Има ли смисъл в безсмисления жест?

| Емил Коен,

В деня, когато пиша тези редове (16 ноември), информационният бюлетин на организацията "Човешки права без граница" съобщи, че 500 членове и последователи на "Обществото за Кришна съзнание" в Москва са започнали гладна стачка. Те протестират срещу опита на кмета Лужков да им забрани да построят храм на земя, която законно са придобили. В друг репортаж - пак от Москва - се описват зачестилите случаи на властите да не разрешават на "вредни" църкви като Баптистката например, да ползват обществени зали за богослужения. В същото време кметството не им позволява да строят свои. Така, досущ като в незабравимото комунистическо минало, се "изтласкват" неугодните на държавата религиозни групи. Разликата е само, че сега православието всъщност вече е официалната религия и поради това не се подлага на гонения. Нещо повече - забраната върху строежа на кришнарите е станала след демонстрация на православни фундаменталисти, които са заплашили, че "ще легнат пред булдозерите, ако строежът почне".

На този фон това, че на 26 октомври МВР забрани на преподобния д-р Сан Мьон Муун за 10 години напред да влиза в страната, изглежда като лека закачка. На следващия ден кореецът трябваше да изнесе пред няколко десетки гости лекция на тема "Божието идеално семейство - моделът за световен мир" и с нея да учреди софийския клон на новата си организация "Федерация за вселенски мир". Събитието се състоя, организацията бе основан, но в отсъствието на основателя. Медиите, които няколко дни наред предъвкваха сензацията за наближаващата визита на "скандалния" Муун, съобщиха за забраната и закриха темата. За това, че с нея както свободата на словото, така и свободата на религията бяха захвърлени на боклука, където е мястото на всяка непотребна вече декорация, медиите, с едно колебливо изключение (броят на в. "Капитал" от 29 октомври), изобщо не споменаха.

Не е излишно да се каже, че софийската визита беше част от обиколка в сто града и че д-р Муун щеше да дойде в България от прибалтийските републики, Полша и Румъния, а след това да посети Босна и Херцеговина. След несъстоялата се софийска визита той беше в Ирландия, Холандия и Швейцария, където в Женева говори пред многолюдно събрание в седалището на ООН - Двореца на нациите. Единствено България и Русия (!) не са го пуснали да влезе.

Официалното обяснение на полицейската забрана беше свързано с убийството на банкера Емил Кюлев сутринта на 26 октомври. Разстрелът на един от икономическите съветници на президента потресе политическата класа. Полицията започна "акция за внушаване на респект сред босовете на престъпния контингент". Навярно в тази връзка на организаторите на софийското посещение на корееца е било казано, че има напрежение след убийството, че МВР не се наема да осигури безопасността на госта и затова той не трябва да влиза в България. Никаква писмена заповед за забраната нито е била показана, нито е била връчена на българските му домакини.

Последният детайл е особено важен. Пребиваването на чужденци у нас се регламентира със специален Закон за чужденците в Република България. Неговият чл. 10 изброява 15 основания, възоснова на които на чужденец може да се откаже да влезе в страната. Сред тях са такива като: наличие на данни, че лицето е "член на престъпна група" или че "извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави". Освен това, ако "чужденецът е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, наказуемо с повече от три години лишаване от свобода", правил е "опити да влиза в страната... чрез неистински или подправени документи", ако "може де се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест", ако "няма осигурена издръжка..." на него не му се разрешава да влезе в България.

Очевидно няма смисъл да се изброяват по-нататък основанията за отказ от влизане. Те са продиктувани от желанието страната ни да се предпази от влизащи в нея реални или потенциални престъпници или от хора, които ще тежат на джоба на данъкоплатеца, ползвайки неправомерно социалните фондове. Очевидно е също така, че никое от изброените основания по никакъв начин не подхожда на световноизвестния и достатъчно заможен корейски проповедник. Тук важното е, че всеки такъв отказ се оформя във вид на писмена заповед. А още по-важното е, че според чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците "заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Закона за административното производство, като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред - пред съответния окръжен съд." Но за да има обжалване, трябва да има валидна административна мярка, трябва да има документ. Като няма такъв, няма и какво да се обжалва. Освен това, законодателят е предвидил особено изключение. На чужденеца може да не му бъде разрешено да влезе на основание на член 10, ал. 1, ако той "с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната". Ако недопускането на чужд гражданин е на това основание, той няма право да обжалва наложената мярка по съдебен ред. Смисълът на това основание е ясен - силните на деня определят кой е "поставил на опасност сигурността или интересите на държавата" и кой не. И никакви такива независими съдебни власти не могат да им се бъркат. Така в случая с преподобния Муун властите са се осигурили двойно - хем няма документ, който да бъде евентуално атакуван, хем, ако се появи случайно, ще бъде на основание на чл. 10, ал. 1.

Няма съмнение, че много традиционни религии считат учението на преподобния Муун за ерес. Също така обаче няма съмнение, че съобразно Конституцията България е светска държава. Което означава, че мнението на една или друга религиозна група по теологични въпроси - кое е ортодоксално, а кое е ерес, не може да е основание за държавно решение. А освен това съществува и свобода на мисълта, съвестта и религията (чл. 13, ал. 1 и чл. 37 от Основния закон), както и свобода да се изразява или разпространява мнение (чл. 39).

Но какво значат конституционните гаранции пред лицето на "висшата целесъобразност"? Тя, тази непонятна за обикновения човек, но напълно разбираема за властимащите целесъобразност е преценила, че влизането на лицето Муун трябва да се осуети и не е длъжна да го споделя с обществото. Още повече, когато по вроден инстинкт чувства, че голяма част от него ще е настроена позитивно или безразлично към "мярката".

Тогава трябва да предположим, че властите просто "са кроили шапка" на корейския проповедник, а убийството на Кюлев е дошло като неочакван дар от съдбата. Тук изобщо не поставям под съмнение правото на властимащите - в случая ръководството на МВР - да имат каквито искат възгледи. Да мразят еретика и антикомуниста Муун. Да са ревностни православни християни и душите им да стенат от болка, че еретичният му крак може да стъпи на българска земя. Но Конституцията и международните договори за защита на правата на човека, по които България е страна, категорично им забраняват да ползват единствено собствените си възгледи като основание за взимане на решения, засягащи правата на други.

А дали в цялата тази история има утешение? То е в началото на статията. Все още до масова гладна стачка по повод отнемане на религиозни права у нас не се е стигнало. А в сравнение с положението в бившите съветски републики като Узбекистан, Туркмения и Белорусия нашето си е едва ли не рай. Е, ще видим до кога ще продължи този "рай".