Чер­но­то пет­но на бъл­гар­ско­то об­ра­зо­ва­ние

| Емил Коен,

От Ос­во­бож­де­ние­то на­сам об­ра­зо­ва­ние­то в Бъл­га­рия е гри­жа на дър­жа­ва­та. Неп­ре­къс­на­то се раз­шир­ява мре­жа­та от дър­жав­ни на­чал­ни, ос­нов­ни, сред­ни и вис­ши учи­ли­ща. Час­тно­то об­ра­зо­ва­ние, 15 го­ди­ни след пов­тор­но­то му въ­веж­да­не, об­хва­ща по-мал­ко от 1% от уча­щи­те се у нас [1] .

Ре­зул­та­тът от по­ве­че от сто­го­диш­но­то уси­лие на дър­жа­ва­та мо­же да се из­ра­зи та­ка - Бъл­га­рия е ед­на от най-об­ра­зо­ва­ни­те стра­ни в Ев­ро­па с ней­ни­те 17% от въз­рас­тно­то на­се­ле­ние вис­шис­ти и 44% сред­нис­ти и с нег­ра­мот­ност, коя­то об­хва­ща под 2% от на­се­ле­ние­то. В та­зи на­бър­зо щри­хи­ра­на ро­зо­ва кар­ти­на има, как­то е доб­ре из­вес­тно, ед­но гол­ямо чер­но пет­но и то е със­тоя­ние­то на об­ра­зо­ва­нос­тта на бъл­гар­ски­те граж­да­ни - ро­ми. Там де­лът на хо­ра­та с вис­ше об­ра­зо­ва­ние е око­ло 70 пъ­ти по-ни­сък (17,01% от бъл­гар­ски­те граж­да­ни има­т вис­ше об­ра­зо­ва­ние, а сред ро­ми­те де­лът на вис­шис­ти­те е 0,24%), сред ро­ми­те де­лът на хо­ра­та със сред­но об­ра­зо­ва­ние е поч­ти 8 пъ­ти по-ни­сък, а нег­ра­мот­ни са поч­ти 15% от ро­ми­те над 20-го­диш­на въз­раст [2] .

За­що пов­тарям те­зи, ве­че из­ли­не­ли от пов­тар­яне чис­ла? За да има от­прав­на точ­ка за раз­ми­съл как­во след­ва да правят час­тни­те фон­да­ции, кои­то ис­кат да по­мог­нат за по-бър­зо­то за­ли­ча­ва­не на убий­стве­на­та раз­ли­ка в ни­во­то на об­ра­зо­ва­ност меж­ду на­се­ле­ние­то ка­то цяло и ром­ска­та му със­тав­ка. Та­зи те­ма трябва­ше да бъ­де об­съж­да­на на със­тоя­ла­та на 9 фев­руа­ри 2006 г. в Со­фия кон­фе­рен­ция на ба­зи­ра­ния в Бу­да­пе­ща Ром­ски об­ра­зо­ва­те­лен фонд (РОФ).

