Три ескиза от Пазарджик

| Димитрина Чернева,

„Хората ще трябва да покажат някакво отношение към мен, като по този начин ще съдят както мен, така и себе си”. За това призовава преди 115 години осъденият заради хомосексуалност британски писател Оскар Уайлд. Преди няколко седмици множество млади хора в Пазарджик показаха отношението си към сексуално различните и отсъдиха, че те са: „Уроди, отрепки, боклуци, животни, болни мозъци, измет, анални мръсници и изроди, които трябва да бъдат бити по главата, изметени и изгонени” от техния град. Дали скандиращите младежи осъдиха сами себе си по този начин? Казват, че думите са своеобразен бумеранг и се обръщат срещу онези, които ги изричат. Можем закономерно да генерализираме, че яростните хомофоби разкриват себе си като хора, които не са в състояние да излязат от капана на постоянното накърняване на човешкото достойнство, че никога не са си задавали въпроса струва ли си да бъдат търсени причини за доброта и приятелство към другия и различния, че са безсилни да налучкат контурите, както на взаимното приемане, така и на собствената си принадлежност. Действията и думите на участниците в тази пролетна ексцесия обаче, са далеч по-красноречиви от всякакви външни присъди и отвлечени анализи.

Премазаната „Торта”

За първи път попадам в този град. Историята с прословутия чл. 14-ти от общинската наредба за обществения ред, който забранява демонстрирането и изразяването на сексуална или друга ориентация на територията на Пазарджик, привлече вниманието на медиите. Горещите телевизионни спорове възбудиха страстите далеч преди насрочения за 20-ти март протест на младежката организация „ЛГБТ - действие”. Независимо от това, на пазарджишкия площад „Константин Величков” е съвсем спокойно. В средата на площада има малък кръгъл подиум, заради който пазарджиклии наричат мястото „Тортата”. Наоколо е почти пусто, въпреки топлия и слънчев следобед от първия ден на пролетта. Насочвам се към подиума, върху който са приклекнали 5-6 момичета и момчета. „Аз се казвам Димитър”, посреща ме едно от тях и обяснява защо са тук и какъв е смисълът на техния протест. „Имаме послание към гражданите на Пазарджик и то е, че всички те, без изключение, имат равни права, гарантирани от българското и международното законодателство. Затова изписваме с цветни спрейове върху бели платна ключови откъси от Конституцията на Република България, от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Всеобщата декларация за правата на човека”, разказва Митко. Давам си сметка, че изведнъж гласът му притихва. После всичко тръгва като в забързан каданс на чернобял филм. С един замах някой заличава спокойния пролетен ден. Подобно на хуните на Атила млади мъже с бръснати глави помитат пазарджишката „Торта”, рисуващите момичета и момчета и плакатите с конституционни текстове.

„У-у-у-у-у-у-у-у-у, уроди, вън от нашия град, вън от Пазарджик, изчезвайте, България поема по национален път, уа-а-а-а-а, измет, евтаназия за вас!”, тълпа от младежи, повечето от които изглеждат като ученици в 7-8 клас, залива площада. Някои от тях носят плакати, хирургически маски за лице и значки на Българския национален съюз.

Постепенно филмовата лента връща нормалното си темпо. Полицаите опасват злополучния подиум и поставят белезници на някои от раздаващите юмручни удари младежи.

„Нищо не съм направил, крещи един от тях. - Не могат да ме задържат, само посегнах да взема тъпите плакати. Маската ми е символ на вируса, който иска да разврати нашето общество”.

„У-у-у-у-у-у-у-у-у, болни мозъци, не сте желани в Пазарджик, отивайте си, у-у-у-у-у-у”, продължава да реве тълпата. Митко и приятелите му поизглаждат смачканите от стълкновението плакати и продължават да изписват думите: „ВСИЧКИ ХОРА СЕ РАЖДАТ СВОБОДНИ И РАВНИ ПО ДОСТОЙНСТВО И ПРАВА. ТЕ СА НАДАРЕНИ С РАЗУМ И СЪВЕСТ И СЛЕДВА ДА СЕ ОТНАСЯТ ПОМЕЖДУ СИ В ДУХ НА БРАТСТВО.”

Вера, Мария и Катя

Те са ученички в 7-ми клас. Живеят и учат в Пазарджик. Вера, Мария и Катя са сред малкото момичета в настървената тълпа. Скандират наравно с мъжете и обикалят „Тортата”, крещейки: „Измет, вън от Пазарджик!”

- Защо сте тук, момичета, какво ви провокира? - приближавам към тях.

