Малцинства и мнозинства 15 години след ратификацията на конвенцията за защита на малцинствата

| Димитрина Чернева,

Преди 15 години България ратифицира един от най-важните документи на Съвета на Европа – Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Страните, които бяха подписали вече тази конвенция, вярваха, че досегашните превратности на европейската история са доказали, че защитата на националните малцинства е от съществено значение за стабилността , демократичната сигурност и мира. Вярваха, че плуралистичните общества са истински демократичните общества. И че следва да се зачита етническата, културна, религиозна и езикова идентичност на всяко лице, принадлежащо към  националните малцинства . Държавите, положили подписите си, се задължаваха да създадат условия за изразяване и запазване на тази идентичност. За да се изгради толерантна и благоденстваща Европа...

Димитрина Чернева разговаря за Рамковата конвенция с петима представители на национални малцинства.


 

Соломон Бали: В обществото има силно напрежение срещу различния

Смятате ли, че българската държава изпълнява своите задължения по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства за подкрепа на културата на вашето етническо малцинство? 

Изпълнението на задълженията по РКЗНМ е процес. Както при всички процеси в България, има забавяне, но то може да бъде обусловено от много фактори. Мисля, че се правят стъпки за постигане на някои от изискванията. Доколко те са в състояние да променят ситуацията към по-добра, е много спорно. В обществото има много силно напрежение срещу различния/ другия и това неминуемо се пренася върху отчетливо обособените малцинства.

Каква е преценката ви – доколко работещ е чл. 15 от този документ на Съвета на Европа относно вашето представителство в икономическия и политическия живот?

Страните се задължават да създават необходимите условия за ефективното участие на лицата, принадлежащи към национални малцинства, в културния, социалния и икономическия живот, както и в обществените дейности, по-специално онези, които ги засягат. Еврейската общност има достатъчно дълъг и скъп исторически опит по отношение на участието в обществените процеси. На база на него ние не можем да си позволим да чакаме държавата да ни създава специални условия за участие в обществения живот. Винаги би могло да се постигне още – примерно Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси би могъл да се превърне в работещ орган, а не в табелка. Но за това са нужни две страни. Участието в политическия живот е въпрос на личен избор и на партиен устав и не съм виждал някакви формални спънки за участие на евреи в политически формации.

Соломон Бали е президент на българския филиал на световната еврейска организация „Бней Брит”.


 

Орхан Тахир: Води се политика на деетнизация

Смятате ли, че българската държава изпълнява своите задължения по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства за подкрепа на културата на вашето етническо малцинство? 

Не, защото се води политика на деетнизация, която цели ромското малцинство да се превърне в социално уязвима група. Ромският език, история и култура отсъстват от училищата, вместо това шоково на ромските деца се налага един неразбираем и чужд за тях език, какъвто в много случаи се явява българският език. Тези образователни методи са отдавна отхвърлени в модерните страни, където майчиният език на детето се счита за ценност и се намира под специална закрила на държавата, а официалният език се учи през майчиния. За съжаление инструмент на тази политика се явяват някои неправителствени организации.

Каква е преценката ви – доколко работещ е чл. 15 от този документ на Съвета на Европа относно вашето представителство в икономическия и политически живот?
 

Чл. 15 се отнася до ефективно участие на лица, принадлежащи към национални малцинства в културния, социалния и икономическия живот на страната. За да отговорим на въпроса за участието на тези лица, първо трябва да изясним има ли национални малцинства в българското законодателство? Защото, докато има толкова много университетски професори, политици и чиновници, които отричат самото понятие национално малцинство, няма как членовете на тези малцинства да се почувстват като пълноценни хора.

Орхан Тахир е юрист и активист за човешки права, председател е на „Гражданско общество в действие“.


 

Корман Исмаилов: Все още в България не е установен демократичният стил на включване и интеграция

Смятате ли, че българската държава изпълнява своите задължения по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства за подкрепа на културата на вашето етническо малцинство? 

В основата на РКЗНМ е политиката на признаване и презумпцията за равното достойнство на различните култури. Според тази концепция едно плуралистично и демократично общество трябва не само да уважава етническата, езиковата и религиозната самобитност на лицата, принадлежащи към определено националното малцинство, но и да създава подходящи условия, даващи им възможност да изразяват, съхраняват и развиват тази самобитност. В този смисъл, все още в България не е установен изцяло демократичният стил на включване и интеграция. Взаимната търпимост и съвместното съжителство не означава пълноценна интеграция и равноправно участие в живота на обществото. Извън политическите представители достъпът до средствата за масово осведомяване на други лица от турското малцинство е ограничен и недостатъчен. Липсват или са ограничени условията за използване на турския език в отношенията с административните органи, полицията и правораздавателните органи. В системата на средното образование няма възможност за обучение на турски език въпреки потребността от такова. Държавата не подпомага издаването на учебници за изучаването на майчин език. Не се отпуска пряко финансиране за средните и висшите духовни училища и институти на мюсюлманската общност в страната.

Каква е преценката ви – доколко работещ е чл. 15 от този документ на Съвета на Европа относно вашето представителство в икономическия и политически живот?
 

Не бих казал, че има пречки пред участието и представителството на българските турци в икономическия и политическия живот на страната.

Корман Исмаилов е председател на Народната партия „Свобода и достойнство”, която е част от Реформаторския блок.


 

Николай Кюркчиев: България изпълнява частично конвенцията за защита на националните малцинства

Смятате ли, че българската държава изпълнява своите задължения по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства за подкрепа на културата на вашето етническо малцинство? 

България изпълнява частично съответната конвенция и подкрепя културното ни развитие, но средствата, които държавните институции отпускат за нашите дейности, не са достатъчни за пълноценното и рационално реализиране на културата на армъните у нас. Ние сме малка етническа общност, автохтонно население на Балканите с 2000-годишна история, потомци на латинизирани траки и илири, и смятаме за необходимо държавата да ни подкрепи и да ни насочи в кандидатстването за финансиране на проекти от Европейските фондове.
Армъните са обединени в международна неправителствена организация - Съвет на армъните, в която членуват представители на общностите в Албания, България, Гърция, Македония, Румъния и Сърбия – държави, където изпълнението на РКЗНМ е аналогично.

Николай Кюркчиев е изпълнителен директор на Центъра за аромънски език и култура в България – ЦАЕКБ.


 

Васил Чапразов: Спрямо ромите има целенасочена асимилаторска политика

Смятате ли, че българската държава изпълнява своите задължения по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства за подкрепа на културата на вашето етническо малцинство? 

Не, ни най-малко. През последните години може да се отбележи и отстъпление от завоюваното: липсват ромски издания – вестници, списания, книги. Ромският език не се изучава в българските училища, закрита бе специалността начална педагогика и ромски език в университета. Липсват центрове, които да съхраняват и развиват ромската култура. Унищожен бе конкурсът за ромска поезия, посветен на поета Усин Керим. И това се случва с целенасочена политика, не без помощта на роми, които се поставят в услуга на асимилаторските намерения на полуграмотните си началници.

Каква е преценката ви – доколко работещ е чл. 15 от този документ на Съвета на Европа относно вашето представителство в икономическия и политически живот?

Това изискване на конвенцията не съществува за българската действителност. Нещо повече – ромски представители няма дори в НССЕИВ, създаден по инициатива на Обединения ромски съюз. От 28 експерти по етническите въпроси в областните управи само трима са роми. В парламента години наред има по един-единствен ром. Малцина са ромите в местното управление.

Васил Чапразов e журналист и общественик, създател на ромския вестник „Дром Дромендар” и на сп. „О рома”.