Правителството затъна в бюрокрация

| Димитрина Чернева,

На 8 април тази година 24 неправителствени организации, ангажирани с интеграцията на ромите, изпратиха писмо до министър-председателя и заместник-министър председателя на България, който е същевременно председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ), с няколко предложения, чиято основна цел е гарантирането на резултатността и ефективността на приетата Национална стратегия на България за интеграция на ромите (2012-2020). На първо място представителите на гражданските организации поискаха да бъде закрита Комисията за интеграция на ромите към НССЕИВ, тъй като става дума за една изцяло неефктивна структура. Почти седем месеца след изпращането на писмото отговор все още липсва. Без отговор остава и искането на гражданските организации за среща с настоящия председател на НССЕИВ, вицепремиера Зинаида Златанова. От името на тези организации поискахме интервю от председателя на НССЕИВ, но получихме отказ и възможност да разговаряме само със секретаря на съвета г-жа Росица Иванова. Беше ни дадена обаче единствено възможност за интервю по електронната поща. "Отговорите", които получихме, са показателни за схематично-чиновническия подход, престорено-безсъдържателната "диалогичност" и съвършената безполезност на лицата, оглавяващи Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси – една от многото неефективни структури в държавата.

Росица Иванова, секретар на НССЕИВ

(По изрично настояване на правителствения пресцентър въпросите и отговорите бяха изпратени по електронната поща)

От доста време сте секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, запозната ли сте с писмото и предложенията на група граждански организации във връзка с резултатите и ефектите от Националната стратегия за интеграцията на ромите (2012-2020)? Защо това писмо е все още без отговор?

Да, разбира се, запозната съм с писмото. Преди месеци същите организации отправиха свои искания за оптимизиране работата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ). Бе създадена работна група, която извърши преглед и анализ на предложенията. В момента тече процедура за промени в Правилника за устройството и дейността на НССЕИВ, като най-съществената промяна се изразява в това, че Комисията за интеграция на ромите ще има водеща мониторираща роля по изпълнението на Националната стратегия за интеграцията на ромите (2012-2020). В Междуведомствената работна група за ресурсно подпомагане със средства от фондовете на Европейския съюз същите тези граждански организации имат свои представители. Тя планира ресурсно обезпечени интервенции за изпълнение политиката на интеграция на ромите, определени в националната стратегия, основана на цели и приоритети на ниво здравеопазване, образование, социална политика и жилищна политика. Междуведомствената работна група изпълнява функциите на координационна група по тематичен фонд „Фонд за реформи, свързани с включването на ромите и другите уязвими групи” по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Тоест всичко, което неправителствените организации са предложили, е разгледано, анализирано и се работи по осъществяване на част от предложенията.

Представители на граждански организации, ангажирани с интеграцията на ромите, настояват за среща с новото председателство на НССЕИВ. Как ще обясните факта, че такава среща все още не е проведена?

Такава среща ще има в най-скоро време. При това на нея бихме искали да се говори конкретно за извършените действия, постигнатите резултати и най-вече какъв ще е ефектът от направеното.

В момента се работи по няколко програми, насочени към интеграцията на ромите – Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество, Национален план за действие по Десетилетието на ромското включване, Стратегия за образователна интеграция, Здравна стратегия за лица в неравностойно положение от етнически малцинства, Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите… Какъв е ефектът от работата по тези програми и какви са приоритетите на новото председателство на НССЕИВ?

След приемането на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) от Народното събрание през 2012 г. се работи основно по този стратегически документ. Той обединява философията, целите и мерките от различните стратегически документи досега в областта на ромската интеграцията. За да бъде успешна една хоризонтална политика, каквато е политиката за интеграция на ромите, трябва тя да се прилага координирано, а не разпокъсано между различни институции, което се постига чрез стратегията.

Същият подход се прилага и в областните стратегии за интегриране на ромите и общински планове за действие. Понастоящем имаме 27 областни стратегии за интегриране на ромите и 220 двугодишни общински планове за действие до 2014 г. Те бяха изработени от местните власти в сътрудничество с неправителствените организации, а координацията на процеса се осъществи от Секретариата на НССЕИВ.

Краткосрочните приоритети пред НССЕИВ са свързани с подготовката на втория етап на Плана за действие по стратегията, както и изготвянето на общинските планове за действие до 2020 г., изграждането на система за мониторинг и контрол на изпълнението на националната стратегия за интегриране на ромите, отчетен доклад за напредъка по стратегията за 2012-2013 г.

Като част от това е и работа по оптимизиране дейността на съвета, и в тази връзка се предприемат промени в правилника за неговата дейност.

Тази година група неправителствени организации изпратиха предложения за оптимизиране на работата на Националния съвет. Сформира се работна група от представители на Националния съвет – както от неправителствените организации, така и от институции, представени в съвета, която разгледа тези предложения (периода април-май 2013 г.). В проекта на изменение на правилника са взети предвид предложенията за оптимизиране на дейността на съвета, направени от неправителствени организации.

Основните промени се отнасят до дейността на Комисията за интеграция на ромите, която се обвързва по-отчетлива с изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), изясняват се и някои моменти, които в течение на годините и от практическа гледна точка са доказали необходимост от промяна – например срокове за кандидатстване за членство и др.

Основните наши съмишленици за осъществяване на тези приоритети са неправителствените организации. Тук бих искала да спомена, че за изпълнението на тези приоритети ще продължим да си сътрудничим с неправителствените организации, ще продължим доброто си партньорство със Световната банка, Институт "Отворено общество" и др.

Смятате ли, че ромите трябва да бъдат включени в процеса на взимане на решения и изработване на приоритетите, свързани с ромската интеграция? Какво правите в тази посока и какви са намеренията на новото председателство на съвета?