РОФ бе­ше уч­ре­ден в края на 2004 г. и за­поч­на да ра­бо­ти през след­ва­ща­та го­ди­на. Той има за цел да под­по­ма­га об­ра­зо­ва­ние­то на ро­ми­те в цяла Ев­ро­па. У нас та­зи ор­га­ни­за­ция пое из­дръж­ка­та на проек­ти­те за де­сег­ре­га­ция, под­дър­жа­ни от Прог­ра­ма­та за ром­ско уча­стие на ИОО - Бу­да­пе­ща, а ос­вен то­ва под­кре­пи и но­ви на­чи­на­ния. До есе­нта на 2006 г. той е спо­но­со­ри­рал с 1 300 000 ев­ро 17 пред­ло­же­ния в Бъл­га­рия. Не­съм­не­но мно­го голяма не­го­ва зас­лу­га е то­ва, че не ос­та­ви на произ­во­ла на съд­ба­та шес­тте проек­та за де­сег­ре­га­ция , за­поч­на­ти през 2000-2002 го­ди­на, а про­дъл­жи фи­нан­си­ра­не­то им, за­що­то дър­жа­ва­та пред­прие ре­ди­ца хар­тие­ни стъп­ки [3] за ре­ша­ва­не на проб­ле­ма с ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние, но та­ка и не сто­ри ни­що реал­но в та­зи на­со­ка и в час­тност не да­де па­ри за из­дръж­ка на де­сег­ре­га­ция­та. Меж­ду но­ви­те му ини­циа­ти­ви зас­лу­жа­ва да бъ­де от­бел­яза­на прог­ра­ма­та за под­по­ма­га­не на ром­ски сту­ден­ти и раз­ви­ва­не на ака­де­мич­ни из­след­ва­ния от мла­ди ро­ми, за­що­то съз­да­ва­не­то кол­ко­то се мо­же по-бър­зо на ши­рок слой ро­ми вис­шис­ти е без съм­не­ние стра­те­ги­чес­ка цел от най-висш порядък.

Въп­ро­сът, кой­то трябва­ше, но не бе­ше по съ­щес­тво об­съ­ден на 9 фев­руа­ри, бе­ше “А се­га на­къ­де”? В до­ку­мент, на­ре­чен “О­цен­ка на стра­на­та и стра­те­ги­чес­ки ди­рек­ти­ви на РОФ за Бъл­га­рия” се пред­ла­га мно­го ши­рок спек­тър от бъ­де­щи дей­нос­ти. Те са гру­пи­ра­ни в три ос­нов­ни раз­де­ла “Сът­руд­ни­чес­тво и под­кре­па за ром­ски­те об­щнос­ти и неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции”, “Под­кре­па за об­ра­зо­ва­тел­ни­те влас­ти в из­пъл­не­ние­то на прог­ра­ми­те” и “У­час­тие в раз­ра­бот­ва­не­то на об­ра­зо­ва­тел­на по­ли­ти­ка от влас­ти­те”, все­ки от кои­то съ­дър­жа мно­жес­тво дей­нос­ти и всич­ки до ед­на са по­лез­ни. Някой мо­же ли да въз­ра­зи на дей­нос­ти, кои­то целят “мо­ти­ви­ра­не на ро­ди­те­ли да уча­ства­т във всес­тран­ния про­цес на де­сег­ре­га­ция за ели­ми­ни­ра­не на “ци­ган­ски­те” учи­ли­ща и фак­ти­чес­ка­та сег­ре­га­ция на ро­ми­те в спе­циал­ни­те учи­ли­ща”, или “раз­ра­бот­ва­не на ус­той­чи­ви мо­де­ли за де­сег­ре­га­ция, включ­ва­щи всич­ки “ци­ган­ски” учи­ли­ща­” или “у­ве­ли­ча­ва­не на броя на ром­ски де­ца, за­пи­са­ни в пре­ду­чи­лищ­но обу­че­ние­”, заед­но със свър­за­на­та с то­ва за­да­ча “на­мал­ява­на на де­ла на от­па­да­щи­те в 5-8 клас, уве­ли­ча­ва­не броя на пре­ми­на­ва­щи­те към гим­на­зиал­но и след­гим­на­зиал­но об­ра­зо­ва­ние”.

Но РОФ, съз­да­ден с ка­пи­тал от 43 ми­лио­на до­ла­ра, опе­ри­ра­щ в по­ло­ви­на­та ев­ро­пей­ски стра­ни с най-мал­ко 10 ми­лио­на ро­ми в тях (а об­ра­зо­ва­тел­ния ста­тус на ро­ми­те навс­якъ­де е не­за­ви­ден), прос­то няма как да за­ме­ни ни­то дър­жа­ва­та Бъл­га­рия, ни­то ЕС в уси­лие­то да бъ­де най-сет­не прео­бър­на­та към по-доб­ро съд­ба­та на об­ра­зо­ва­ние­то на ро­ми­те, а то зна­чи и по­со­ка­та на бъ­де­ще­то им.