- Дойдохме да видим какво става, това е провокация и ние не го одобряваме – отговарят почти в един глас Вера, Мария и Катя.

- Кое не одобрявате?

- Като цяло аз съм против гейове, лесбийки и всичко подобно – отсича Катя.

- А одобрявате ли насилието?

- Не, не мога да одобря насилието. Те са хора като нас, но не трябва да го изразяват, не трябва да искат да имат права, защото са такива. Като са такива, да си се крият и да си се оправят сами. Това няма общо с нас. Иначе и те са хора с равни права обаче... – не довършва Мария.

- Ако са хора с равни права, нямат ли право на демонстрации и протести – продължавам аз.

- Може и така да е, не знам. Аз казах моето мнение, аз съм против тях.

- Имате ли познати, които са хомосексуални?

- Да, имам няколко познати – признава Вера.

- Какво е отношението ви към тях?

- Ами, това си е техният живот. Тях това ги прави щастливи. С хората, с които са, те са щастливи и аз одобрявам тяхното мнение щом са щастливи. Просто да не го изразяват видно. Да не правят тези демонстрации и провокации.

- Може би го изразяват, защото имат проблем с омразата – обяснявам – те просто правят видим своя проблем. - Може би, не знам. Ама, ако те не правят това на площада пред целия град, предполагам, че никой няма да има проблем с тях. Никой няма да тръгне да ги издирва по къщите. Те сами си го правят това, като ни провокират – заключава Вера и догонва Мария и Катя, които са се присъединили отново към момчетата, за да скандират наравно с тях.

Мешавица от нормално и ненормално

- Аз лично съм от БНС, негов съпредседател съм – признава Звездомир и допълва, че е родом от Пазарджик и е дошъл да изрази недоволството си от това да се демонстрира една ненормална сексуална ориентация, която всъщност е в нарушение със закона.

- С кой закон? – недоумявам. - С чл. 14-ти от Наредбата за обществения ред в Пазарджик. Тази наредба е напълно нормална и никой в Пазарджик не е против нея освен тези, които нямат нищо общо с Пазарджик и даже не са стъпвали тук. Те се опитват да наложат на нас, гражданите на Пазарджик, своето извратено и ненормално мнение.

- Учудва ме енергията, която демонстрират хората ви, тези, които сте събрали – признавам аз.

- Не съм ги събрал – бързо отрича Звездомир.

– Ние фокусираме енергията си във всякакви казуси. Имаме много силен проблем и с циганското малцинство – обобщава той.

По-късно в София търся в интернет страницата на БНС повече информация за момчето със звездно име. Разпознавам снимката и разбирам, че Звездомир Андронов е член на Националното ръководство и водач на софийската организация на БНС. От кратката биографична справка научавам още, че „гражданинът на Пазарджик” е роден в София, учил е в София и в момента работи в София.

Междувременно градусът на напрежението около „Тортата” расте. По пейките в широката периферия на площада са насядали възрастни хора. Погълнати от „геноцида на новата демокрация”, която ги принуждава да живеят с пенсия от 130 лв. на месец, улегналите и посребрени пазарджиклии наблюдават почти апатично изригналата ексцесивност на младата генерация. „Момиче, спира ме един от тях, на кого симпатизираш?” „Не на тези, които са изпълнени с агресия и омраза”, отговарям. Следва кратко поучение за това, че не бива да вървим против природата и да пренебрегваме границите на нормалното, защото контрата ще остане в нас. Възрастният човек обаче бързо забравя проблемите на младите и се връща към минусите на новата демокрация и тормоза над хилядите пенсионери. После и неговият глас притихва и „Тортата” отново се разтърсва като в забързан каданс на чернобял филм.

„Болни мозъци, вън. Бий педала по главата бий, бий, бий, уа-у-у-у-у-у-у-у-у, вън от Пазарджик, ненормалници!” Тълпата се люшва надясно, за да приклещи в хватката си изплъзващите се хомосексуални момчета и момичета. Полицаите ги измъкват под дъжд от камъни и яйца.

- Защо носите метла – питам млад мъж с обръсната глава и с хирургическа маска.

- Защото трябва да почистим, след като си тръгнаха тези боклуци, не може децата да си играят тук, където са стояли те. Имам син в първи клас.

- И го възпитавате с възгласи като „бий педала по главата”?

- Нормално е да се изнервим от една ненормална ситуация и е нормално да кажем някои по-ненормални и остри приказки, защото е нормално един вирус, който не е нормален и не може да се възприеме нормално от нас нормалните хора, да ни накара да се държим ненормално, докато противодействаме срещу всичко ненормално в нашето общество.