз­гле­ди­те тип “Боян Ра­са­те”? А щом е та­ка, не е ли ред­но да дис­ку­ти­рат с тях те­зи, кои­то не ги спо­делят?

Въп­ро­сът опи­ра до то­ва - с ко­го и за­що мо­жем да спо­рим. За да има спор, спо­ре­щи­те стра­ни трябва да са съг­лас­ни по няка­къв ми­ни­мум об­щи по­ло­же­ния, ко­га­то ста­ва ду­ма за об­щес­тве­ни въп­ро­си, след­ва да има съг­ла­сие по някои ба­зис­ни цен­нос­ти. Въз­мо­жен ли е спор, нап­ри­мер, меж­ду на­цис­ти­те, кои­то са би­ли убе­де­ни, че еди­нстве­но­то ре­ше­ние на “ев­рей­ския въп­рос” е т.нар. “край­но ре­ше­ние”, т.е. из­треб­ва­не­то в га­зо­ви­те ка­ме­ри на кол­ко­то мо­же по­ве­че ев­реи, и за­щит­ни­ци­те на из­треб­ва­не­то? На как­ва поч­ва ще стъ­пи спо­рът, щом ед­ни­те твърдят, че ев­реи­те са вре­ден вид, не­пъл­но­цен­ни хо­ра, всъщ­ност да­же не хо­ра, а някак­во по­до­бие, па­ра­зи­ти, взе­ли чо­веш­ки вид. А па­ра­зи­ти­те трябва да се из­треб­ват. Как­то ясно се виж­да, тук прос­то няма за как­во да се спо­ри.

Но не е ли пре­си­ле­на ана­ло­гия­та? Те­зи от БНС ни­ма са чак на­цис­ти, е въз­ра­же­ние­то, кое­то се пра­ви. Там е ра­бо­та­та, че хо­ра ка­то Ра­са­те и ком­па­ния не ис­кат, по­ра­ди об­щес­тве­на­та стиг­ма вър­ху ду­ма­та, да бъ­дат на­ри­ча­ни “фа­шис­ти” или “на­цис­ти”. Те пред­по­чи­тат да се на­зо­ва­ват прос­то “на­цио­на­лис­ти”. То­ва вър­ви, то е об­щес­тве­но приет ети­ке­т и зна­чи с тях мо­же да се спо­ри.

Но ето как­во на­ми­ра­ме в офи­циал­ни еле­ктрон­ни пуб­ли­ка­ции на та­зи ор­га­ни­за­ция: “На­ша­та вяра произ­хож­да от кръв­но­то ни еди­нство и не се под­чин­ява на по­ли­ти­чес­ки или ре­ли­гиоз­ни пред­раз­съ­дъ­ци!”. С дру­ги ду­ми - кой­то не е от “на­ша­та кръв”, а то­ва ре­ша­ва­ме ние, е наш враг. Ето и при­мер кои са от “на­ша­та кръв” и кои не: “Ци­га­ни­те не ни ин­те­ре­су­ват. За нас те не мо­гат да бъ­дат Бъл­га­ри, за­що­то по бо­жия­та воля те са се ро­ди­ли ци­га­ни, а не Бъл­га­ри. Вие как мис­ли­те, ако ци­га­ни­те са Бъл­га­ри, за­що им ви­кат ци­га­ни?” Или друг при­мер: “До­се­га от де­мок­ра­ция­та сме ви­де­ли са­мо мръ­со­тия, прес­тъп­ност, без­ра­бо­ти­ца, пен­сио­не­ри, ро­ве­щи по ко­фи­те, ек­сплоа­та­ция, нар­ко­ти­ци, ко­руп­ция, прос­ти­ту­ция, пра­ва за мал­цинс­тва­та, ох­ра­не­ни по­ли­ти­ци, го­ли обе­ща­ни­я и т.н. То­ва не е на­шият ид­еал за дър­жа­ва! Да не би да е ва­шият? Де­мок­ра­ция­та се из­чер­па и ней­но­то вре­ме от­ми­на”. Прос­то и ясно - сякаш е на­пи­са­но през 1933 г. и не тук, а в Гер­ма­ния. Впро­чем, по то­ва вре­ме и тук, у нас, се пи­ше­ха и го­во­ре­ха та­ки­ва не­ща, а на 19 май 1934-та зве­на­ри­те и на 9-ти сеп­тем­ври 1944-та пак те, но с ре­ша­ва­ща­та и фа­тал­на под­кре­па на ко­му­нис­ти­те, “прет­во­ри­ха в жи­во де­ло”, как­то се каз­ва­ше ед­но вре­ме, ид­еи­те си, а Бъл­га­рия и до­се­га не мо­же да се оп­ра­ви от те­зи два опи­та.

В идей­ни­я ре­пер­тоар на БНС има всич­ко от нас­ледс­тво­то на на­циз­ма - и през­ре­ние­то към “и­но­род­ци­те”, и “зо­вът на кръв­та”, и при­зи­вът за “же­ле­зен ред”, и за­ка­на­та да на­ло­жат, “ко­га­то му дой­де вре­ме­то”, раз­би­ра­ния­та си със си­ла. Ес­тес­тве­но, в пряк и от­кро­вен вид всич­ко то­ва се го­во­ри са­мо в “про­ве­ре­на сре­да”, на пуб­ли­ка­та се пус­кат зле съ­чи­не­ни ев­фе­миз­ми. Те са нап­ра­ве­ни та­ка, че все­ки лес­но да раз­бе­ре за как­во ста­ва ду­ма, но “вра­го­ве­те” да не мо­гат да се хва­нат за ду­ми­те.