Ромите винаги са били част от процеса на вземане на решения. Те участват в него още от времето, когато се изработва Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, която е приета от Министерския съвет през 1999 г.

Националната стратегия и планът за действие са изготвени от работна група с широко участие на представители на ромски неправителствени организации и експерти, както и на граждански организации, които работят в областта на приобщаването на ромите под координацията на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и по-конкретно на Секретариата на НССЕИВ. Преди да бъде приета, тя беше подложена на широко обществено обсъждане и аз в качеството си на представител на Европейската комисия в България по това време бях силно впечатлена от активното участие на ромските организации в дискусиите.

И в момента гражданските организации – както ромски, така и такива, които работят по проблемите на ромите, активно участват в тематичните групи, изготвящи оперативните програми за периода 2014-2020 г., в комитети за наблюдение на сегашни оперативни програми, в работната група за изготвяне на Споразумението за партньорство, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за следващия програмен период. Те са част и от процеса на изготвянето и прилагането на областните стратегии за интегриране на ромите и на общинските планове за действие.

Всички добри традиции и инициативи досега ще бъдат продължени. Намерението ни е да надграждаме.

Например, през септември се проведе VІІ Национална среща по „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика”. Това е дейност по приоритет „Здравеопазване” на Националната стратегия. Тя беше поредното доказателство за доброто сътрудничество между парламент, правителство и неправителствени организации за подобряване на здравеопазването в уязвимите групи. На срещата имаше силно международно участие – представители на Световната здравна организация, на Европейската комисия, представители от съседни държави. Една от най-успешните практики в сферата на интеграция на ромите е здравното медиаторство. Опитът на България, който впрочем вече се копира и в други европейски държави, беше за пореден път много високо оценен. Ние виждаме реалните резултати от него и сме убедени, че обхватът му трябва да се разширява. Затова намерението ни е да увеличим средствата, които държавата предоставя на общините за тази дейност, за да може от следващата година броят на здравните медиатори да стане 150 при 130 сега. Вече е подготвено и предстои приемането му от Министерския съвет на решението, с което средствата, давани от държавата на общините за издръжка на здравните медиатори, се увеличават с 8,7%.

Преди дни бе представена Концепция с комплекс от мерки за интеграция на най-маргинализираните общности сред етническите малцинства, Наръчник за планиране и изпълнение на мерки за интеграцията им на местно ниво. Идентифицирани са най-маргинализираните домакинства сред домакинствата, живеещи в обособените квартали. Тези документи са основа, на която ще се планират дейности през следващите години.

Как оценявате дейността на Комисията за интеграция на ромите към НССЕИВ? Приемате ли становището на неправителствените организации, че тази структура е неефективна и трябва да бъде закрита?

Както вече казах, в момента готвим промени в правилника на съвета, които да внесат по-голяма гъвкавост, оперативност и резултатност в работата на комисията, фокусирани върху постигане на целите на Националната стратегия. В тази посока са и предложенията на неправителствените организации.

Към комисията ще функционират и две работни групи: Междуведомствена работна група за ресурсно подпомагане интеграцията на ромите със средства от фондовете на Европейския съюз и Междуведомствена работна група за мониторинг на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите (2012-2020) и правни промени.

По времето на Томислав Дончев бе създадена Междуведомствена работна група за ресурсно подпомагане на интеграцията на ромите със средства от фондовете на ЕС. Какво е свършеното досега от тази група и ще продължи ли дейността си тя?

Предвид предсрочните избори, промяната в структурата и състава на Министерския съвет тази работна група беше преустановила дейността си за няколко месеца. Съставът й вече е актуализиран и до края на октомври ще се проведе първото заседание. В предишната дейност на групата са изработени няколко документа, с активното участие на неправителствените организации, тези документи ще бъдат разгледани отново – в светлината и на напредналия процес по изготвяне на бъдещите оперативни програми. През следващия програмен период ясно е посочена подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове за интеграция на маргинализирани групи включително и за представители на етнически общности в риск от социално изключване.

Дейността на групата е отговорна и смятам, че форматът, в който тя ще продължи да работи, ще подпомогне постигането на целите й.

По какъв начин ще гарантирате ефективността и резултатността от приетата Национална стратегия на България за интеграция на ромите (2012-2020)?

В Стратегията е заложено напредъка по изпълнението й да се представя в мониторингов доклад, който отчита извършеното по плана за действие.

В момента се работи по отчетен доклад за периода 2012-2013 г. Докладът ще се изготви от отговорните институции и ще бъде представен и обсъден на НССЕИВ.

Неправителствените организации също ще готвят своя алтернативен доклад. С Институт "Отворено общество", който е координиращата този процес организация, обсъдихме двата доклада да бъдат представени и обсъдени – нещо, което досега не е правено и би било много полезно и градивно, защото всички ние, като граждани на България, сме заинтересовани постиженията на нашата държава да бъдат ясно посочвани. Разбира се, това, което не е постигнато също трябва да се посочва и да се търсят начини за неговото изпълнение.

Предстои изграждането на система за мониторинг и контрол на изпълнението на националната стратегия за интегриране на ромите, която ще позволява анализиране на информацията, и ще измерва резултатите и проследява напредъка. Това е важно за правилно насочване на мерките и действията и в крайна сметка за постигане на целите.

Предвижда се това да стане по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.”. В тази връзка положителен факт е, че администрацията на Министерския съвет чрез секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е бенефициент по същата програма.

В Стратегията е предвиден механизъм за преглед и съответно актуализация, при необходимост, на стратегията и на плана за действие. По същия начин е заложено и в областните стратегии и в общинските планове за действие.

А след 2020 година Стратегията ще може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати, както и от реалностите тогава.

Димитрина Чернева е  журналист в Портала за култура, изкуство и общество kultura.bg.