Еди­н еру­ди­ра­н ре­фе­рат

| Емил Коен,

Кни­га на Хю­сеин Мех­мед “По­ма­ци­те и тор­бе­ши­те в Ми­зия, Тра­кия и Ма­ке­до­ния” (Со­фия, 2007, пред­го­вор П. Япо­в) пре­тен­ди­ра да бъ­де ис­то­рия на по­ма­ци­те на Бал­кан­ския по­луос­тров. Дей­стви­тел­но, по­вес­тво­ва­ние­то за­поч­ва с опи­са­ние на кон­так­ти меж­ду ара­би и на­ро­ди­те, на­се-лява­щи по­луос­тро­ва още от са­мо­то на­ча­ло на VI век - поч­ти сто го­ди­ни пре­ди офи­циал­на­та да­та на об­ра­зу­ва­не­то на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва - 681 г. Краят на тру­да до­веж­да раз­ка­за за съд­ба­та на по­ма­ци­те на Бал­ка­ни­те до на­ча­ло­то на ко­му­нис­ти­чес­кия пе­риод в ис­то­рия­та ни - до 16.04.1947 г., ко­га­то ед­на кон­фе­рен­ция, сви­ка­на от но­ва­та “о­те­чес­тве­ноф­рон­тов­ска” Ди­рек­ция на из­по­ве­да­ния­та взе­ма ре­ше­ние за зак­ри­ва­не­то на Бъл­га­ро-мю­сюл­ман­ско­то кул­тур­но прос­вет­на друж­ба “Ро­ди­на”, ор­га­ни­за­ция­та, коя­то бе съз­да­де­на де­се­ти­ле­тие по-ра­но от дър­жа­ва­та с цел “да вър­не по­ма­ци­те в ло­но­то на бъл­гар­ска­та на­цио­нал­на об­щност”.

Не­съм­не­но е, че еру­ди­ция­та на ав­то­ра бу­ди ува­же­ние. Све­де­ния­та, кои­то ни съоб­ща­ва на скром­ни­те 167 стра­ни­ци на книж­ка­та си, са под­кре­пе­ни от 521 (!) по­зо­ва­ва­ния на из­точ­ни­ци и от 100 заг­ла­вия ли­те­ра­ту­ра на бъл­гар­ски и тур­ски ези­к. И все пак, из­глеж­да же­ла­ние­то за всеоб­хват­ност си е нап­ра­ви­ло ше­га с ав­то­ра. За да бъ­де еди­н труд ис­то­рия на на­род или на гру­па, в не­го трябва да се го­во­ри не са­мо за съ­би­тия­та, свър­за­ни с по­ли­ти­чес­ко­то и воен­ното би­тие на те­зи хо­ра, но съ­що и за сто­пан­ския, кул­тур­ния, ин­сти­ту­цио­нал­ния и ду­хов­ния им жи­вот. Но то­ва няма как да ста­не в рам­ки­те на ед­на тън­ка кни­га. И за­то­ва ние сме чи­та­те­ли по-ско­ро на еди­н мно­го еру­ди­ра­н ре­фе­рат, от­кол­ко­то на са­мос­тоя­тел­на из­сле­до­ва­тел­ска ра­бо­та. Но кни­га­та е из­вън­ред­но поз­на­ва­тел­на и ос­вен то­ва, има ред до­пъл­ни­тел­ни дос­той­нства. В нея е про­ка­ра­на те­за­та за пос­те­пен­но­то, мно­го­ве­ков­но и мир­но прие­ма­не на ис­ляма - по раз­лич­ни при­чи­ни - от раз­нооб­раз­ни гру­пи на сред­но­ве­ков­но­то бал­кан­ско об­щес­тво и най-ве­че от част от сред­но­ве­ков­ни­те ере­ти­ци. На­ред с дру­ги съв­ре­мен­ни ав­то­ри, и Мех­мед твър­ди, че в ръ­ко­пи­си­те и ис­то­ри­чес­ки­те съ­чи­не­ния, кои­то опи­сва­т кър­ва­во­то ис­лями­зи­ра­не на бал­кан­ски­те хрис­тия­ни през XVII век от ос­ман­ска­та власт, има мно­го не­съот­ветс­твия и ед­ва ли след­ва те да се раз­глеж­дат ка­то не­съм­нен ис­то­ри­чес­ки из­точ­ник (стр. 35). Все пак та­зи те­за зас­лу­жа­ва мно­го по-де­тай­лна ар­гу­мен­та­ция от та­зи, коя­то й пра­ви ав­то­рът.

Сил­на стра­на на съ­чи­не­ние­то е, че ав­то­рът пи­ше с оче­вид­но съ­чувс­твие към по­ма­ци­те и ве­роя­тно е еди­н от тях. Но то съв­сем не е без­кри­тич­но - по­ма­ци­те, не са би­ли са­мо жер­тва на аси­ми­ла­цион­на­та по­ли­ти­ка на но­ви­те бал­кан­ски дър­жа­ви. Във вой­ни­те и във въс­та­ния­та, кои­то бъл­гар­ска­та на­ция и дър­жа­ва водят от Ап­рил­ско­то въс­та­ние, през Ос­во­бо­ди­тел­на­та, та чак до Пър­ва­та све­тов­на вой­на вклю­чи­тел­но, по­ма­ци­те са би­ли и от­мъс­ти­те­ли, и аг­ре­сив­ни бра­ни­те­ли на ре­ли­гиоз­на­та си при­над­леж­ност и в та­зи си роля са би­ли - в крак с “мо­да­та” на вре­ме­то си - и кръ­воп­ро­лит­ни, и жес­то­ки. Ав­то­рът не ни спест­ява та­зи част от ис­ти­на­та.

Ос­вен то­ва, ко­га­то опи­сва без­брой­ни­те слу­чаи на на­силс­тве­но из­гон­ва­не от се­ли­ща­та им, на убий­ства, краж­би на иму­щес­тво и си­ло­во “хрис­тия­ни­зи­ра­не”, из­вър­ше­ни от бал­кан­ски­те дър­жа­ви и най-ве­че от на­ша­та сре­щу по­ма­ци­те, той не си поз­вол­ява да на­пус­не ура­вно­ве­се­ни­я тон, не прибя­гва към емо­цио­нал­ни ар­гу­мен­ти за за­сил­ва­не на впе­чат­ле­ние­то от на­си­лие­то, на кое­то са би­ли под­ла­га­ни.

И нак­рая, ве­че спо­ме­нах оче­вид­на­та еру­ди­ци­я на пи­са­теля. На та­зи еру­ди­ци­я й трябва са­мо из­вес­тно стес-нява­не на из­сле­до­ва­тел­ско­то по­ле, фо­ку­си­ра­не, и то­га­ва ще се по­лу­чи пър­вок­лас­на ис­то­ри­чес­ка кни­га.

Ние се нуж­даем от та­ки­ва кни­ги.