ТО­ВА, КОЕ­ТО ЛИП­СВА НА КРАЙ­НИ­ТЕ НА­ЦИО­НА­ЛИС­ТИ У НАС, Е ОБ­ЩЕС­ТВЕ­НА­ТА ЛЕ­ГИ­ТИМ­НОСТ приз­на­ние­то, че “то­зи глас” е ка­то всич­ки дру­ги и зна­чи трябва да се чу­ва. Ме­дии­те съз­на­тел­но или по ин­стинкт из­бягват да по­пул­яри­зи­рат въз­гле­ди­те им и тях са­ми­те, точ­но за­що­то раз­би­рат как­ва е тяхна­та при­ро­да. То­ва оче­вид­но не се нра­ви на Ра­са­те и хо­ра­та му и за­то­ва той се стре­ми да уча­ства във всякак­ви те­ле­ви­зион­ни фор­ма­ти, как­то нап­ри­мер бив­ше­то тв със­те­за­ние “Вот на до­ве­рие”, во­де­но от Ива­н Га­ре­лов по бТВ. Спо­ред мен пос­ла­ние­то на та­ки­ва проя­ви е: “Ние сме ка­то всич­ки, е, вярно, раз­лич­ни сме, но на­ли то­ва е ху­ба­во­то?”

Да бъ­дат приз­на­ти ка­то рав­но­пос­та­вен уча­стни­к в об­щес­тве­ния диа­лог е явно ед­но от най-го­ле­ми­те им же­ла­ния. Вед­нъж ста­не ли то­ва - пътят към “гол­яма­та сце­на” на по­ли­ти­ка­та и влас­тта е от­крит. Ето в то­ва е, спо­ред мен, гол­яма­та греш­ка на “Чер­ве­на­та къ­ща”.

Да пус­неш в къ­ща­та си те­зи, кои­то ис­кат да я раз­ру­шат, е не­що­то, кое­то де фак­то нап­ра­ви­ха ор­га­ни­за­то­ри­те на де­ба­тите. Ци­та­де­ла­та на тър­пи­мос­тта и на ли­бе­рал­но­то го­во­ре­не, Цен­тъ­рът за кул­ту­ра и де­бат “Чер­ве­на­та къ­ща” с включ­ва­не­то на Ра­са­те и ком­па­ния им ка­за: “Спо­кой­но, мом­че­та. Не са пра­ви те­зи де­то ви из­бягват и ви на­ри­чат фа­шис­ти. И да сте, как­во от то­ва? С всич­ки след­ва да се раз­го­варя”.

Не мисля, че в близ­ко бъ­де­ще ор­га­ни­за­ции ка­то БНС ще по­лу­чат реал­но по­ли­ти­чес­ко влия­ние, не се боя от то­ва. За раз­ли­ка от “А­та­ка” те все още са и, по всяка ве­роя­тност, ще про­дъл­жат да се на­ми­рат в по­ли­ти­чес­кия ъгъ­л. Но ле­ги­ти­ми­ра­не­то чрез уча­стие в та­ки­ва де­ба­ти раз­би­ва еди­н ши­рок кон­сен­сус, ос­но­ван на кон­сти­ту­цион­ни­те цен­нос­ти, че ле­ги­тим­но пра­во да уча­ства­т в об­щес­тве­ните де­бати има­т са­мо те­зи, кои­то спо­делят ду­ха на ос­нов­ни­те кон­сти­ту­цион­ни цен­нос­ти.

Тук не се пра­ви пред­ло­же­ние за заб­ра­на, за за­пуш­ва­не на ус­та­та, за реп­ре­сии. Не. До­кол­ко­то не на­ру­ша­ват за­ко­на, те­зи хо­ра мо­гат да го­ворят. И го вър­шат. Но не­ка про­дъл­жат да го правят от там, от­къ­де­то им е място­то - от ъгъ­ла, от пок­рай­ни­ни­те на об­щес­тво­то, да­леч от цен­тро­ве­те на ме­дий­но и ин­те­лек­туал­но приз­на­ние. За­що­то за­вою­ва­не­то на приз­на­ние е пър­ва­та стъп­ка към раз­шир­ява­не на чу­вае­мос­тта, към нав­ли­за­не в за­вою­ва­не на но­ви ду­шев­ни те­ри­то­рии - те­зи на мла­ди­те, без жиз­нен и ин­те­лек­туа­лен опи­т.

То­ва е мое­то мне­ние и в то­ва се със­тои тре­во­га­та ми. Но в ду­ха на сво­бо­да­та на сло­во­то и точ­но за­що­то с “Чер­ве­на­та къ­ща” има­ме об­щи цен­нос­ти, то по де­фи­ни­ция, мо­жем да спо­рим, ще се рад­вам да видя тех­ни­те ар­гу­мен­ти в под­кре­па на, още вед­нъж пов­тарям, греш­на­та им иде­я.