Спо­ред дан­ни от из­след­ва­не­то “Ром­ски­те учи­ли­ща в Бъл­га­рия 2005” с ръ­ко­во­ди­тел доц. Ди­ми­тър Ден­ков, ако под “ром­ско” учи­ли­ще (с всич­ки­те пос­ледс­твия - нис­ко ка­чес­тво на обу­че­ние­то, сла­ба по­се­щае­мост на де­ца­та, ви­сок дял на от­па­да­щи­те уче­ни­ци и т.н.) раз­би­ра­ме та­ко­ва, в кое­то над 50% от де­ца­та са от ром­ски произ­ход, през 2005 г. в Бъл­га­рия е има­ло 554 та­ки­ва учи­ли­ща [4] . То­ва е око­ло ед­на пе­та от об­щия брой на учи­ли­ща­та в Бъл­га­рия, къ­де­то уча­т по­ве­че от 100 хи­ляди ром­ски де­ца. Мо­гат ли осе­м де­сег­ре­га­цион­ни проек­та, щед­ро под­по­ма­га­ни от РОФ, да се “пре­борят” с “ци­ган­ски­те учи­ли­ща­”? Оче­вид­но не.

Из­хо­дът е еди­н и той от­дав­на е по­со­чен, а меж­ду дру­го­то, ни­кой не го и от­ри­ча. Дър­жа­ва­та трябва да се зае­ме с це­лия ком­плекс от проб­ле­ми - и с мо­ти­ви­ра­не­то на ро­ди­те­ли­те, и с под­по­ма­га­не­то на най-бед­ни­те меж­ду тях, и със смес­ва­не­то на де­ца­та, и с прек­ва­ли­фи­ка­ция­тана учи­те­ли и ди­рек­то­ри, и с на­ми­ра­не­то и при­ла­га­не­то на най-уда­чна­та ком­би­на­ция от сти­му­ли и сан­кции, коя­то да за­дър­жа в учи­ли­ще кол­ко­то се мо­же по­ве­че ром­ски де­ца след за­вър­шва­не на ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние, за­що­то ед­ва пет от все­ки 100 ром­ски пър­во­ла­ка сти­гат до края на сред­но­то об­ра­зо­ва­ние. И т.н. Дър­жа­ва­та трябва да се зае­ме. Знае се, из­вес­тно е и тя са­ма­та, ма­кар и под сур­дин­ка, не от­ри­ча то­ва свое за­дъл­же­ние. Но, ос­вен на хар­тия, не го из­пълн­ява.

Доб­ре, мо­же би тук, в “крат­кос­ро­чен стра­те­ги­чес­ки прио­ри­тет № 5” (пос­ле­ден по ред!) на РОФ за “под­кре­па на проек­ти в Бъл­га­рия” се крие раз­ков­ни­че­то? То­зи прио­ри­тет № 5 е фор­му­ли­ран та­ка: “Да се ор­га­ни­зи­рат ме­дий­ни кам­па­нии и дру­ги ко­му­ни­ка­цион­ни ме­роп­рия­тия за по­ви­ша­ва­не на ин­фор­ми­ра­нос­тта за пот­реб­нос­тта от де­сег­ре­га­ция и за дру­ги­те ини­циа­ти­ви в под­кре­па на об­ра­зо­ва­ние­то на ро­ми­те”. Об­щес­тве­нос­тта и по­ли­ти­чес­ка­та кла­са трябва да бъ­дат убе­де­ни, че ром­ска­та об­ра­зо­ва­тел­на ре­во­лю­ция е съд­бо­нос­но важ­на за стра­на­та, че на­чи­на­ние­то си зас­лу­жа­ва па­ри­те, че крат­кос­роч­ни­те по­ли­ти­чес­ки вре­ди (от ти­па “А как­во ще ка­жат из­би­ра­те­ли­те ми?”) са нес­рав­ни­мо по-ма­ло­важ­ни от дъл­гос­роч­ни­те - и со­циал­ни, и по­ли­ти­чес­ки, и най-ве­че ико­но­ми­чес­ки пол­зи. По­ли­ти­ци­те трябва да бъ­дат нау­че­ни как да убе­жда­ва­т из­би­ра­те­ли­те си, как да прео­дол­яват дис­кри­ми­на­цион­ни­те им наг­ла­си. С ед­на реч - стра­на­та ни се нуж­дае от мощ­на ин­фор­ма­цион­на и ло­бис­тка кам­па­ния в пол­за на трай­но за­ко­но­да­тел­но уре­жда­не на въп­ро­са с “ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние” чрез прие­ма­не на об­вър­зващ пра­ви­телс­тва­та акт, за­дъл­жа­ващ ги да ин­вес­ти­рат фи­нан­со­ви и ин­те­лек­туал­ни ре­сур­си за най-нак­рая “об­ръ­ща­не на ко­ла­та” на ром­ско­то об­ра­зо­ва­ние. Някой трябва да се зае­ме с то­ва. Кой, ако не РОФ? Той и се­га пра­ви не­що в та­зи на­со­ка, но не из­глеж­да то да е дос­та­тъч­но.

Та­ка че вре­ме­то за фи­нал­но­то об­щес­тве­но и по­ли­ти­чес­ко уси­лие ве­че е дош­ло и е назр­яло. То до­ри е презря-ло, щом най-ус­пеш­на­та ром­ска пар­тия до­се­га, Ев­ро­ро­ма на об­що взе­то ко­нюн­ктур­ния по­ли­тик Цве­те­лин Кън­чев, бе­ше пос­та­ви­ла об­ра­зо­ва­ние­то на пред­но място в плат­фор­ма­та си за пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри през 2005 г. За­то­ва ми се стру­ва, че най-пер­спек­тив­ният на­чин РОФ да ос­та­не в ис­то­рия­та, е чрез спон­со­ри­ра­не на се­рия от ини­циа­ти­ви - на­цио­нал­ни и ло­кал­ни - кои­то да убе­дят об­щес­тве­нос­тта и за­ви­си­ми­те от нея по­ли­ти­ци, че е край­но вре­ме дър­жа­ва­та да прес­ко­чи гра­ни­ца­та, от­дел­яща ду­ми­те от де­ла­та. Ако по та­зи на­чин РОФ, об­раз­но ка­за­но, “под­гот­ви смър­тта си” в Бъл­га­рия, ще оси­гу­ри без­смър­тие­то си в па­мет­та на хо­ра­та. Та­ка че мо­же би е вре­ме РОФ да преос­мис­ли прио­ри­те­ти­те си в Бъл­га­рия.


[1] По дан­ни на ста­тис­ти­чес­кия спра­воч­ник “Об­ра­зо­ва­ние в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия 2006”, стр. 40 - 41, об­щият брой на уча­щи­те в сис­те­ма­та на сред­но­то об­ра­зо­ва­ние през 2005/6 уче­бна го­ди­на е 725545, а от тях 6044 де­ца са учи­ли в час­тни учи­ли­ща. обратно
[2] Данните са от НСИ и отразяват положението към датата на последното преброяване на населението от 2001 г. обратно
[3] През 2002 г. бе­ше прие­то “У­ка­за­ние № 10 за ин­тег­ра­ция на де­ца­та и уче­ни­ци­те от мал­цинс­тва­та”, през 2003 г. бе­ше ут­вър­де­на “Стра­те­гия за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция на де­ца­та и уче­ни­ци­те от ет­ни­чес­ки­те мал­цинс­тва”, а през 2005 г. бе­ше съз­да­ден “Цен­тър за об­ра­зо­ва­тел­на ин­тег­ра­ция”, кой­то та­ка и не поч­на да ра­бо­ти. обратно
[4] Ди­ми­тър Ден­ков, “Ром­ски­те учи­ли­ща в Бъл­га­рия 2005 г”, ръ­ко­пис, стр. 5, обратно